РЕШЕНИЕ
№ 1190
гр. Бургас, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20232100100861 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Я. К. П. с ЕГН **********,
постоянен адрес: гр. Б., к-с С., бл. **, вх. *, ет. *, ап.**, действаща чрез пълномощника
си адвокат Янко Калпакчеив, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Студентски, бул. “Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от всеки двама измежду
Павел Валериев Димитров, Валентин Валентинов Илиев и Марин Александров
Димитров, с която с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 110
000 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 16.04.2021
г. около 18. 35 часа, в гр. Бургас, ж.к. Славейков, в междублоковото пространство
между бл. 147 и бл. 36, когато лицето К. Д. Ч. с ЕГН **********, при управление на
заден ход на МПС- Шевролет Авео с рег. № А9638КК, без да се увери, че пътят зад
него е свободен, прави маневра и удря пешеходната Я. П., като автомобилът е
застрахован при ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, при което пострадала ищцата, като й били причинени три средни
повреди; сумата от 8 069 лева – главница, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ПТП-то – разходи за лечение, от които 7 300 лв. за плаки и 769
лв. - разходи за прегледи и лекарства, ведно със законна лихва за забава върху горните
главници от 14.01.2022 г. до окончателното им изплащане. Моли се за присъждане на
1
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП-
то, причинено по вина водача на процесния лек автомобил, ищцата е получила
множество увреждания. Непосредствено след катастрофата била откарана в Отделение
по ортопедия в УМБАЛ – Бургас, където й е поставена диагноза фрактура на
проксималната част на двете подбедрици и I-III МТК ляво ходило. Вследствие на това
били извършени три операции с поставяне на метални
импланти, като се излагат обстойни доводи по отношение на интервенциите. След
болничен престой от две седмици била насочена към извършване на лечебно-
рехабиталиционен режим, а на 30.04.2021 г. за домашно лечение. Излага се, че
нанесените телесни повреди се отразяват на пострадала изключително тежко, като
предвид напредналата й възраст възстановяването след поставените импланти било
почти невъзможно, като тя търпяла множество болки, не можела да става и била на
легло, разчитала на помощта на синовете си, което се отразявало значително и на
нейната психика. Същата била преподавател по химия, вече пенсионер, като
независимо от това продължавала да помага на близки деца с материала за училище,
като така се чувствала полезна, а сега била лишена от това, както и от възможността да
излиза и общува.
След завеждане на делото, на 13.05.2023 г. е починала ищцата Я. К. П. с ЕГН
**********, като на основание чл. 227 от ГПК на нейно място са конституирани
законните й наследници – синовете й К. С. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.
Б., ж.к. С., бл. **, вх. *, ет. *, и К. С. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул.
„М.“ № **.
Ответното дружество е депозирало в законоустановения срок отговор на
исковата молба, с който исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се вината
на водача за настъпването на ПТП-то, като при условията на евентуалност се навеждат
доводи за съпричиняване от страна на ищцата, която не се е движила на позволените за
пешеходци места и е предприела маневра пресичане на необозначено място, без да се
съобрази с разстоянието на приближаващия автомобил. Оспорва се и настъпването на
сочените вреди вследствие на ПТП-то. Оспорва се и исковете по основание и размер,
като се излага, че наред с това обезщетението за претендираните неимуществени вреди
не съответства на принципа за справедливост. Потвърждава, че претенцията на ищцата
пред застрахователя била постъпила на 14.01.2022 г., но излага, че лихва би се дължала
от 16.05.2023 г., като излага аргументите си за това. Също търси присъждане на
разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в
нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество и собственика на лек автомобил Шевролет
Авео с рег. № А9638КК към датата на настъпването на процесното ПТП на 16.04.2021
г. По повод на заявената извънсъдебна претенция от ищцата е образувана щета №
0000-1000-03-22-7042/20.01.2022 г., като същата не е удовлетворена.
Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 769р-
6949/16.04.2021 г. се установява, че процесният лек автомобил, управляван от К. Д. Ч.,
на 11.04.2023 г., при шофиране на заден ход, без да се увери, че пътят зад него е
свободен, блъска ищцата, с които й причинява счупване на две подбедрици и на лявото
ходило.
Образувано в тази връзка наказателно производство е прекратено с
постановление от 01.02.2022 г., тъй като пострадалата е заявила, че желае това
съгласно чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК.
Вещото лице инж. Жулиета Едрева по изпълнената автотехническа експертиза,
заключението по която съдът също изцяло кредитира, като изготвено от лице с
нужните специални знания, компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички
поставени въпроси, сочи, че процесният лек автомобил, управляван от К. Д. Ч.,
потеглил на заден ход, след като бил паркирал зад жилищните блокове 147 и 148.
Отляво на пътното платно имало паркирани автомобили, отдясно е затревен участък с
дървета. Пътното платно е тясно и само на заден ход може да се излезе в посока блок
36. Отляво на асфалтовия път има пешеходен тротоар, който граничи с оградата на
спортен център „Славейков“. На този тротоар са поставени четири електрически
стълба за улично осветление. Времето било ясно, сухо, в тъмната част от денонощието,
около 18.35 часа. Пътният участък е прав, равен, сух асфалт. Няма пътна маркировка и
пътни знаци. Работело уличното осветление. Видимостта била добра. По същото време
пешеходката Я. К. П. вървяла по асфалтовия път от блок 36 към блок 148, където
имало магазин. Жената е възрастна, на 87 години и се движела с помощта на бастун.
Отивала за покупки до магазина. Движела се вдясно на пътя, гледано с лице към блок
148. Говорела по телефона и не видяла, че паркираният червен автомобил потеглил
назад и приближавал към нея със скорост 10 км/час. Преди да се качи в автомобила,
водачът Ч. видял една възрастна жена да върви по асфалтовия път на междублоковото
пространство между блок 36 и блокове 147 и 148. Докато се движел назад, водачът Ч.
наблюдавал пътя в страничните огледала и в огледалото за задно виждане. Не видял
жената. Настъпил страничен удар в задна дясна част /заден десен калник/ и тялото на
жената. Тя се завъртяла около дясната страна на автомобила, при което усукала
опорния си крак, загубила равновесие и паднала встрани до предна дясна врата на
автомобила. Вследствие на ПТП-то пешеходката получила средна телесна повреда,
3
изразяваща се в гореописаните увреждания. Водачът спрял автомобила, след като
усетил суркане вдясно. Видял падналата жена встрани от автомобила до предна дясна
врата в затревената площ. Заедно със съпругата си водачът Ч. оказал помощ на
пострадалата. По нейна молба се обадил на сина й, който дошъл веднага и подал
сигнал за ПТП на тел. 112.
По делото е разпитан като свидетел водача К. Д. Ч., чиито показанията съвпадат
с описания механизъм на настъпване на ПТП-то при изпълнение на маневра заден ход
при потегляне, с твърдението на свидетеля, че преди да потегли не е видял
пострадалата и не е разбрал как я е ударил, докато не усетил някакъв шум и се сетил за
игрището в близост, като помислил за топка. Твърдението, че преди да потегли не е
възприел движещия се пешеходец, не кореспондира на дадените от него показанията в
хода на наказателното производство, където е казал, че е „видял една жена да върви по
средата на пътя“.
От представената по делото медицинска документация и заключението на
вещото лице по изпълнената съдебномедицинска експертиза, която съдът изцяло
кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални
познания и като неоспорено от страните, допълнено с изявленията на експерта в
съдебно заседание, се установява, че вследствие на процесния инцидент Я. П. е била в
болница от 16.04.2021 г. до 30.04.2021 г. , тъй като е получила фрактура на
проксималната част на дясна тибия /голям пищял/, фрактура на лявата тибия –
проксимална част и фрактура на първа, втора и трета метатарзални кости на ляво
ходило, като според вещото лице счупванията на проксималната част на двете
подбедрици са резултат от директен удар, най-вероятно от бронята на автомобила, а
тези на метатарзални са в резултат на притискане. Проведено е първоначално
операционно лечение, като се извършени три интервенции под обща анестезия -
открита репозиция и фиксация с две LCP плаки; открита репозиция на лява подбедрица
с помощта на LCP плюс винтове; дорзален достъп в областта на лявото стъпало с
репозиция с помощта на LCP и винтове. След това е изписано и медикаментозно
лечение, като пострадалата е изписана с указания за провеждане на домашно
амбулаторно лечение. Експертът излага, че фрактурите в проксималната част на
тибията обикновено зарастват за срок от 3, 6, 8 месеца, като в рамките на 3-4 месеца не
е желателно натоварването на засегнатия крайник. Фрактурите пък на метатарзални
кости ходилата обикновено зарастват за срок от 2, 3 месеца, при нормално зарастване
на оперативните рани и липсата на инфекция. Излага, че в конкретния случай, предвид
възрастта на пострадалата и изразената остеопороза значително се удължава срока на
възстановяване, като то продължава минимум една година без крайна дата, тъй като
става т.нар. забавено срастване, което води до увеличаване на възстановителния
период, като е възможно въобще да не зарасне. Вещото лице е категорично, че
уврежданията не била могли да настъпят при падане от собствен ръст, без участието на
4
външна сила.
Ищците са ангажирали и гласни доказателства. От показанията на свидетелката
Т. П. – снаха на пострадалата, се установява, че жената отишла да се купува сол и била
блъсната. Разказва за поставените импланти след събитието, като операцията
продължила 7-8 часа и имало риск за живота й, поради упойката с оглед на 87-
годишната й възраст. След изписването от болница започнали мъките, като 40 дни била
абсолютно неподвижна, заради операцията и някакво сухожилие на единия крак, което
било открито. Грижили се за нея, като дори наели медицинска сестра за да идва и да й
прави превръзките. Свекърва й била много горда жена, не искала да ги товари с нищо,
като й било неудобно да и помагат с подлоги и други подобни. Късмет било, че по това
време малкият й син, който живеел периодично за по година, две в Казахстан, тогава
бил в България. Иначе тя си живеела сама. След тези 40 дни мъките продължили, като
Я. не можела да стъпва, заради сухожилието и всъщност след случката вече не можела
да излиза навън, най-много на терасата да излезе, като й купили бастун и количка, като
това я съсипвало допълнително. Единият път като се опитвала да стане, кракът й пак се
счупил, като се наложило отново да я гиспират, като отново била на легло и не можела
да става около 40 дни. След това не могла да се възстанови, като кракът и станал с
формата на буквата „х“ и треперела. Единият крак влязъл към коляното на другия
крак. Вече не можела да ходи самостоятелно и й било много трудно. Непрекъснато
била на болкоуспокояващи и винаги чакала някой да я заведе до тоалетната. Преди
инцидента била много дейна и активна, ходила на разходки в морската градина, на
гимнастика, правили зимнина и ремонти, и въобще водила нормален и активен живот,
била интелигента жена, учител по химия в математическата гимназия. Била с гипс,
обаче искала да си боядиса косата, да се среше, да си сложи парфюм и така да ги
посрещне. Разбира си, предвид възрастта си, имала кръвно и кръстът я болял от време
на време, като на всички възрастни хора. След събитието обаче постепенно рухнала
психически, като и липсвали и социалните контакти. Била 89- годишна и накрая се
предала. Така и не разбрали причина за смъртта й, отказала да яде и за два-три дни си
отишла.
Свидетелката М. М. – медицинската сестра, която се грижила за Я., разказва, че в
началото била стабилна психически, въпреки че непрекъснато се оплаквала от болки от
операцията и от това, че е затворена. Не можела да става и стояла вечно заключена.
Било й приятно, когато отиде да й прави превръзката, да я задържи повече, за да си
говорят. Единствено свидетелката и инкасаторката като влезе, били контактът й с
чужди хора. По принцип била много контактна. Непрекъснато я търсили преди това
нейни ученици, нейни близки, за подготовка за кандидатстване, искала да разговаря с
всички. Операцията минала, но не тръгнали добре нещата при нея. При раздвижването
си счупила отново единия крак, а имплантът на оперирания крак се изкривил.
Сухожилието било отвън, което наложило допълнително лечение за да се изхрани
5
тъканта, което продължило от порядъка на 6-7 месеца. Я. не можела да излезе от дома
си през този период от време, а била социален човек и това много й липсвало. Според
свидетелката това я сринало, тази затвореност и да няма контакт с хората. Наред с това
изпитвала много болки, като цялата й физиономия се променяла от това и
непрекъснато пиела обезболяващи. Свидетелката сочи, че я познава от преди
инцидента, като харесвала пенсионерската им група, с тях е ходила до морето, пеша
ходили от „Славейков“ до капаните, по цялото крайбрежие на северния плаж; правили
гимнастика; организирали си купони, рождени дни, събирали се и до последно било
така. Свидетелката заминала за САЩ при сина си и като се върнала разбрала, че е
починала. Според нея я сринала тази затвореност, че няма контакти и не може да
излезе навън. Много съжалява за нея, защото била с акъла си, не била от хората, които
не са ориентирани, с деменция, всичко разбирала и нямала други тежки заболявания,
освен кръвното.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, като изходящи от
лица, които не са заинтересовани пряко от изхода на спора, а в същото време с
възможност за преки и непосредствени наблюдения над живота на пострадалата, а и
поради съответствието им с останалия събран по делото доказателствен материал.
Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл. 380 – за отправяне на писмена претенция преди завеждане на делото, което в
случая е сторено, като е получен отказ. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ предвижда, че с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ,
възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е
функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице,
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата. Т.е при пряк иск срещу
застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахования,
вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите.
Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането. Те могат да са имуществени или неимуществени. В случаите на
увреждания пострадалият понася болки и страдания, които пораждат за него
претенцията за обезвреда на неимуществени вреди.
6
При това съдът приема, че по делото се установява, че са налице елементите от
състава на непозволеното увреждане. Застрахованото лице – водач на процесния лек
автомобил, виновно е причинил на Я. П. – счупване на две подбедрици и на лявото
ходило, като последните са вследствие на процесното ПТП от 16.04.2021 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното,
като в случая не е налице насрещно обратно доказване. Напротив вината на водача на
автомобила се доказва по категоричен начин от изпълнената автотехническа
експертиза и другите събрани доказателства, като предвид механизма на настъпване на
ПТП-то е ясно, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 40 от ЗДвП, който
предвижда, че преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, както и по време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. Така и чл. 5 гласи, че водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. Дори и да не е видял
пострадалата водачът е бил длъжен да я възприеме в хода на извършването на
маневрата, тъй като няма данни тя да е изскочила внезапно на платното за движение, за
да се разсъждава в посока, че са налице някакви обективни обстоятелствата, които да
се попречили да бъде възприета от водача. Ако пък е нямал видимост съгласно
цитираната по-горе норма е бил длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности. Не се твърди и установява да има някаква друга причина, действие на друг
водач и нещо различно от така установеното, което да е довело до настъпване на ПТП-
то. Действително при пресичане пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки /чл. 113, ал. 1 от ЗДвП./, като в случая се установява, че
пешеходната пътека е на доста голямо разстояние, а и липсват данни пострадалата да е
пресичала, въпреки наведените доводи в тази насока в писмения отговор, които
останаха недоказани. Същите са и нелогични, тъй като магазинът към който е отивала
пострадалата е бил на бл. 147, който е от лявата страна, при което няма причина да
пресича от ляво към дясната пътна лента, където се е движила. Независимо от това
съдът намира, че пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат,
тъй като не се е движила на разрешените за пешеходци места – в случая по тротоара,
разположен от лявата страна на лявото платно, а на пътя от дясната страна на пътното
платно, където няма тротоар, като е разговаряла по телефона, както самата тя е заявила
в хода на образуваното наказателно производство. Така и чл. 108 от ЗДвП предвижда
задължение за пешеходците да се движат по тротоара или банкета на пътното платно.
Като изключение ал. 2 предвижда, че пешеходците могат да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства,
7
по възможност най-близо до лявата му граница когато няма тротоар или банкет или е
невъзможно те да бъдат използвани и при пренасяне или тласкане на обемисти
предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци, като в
случая няма данни да е налице някоя от тези хипотези. Ето защо се налага извода, че
пострадала е допринесла за настъпването на вредоносния резултат т.е. че е налице
съпричиняване, като същото съобразно данните по делото възлиза на 20 %. Този извод
се налага, не само защото от страна, от която се е движила пострадалата, отиваща до
магазин, няма тротоар, а и защото съгласно закона /чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/
отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасността на движение е
завишена спрямо тази на пешеходците. В посочената разпоредба са вменени по-големи
задължения за водачите на МПС от тези за пешеходците, като са длъжни да бъдат
предпазливи и внимателни към пешеходците, особено към възрастните хора, длъжни
са да ги пропускат когато завиват, да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, в частност да проявяват и повишено
внимание при извършване на маневра на заден ход, на място, където от едната страна
няма тротоар, а и в близост има спортно игрище, на което играят деца, както сам я
заявил св. Ч..
Наред с това се установи, че вследствие на ПТП-то Я. П. е получила подробно
описаните по-горе фрактури, след което са последвали и три хирургически
интервенции и тежък възстановител период, през който тя е била напълно обездвижена
за период от 40 дни, съпроводен със силна болка и страдание. Последвали са
усложнения, поради наличие на открито сухожилие и последващо счупване на
крайник, отново свързано с пълно обездвижване, като в крайна сметка от данните по
делото се установява, че след инцидента тя не е могла да се възстанови. Нуждаела се е
от непрекъсната помощ за задоволяване на ежедневните човешки потребности; станала
е неподвижна и не е могла да излиза навън; загубила е възможността за воденото на
нормален социален живот, а и на нормален живот въобще, като това се отразило
изключително негативно и на нейната психика, емоционална стабилност и
достойнство, като близо две години след инцидента е починала. Така описаните вреди
мотивират съдът да приеме, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди възлиза на 90 000 лева, тъй като настъпилите травми за нейната
възраст са се оказали така да се каже фатални, тъй като не е могла да се раздвижи и да
се върне към водения преди това живот, което се е отразило трайно и необратимо както
на физическото й здраве, така и на възможността да се движи и да води нормален
живот, така и на психическото й такова, на честта и достойнството й. При това съдът
намира, че за обезщетяване на причинените на пострадалата неимуществени вреди,
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, следва да се определи
обезщетение в размер на 90 000 лв., при което иска за неимуществени вреди следва да
се уважи за сумата от 72 000 лева, предвид установено и посочено по-горе
8
съпричиняване в настъпването на вредоносния резултат в размер на 20 %, и съответно
да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от 110 000
лв.
Основателна е и претенцията за имуществените вреди до сумата от 7 300 лв.,
която е била заплатена за поставянето на имплантите и съпътстващите ги консумативи,
за което по делото са представени фактура и касов бон. Доказателства за направата на
други разходи не са представени. При това иска за имуществените вреди следва като
основателен да се уважи до доказания размер от 7 300 лв. и съответно да се отхвърли за
горницата над уважения размер до пълния заявен такъв 8 069 лв.
Във връзка с акцесорната претенцията за законна лихва следва да се отбележи,
че според разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. В случая искането на
застрахователя за представяне на краен съдебен акт, доказващ виновността на водача,
автотехническа експертиза и т.н. не представлява искане по реда и условията на чл.
106, ал. 3 КЗ. Аргумент за това е и нормата на чл. 496, ал. 3, която предвижда, че
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенция за
обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил
представен някой от следните документи, сред които и констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, какъвто в случая е бил приложен.
При това и според решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018
г., I т. о. в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се
включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. В случая тази дата е 14.01.2022
г., видно от приложената към исковата молба претенция, входирана при застрахователя
с вх. № 880/14.01.2022 г.
При това съдът намира, че е основателен акцесорния иск за законна лихва за
забава върху уважените главници за имуществени и неимуществени вреди от
14.01.2022 г. до окончателното им изплащане.
При този изход на спора следва да бъде присъдено възнаграждение в полза на
адвокат Янко Георгиев Калпакчиев на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата в размер на 6 994 лв., определено в минимален размер в
съответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери
за адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от исковете.
9
Ответното дружество има право да получи част от направените разноски по
делото, съобразно отхвърлената част от исковете, или сумата от 254. 47 лв. Същата е
определена на база внесените депозити за експертизите от 200 лв. и за свидетел от 30
лв., 5 лв. за съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540
лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от
Наредбата за правната помощ, в какъвто смисъл е и представения списък на
разноските.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати
държавна такса по сметка на съда в размер на 3 172 лв., както и заплатените от
бюджета на съда възнаграждения на вещите лица в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул.
“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от всеки двама измежду Павел Валериев
Димитров, Валентин Валентинов Илиев и Марин Александров Димитров, да заплати
разделно на К. С. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. *,
ет. *, и К. С. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. „М.“ № **, в качеството
им на законни наследници на Я. К. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., к-с
С., бл. **, вх. *, ет. *, ап.**, починала след завеждане на делото на 13.05.2023 г.,
сумата от 72 000 лв. /седемдесет и две хиляди лева/ – главница, представляваща
обезщетение за претърпени от Я. К. П. неимуществени вреди от непозволено
увреждане, вследствие на пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на
16.04.2021 г. около 18. 35 часа, в гр. Бургас, ж.к. Славейков, в междублоковото
пространство между бл. 147 и бл. 36, когато лицето К. Д. Ч. с ЕГН **********, при
управление на заден ход на лек автомобил Шевролет Авео с рег. № А9638КК, без да
се увери, че пътят зад него е свободен, прави маневра и удря пешеходната Я. П., като
автомобилът е застрахован при ответното дружество по договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, при което на пострадала били причинени телесни
увреждания: фрактура на проксималната част на дясна тибия /голям пищял/, фрактура
на лявата тибия – проксимална част и фрактура на първа, втора и трета метатарзални
кости на ляво ходило; сумата от 7 300 лв. /седем хиляди и триста лева/ – главница,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП-то – разходи
за поставяне на имплантите и съпътстващите ги консумативи във връзка с
проведеното оперативно лечение, ведно със законна лихва за забава върху горните
главници от 14.01.2022 г. до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за
неимуществени вреди над уважения размер от 72 000 лв. до пълния заявен размер от
10
110 000 лв., както и иска за имуществени вреди над уважения размер от 7 300 лв. до
пълния заявен размер от 8 069 лв., ведно със законна лихва за забава върху
отхвърлените части на главниците от 14.01.2022 г.
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул.
“Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от всеки двама измежду Павел Валериев
Димитров, Валентин Валентинов Илиев и Марин Александров Димитров, да заплати
на адвокат Янко Георгиев Калпакчиев, ЕГН **********, служебен адрес: гр. Бургас,
ул. „Янушка Драгиева“ № 4, партер, сумата от 6 994 лв. /шест хиляди деветстотин
деветдесет и четири лева/ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Осъжда К. С. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. *,
ет. *, и К. С. П. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. „М.“ № **, да заплатят
на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. “Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано от всеки двама измеждуПавел Валериев Димитров,
Валентин Валентинов Илиев и Марин Александров Димитров., сумата от 254. 47 лв.
/двеста петдесет и четири лева и 47 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Студентски, бул. “Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано от всеки двама измежду Павел Валериев Димитров,
Валентин Валентинов Илиев и Марин Александров Димитров, да заплати държавна
такса по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 3 172 лв. /три хиляди сто
седемдесет и два лева/, както и изплатените възнаграждения на вещите лица в размер
на 400 лв. /четиристотин лева/.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
11