М О Т И В И :
НОХ дело № 713/
2014 г.
Подсъдимият С.М.А. *** е предаден на
съд по обвинение за извършено престъпление по чл. 149 ал.1 от НК, осъществено
по време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
След образуване на
делото, по разпореждане на съда е
насрочено предварително изслушване на страните, при което подсъдимият А.,
представляван от фазата на досъдебното производство от адв.
М., се признава за виновен и чрез процесуалния си представител прави искане за съкратено
съдебно следствие, на основание чл.
371 т.2 от НПК, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. На
основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът, след
като установи, че самопризнанието се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства, с протоколно определение обяви, че при
постановяване на присъдата ще се
ползва от самопризнанията, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал.3 от НПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Малолетната свидетелка Е.Д.С. живее със семейството си
в с. Звезделина, общ. Кърджали. В началото на 2017г., когато е била на осем
години, била ученичка във втори клас в училище в гр. Кърджали.
Денят на 27.03.2017г. (понеделник) бил неучебен. Св. Е.С.
***,00 часа, след като баща й- св. Д.С., поправил велосипеда й, св. Е.С. го
помолила да я пусне да излезе с колелото, за да покара. Баща й разрешил, но я
предупредил да не закъснява, защото се стъмнява рано. Детето казало, че ще кара
в детската градина (където има детска площадка с люлки и катерушки)
и на игрището в селото.
Св. Е.С. отишла на детската площадка. Там били нейни
приятели - св. М. Т. (на 8г.), Е.
Е. (на 6г.) и св. С.С. (на 9г.) Децата се люляли, карали колело, играли. Едно от децата намерило
монета от 1 лев и всички отишли до магазина, за да си купят лакомства. Върнали
се на площадката, но решили оттам да отидат на спирката, където да изядат
храната.
При излизането на децата от площадката, до вратата при
оградата стоял подс. С.А.. Той повикал св. Е.С., а на
останалите казал да ходят да си играят. Св. Е.С. отишла при мъжа, който бил
неин роднина по съребрена линия от пета степен (първи братовчед на баща й), а
другите деца се върнали на площадката. Подсъдимият казал на св. Е.С. да дойде с
него до старата спирка на влака. Детето не се противопоставило, тъй като му
имало доверие и тръгнало с него натам, бутайки колелото си.
Другите три деца тръгнали след тях, за да видят къде
отиват. По пътя подсъдимият говорел със св. Е.С. за неговата внучка Е.
от Турция, която била приятелка на свидетелката. Близо до спирката
покрай тях минали св. Б.З. и двама негови приятели, които
видели подсъдимия и пострадалото дете да си говорят отвън. Според св. Б.З., подс. С.А. бил употребил алкохол. Свидетелят знаел за
роднинската връзка на детето с мъжа, поради което не сметнал видяното за
нередно. Хората отминали.
След това подс. С.А. влязъл
със св. Е.С. в изоставената сграда на ЖП-спирката, в неголяма стая, като подсъдимият
затворил вратата. В стаята имало паднал на земята голям шкаф, на който седнал подс. С.А.. Детето останало право пред него. Тогава подсъдимият
поставил едната си ръка между краката на св. Е.С.. Тя, разбирайки, че става
нещо нередно, се опитала да издърпа ръката му, да я извади. След малко той сам
измъкнал ръката си. Тогава разкопчал панталона си и извадил половия си член.
Хванал ръката на св. Е.С. и се опитал да накара детето да пипне половия му орган,
но то се отдръпнало. Подс. С.А. направил опит да
съблече дрехите на св. Е.С., но тя ги дърпала. Тогава той се навел към нея и
започнал да облизва и целува врата й. Детето се дърпало, а подсъдимият се
опитал да я целуне по устните - неуспешно, защото тя се противопоставяла.
Тогава св. Е.С. му казала, че иска да си ходи.
Двамата излезли от сградата и седнали отвън. Подс. С.А. започнал да увещава св. Е.С. да отиде в дома му
сама, където щял да целува и лиже нейното „пипи"
(половия й орган), и на нея щяло да й стане много хубаво, но не трябвало да има
други хора с нея. Детето го излъгало, че ще отиде.
По същото време, тъй като вече се било стъмнило,
майката на детето - св. А.С. - започнала да я търси из селото. Срещнала децата М.,
Е. и Серкай, които й казали, че подс.
С.А. е завел дъщеря й в старата ЖП-гара. Св. А.С. взела камък от земята и
хукнала към тази сграда, викайки името на детето си.
Когато виковете на майката били чути от подсъдимия и
детето, подс. С.А. отпратил св. Е.С. да си тръгва. Тя
подкарала колелото си по посока на виковете и скоро видяла св. А.С.. На ухото
на майка си св. Е.С. казала, че подс. С.А. я е завел
в малката стая на ЖП-гарата, опипвал я по тялото и изкарал половия си орган.
Поискал да отиде у тях, за да лиже „пипито" й.
Св. А.С. първоначално не разбрала какво й говори дъщеря й, при което детето
отново повторило думите си. Тогава майката и детето видели подс.
С.А. да бяга откъм сградата на спирката в посока към селото. Майката извикала
„Стой настрани от детето ми! Ще те убия без да ми мигне окото!"
За случилото се родителите уведомили кмета и
полицията.
Подс. С.А.
бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР, считано от 20,30 часа на
27.03.2017г., до 20,20 часа на 28.03.2017г.
Видно от експертното заключение на съдебномедицинската
експертиза (л. 50-51), при прегледа на пострадалата свидетелка Е.С., по нея не
са били установени никакви увреждания, нито данни за извършен полов контакт.
Видно от експертното заключение на
съдебно-психологичната експертиза (л. 56-62), пострадалата малолетна свидетелка
Е.С. е в състояние правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и
обстоятелства от действителността, които имат значение за делото и да дава
достоверни показания за случилото се.
Разпитан в хода на досъдебното производство, подсъдимият
С.А. не се признава за виновен, дава частични обяснения за случилото се.
Тази фактическа обстановка се потвърди
и прие от съда при условията
на чл. 373 ал.3 от НПК. При оценка
на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът прецени, че всички
те са еднопосочни
и непротиворечиви, съответстващи
на самопризнанията на подсъдимата, поради което не
следва да бъдат обсъждани.
С посоченото деяние и по описания начин, подсъдимият С.М.А.
*** е осъществил от обективна страна състав на престъплението по чл. 149, ал. 1 НК, като на 27.03.2017г. в с. Звезделина, общ. Кърджали,
извършил действия - опипвал по тялото и целувал, с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление - по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст -Е.Д.С., родена на ***г***.
От субективна страна подс. С.А.
е извършил процесното деяние умишлено - с пряк умисъл
по смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като
извършителят е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е обществено-опасните
последици и е искал настъпването им. Съзнавал е, че детето Е.С. е малолетно.
По така описания
начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на текста, по който е предаден на съд и следва да бъде осъден.
При определяне на наказанието, което
следва да му бъде наложено, и базирайки се на двата основни принципа, залегнали
в разпоредбата на чл. 54 от НК- принципите на законност и индивидуализация на
наказанието, съдът прецени:
- обществена
опасност на деянието, с което са засегнати обществените отношения, свързани с
половата неприкосновеност, половата нравственост и морал на личността, и преди
всичко на физическото, умствено и нравствено развитие на полово неузрели хора,
е под типичната за този вид престъпления, която се определя както от по-
ниската степен на употребените от подсъдимия блудствени
действия и от употребената сила и заплашване, така и от настъпилите последици
за пострадалата- лека степен на тревожност, според вещото лице.
- обществената опасност на дееца е завишена с оглед
зрялата му възраст- навършил е 53 години, с лоши характеристични данни по
местоживеене, по време на извършване на деянието е бил употребил
алкохол. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се приеме
чистото му съдебно минало и изразеното пред съда съжаление и срам от постъпката
си.
С оглед на изложеното съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено
при минимален превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства-
под средния, предвиден в текста на закона размер,
а именно „лишаване от свобода” за
срок от 3 години, което наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК във вр.
с чл. 58а ал.1 от НК, следва да бъде
намалено с 1/3, или наказанието, което трябва да изтърпи
подсъдимият, следва да бъде в размер
на 2 години „лишаване от свобода”. По- малък размер наказание ще снижи общопредупредителното
и възпитателно въздействие на наказателната репресия и ще направи наказанието
недостатъчно ефикасно. Съдът намира, че приложението на института на условното
осъждане би било несправедливо и несъответстващо на характера и тежестта на извършеното престъпление, на личността на дееца-
безотговорен, нарушаващ
обществения ред, с налична криминална регистрация, не би постигнало целите на наказанието и неоправдано би занижило наказателната репресия, поради което същото следва
да бъде изтърпяно
ефективно. Предвид на това,
че подсъдимият е с чисто съдебно минало
и наложеното наказание е до 5 години, първоначалния
режим на изтърпяването му следва да бъде
„общ”, съгл. чл. 57 ал.1
т.3 от ЗИНЗС. На осн. чл. 59 ал.1 от НК, от така
определеното наказание „лишаване от свобода” следва да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан за срок от 24 часа.
С оглед на
гореизложеното съдът счита, че така наложеното наказание по вид, размер и
условия на изтърпяване напълно отговарят на извършеното и ще осъществят изцяло
целите на личната и генерална превенция на закона.
При този
изход на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР-Кърджали
направените по делото разноски- по назначените съдебни медицински и психологична експертизи, общо в размер на 354.24 лева, а по сметка на
родителите на пострадалото дете- А.С. и Д.С.-3200 лева, представляващи
разноски за адвокатски възнаграждения.
Водим
от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: