Номер 129309.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Варна29 състав
На 09.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мария Бончева
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно
наказателно дело № 20203110203596 по описа за 2020 година
Производството е образувано по жалба М. С. Н. против Ел. фиш серия Г
№0019800/10.01.2019г. на ОД МВР-гр. Варна, с което на „м.м“ ЕТ с
представител М. С. Н. е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 2000 лева на основание
чл.638 ал.4 вр.чл. 638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса на застраховането.
Жалбоподателят моли да бъде отменен ел. фиш. В съдебно заседание
редовно призован, жалбоподателят не се явява.
Въззиваемата страна не се представлява но е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на ел. фиш според административнонаказващия орган,
на 10.01.2019 г. в около 21:40 часа гр. Варна бул. Вл. Варненчик „м.м“ ЕТ
със законен представител М. Неделчев, като собственик на лек автомобил с
peг. №С 8751РК, бил извършил нарушение по КЗ. Нарушението било
установено с АТСС №ARH CAM S1. Съставен бил електронен фиш.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, както и от гласните доказателства в хода на
съдебното производство, които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденият ел. фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно
наказание прави следните изводи:
1
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна поради следните съображения:
Видно от разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от действащия КЗ „Договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от
движение…”; Съгласно чл.638 ал.4 от КЗ -Когато с автоматизирано
техническо средство или система е установено управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. Според чл.638, ал.1 от
действащия КЗ „На лице по чл.483, ал.1, т.1, което не изпълни задължението
си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага: Глоба от 250 лв. – за физическо лице и
имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен
търговец. Съдът намира, че съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на
общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да
се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Именно в
чл.638, ал.1 от КЗ е предвидено на собственика на автомобила да се наложи
глоба или имуществената санкция, според това дали е физическо или
юридическо лице. Дори и факта, че в чл.13 от ЗАНН не е предвидено, като
административно наказание – „имуществена санкция”, то е уредено с нормата
на чл.83, ал.1 от ЗАНН, поради което „глоба” по чл.189, ал.4 от ЗДвП е
приравнена на имуществена санкция в случаите, когато превозното средство е
собственост на юридическо лице. Предвид изложеното, твърденията в тази
насока в жалбата са неоснователни.
Разпоредбата на чл.647 ал.3 КЗ подкрепя правния извод за правилно
ангажираната с ЕФ отговорност на собственика на МПС, независимо от вида
на субекта /физическо или юридическо лице/. Съдържащата се в тази
разпоредба изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал.5
ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е крайно показателно, че
законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл.638, ал.4 и 6
от КЗ не отдава значение на фигурата на водача, управлявал МПС в
конкретния момент, а определя като субект на това нарушение собственика на
това МПС. Именно определянето на собственика на МПС като субект на
нарушенията по чл.638, ал. 4 и 6 от КЗ позволява тези нарушения да бъдат
установени с АТСС. Докато извършителят на нарушението по чл. 638 ал.3 КЗ,
който не е собственик на управляваното от него МПС, би могъл да се
установи не с АТСС, а чрез пряка проверка от контролните органи и
съставяне на АУАН, поради което ирелевантно е кой е управлявал превозното
средство.
2
Въпреки гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП е било
допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно нормата на чл. 647,
ал. 3 от КЗ, правилата за издаване на електронен фиш при установено с АТСС
нарушение на КЗ са тези по ЗДвП, а нормата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП
предвижда същия да съдържа описание на нарушението, посочване на
нарушените разпоредби. Наказващият орган в хипотезата на издаден
електронен фиш за установено с АТСС нарушение на КЗ е длъжен да сочи
конкретните обективни признаци на вмененото нарушение, а не само цифрово
да изписва нарушената материалноправна норма. В обжалвания ЕФ описание
на конкретното нарушение от обективна страна не се съдържа - липсва
конкретизация на изпълнителното деяние, на съставомерните от обективна
страна елементи на нарушението. С посочването в ЕФ на санкционнната
норма на чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ, не може да се замества изискуемото от
закона описание на нарушението, нито с посочването на нарушената законова
норма /чл.483, ал.1, т.1 от КЗ/ може да санира липсата на фактическо описание
на нарушението. В този смисъл съдът намира, че е било извършено
процесуално нарушение, което е съществено. Преградено е правото на защита
на жалбоподателя, а именно да научи в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. В електронния фиш е посочено, че същият се издава за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, като е посочен нарушителя,
административнонаказателната разпоредба, както и нарушената законова
норма. От изложените в електронния фиш факти по никакъв начин не може да
се разбере по ясен и категоричен начин описанието на установеното
нарушение. В съставените електронни фишове, следва да е описана
фактическата обстановка, срещу която се защитава наказаното
лице/дружество, като задължение на съда е да квалифицира нарушението. В
случая, като са посочени само цифрово правните норми, които са нарушени и
въз основа на които се налага административно наказание, наказаното лице по
никакъв начин не може да разбере какво нарушение е извършило, поради
което правилно се твърди в касационната жалба, както и в производството
пред въззивния съд, че е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Във всеки електронен фиш следва да има описание на
нарушението, за да е възможно упражняване правото на защита и да стане
ясно за кои факти се ангажира отговорността на лицето. Със спазване
изискването на чл.189, ал.4 от ЗДвП за описание на съставомерните факти се
изпълнява не само гаранционната функция на разпоредбата за осигуряване
правото на защита, но и за спазване на законността при ангажиране на
административнонаказателната отговорност по отношение забраните за
повторни наказателни постановления.
Това представлява нарушение на особените процесуални правила,
предвидени в ЗДвП, към който приложимият КЗ препраща. То е съществено по
своя характер, доколкото липсата на описание на обективните признаци на
нарушението винаги води до нарушение на правото на защита на наказаното
лице, респективно до отмяна на санкциониращия го акт.
3
Предвид изхода на спора искането на въззиваемата страна за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, по арг. на противното на
чл. 63, ал.3 и 5 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, поради което се отхвърля от
съда.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯМ Ел. фиш серия Г №0019800/10.01.2019г. на ОД МВР-гр.
Варна, с което на „м.м“ ЕТ с представител М. С. Н. е наложено
административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на
2000 лева на основание чл.638 ал.4 вр.чл. 638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от
Кодекса на застраховането.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4