Р Е Ш Е Н И Е
№……………….
гр.Пирдоп, 24.06.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя
Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 405 по описа
на съда
за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, предявена от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД
срещу „ДАЛАС 2012“ ЕООД, ЕИК: *********, въз основа на която се иска признаване
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД сумата от общо 540.39 лв., от които 492.38 лв.- главница
за стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 01.04.2017 г. до 25.04.2017 г. и 48.01 лв.- лихва за забава за
периода от 11.05.2017 г. до 26.04.2018 г., които парични притезания са
удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 278/2018 г. по
описа на РС- Пирдоп. Претендират се и разноските, направени в заповедното и в
настоящото производство.
Ищецът „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД заявява
в исковата молба, че в качеството си на краен снабдител, съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия, като действащи общи условия през процесния
период са Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на електрическа енергия
на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР
№ОУ-013/10.05.2008г., които са публични на сайта на дружеството и влезли в сила
на 27.06.2008г. Твърди се в исковата молба, че на 31.05.2015г. „Далас 2012“
ЕООД е подало необходимите документи за откриване на партида и започване на
снабдяване с електрическа енергия, съгласно чл.13 от ОУ. На осн. чл.7, т.1 от
ОУ се твърди ищцовото дружество да е поело задължение да снабдява с ел.енергия
обект на ответника с ИТН: 4005474, находящ се в гр.Поморие, местност „Косата“,
представляващ почивна станция, като за „Далас 2012“ ЕООД бил открит клиентски
номер **********, а ответникът, съгласно чл.11, т.1 от ОУ, се задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени за същите. Сочи се, че в
изпълнение на задълженията си „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД е доставило
на обекта на „Далас 2012“ ЕООД за периода 01.04.2017г.-25.04.2017г.
електроенергия на обща стойност 492,38 лв., която до момента на подаване на
исковата молба не е заплатена. Ищецът счита, че за процесния период
/01.04.2017г.-25.04.2017г./ „Далас 2012“ЕООД е било клиент на „ЕВН България
Електроснабдяване“ЕАД и потребител на електроенергия, като е престанал да бъде
такъв от 25.04.2017г. когато с протокол за принудително отнемане и предаване на
държането на вещи, издаден от ЧСИ Ивелина Божилова, „Далас 2012“ЕООД е
принудително отстранен от владението и ползването процесния обект и
съоръженията в същия. С оглед на това периодът на фактурата бил
01.04.2017г.-25.04.2017г. Цитира се и чл.27, ал.1 от ОУ, според който при
неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден и в този смисъл поради забава
в плащанията на главницата се твърди ответникът да дължи законна лихва в общ
размер от 48.01 лв. за периода: 11.05.2017г.-26.04.2018г. Сочи се в исковата
молба, че на 27.04.2018г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за
вземанията си към „Далас 2012“ ЕООД, образувано било ЧГД №278/2018г. и издадена
заповед за изпълнение, срещу която ответникът е подал възражение, поради което
е заведена настоящата искова молба.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника „Далас-2012“ ЕООД, който не е ангажирал становище, извън описаното от
законния представител на дружеството във възражението по чл.414 ГПК. Във
възражението е посочено, че с протокол от 25.04.2017г. е предадена въпросната
почивна станция, а заявление за спиране на електрозахранването от името на
дружеството към ищеца е подадено на следващия ден- 26.04.2017г. Посочено е още,
че в процесния период станцията не е работила и няма как да се дължи въпросната
сума, както и че в обекта са били други лица, а не дружеството „Далас-2012“
ЕООД.
Подадена е молба-становище след
изтичане срока за отговор, в която се заявяват следните правни съображения за
отхвърляне на претенциите, а именно: че ищецът не е доказал наличието на
облигационно правоотношение между страните за продажба на електрическа енергия
в обекта /почивна станция/, находящ се в гр.Поморие; че ищецът не сочи
доказателства, че е предоставил ел.енергия на конкретната стойност за
конкретния имот; че са нарушение много от пунктовете от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД /в частност чл.33, чл.38, чл.39, чл.42, ал.2 ОУ/.
В съдебните заседания ищецът
не се представлява, като от последния е депозирано писмено становище чрез
упълномощения юрк.К.А., който моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД искове в пълен размер.
Счита исковете за изцяло доказани с оглед на събраните доказателства в хода на
делото, като същевременно направените възражения в отговора на исковата молба
останали голословни. Претендират се и разноски.
Само в едно от съдебните заседания ответникът „Далас-2012“ЕООД
бива представляван от управителя Любомир Балабанов. За останалите съдебни
заседания управителят е подал писмени молби-становища. С молба, подадена в деня
на последното съдебно заседание, ответникът иска от съда да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани предявените искове, със законните последици от
това. Ответникът е депозирал и писмени бележки, с които моли съда да вземе
предвид, че: не се доказало по никакъв начин изложеното от дружеството-ищец в
исковата молба. Оспорва се техническата експертиза, тъй като била изготвена
само въз основа на документи, представени на вещото лице от ищеца, а копие от
протокола, на който се е базирало вещото лице не бил представен и съгласно този
протокол като абонат е посочено физическото лице, а не дружеството-ответник.
Със СТЕ се установявало, че въпросният електромер, преминал проверка, е бил
монтиран в обект с клиентски номер, различен от този на представляваното от
Балабанов дружество. Не следвало да се кредитира заключението и защото експертът
не е посещавал обекта на място. Ответникът не бил канен и на проверките. Цитират
се разпоредби от ОУ, които според ответника, са били нарушени от ищеца.
Съдът, след като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№278/2018г. по описа на
РС-Пирдоп, ищецът „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за сумата от 492,38 лв. – главница за доставена електрическа енергия за периода от 01.04.2017г. до 25.04.2017г., 48,01 лв. – обезщетение за
забавено плащане на главница за периода от 11.05.2017г. до 26.04.2018г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и за разноските по
заповедното производство. Издадена е заповед за изпълнение за тези суми, която
е връчена на длъжника чрез управителя,
който от своя страна е подал възражение по чл.414 ГПК в законоустановения
двуседмичен срок. В срока по чл.415, ал.1 ГПК „ЕВН България Електроснабдяване” EАД е предявило срещу ответника настоящите искове за установяване на
вземанията му, предмет на заповедта.
От приетите
като писмени доказателства по делото копия на
Решение №ОУ-013/10.05.2008г. на ДКЕВР, Общи условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, публикувани във вестник „Дневник“ от 27.05.2008г., се установява, че ищецът „ЕВН
България Електроснабдяване” EАД е краен
снабдител по смисъла на чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия
на клиентите си при публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ, които са влезли в сила
в 30-дневен срок от публикуването им.
По делото е
представено и заявление вх. №27923/31.05.2014г. за смяна на титуляр на партида по
документи,
подадено от Любомир Балабанов, в качеството му на представляващ
дружеството „Далас-2012“ ЕООД. Заявителят е изразил желание да получава
електрическа енергия за обект ИТН: 4005474 – почивна станция „Далас“ –
гр.Поморие, в парцел I-5157,
кв.249, местност „Косата“, като електрическата енергия, която ще ползва за
стопански нужди, е пожелал да бъде измервана на две тарифи, при постоянно
захранване. Към заявлението са приложени: декларация за достъп до мрежата; декларация
за стопански клиенти; декларация за съгласие на наемодател; договор за наем от
24.06.2008г. между „Кумерио мед“ АД и ЕТ „Далас-Любомир Балабанов“ за процесния
обект – почивна станция и анекс към договора за наем от 28.03.2014г., с който
договорът е продължил действието си между СО на КНСБ в „Аурубис България“ АД
/изменено наименование на дружеството, в което е учреден наемодателят/ и
„Далас-2012“ЕООД /изменена правноорганизационна форма на наемателя/. От
заявлението и декларациите е видно, че клиентският номер на заявителя
„Далас-2012“ ЕООД е №**********.
Представена е
от ищеца данъчна фактура №**********, издадени
за периода от 01.04.2017г. до 30.04.2017г., с която е начислил на
ответника процесното
вземане за главница -
за доставена електроенергия за периода от
01.04.2017г. до 25.04.2017г. на обща стойност 492.38 лв. Във фактурата е отразена детайлна информация и е
направена рекапитулация на цените на електрическата енергия и нейното
разпределение и е посочено, че срокът за плащане на сумата е до 10.05.2017г.
Същата сума в размер на 492.38 лв. е отразена в препис-извлечение от сметка,
изготвено от ръководителя на отдел „Билинг“ при „ЕВН България Електроснабдяване” EАД за клиентски номер: **********,
потребител: „Далас 2012“ ЕООД, обект: почивна станция в местност „Косата“ в
гр.Поморие, ИТН:4005474. В сметката е отразена и сумата от 48.01 лв. като
задължение за същия клиент за лихва за периода от 11.05.2017г. до 26.04.2018г.
Видно от приложения по делото Протокол за принудително
отнемане и предаване държането на движими вещи, съставен по изп.дело №20178000400119/2017г. от ЧСИ
Ивелина Божилова, на 25.04.2017г. в 10.00 часа посочният частен съдебен
изпълнител е иззел от „Далас 2012“ ЕООД държането на движимо имущество,
намиращо се в Почивна станция на взискателя СО на КНСБ при „Аурубис България“ –
Пирдоп в гр.Поморие, местност „Косата“, приети след подписване на договор за
наем от 2008г. Като представител на длъжника е присъствал управителят на „Далас
2012“ ЕООД Любомир Балабанов. Ответникът признава, че именно на тази дата и
посредством това принудително действие е предал процесния електроснабден имот.
Във възражението на „Далас-2012“ ЕООД се посочва, че на следващия ден -
26.04.2017г., от името на дружеството е подадено към „ЕВН България Електроснабдяване” EАД заявление за спиране на
захранването в почивната станция.
Според изготвената и приета по
делото Съдебно-техническа експертиза, за процесния период има доставена
ел.енергия до процесния обект, видно от отчета на средството за търговско
измерване, от общо 1856.160 кВрч доставена активна електрическа енергия и 45.36
кВрч отдадена реактивна енергия. Според заключението, което се е запознало с
констативен протокол №224951 за техническа проверка и подмяна на средства за
търговско измерване, процесният електромер е поставен на обекта на
22.07.2015г., след като е преминал последваща проверка, като срокът на
валидност на проверката е 4 години- до 2019г., а при монтажа на електромера са
поставени съответните пломби. Сочи се в експертизата, че електромер с фабричен
номер 03325557 е отчитан чрез система за дистанционно отчитане между 26-то и
31-во число на месеца, като на 06.04.2017г. е отчетен заради промяна
/повишаване/ цените на електрическата енергия и мрежови услуги, а на
25.04.2017г. /поради заявена услуга за смяна на партида/ са отчетени подробно
описани показания. Сочи се от експерта още, че фактурираните показания за месец
април 2017г. съвпадат с отчетените. Според заключението, дължимата цена за
изразходвана ел.енергия и мрежови услуги е изчислена правилно, съгласно Наредба
№1 от 14 март
2017г. за регулиране цените на ел.енергия, Решение №Ц-19/30.06.2016г. и Решение №Ц-7/07.04.2017г. на КЕВР за
небитови клиенти с отчитане по две скали /дневна и нощна/ и предоставена
електрическа мощност 200 кW. При изслушването си в съдебно
заседание вещото лице, изготвило експертизата- К.Т., е уточнила, че не е
посещавала обекта на място, но е получила информация и документи от предприятие
„Електроразпределение Юг“, което е собственик на средството за търговско
измерване. Вещото лице Т. пояснява, че на обекта има табло, в таблото се намира
средството за търговско измерване и съответно- сървърът, отчитащ дистанционно
това средство за търговско измерване, като „ЕВН България Електроразпределение“
ЕАД всъщност са краен снабдител и те купуват от „Електроразпределение Юг“.
Последният е предал на вещото лице данни, които са снети от сървъра чрез
дистанционно отчитане.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на три групи материални предпоставки (юридически факти): 1.
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
електроенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да
ги получи и да заплати уговорената продажна цена 2) продавачът да е доставил
електрическа енергия в твърдяното количество на купувача и 3) купувачът да не
изпълни насрещната парична престация. Първите две групи обстоятелства следва да
бъдат установени от ищеца-продавач. В случай че се установи твърдяното от ищеца
право, ответникът трябва да установи, че е изпълнил тези парични задължения.
Ищецът
„ЕВН България
Електроснабдяване“ EАД е търговец по
занятие, който съгласно разпоредбата на чл. 98а
от Закона за енергетиката продава
електрическа енергия като краен снабдител на клиентите си при публично известни
общи условия. Предвид това,
съдът намира, че по отношение на сключената от него сделка, на основание чл. 286, ал.1
ТЗ,
следва да намерят приложение правилата за търговска продажба. Съгласно общата
норма на чл.293, ал.1
ТЗ:
за действителността на търговската сделка не е необходима писмена форма. По това
търговско правоотношение, което е възникнало между страните и
съдът го намира за установено, за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните в
приложената фактура стока /електрическа енергия/ и да предаде владение
на купувача, а за ответника – да заплати уговорената пазарна цена с ДДС и да
получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200,
ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. Общите условия на „ЕВН България Електроснабдяване” EАД на договорите за продажба на електрическа енергия са одобрени и на
основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия влизат в сила за
потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът приема, че Общите
условия са задължителни за потребителите на ел.енергия, какъвто се явява
ответникът.
Видно от приетите като доказателства договор за наем и анекс
към него,
ответникът е наемател на имота /почивна станция „Далас“
– гр.Поморие, в парцел I-5157,
кв.249, местност „Косата“/, който е снабдяван с електрическа енергия от
ищеца и в това си качество, със съгласието на собственика,
„Далас-2012“ ЕООД е подал заявление да бъде вписан като титуляр на партидата. Съгласно чл.1, т.4 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД
/одобрени с Решение на ДКЕВР №ОУ-14 от 10.05.2008 г./ „клиент”, имащ качеството на юридическо лице /какъвто
е настоящият случай/ може да бъде потребител на електрическа енергия за стопански нужди – юридическо лице, което купува електрическа
енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД съгласно действащото законодателсто. Поради тази причина съдът намира, че ответникът е задължен да заплаща
доставената до имота му и потребена от него електрическа енергия и то до момента, до който е бил титуляр на партидата
и имотът е бил електрозахранван. Ответникът сам признава, че е подал заявление
за спиране електрозахранването на 26.04.2017г. и че имотът го е предал на
25.04.2017г. /което се установява и от официален документ, издаден от ЧСИ/, до
която именно дата са му начислени суми за доставена енергия. Следователно в
процесния период, за който се претендира заплащането на главница за доставена електрическа
енергия – 01.04.2017г.-25.04.2017г., няма основание съдът да счете, че друго
лице е носител на отговорността за заплащане на евентуално потребената в
електроснабдената почивна станция енергия, нито че ответникът в по-ранен
момент, преди 25.04.2017г., е предприел сезиращи ищеца действия за
преустановяване доставката на енергия, с което да изключи своята отговорност.
Посочената по-горе фактура, в която е отразено процесното вземане за главница, е частен диспозитивен документ, който е едностранно издаден и
липсва подпис на ответника като получател на доставката. В този смисъл и доколкото ответникът оспорва
факта на доставянето на ел. енергията от ищеца в претендирания размер, съдът не приема фактурата за доказателство за
потреблението, тъй като такъв документ няма
обвързваща съда доказателствена сила досежно отразените в него показатели за
потребена електроенергия. Именно поради това
по делото е била назначена Съдебно-техническа експертиза, изготвена от експерт
в областта на електроенергетиката. Съдът кредитира експертизата като компетентно
изготвена, независимо от възраженията на ответника относно факта, че вещото
лице не е посетило обекта на място. Вещото лице
посочи в съдебно заседание на кои дати е
правено отчитане на средството за търговско измерване /06.04.2017г. и
25.04.2017г./, като данните
са предоставени на вещото лице от системата за
дистанционно отчитане от товаровата графика на електромера и то от трето за спора лице – „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, а не от ищеца, както се твърди в писмената защита. Поради факта, че
данните се засичат компютърно и че няма никакви доказателства средството за
търговско измерване, което е ползвано в допустимия срок след премината
проверка, да е било неизправно, съдът намира, че отчетените стойности на
потребление, са и реално потребените в процесния период. Обстоятелството, че
констативният протокол, на който вещото лице се позовава, не е представен към
заключението, не представлява порок на самото заключение, тъй като съдържанието
му е възпроизведено в експертизата и за верността на посочените данни се е
разписал самият експерт, който разполага със специалните знания, необходими за
разчитане на документи от специфична област. Разминаването в клиентските
номера, на което ответникът се позовава, се дължи на техническа грешка в
експертизата, видно от констативния протокол от 22.07.2015г. за техническа
проверка и подмяна на средство за търговско измерване, който макар да не е
приложен към експертизата, е предоставен на вниманието на съда след
допълнително запитване до вещото лице, именно с оглед установяване дали се
касае за техническа грешка.
Съгласно
чл.18, ал.1 от Общите условия потребителят дължи на продавача заплащането на
консумирана енергия, както и дължимата сума за извършения превоз. Съгласно чл.91, ал.1 във връзка с чл.92, т.1 и 4 ЗЕ, които са приложими в разглеждания случай,
сделки с електрическата енергия
могат да се сключват по регулирани от комисията цени, по свободно договорени цени между
страни и на борсов пазар, както и на балансиращ пазар на
електрическа енергия, като
страни по тях са крайният снабдител на електрическа енергия и крайният клиент /битов или небитов/.
Съгласно чл.97 ЗЕ доставката на електрическа енергия от обществения доставчик на
потребители на електроенергия за
битови или небитови нужди за обекти,
присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато
тези клиенти не са избрали друг доставчик, се осъществява и по
регулирани от ДКЕВР цени. Съдът
кредитира експертизата
досежно изчисления от вещото лице размер на потребена електроенергия и нейната
стойност при прилагане на Наредба №1 от 14 март 2017г. за регулиране цените на ел.енергия /в
сила от 14.03.2017г./ и приложимите решения на КЕВР за небитови клиенти с
отчитане по две скали и предоставена електрическа мощност от 200 kW. В цитираната наредбата подробно са описани методиките за
ценообразуване, които според експерта са спазени в конкретния случай на
фактуриране цената на потребената от ответника електроенергия и следователно са
съобразени регулираните цени.
Ответникът не е направил никакви възражения за извършени от него плащания
на претендираните суми. В настоящото производство не бяха представени никакви
доказателства, които да установяват погасяване на претендираните суми. Не бяха
изложени и такива твърдения.
Част от аргументите на ответника за неоснователност на
иска не следва да бъдат обсъждани от съда, доколкото са свързани с твърдения за
факти, наведени извън преклузивния срок, а именно – след изтичане срока за
отговор на исковата молба. Има се предвид твърденията, свързани с: неспазване на
процедурата по отчитане на електромера и извършване на проверки /посочено в
писмените бележки под формата на правно съображение за нарушение на чл.35 от ОУ
и на чл.47 ПИКЕЕ/; неизпълнение от страна на ищеца на задължение за прекъсване
на електрозахранването в присъствието на клиента при писмено заявление:
непредприемане на действия от страна на ищеца когато за потребителят е изтекъл
срокът за ползване на имота, за който собственикът е дал съгласие; че
волеизявления, уведомления и документи ищецът е пращал не на адреса на
дружеството-ответник, поради което последното не е било наясно какво се случва;
за наличие на договор за същия обект с трето лице, който нов клиент отговарял
солидарно за задълженията от текущия отчетен период /всички тези твърдения са направени
в молба от 07.02.2019г. под формата на възражение за нарушаване на ОУ от страна
на доставчика на електрическа енергия/. За тези твърдения не са събирани
доказателства, а приемането на писмени такива за част от тях по инициатива на
ответника е отказано от съда, поради преклузията и късното им заявяване. От
друга страна, дори тези обстоятелства да бяха изследвани и да бяха установени
нарушения на цитираните разпоредби от ОУ, то те не са в пряка връзка с предмета
на делото и не са от естество да доведат до освобождаване от отговорност на
ответника за реално потребената от него електроенергия, начислена именно по
неговата партида.
Дължимите суми по фактурите не са били заплатени, заради което ищецът законосъобразно е начислил и лихва/обезщетение за забава за задължението по фактурите за периода от 11.05.2017г. до 26.04.2018г. В настоящия случай
безспорно е установено съществуването на главното парично вземане, поради което
налице е основание и за пораждане на акцесорното вземане за лихва за забава.
Касае се до срочни задължения. Според
чл.18, ал.2 от ОУ периодът за плащане на фактурите е 10 дни. Фактурата, в която
е отразено процесното вземане за главница, е за данъчния период
01.04.2017г.-30.04.2017г., издадена е на 26.04.2017г. и в нея е посочен срок за
плащане - до 10.05.2017г., поради което забавата е настъпила от следващия ден.
Периодът е правилно определен, доколкото забавата на длъжника е настъпила
именно от 11.07.2017г. и лихвата за забава е начислена до датата, предхождаща
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. При изчисление на
размера на лихвата за забава се установява, че нейния размер за периода на
забавата е именно 48.01 лв., колкото е претенцията на ищеца и именно за този
размер следва да бъде уважен установителният иск в частта, касаеща лихвата за
забава.
Предвид гореизложеното, съдът намира предявените установителни искове за основателни и доказани и те следва да бъдат уважени.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в
размер на 75,00лв. за платена държавна такса, 300,00лв. за заплатения
депозит за съдебно-техническа експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв.,
определено от съда при условията на чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП. Възражението
за прекомерност е допустимо само по отношение на адвокатски хонорар, за
заплащането на какъвто няма доказателства по делото, тъй като ищецът е
представляван от юрисконсулт.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
Чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Поради тази причина съдът следва да осъди ответника да заплати и
направените в заповедното производство разноски, присъдени със Заповед за
изпълнение №301/03.05.2018г. по ч.гр.д. №278/2018г. на РС Пирдоп, а
именно: 175 лв., от които 25 лв. за заплатена държавна такса и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във
вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ, чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че
„ДАЛАС-2012“ ЕООД, ЕИК: 202825576, със
седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, ул. „Чавдар
войвода“
№ 37, дължи
на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ” ЕАД, ЕИК:
*********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“
№ 37: сумата от 492.38
лв. /четиристотин деветдесет и два лева и тридесет и осем
стотинки/ – главница за доставена електрическа енергия
и мрежови услуги за периода от 01.04.2017г. до 25.04.2017г. по партида с клиентски номер **********, за обект на
потребление: почивна станция, ИТН 4005474 в гр.Поморие, местност „Косата“, за което
вземане е издадена фактура № **********/26.04.2017 г.
и сумата от 48.01 лв. /четиридесет
и осем лева и една стотинка/ – обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лива
за периода от 11.05.2017г. до 26.04.2018г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 27.04.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №301/03.05.2018г. по ч.гр.д. №278/2018г.
по описа на РС-Пирдоп.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДАЛАС-2012“ ЕООД, ЕИК: 202825576, със
седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, ул. „Чавдар
войвода“
№ 37
ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“
№ 37 направените разноски
в исковото производство в размер на 575,00лв. /петстотин седемдесет
и пет лева/ за платена държавна такса, възнаграждение за вещо
лице
и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ДАЛАС-2012“ ЕООД, ЕИК: 202825576, със
седалище и адрес на управление гр. Пирдоп, ул. „Чавдар
войвода“
№ 37 ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“
№ 37 направените разноски по заповедното
производство в размер на 175,00лв. / сто седемдесет и пет лева/ за
заплатена държавна такса от 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., които
суми са присъдени и включени в Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №301/03.05.2018г. по ч.гр.д.278/2018г.
по описа на РС-Пирдоп.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: