РЕШЕНИЕ
№ 2134
гр. Пловдив, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря София Г. Чаушева
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20205330111912 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 505 ал. 1 от ТЗ.
Ищецът „Кредит Респект“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, София парк, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет. 6А, представлявано от
********** Л. Р., чрез пълномощник адв. Х.М., е предявил против Р. С. В., ЕГН:
**********, от ************************, иск за признаване на установено, че ответникът
в качеството си на издател дължи присъдената по частно гр. дело № 18029/ 2019 г. на ПРС,
XVII гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 9677/
07.11.2019 г., сума в размер на 3 907, 20 лева- главница, дължима по запис на заповед,
издаден на 01.06.2019 г. в полза на „Кредихелп“ ООД, без протест и без разноски, предявен
за плащане на 10.09.2019 г., прехвърлен с джиро от 11.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.11.2019 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба е посочено, че на 01.06.2019 г. ответникът издал в полза на „Кредихелп“
ООД запис на заповед за сумата от 3 907, 20 лева, който бил прехвърлен с джиро на
11.10.2019 г. в полза на ищеца. За събиране на сумата се образувало частно гр. дело №
18029/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в, но срещу издадената заповед длъжникът възразил и това
обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск. Твърди се, че записът на заповед бил
редовен от външна страна и валиден, като длъжникът сам изписал имената си и се подписал
в него, документът му бил предявен за плащане, а в последствие той бил и валидно
джиросан. По изпълнителния лист се образувало изп. дело № ****/**** г. на ЧСИ
1
**********, рег. № ****, по което на длъжника била връчена ПДИ и същото се водело
редовно. Моли за признаване съществуването на вземането по заповедта. Претендират се
разноските в процеса. Прави се и искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната.
В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява. Представя писмени
становища, в които се посочва, че процесният запис на заповед не обезпечавал договор за
кредит, като в случая липсвала връзка между абстрактната и каузална сделки.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че записът на заповед бил подписан като
обезпечение по договор за паричен заем, ведно с анекс към договора за пакет допълнителни
услуги. Датата на предявяване- 10.09.2019 г. била дописана с друг шрифт, с друга
химикална паста и от трето лице. С оскъпяването крайната дължима по кредита сума била в
размера, посочен с записа. Ответницата била задължена да подпише записа, за да й бъде
отпуснат кредит, като не й бил предоставен екземпляр от договора. Същият обаче бил
недействителен на няколко основания: На първо място, размерът на шрифта бил по- малък
от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл. 10 ал. 1 от ЗКИ. На второ място,
договорът бил в противоречие с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗКИ- не било посочено как се изчислява
лихвеният процент, а и клаузата за възнаградителна лихва била нищожна поради
прекомерност. На трето място, договорът бил недействителен и на основание чл. 22, вр. чл.
11 ал. 1 т. 10 от ЗКИ, защото не било посочено как е изчислена общата дължима сума, а
също и не било описано какво се включва в ГПР. На следващо място, клаузата за заплащане
на възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречала на нормата на чл. 21 ал. 1
от ЗПК. Възнаграждение не се дължало на основание чл. 10а от ЗПК, който забранявал да
начисляват такси за управление на кредита, а и липсвало описание на въпросното
възнаграждение. То пък по същество представлявало разход по смисъла на чл. 19 ал. 1 от
ЗПК, но така се надвишавало ограничението за петкратния размер на законната лихва по ал.
4. Този пакет услуги реално прикривал разходи, които трябвало да се включат в ГПР, но
императивната законова норма забранявала подобно заобикаляне на закона и водела до
нищожност на договора. Моли за отхвърляне на иска. Претендира и разноски. В съдебно
заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Представя и писмена защита.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 9677/ 07.11.2019 г. по чл.
417 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 18029/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в, е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 3 907, 20 лева- главница,
дължима по запис на заповед, издаден на 01.06.2019 г. в полза на „Кредихелп“ ООД, без
протест и без разноски, предявен за плащане на 10.09.2019 г., прехвърлен с джиро от
11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2019 г. и
разноските по заповедното производство в общ размер от 678, 14 лева. Издаден е и
изпълнителен лист.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез ЧСИ **********, рег. № ****, като
срещу нея е постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, като съдът е
2
указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С индивидуален договор за заем № **********/ 01.06.2019 г. „Кредихелп“ ООД, ЕИК:
*********, е предоставил на ответника сумата от 1 022, 58 евро (или левовата равностойност
по официалния курс на БНБ), за срок от 10 месеца, при месечна вноска от по 121, 78 евро,
при ГПР от 40, 68 % и годишна лихва от 39, 72 %. Предвидена е и неустойка при
непредставяне на обезпечение в размер на 779, 88 евро, платима разсрочено.
Представена е справка за кредитна задлъжнялост на ответника, изготвена от Централния
кредитен регистър към БНБ, видно от която лицето е сключило с „Мъни плюс мениджмънт“
ООД (с предишно наименование „Кредихелп“ ООД), договор за потребителски кредит №
**********/ 01.06.2019 г., за сумата от 2 000 лева, с дата на издължаване- 02.04.2020 г.
Процесният запис за заповед е издаден на 03.06.2010 г. за сумата от 3 907, 20 лева,
платима от ответника на „Кредихелп“ ООД, без разноски и без протест, при предявяване,
предявен на 10.09.2019 г.
С джиро от 11.10.2019 г. „Кредихелп“ ООД е прехвърлило на ищеца правата по записа на
заповед.
По делото е приета съдебно- техническа експертиза, според която договорът за кредит
бил написан със серифен шрифт, подобен на семейство шрифтове Times New Roman, с
големина 10 пункта.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
В случая е предявен положителен установителен иск, правният интерес от който се
извежда от предходно проведено заповедно производство, по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение, срещу която е постъпило в срок възражение от длъжника.
Независимо, че документът, въз основа на който е била издадена заповедта за изпълнение, е
запис на заповед и предметът на настоящия процес е установяване на вземане, произтичащо
от редовен от външна страна менителничен ефект, доколкото ответникът навежда твърдения
за наличие на каузално правоотношение по повод издадения редовен документ, на
изследване по делото подлежи това каузално правоотношение, независимо, че това
обстоятелство се оспорва от ищеца.
От събраните по делото писмени доказателства съдът намира, че действително е налице
каузално правоотношение. На дата 01.06.2019 г. ответницата сключва с „Кредихелп“ ООД
индивидуален договор за заем № **********, за сумата от 1 022, 58 евро (или 1 999, 99 лева
по официалния курс на БНБ от 1, 95583 лева за 1 евро), като общата сума по договора,
възлиза на 1 217, 85 евро (или 2 381, 90 лева). В договора, надлежно отразен и в ЦКР, в чл.
12 ал. 4 и ал. 6 е предвидена неустойка при непредставяне на обезпечение в размер на 779,
88 евро (или 1 525, 30 лева). Сборът на всички дължими суми по договора в лева- общата,
заедно с неустойката, прави точно сумата от 3 907, 20 лева, колкото е и дължимата сума по
записа на заповед. Макар и в договора за кредит да не е изрично посочено, че той се
обезпечава допълнително със запис на заповед, връзката между двете сделки е доказана-
3
налице е съвпадение в датите на сключване (респективно- датата на издаване на ефекта),
страните по правоотношението и сумите, като тази по записа включва освен главницата по
кредита, и допълнителните му оскъпявания- лихва и неустойка.
При това положение, е налице каузално правоотношение, което обуславя менителничното
такова, поради което при разглеждане на настоящия иск съдът задължително трябва да
провери дали съществува вземане по каузалната сделка. Без значение е това, че записът на
заповед по принцип има характер на абстрактна сделка, доколкото в случая той е бил
издаден във връзка с изпълнението на задължения по договор за заем, в процеса следва да се
проверят фактите и обстоятелствата, свързани с каузалното правоотношение, обуславящи
съществуването или не на вземането по него. В този смисъл е и мотивната част на т. 17 от
ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която съдът трябва да разгледа заявените от
длъжника възражения, относими към несъществуване на вземането по записа на заповед.
Изрично обаче в цитираното тълкувателно решение е посочено, че предметът на делото не
се променя, т.е. ищецът следва да доказва вземането си, основано на менителничния ефект, а
ответникът- релативните си възражения за липса на вземане по каузалното правоотношение.
Няма спор, че издаденият запис на заповед е прехвърлен на ищеца с джиро. Между
ответника и джиранта е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който
лицето е усвоило заетата сума, като джиратарят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон-
Законът за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-
12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
На първо място, според нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК размерът на шрифта от текстовата
част на договора трябва да е минимум 12 пункта. Разпоредбата е в сила от 23.07.2014 г., а
договорът за кредит е сключен на 01.06.2019 г., поради което нормата е валидна за него. В
настоящия случай от приетата СТЕ обаче се установява, че шрифтът тук е 10 пункта, поради
което не е спазено основно императивно изискване на закона. Същото е санкционирано с
най- тежката последица- недействителност на правоотношението по смисъла на чл. 22 от
ЗПК. Без значение е обстоятелството дали договорът е читаем или не, защото законът
въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и
обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на
тълкуване.
4
На второ място, ответникът е релевирал основание за недействителност на договора за
потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на
общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по
какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР
представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на
кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР
е 40, 68 %, а ГЛП- 39, 72 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно
какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко
това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в
случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.
На трето място, по отношение на наведеното възражение в отговора за неспазени
изисквания на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- липса на посочване в договора на условията за
прилагане на лихвения процент, следва да се посочи, че, видно от съдържанието на договора
за кредит, е посочен само ГЛП, без конкретна сума. След като в самия договор липсва
информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана)
възнаградителната лихва, не може да се направи проверка при какви условия е приложена тя
и дали отговаря на размера на вноските по погасителния план, поради което е налице
нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е
достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във
връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.
На следващо място, необходимо е да се посочи, че още при сключването на договора е
предвидено, че неустойката по чл. 12 ще се заплаща разсрочено, заедно с всяка вноска по
договора, като общият й размер е 779, 88 евро (при отпусната заемна сума от 1 217, 85 евро)
и видно от погасителния план към всяка месечна вноска за главница и лихва, се прибавя
допълнително и неустойка в различен размер за целия срок на договора. Така въведените
изисквания в цитираната клауза от договора за вида обезпечение (поръчител) и срока за
представянето му (седмодневен), създават значителни затруднения на длъжника при
изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Непредставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да
съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем
към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по
кредита. В случая е предвидено неустойката по договора да се кумулира към погасителните
вноски, като по този начин тя се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката на практика се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Именно затова процесният договор не
5
отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от
задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване
защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в
действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде
осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за
да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26
ал. 1, предложение първо от ЗЗД, дори и без да е необходимо да се обсъждат останалите
аргументи на страните.
При това положение се налага изводът, че договорът за кредит е недействителен на
специалните основания на ЗПК, обсъдени по- горе, поради което не могат да се претендират
и суми по обезпечението на този недействителен договор, чрез процесния запис на заповед,
доколкото липсва изначално основание за дължимостта на вземането по кредита, а оттук- и
на свързаното с него обезпечение.
Без никакво значение в процеса е обстоятелството дали записът на заповед е редовен от
външна страна документ, отговарящ на съответните законови реквизити за валидност,
защото доколкото менителничният ефект обезпечава каузална сделка- заем, която е
недействителна, той не може да породи права за кредитора по него. След като не се доказа
да съществува присъденото вземане в полза на заявителя, трябва да се приеме, че заповедта
за изпълнение е била издадена неправилно, защото предявената претенция е неоснователна
и като такава тя следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат
направените по делото разноски. Такива се претендират още с отговора, като са налице
доказателства за внесен депозит за вещо лице по СТЕ е размер на 80 лева (лист 102).
Ответницата е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото обаче тя не е
заплатила хонорар, а същата моли за определяне на неговото възнаграждение на основание
чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото на лист 20 в представения договор за
правна защита и съдействие е посочено, че страната се представлява безплатно от
Адвокатско дружество „Г.“, поради затрудненото си материално положение, което
обстоятелство по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването на
безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска тук следва да бъде изчислено съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като същото възлиза
в размер от 604, 20 лева с ДДС (вр. § 2а от ДР на Наредбата, доколкото адвокатското
дружество е регистрирано по ЗДДС- л. 114), до който следва да се възложи в тежест на
ищцовата страна. Отделно от това, доколкото по делото са проведени общо седем съдебни
6
заседания (или пет след второто с.з), на основание чл. 7 ал. 9 от Наредбата, за всяко от 3- то
до 7- мо от тях, на пълномощника, който винаги се е явявал по делото, се дължат по още 100
лева на заседание, или общо стават 600 лева с ДДС.
Според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство следва да се произнесе и по въпроса за направените в заповедното
производство разноски, като с оглед изхода от спора, такива се дължат на длъжника, който
надлежно ги е претендирал с изрична молба пред заповедния съд. И в приключилото
производството длъжникът е представляван безплатно на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА,
като размерът на адвокатското възнаграждение следва да се определи на сумата от 300 лева,
колкото се и претендират. В тази връзка разноските на длъжника за подаденото възражение
против заповедта за изпълнение следва също да му се присъди с изричен осъдителен
диспозитив, който да се отрази в настоящото решение. Направените пък от ищеца разноски
за държавна такса, както и за възнаграждение на пълномощника му, си остават за сметка на
страната, без да се възлагат в тежест на ответника.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит Респект“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, София парк, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет. 6А,
представлявано от ********** Л. Р., против Р. С. В., ЕГН: **********, от
************************, иск за признаване на установено, че ответникът дължи
присъдената по частно гр. дело № 18029/ 2019 г. на ПРС, XVII гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 9677/ 07.11.2019 г., сума в размер
на 3 907, 20 (три хиляди деветстотин и седем лева и двадесет стотинки) лева- главница,
дължима по запис на заповед, издаден на 01.06.2019 г. в полза на „Кредихелп“ ООД, без
протест и без разноски, предявен за плащане на 10.09.2019 г., прехвърлен с джиро от
11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението- 06.11.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото от
общо 678, 14 лева.
ОСЪЖДА „Кредит Респект“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
град София, София парк, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4, ет. 6А, представлявано от
********** Л. Р., да заплати на Р. С. В., ЕГН: **********, от ************************,
разноските по делото, както следва: сумата в размер на 300 (триста) лева- адвокатско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата в
заповедното производство и разноските по настоящото дело- сумата в размер на 80
(осемдесет) лева- внесен депозит за вещо лице по съдебно- техническата експертиза и за
адвокатско възнаграждение в размер на 1 204, 20 (хиляда двеста и четири лева и двадесет
стотинки) лева с ДДС, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА.
7
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
8