Р Е Ш Е Н И Е
Номер 14.07.2020г.
ГО, V-ти
Районен
съд – Дупница В ИМЕТО НА НАРОДА
състав
09.07. 2020
на година
Мирослав
Саневски
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Юлия Вукова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 454 2020
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Д.С.Р.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, е предявила срещу
Д.С.С., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, иск с правно основание чл.439,
във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответницата, че ищцата не й дължи сумите по издадения по гp.д. № 2710/2012г. на Районен съд-Дупница изпълнителен лист
в общ размер на 1105.00 лв., от които 605.00 лв. - разноски, съгласно решение №
197 от 20.05.2014г., постановено по в.гр.д. № 134/2014г. на ОС-Кюстендил и
500.00 лв. - разноски, съгласно определение № 458 от 15.12.2014г., постановено по
гр.д. № 6192/2014г. на ВКС, тъй като същите са погасени по давност.
Ищцата твърди, че на 01.02.2020г. получила покана за доброволно изпълнение и изпълнителен
лист, издаден по гp.д. № 2710/2012г. на Районен
съд-Дупница, въз основа на който било образувано изпълнително дело №
20207440400053 на Частен съдебен изпълнител Милена Джоргова, с peг. № 744, с взискател Д.С.С..
Сумата, за която е издаден изпълнителният лист е в общ размер на 1 105.00
лв., от които 605.00 лв. - разноски, съгласно решение № 197 от 20.05.2014г. на
Окръжен съд -Кюстендил по в. гр.д. № 134/2014г. и 500.00 лв. - разноски, съгласно
определението на Върховен касационен съд по гр.д. № 6192/2014г., с което не е
допуснато до касационно обжалване въззивното решение.
В даденият й двуседмичен срок за
доброволно изпълнение, ищцата подала молба до РС-Дупница за допускане на
обезпечение на бъдещ иск, понеже счита вземането по изпълнителния
лист за погасено по давност, в резултат на което било образувано ч.гр.д. №
249/2020г. по описа на съда. С определение от 10.02.2020г. РС-Дупница уважил
молбата и спрял изпълнението по посоченото изпълнително дело, задължил ищцата
да внесе банкова гаранция в размер на 350.00 лв. и в едномесечен срок да
предяви иска си.
След внасяне на банковата
гаранция в посоченият размер, на 11.02.2020г., била издадена обезпечителна
заповед за спиране на изпълнението по изп. дело № 20207440400053 на ЧСИ Милена
Джоргова, с peг. №744.
Ищцата твърди, че не дължи на
ответницата сумата по издаденият изпълнителен лист, тъй като същата е погасена
но давност и този факт е настъпил след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителният лист. Сочи, че въззивното
решение на ОС-Кюстендил, постановено по в. гр. д. № 134/2014г. и определението
на ВКС по гр. д. № 6192/2014г., с което то не е допуснато до касационно
обжалване, приложени към гр.д. № 2710/2012г. на РС-Дупница, въз основа на които
бил издаден изпълнителният лист, са влезли в законна сила на 15.12.2014г. и от
този момент започнал да тече предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен
срок, който е изтекъл на 15.12.2019г., а изпълнителното дело било образувано едва
на 22.01.2020г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответницата, подаден чрез пълномощника й адв. А.Р., с който оспорва
изцяло предявения иск, с твърдения, че своевременно е предприела действия за
принудително изпълнение на описаното в исковата молба задължение на ищцата,
което е прекъснало погасителната давност, преди тя да е изтекла. В допълнителна
молба, депозирана преди откритото заседание по делото, ответницата излага
съображения, че издаването на изпълнителен лист на 24.04.2015г. по гр.д. №
2710/2012г. по нейна молба, е прекъснало погасителната давност за посочените
вземания, по арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено
следното:
Между страните не е спорно, а и от служебно известното на съда гр.д. № 2710/2012г. на РС-Дупница,
се установява, че с решение № 197 от 20.05.2014г., постановено по в.гр.д. №
134/2014г. на ОС-Кюстендил е отменено първоинстанционното решение № 723 от
12.12.2013г. на РС-Дупница и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения
от Д.С.С. (ответница по настоящото дело) срещу Д.С.Р. (ищца по настоящото дело)
иск с правно основание чл. 109 от ЗС и е отхвърлен, като неоснователен,
предявения от Д.Р. срещу Д.С. насрещен иск със същото правно основание. С
въззивното решение ищцата по настоящото дело е осъдена да заплати на
ответницата сторените разноски в размер на 605.00 лв. С определение № 458 от
15.12.2014г., постановено по гр.д. № 6192/2014г. на ВКС по реда на чл. 288 от ГПК, въззивното решение на КОС не е допуснато до касационно обжалване. ВКС е
осъдил Д.С.Р. да заплати на Д.С.С. разноски по делото в размер на 500.00 лв.
На
14.04.2015г. пълномощникът на Д.С.-адв. Р., е подал молба с вх. № 4331 по гр.
д. № 2710/2012г. на РС-Дупница за издаване на изпълнителен лис за присъдените
на доверителката му разноски с решението на КОС и определението на ВКС. Съдът е
издал изпълнителен лист за процесните суми на 24.04.2015г.
Видно
от приетия като доказателство по делото препис от изп. дело № 20207440400053 на
ЧСИ Милена Джоргова, с peг. №744, с район на д-вие КОС (изпълнителното дело), същото е образувано на
22.01.2020г. по молба на взискателя Д.С.С., подадена на 20.01.2020г., с която е
поискано и налагане на запор върху банкови сметки или върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
Не
е спорно между страните, а се установява и от приетия като доказателство по
делото препис от изпълнителното дело, както и от служебно известното на съда ч.гр.д.
№ 249/2020г. по описа на ДРС, че в даденият й двуседмичен срок за доброволно
изпълнение, ищцата подала молба до РС-Дупница за допускане на обезпечение на
бъдещия иск с правно основание чл. 439 от ГПК, в резултат на което било
образувано ч.гр.д. № 249/2020г. по описа на съда. С определение от 10.02.2020г.
РС-Дупница е уважил молбата и е допуснал
исканата обезпечителна мярка, като е спрял изпълнението по изпълнителното дело,
задължил е ищцата да внесе банкова гаранция в размер на 350.00 лв. и в
едномесечен срок да предяви иска си. След внасяне на банковата гаранция в
посоченият размер, на 11.02.2020г., била издадена обезпечителна заповед за
спиране на изпълнението по изпълнителното дело.
Съобразно установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1, във вр. с
чл.124 от ГПК. Съгласно чл.439 от ГПК длъжникът разполага с възможност да
оспорва изпълнението с иск, в случай на новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право
(например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла
давност, плащане, прихващане и др). Именно такъв факт се навежда от ищцата като
основание за изключване на процесното вземане-погасяване на същото по давност,
чийто срок е започнал да тече след влизане в сила на съдебното решение, с което
е била осъдена да заплати но ответницата разноски по воденото между страните
гр.д.№2710/2012г. по описа на РС-Дупница. Предвид изложените в исковата молба
обстоятелства, за ищцата е налице правен интерес от предявяването на настоящия
установителен иск за съдебно установяване недължимостта на вземането на
ответната страна срещу нея, поради което искът е допустим.
При
отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията
на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи,
правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника, основани на
новонастъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание.
В
случая между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че
процесното вземане произтича от присъдени разноски по водно между същите страни
предходно дело. Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, което
означава, че относно процесното вземане намира приложение общия давностен срок,
установен в чл. 110 от ЗЗД. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е винаги пет години.
Разпоредбата има предвид съдебни решения, които са станали окончателни и
подлежат на изпълнение, като началният момент на давността е датата на
влизането им в сила. За
нейното прекъсване е необходимо предприемането на действия за принудително
изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
"в" ЗЗД.
В
конкретния случай, процесните вземания са установени с решение № 197 от
20.05.2014г., постановено по в.гр.д. № 134/2014г. на ОС-Кюстендил и определение
№ 458 от 15.12.2014г., постановено по гр.д. № 6192/2014г. на ВКС, с което
първото не е допуснато до касационно обжалване. Тоест началният момент на
погасителната давност за процесното вземане е влизане в сила на определението
на ВКС-15.12.2014г.
По
силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10
от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително
тълкуване, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по
смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице
реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение.
В Решение № 141 от 17.07.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 3152/2018 г., III г. о. е прието, че разпореждането
за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на
погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл. 117 ЗЗД,
именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
материалното право. Производството по издаване на изпълнителен лист е
"друго, различно от исковото производство", то няма характера на
"съдебен процес относно вземането" по смисъла на чл. 115, б.
"ж" ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не е и "изпълнително
действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и има за цел
да подготви предприемането на принудително изпълнение. Постановяваните в това
производство съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото на
защита на неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на
защита на претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Молбата по чл. 405,
ал. 1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен
лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен
лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи давностния срок за
вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ГПК.
Давността
е институт на материалното право. Целта на погасителната давност е
своевременното упражняване на субективните граждански права, като чрез нея на
кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето
право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с
волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на
кредитора поради това, че не е упражнено в определен от закона срок от време. Основанията
за спиране и прекъсване на давността са изчерпателно изброени в чл. 115 и чл.
116 ЗЗД и не могат да се прилагат разширително.
В
мотивите по т. 3 от ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на
ВКС е разяснено, че производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на
визираните в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл.
405 - чл. 408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист,
проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително
изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по
изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В това
производство проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е
ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на
принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните
удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен
лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл.
405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК
въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава
разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се
разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително
изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния
лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със
сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение
правото на принудително изпълнение.
При
съобразяване с даденото задължително нормативно тълкуване за характера на
производството по чл. 405 – чл. 408 ГПК, следва да се приеме, че разпореждането
за издаване на изпълнителен лист няма правен ефект да удължава срока на
погасителната давност относно изпълняемото право по смисъла на чл. 117 ЗЗД,
именно защото този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
материалното право (вж. в т. см. – проф. Ж. С., "Бълг. ГПП", 6-то изд.,
стр. 696; "Бълг. ГПП", 9-то изд., стр. 952). Поради това, че
производството по издаване на изпълнителен лист, както е посочено в ТР № 5/2018
г. на ОСГТК, е "друго, различно от исковото производство" то няма
характера на "съдебен процес относно вземането" по смисъла на чл.
115, б. "ж" ЗЗД и не е основание за спиране на давностния срок. То не
е и "изпълнително действие" с ефект да прекъсне давността, съгласно
чл. 116 б. "в" ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и
има за цел да подготви предприемането на принудително изпълнение (в т. см. – т.
10 и т. 14 от ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК). Постановяваните в
това производство съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото
на защита на неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото
на защита на претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Поради това и
молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК, с която се сезира съдът в производството по
издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу разпореждането за отказ да
се издаде изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действия, прекъсващи
давностния срок за вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ГПК, като в тази насока следва да се съобразят задължителните постановки по т.
10 и мотивите по т. 14 от ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.
В
настоящия случай, приложимата по отношение на процесното вземане петгодишна
погасителна давност е изтекла на 15.12.2019г.-преди образуване на изп. дело №
20207440400053 на ЧСИ Милена Джоргова, с peг. №744 и район на д-вие КОС и не е
спирана или прекъсвана. Към
момента на образуване на изпълнителното дело давността за вземането по
изпълнителният лист е била вече изтекла, поради което искът за несъществуване
на вземането е основателен и следва да се уважи.
При
този изход на спора, на основание чл.78, ал. 1 ГПК и предвид направеното
искане, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сторените
разноски по делото в размер на общо 400.00 лв., от които: 50.00 лв.-за внесена
държавна такса при образуването му и за адвокатско възнаграждение в размер на
350.00 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.С.Р., ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи на Д.С.С., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, като погасени по давност, сумите по
издадения на 24.04.2015г. по гp.д. № 2710/2012г. по описа на
Районен съд-Дупница изпълнителен лист, в
общ размер на 1105.00 (хиляда сто и пет) лева, от които 605.00 (шестстотин
и пет) лева - разноски, съгласно решение № 197 от 20.05.2014г., постановено по в.гр.д.
№ 134/2014г. на ОС-Кюстендил и 500.00 (петстотин) лева - разноски, съгласно
определение № 458 от 15.12.2014г., постановено по гр.д. № 6192/2014г. на ВКС.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН: **********, с пост. адрес:
***, да заплати на Д.С.Р., ЕГН:
**********, с адрес: ***, сумата от 400.00
(четиристотин) лева, представляваща сторените от ищцата разноски по делото
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: