№ 165
гр. Силистра, 18.12.2019г.
Силистренски окръжен съд,
гражданско отделение в закрито съдебно заседание проведено на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: Виолета
Александрова
Кремена
Краева
при участието на секретаря Е.Николова, като
разгледа докладваното от съдията – докладчик Кремена Краева въззивно гражданско
дело № 241/2019 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба подадена от Р.З.Р. против
Решение № 262 от 12.07.2019г. постановено по гр. дело № 302/2019г. на СРС. С
атакуваното решение първоинстанционния съд е признал за установено, че Р.З. (погрешно посочена с фамилия Р.) дължи на “Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК
********* сумата от 782,96 лв. (седемстотин осемдесет и два лв. и 96 ст.),
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № CREX -
01864079 от 21.07.2008 г., сключен с “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,
договорна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 30.12.2009 г. в размер на 20 лв.
(двадесет лв.), неустойка за забава върху главницата за периода от 30.12.2009
г. до 14.10.2011 г. в размер на 150,36 лв. (сто и петдесет лв. и 36 ст.) и
законна лихва върху главницата от 15.11.2011 г. до окончателното й плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение № 5187 от 17.11.2011 г. по ч.гр.д.
№ 2600 по описа на PC - Силистра за 2011 г. и които са прехвърлени на ищеца
чрез договор за цесия от 22.04.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска
за установяване вземането на ищеца за възнаградителна лихва за периода от
31.12.2009 г. до 30.07.2010 г. и за сумата над 20 лв.
Искането
е обжалваното решение да бъде отменено в
неизгодната за въззивника част и вместо
него въззивния съд да постанови друго, с което да отхвърли изцяло
установителните искови претенции на ответника.
Съдът
– след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за
допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо
правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за неоснователна.
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е
законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
въззивната инстанция извършва препращане към изложените от него мотиви, като се има предвид и следното:
В
жалбата си Р. З. Р. излага доводи, че СРС е приел становището на експерта по
СГЕ, че подписите, положени от нейно име в договора за кредит, застрахователния
сертификат, застрахователното удостоверение и протокола за продажба, както и
ръкописно изписаните имена под подписа й в договора за кредит, не са изпълнени
от нея, но въпреки това неправилно позовавайки се на нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, е приел за безспорно установено, че ищецът
има вземане към ответника за част от исковата сума.
Оплакването
е неоснователно. Нищожността, при неспазване на изискването за форма на
сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ. Нормата
визира забрана за позоваване на нищожност на договора по отношение на
страна, която с поведението си е демонстрирала зачитане действието на
изявленията по него. В случая поведение, от което може да се заключи, че липсва
оспорване е приемането на изпълнението от насрещната страна по договора – след
като са направени 14 пълни вноски за погасяване на задължението; в хода на образуваното въз основа на издадения
изпълнителен лист за вземанията по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2600 по
описа на РС – Силистра за 2011 г., чрез депозираната молба от 07.05.2013 г. ответницата изразила волята си, че желае да прави месечни
вноски до пълното погасяване на задължението. Поетите ангажименти в
депозираната молба, ясно показват, че ответницата е била запозната със своето
задължение и не го е оспорвала. Това се потвърждава и от направените две вноски
по дълга, които са отбелязани на гърба на изпълнителния лист. Следователно съдът съвсем правилно е обсъдил
поведението на ответната страна през
призмата на сочената разпоредба и е преценил фактите и доказателствата, които
ги установяват. Изцяло неоснователни са твърденията в жалбата, че ОС Силистра с
влязъл в сила акт се е произнесъл относно въпроса за наличието на признание на
дълг, щом като е уважил подаденото възражение по чл.423 ГПК. Това производство
се определя като извънредно инстанционно производство, чрез което при
определени хипотези длъжникът, който не е имал възможност да възрази срещу
заповедта по чл.410 ГПК може да реализира защита си, а всички спорни аспекти по
същество на паричното вземане могат да бъдат предмет на преценка и обсъждане
само в производството по чл.422 от ГПК.
Законът
/чл. 116, б. “б” ЗЗД/ регламентира
прекъсване на давността с предявяването на иск за вземането, ако той бъде
уважен. След тази дата давност не тече (арг. от
чл. 115, б. "ж" ЗЗД и при фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК). До
приключване на прерастналото в исково заповедно производство давността се счита
спряла на основание чл.115, б.“ж“ – ЗЗД – докато трае съдебният процес относно
вземането. Към 15.11.2011 г.(когато
е постъпило заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение) не е
била изтекла приложимата за спорните
вземания погасителна давност - обща по
чл.110 ЗЗД и специална по чл.111 ЗЗД. Предвид това поддържаното и пред двете
инстанции възражение за погасяване на
тези задължения на ответника по давност се явява неоснователно. Ирелевантни за
настоящото производство са доводите на жалбоподателката относно момента на инициирането
и предприемането на действия за принудително изпълнение по образуваните ( преди
проведеното производство по чл.423 ГПК ) срещу нея изпълнителни дела. ТР
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС не е приложимо за случая.
Неоснователно
е и оплакването на въззивника за неправилност изводите на съда по легитимацията
на ищеца.
Първоинстанционният
съд е приел, че с договор за прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. се
установява, че на тази дата БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД е прехвърлило на
ищцовото дружество вземанията си по конкретно упоменати в документа договори за
заем, измежду които попада и вземането спрямо ответника по договор за
потребителски кредит № CREX – 01864079. Чрез пълномощно от 10.01.2017 г.
цедентът е упълномощил приобретателя на вземанията по договора за цесия да
уведоми длъжниците за промяната на техния кредитор, като съдът съгласно
установилата се съдебна практика приема, че цесионерът е сторил това чрез
връчването на исковата молба и приложенията към нея по разпореждане на съда
след образуването на настоящото исково производство. В този смисъл и решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, в което съдът
приема за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата
молба не може да се приеме за уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД, но когато към нея
е приложено уведомление, макар и невръчено дотогава надлежно на длъжника, се
приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено. Предвид това процесната
цесия има действие за длъжника и тъй
като същият не твърди да е извършил плащане на прехвърлените суми, то
цесионерът - ищец - се явява носител на тези вземания.
Пред
въззивната инстанция не са изложени конкретни оплаквания относно фактическите и
правни изводи на първостепенния съд във връзка с доводите на ответника за
невалидност на извършената цесия, по
силата на която БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД прехвърля на ищеца вземането си
към ответника. Посоченото не позволява излагането на допълнителни съображения от
въззивния съд по наведените в жалбата общи твърдения за нарушения на правилата
на ЗЗД относно начина на извършване на цесията.
По
изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в
обжалваната част.
При
този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
съдебни разноски в размер на 100 лв, направени за въззивното производство.
Воден
от изложеното и на основание чл.271, ал. ГПК съставът на ОС Силистра
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262 от 12.07.2019г. постановено по
гр. дело № 302/2019г. по описа на РС – Силистра.
ОСЪЖДА Р.З.Р.
заплати на “Кредит инкасо инвестмънтс БГ” ЕАД с ЕИК ********* сумата от 100
лв., разноски за въззивното производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: