РЕШЕНИЕ
№400
гр. Враца 24.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 27.10.2020г., двадесет
и седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в присъствието на прокурора веселин
вътов като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАН дело №388
по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на постъпила касационна
жалба от П.Г.Н. *** против РЕШЕНИЕ №235/09.07.2020г., постановено по анд №1167 по описа за 2019г. на Врачански районен съд, с което е
потвърдено издаденото против него от НАЧАЛНИК СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“ към ОД на МВР ВРАЦА Наказателно
постановление № 19-0967-001497/20.11.2019г. за налагане на административно наказание
глоба в размер на 150лв. на
основание чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП
за нарушение на чл.50 ал.1 от същия
закон.
В жалбата като касационни основания за отмяна на
атакуваното решение като неправилно, се
сочат неговата незаконосъобразност и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че неправилно
районният съд е приел, че издаването на
два АУАН за едно и също деяние не е
съществено нарушение на административнонаказателните правила, както и че фактическата обстановка е безспорно изяснена
и деянието и неговото авторство са
доказани по категоричен начин. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде
отменено изцяло наказателното
постановление. Поддържа се и искане за
прилагане на чл.28 от ЗАНН и приемане на нарушението за маловажно, ако
се прецени, че такова все пак е извършено.
Ответникът по касационната жалба не
е взел становище по нея.
Участващият в касационното
производство прокурор дава заключение,че решението на Районния съд е правилно, постановено
при изяснена фактическа обстановка и при обсъждане на всички възражения, поради
което прави искане за оставянето му в
сила. Изтъква, че първият АУАН е съставен на друго лице, а не на касатора,
което по никакъв начин не е накърнило правото му на защита.
Настоящият съдебен състав,като взе
предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен
акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Първостепенният съд е проявил
процесуална активност, като е събрал относими към спора доказателства. Разпитал
е актосъставителя и свидетеля по акта, обсъдил е писмените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, мотивирал
се е защо е достигнал до крайния
си извод за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспореното пред
него наказателно постановление. Правилен
и законосъобразен е изводът на съда, че издателите на АУАН и НП са имали
съответната материална и териториална компетентност, същите са издадени в
сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат необходимите реквизити. Съдът е разгледал
възражението на настоящия касатор, относно
допуснатото нарушение със съставянето на
два АУАН за извършеното деяние, но е приел същото за неоснователно, тъй като
това обстоятелство не е нарушило правото на защита на санкционираното лице. Законосъобразен е
изводът, че административнонаказателните
разпоредби забраняват паралелното
образуване и развитие на еднакви по
качество и характер процедури, установяващи факти за едно и също нарушение,
извършено от едно и също лице, но в
конкретната хипотеза двата АУАН са
издадени на две различни лица, поради което не може да се приеме, че касаторът е субект на
двукратно административнонаказателно обвинение, още повече, че след анулиране на първоначално издадения АУАН, процедурата по него е била преустановена.
Правната квалификация на деянието е правилно определена, приложена е и
съответната санкционна норма. С оглед обстоятелството, че предвиденото наказание
е с фиксиран размер, същото се явява и справедливо. Първостепенният съд е
обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като е
приел, че няма основание за прилагането
й, тъй като извършеното нарушение не се
различава от обикновените, типични случаи на
нарушение от този вид, които съображения се възприемат от касационния
състав. Достигайки до извода за
доказаност на извършеното нарушение и неговото
авторство и потвърждавайки НП, първостепенният съд е постановил правилен
акт.
При служебна проверка на решението
относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
касационната инстанция не намира основания извън посочените в касационната
жалба, които да сочат на отмяната му. Решението е постановено от законен
състав, в рамките на заявения спор,
което го прави валидно и допустимо.Правилно е приложен и
материалния закон.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221
ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА РЕШЕНИЕ №235/09.07.2020г, постановено по анд
№ 1167 по описа на Районен съд Враца за 2019г., с което е потвърдено издаденото против
П.Г.Н. *** НП № 19-0967-001497/20.11.2019г.
на Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.