№ 1498
гр. Пловдив, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502924 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2 от ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба, подадена от Сдружение за взаимопомощ
на работещите в областта на образованието, науката и културата /СВРООНК/ - гр.П.,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр.П., бул.“Х.Б.“ № *********,
представлявано от В.С.В. -председател на управителния съвет, чрез пълномощника
адвокат Т., против Определение № 7418/23.09.2021 г. постановено по гр.д№ 1603 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., в частта му, с която се осъжда
жалбоподателят да заплати на адвокат С.К.П. със съдебен адрес: гр.С., ул.“Н.Г.“
*********, като пълномощник на Л.Г.М., ЕГН:********** от гр.П., бул.“Ш.с.“ №
*********, адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 742, 10 лева, както и да заплати на Р.
Ж. Г., ЕГН: ********** от гр.П., ул.“С.М.“ № 12, със съдебен адрес: ул.“Р.Д.“ №
*********, адвокат А.А., направените в производството по делото разноски в размер
на 900 лева.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното определение. По отношение на присъденото
адвокатско възнаграждение на адвокат С.П. при условията на чл.38 от ЗАдв се
възразява, че същото следва да се определи на осн. чл.9, ал.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
3/4 от възнаграждението по чл.7 от Наредбата, което се равнява на 556, 60 лева.
Изложените от жалбоподателя доводи са, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, спорът не е разгледан по същество, а действително извършените
процесуални действия от пълномощника са подаването на отговор на исковата
1
молба.По отношението на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на Р.Г.
се възразява, че не са представени доказателства за заплащането им, доколкото в
договора за правна защита и съдействие не бил уточнен начина на заплащането им,
поради което същите не следвало да се присъждат. Прави се и възражение за
прекомерност на осн.чл.78, ал.5 ГПК на разноските и намаляването им до размера на
556, 60 лева, представляващи 3/4 от възнаграждението по чл.7 от Наредба №
1/09.07.2004 г., евентуално до предвидения в чл.7, ал.2 от Наредбата минимум от 742,
10 лева. Моли се за отмяна на обжалваното определение като присъденото на адвокат
С.П. адвокатско възнаграждение се намали до размера на 556, 60 лева. По отношение
на присъдените разноски на Р.Г. да се приеме, че не се дължат, евентуално да се
намалят до размера на 556, 60 лева или до размера на 742, 10 лева.
С подадения отговор на частната жалба от адвокат С.П. се възразява за
неоснователност на жалбата с позоваването на представеното по делото пълномощно и
довода, че е ангажиран до приключването на делото пред районния съд. Поддържа, че
му се дължи присъждането на възнаграждение, изчислено на основание чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди
обжалваното определение.
Препис от частната жалба е връчен на Л.Г.М., чрез пълномощника по делото
адвокат А.А., която не взема становище.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери
данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира следното:
Частната жалба е подадена в указания от първостепенния съд срок за
обжалване, от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество на частната жалба настоящият съдебен състав на ПОС намира
следното:
В първоинстанционното производство са били предявените от ищеца Сдружение
за взаимопомощ на работещите в областта на образованието, науката и културата
/СВРООНК/ против ответниците заемополучателя А.П.П. и поръчителите Т. Р. К.,
И.Н.Н., Л.Г.М. и Р. Ж. Г., искове за осъждането им солидарно да заплатят сумата от
8 242, 00 лева, представляваща незаплатен остатък по Заявление за предоставяне на
безвъзмездна помощ, както и законна лихва върху главницата от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При условията на
евентуалност е предявен иск за сумата от 5546, 00 лева, представляващи непогасени в
срок 16 месечни вноски по посоченото Заявление.
С Определение № 5284 от 20.07.2021г. по делото е прекратено производството
по отношение на ответниците - поръчители на осн.чл.232 ГПК, поради оттеглянето на
2
предявените против тях искове преди първото с.з. С това определение районният съд
не се е произнесъл по разноските, а е предоставил възможност да се проведе
двустранно производство между страните по въпроса за разноските, чрез размяна на
книжа по чл.248 и чл.250 ГПК. В тази връзка е постъпила молба на 17.09.2021 г. от
ищеца СВРООНК, с която е изложил възраженията си против присъждането на
разноски на Р. Ж. Г. и на адв.П. като пълномощник на Л.Г.М., съответно и по
отношение на дължимия размер на адвокатското възнаграждение на всеки от тях.
Последвало е постановяването на Определение № 7418 от 23.09.2021 г., с което
районният съд е оставил без уважение възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК
касателно претендирания размер на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗАдв от
адвокат адв.П. за оказаната безплатна правна помощ на Л.Г.М. от 742, 10 лева, както и
на разноски за адвокатско възнаграждение от Р. Ж. Г. в размер на 900 лева, както е
присъдил същите.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на ПдОС при условията на
пълен въззив, при който дължи произнасяне по същество без да е ограничен от
посоченото в частната жалба, намира следното:
По присъденото адвокатско възнаграждение от 742, 10 лева на адвокат П. за
оказаната безплатна правна помощ на Л.Г.М. на осн.чл.38 ЗАдв: Настоящият състав на
съда, действащ като въззивна инстанция при условията на пълен въззив, намира за
неправилно обжалваното определение в частта, с която е присъдено адвокатско
възнаграждение на адвокат П. на осн.чл.38 ЗАдв. От данните по делото не
установява постигнато съгласие между адвокат П. и ответника Л.Г.М. за
осъществяването на процесуално представителство при условията на чл.38,
ал.1, т.3 от ЗАдв. По делото не е представен договор, удостоверяващ
постигнато съгласие между адвоката и страната за осъществяването на
правната защита и съдействие като безплатна в сочената хипотеза по чл.38,
ал.1, т.3 от ЗАдв. Съгласие за последното не се установява и от съдържанието
на представеното пълномощно /л.56, ПРС/. Представените доказателства за
хипотезата на чл.38, ал.1, ал.3 от ЗАдв не могат да обосноват присъждането
на адвокатското възнаграждение, доколкото не се установява постигнато
съгласие за безплатния характер на процесуалното представителство.
Следователно се налага извод, че на адвокат П. не следва да се присъди
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Ето защо, Определение № 7418/23.09.2021 г. на районния съд, в частта, с която е
осъдено ищцовото дружество да заплати на адвокат С.П. като пълномощник на
Л.Г.М., адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във връзка с чл.38,
3
ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 742, 10 лева, е неправилно и следва да бъде
отменено.
По присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 900 лева на Р. Ж.
Г.: По делото се установява, че ответникът Р.Г. е представлявана в производството от
адвокат А.А. по силата на изрично упълномощаване. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие от 04.02.2021 г., с което страната и адвоката са
договорили адвокатско възнаграждение от 900 лева за оказването на правна защита и
съдействие до окончателното приключване на делото. В последният абзац на договора
изрично е отбелязано, че адвокат А. се съгласява и приема да осъществява
процесуалното представителство по делото, за което е получил изцяло и в брой сумата
в размер на 900 лева. При съобразяването с последното, неоснователни са доводите в
жалбата, че не се установява начина на заплащането на договореното възнаграждение,
доколкото изрично е посочено, че сумата е получена в брой.
Неоснователно е и искането за намаляването на адвокатското възнаграждение до
размера на 556, 60 лева, представляващи 3/4 от възнаграждението по чл.7 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. В случая договорът за правна защита и съдействие е сключен за
процесуално представителство до окончателното приключване на делото, поради което
ищецът следва да заплати на ответника пълния размер на заплатеното на адвоката
възнаграждение, независимо от това, че не са се сбъднали очакванията за
процесуалните действия, които е било необходимо да бъдат извършени и за
продължителността на процеса, с оглед на които е определено същото. В хипотезата на
чл. 78, ал. 4 ГПК отговорността на ищеца за разноски може да бъде ограничена само
при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Тя не се ограничава само до разноските за
извършените от адвоката действия до момента на прекратяването на производството,
респ. - съдът не може да присъди на ответника разноски за възнаграждение само за
тези действия. / Определение № 60094 от 13.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1652/2021
г., II г. о., ГК/.
При преценка възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК, въззивният съд
намира адвокатското възнаграждение от 900 лева за прекомерно. Изчислено на
основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение
възлиза в размер на 742, 10 лева. Въззивният съд намира, че делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, същото е приключило по отношение на ответника Г.
след подаването на отговора на исковата молба, като процесуалният представител не е
извършвал процесуални действия, обосноваващи присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в по-висок размер от предвидения в чл.7, ал.2, т.3 Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г.
Ето защо, Определение № 7418/23.09.2021 г. на районния съд, в частта, с която е
4
осъдено ищцовото дружество да заплати на Р. Ж. Г. разноски за адвокатско
възнаграждение за размера над 742, 10 лева до 900 лева следва да се отмени, а в
останалата обжалвана част за сумата от 742, 10 лева да се потвърди.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 7418/23.09.2021 г. постановено по гр.д№ 1603 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., в частта, с която се осъжда
Сдружение за взаимопомощ на работещите в областта на образованието, науката и
културата /СВРООНК/ - гр.П., ЕИК:*********, да заплати на адвокат С.К.П. със
съдебен адрес: гр.С., ул.“Н.Г.“ *********, като пълномощник на Л.Г.М.,
ЕГН:********** , адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.1, т.3 във
връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в размер на 742, 10 лева, и в частта, с
която се осъжда Сдружение за взаимопомощ на работещите в областта на
образованието, науката и културата /СВРООНК/ - гр.П., ЕИК:*********, да заплати на
Р. Ж. Г., ЕГН: ********** , направените в производството по делото разноски за
разликата над 742, 10 лева до 900 лева, като ПОТВЪРЖДАВА определението в
останалата обжалвана част.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5