Р Е Ш Е Н И Е
№260018/13.8.2020г.
гр.Варна 13.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на четиринадесети юли две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при секретаря Анелия Тотева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№14763/2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
В исковата молба ищецът М.А.М. твърди, че е собствени
на недвижим имот представляващ жилищна сграда на един етаж с площ от 46кв.м. с
идентификатор 10135.3517.237.1 намираща се в гр.Варна, **** изградена в
поземлен имот 10135.3517.237 държавна собственост. Сочи се, че имота е закупен
от родителите на ищеца през 1971г., като от този момент те са владели имота, а
след смъртта им съответно през 1999г. и 2009г. ищецът е продължил да владее
веща необезспокоявано, като счита, че поради това е
придобил имота по наследяване, а ако не то по давност считано с присъединяване
от 1971г. Ищецът сочи, че е констатирал, че ответницата А.Х.Б. се е снабдила с
констативен нот.акт, като на базата на същия е
записана в СГКК Варна, като собственик на имота му, а в действителност става
дума за два имота разположение в имот 10135.3517.237 държавна собственост и
представляващи жилищна сграда на един етаж с площ от 46кв.м. с идентификатор
10135.3517.237.1 собственост на ищеца и жилищна сграда с идентификатор
10135.3517.237.2 собственост на ответницата. Моли се да се приеме за
установено, че ищеца е собственик на описания по-горе имот жилищна сграда с
площ от 46кв.м. и че е на лице грешка в кадастралната карта и регистри при
отбелязване собственика на имота, площа и
конфигурацията на сградата и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответницата по реда на чл.131 от ГПК в даденият й срок
не е изразила становище по иска.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си
основание чл.54, ал.2 от ЗКИР.
По делото е представено копие от нотариален акт №137,
т.1, рег.№1463, нот.д.№137/31.10.2008г. в който е обективирано признаването на ответницата за собственик по
давност на имот представляващ жилищна сграда
със застроена площ от 100кв.м., състояща се от две стаи, баня, тоалет,
два килера, построена върху държавно дворно място съставляващо имот пл.№7 в
кв.6 по плана на 15 микрорайон на гр.Варна с площ от 120кв.м. с адм.адрес гр.Варна, ** и нот.акт
т.1, рег.№1551, нот.д.№146/18.11.2008г. за поправка
на предходния нот.акт за поправка на административния
адрес. Посоченият документ представлява констативен акт за собственост по
давност, като същия съгласно ТР от 21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на
ВКС не се ползва с материална
доказателствена сила по
чл.179, ал.1 ГПК поради което за
ответницата в настоящото производство е на лице интерес да докаже твърдяната си
собственост по давност, а ищеца следва при условията на главно и пълно
доказване да докаже твърдението си, че е собственик на спорната сграда в имота.
Страните изрично са заявили в о.с.з., че не се спори,
че всяка от тях владее и по настоящем обект в
поземлен имот с идентификатор 10135.3517.237.
М.М. за доказване на
твърдението си е представил два броя удостоверения за наследници от които се
установява, че той е наследник на Х* А* и А*А*, като
в двата документа е записан с предходните си имена М* А*М*. Представено е
разрешително за строеж на водопроводно отклонение от 1974г. издадено на името
на праводателката на ищеца Х.С* и фактура към същото
за заплащане на необходимите средства. Представени са също така и квитанции за
заплатени на Общ.Варна от ищеца наемни вноски за дворното място в което е процесния имот. Представени са също така данъчна оценка на
имота от 26.08.2019г., удостоверение от Дирекция „МД“ на Общ.Варна,
удостоверение от Общ.Варна и от Обл.Варна от които се
установява, че ищецът е предприел действия по завеждане в регистрите на негово
име на имот с площ от 46кв.м. с идентификатор 10135.3517.237.1 находящ се в гр.Варна, район Младост, ул.“Д-р Селименски“ №99. Така се е стигнало до това като собственик
на имота с идентификатор 10135.3517.237.1 находящ се в гр.Варна,
район Младост, ул.“Д-р Селименски“ №99 по скица №15-661713-22.07.2019г. да се води
ответницата, а по данъчна оценка от 26.08.2019г. собственик да се води ищеца.
Разпитаните по делото ищцови свидетели сочат, че в
поземления имот с адм.адрес гр.Варна, ул.“Д-р Селименски“ №99 има две сгради всяка от които е с различен
собственик, едната е собственост на ищеца, а другата на ответницата като към
едната от сградите има и изградена външна тоалетна. Вещото лице по приетата СТЕ
е посочило в заключението си придружено със съответния графичен материал, че процесната сграда с идентификатор 10135.3517.237.1 и площ от 46кв.м. е изградена в имот с идентификатор 10135.3517.237 и се владее от ищеца, като факта на владение се
доказва и от свидетелските показания събрани по делото. Посочената от вещото
лице с горния идентификатор сграда повдигната в син цвят на изготвената от него
скица №2 е идентична със сградата по скица №15-661713-22.07.2019г. издадена от СГКК Варна, където като собственик е записана ответницата.
Предвид изложеното настоящия състав приема, че ищецът е доказал качеството си
на собственик на еднофамилна жилищна сграда от 46кв.м. с идентификатор 10135.3517.237.1, която неправилно е записана в кадастралните карта и
регистър като собственост на ответницата, която всъщност следва да бъде
записана като собственик на имот с 10135.3517.237.2 и 10135.3517.237.3.
Предвид изложеното съставът приема, че предявеният иск
следва да се уважи като се, като се присъдят и сторените и претендирани
разноски в размер на 305.10лв. сторени по делото разноски.
Ето защо, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 54, ал. 2
от ЗКИР по отношение на А.Х.Б. ЕГН********** ***, по предявен иск от
М*А.М. ЕГН********** ***, че при изготвяне на кадастралния план на гр.Варна,
одобрен със Заповед NoРД-18-64/16.05.2008г., е допусната грешка при записване
на собственика на имот с идентификатор 10135.3517.237.1 и с административен адрес гр.Варна, ул.“Д-р Селименски“ №99, като грешно за собственик на имота е
записана ответницата А.Х.Б. ЕГН**********, а е следвало за собственик да се запише ищеца М*А.М. ЕГН**********.
ОСЪЖДА А.Х.Б. ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ НА М*А.М. ЕГН********** *** сумата от 305.10лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: