Номер 49228.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 28.07.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:ДИМИТЪР М. КОВАЧЕВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА Въззивно гражданско
дело № 20201700500401 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба на В. К. П. , Х. А. Й. и Г. А. М. , подадена чрез
пълномощника им адв. Д.Х, против решение № 16/25.03.2020 г., постановено по гр.д. №
158/2019 г. на Районен съд – Брезник, в частта, с която е признато по отношение на
ответниците, че Д. А. И. , Т. И. Р. , С. Р. Р. , Р. Р. Р. , И. Р. А. и И. С. А. са собственици по
наследство на разликата от 7/12 до 96/120 идеални части от описаните недвижими имоти.
Жалбоподателите считат за правилен извода на съда, че страните по делото са
съсобственици по наследство на възстановените на тяхно име от ОСЗ гр. Брезник
недвижими имоти, като ищците не са станали изключителни такива на основание
придобивна давност. Изразяват несъгласие с преценката на съда относно конкретните права
на ищците, като считат, че те притежават 7/12 ид. части от имотите, а не 96/120 или 4/5 ид.
части. Наследствените им права поддържат, че се установяват от приложените по делото
удостоверение за наследници № 115 от 15.11.2018 г., удостоверение за наследници № 114 от
13.11.2018 г. и удостоверение за наследници № 115 от 15.11.2018 г.. По изложените в
жалбата съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение в съответната част,
вместо което да се признаят правата на ищците само до размера на 7/12 ид. части от
процесните имоти. Претендират се сторените разноски в двете съдебни инстанции. Прави се
доказателствено искане за издаване на съдебни удостоверения, по силата на които
жалбоподателите се снабдят с удостоверение за наследници на М.П.А., починала на
19.11.1926 г., на В.А.Д., починала на 13.06.1992г. и на Т.А.С., починал на 19.07.2005г.
Въззиваемите страни – Д. А. И. , Т. И. Р. , С. Р. Р. , Р. Р. Р. , И. Р. А. и И. С. А. , чрез
адв. Б. са подали писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразяват становище
за неоснователност на въззивната жалба по подробно изложени съображения.
Подадена е въззивна жалба и от Д. А. И. , Т. И. Р. , С. Р. Р. , Р. Р. Р. , И. Р. А. и И. С.
А. , чрез адв. К.Б. против решение № 16/25.03.2020 г., постановено по гр.д. № 158/2019 г. на
Районен съд – Брезник, в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск срещу В. К. П. ,
Х. А. Й. и Г. А. М. , за собственост на процесните имоти за разликата над 96/120 ид. части
до пълния размер, както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на ответниците
разноски в размер на 84 лв. Отправеното до съда искане е за отмяна на решението в
обжалваната част и признаване за установено, че ищците са изключителни собственици на
процесните имоти на основание земеделска реституция и давностно владение. Претендира
се присъждането на разноски. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, поради допуснато от съда нарушение на процесуалния
закон при постановяването му, изразяващо се необсъждане на всички доказателства по
делото в тяхната съвкупност. Жалбоподателите считат изводите на съда относно липсата на
упражнено от тях владение върху имотите за необосновани. От събраните по делото
доказателства се доказало, че същите са установили владение върху имотите от 1999 г. до
настоящия момент, като придобивната давност е изтекла през 2009 г. Обосновава се и
нарушение на материалноправните норми за давността и владението на земеделски имоти.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Въззиваемите страни - В. К. П. , Х. А. Й. и Г. А. М. , чрез адв. Д.Х, са подали писмен
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който изразяват становище за неоснователност на
въззивната жалба на ищците.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадените въззивни жалби са допустими, като подадени против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни, имащи правен
интерес от обжалването и в срока по чл. 259 ГПК и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 ГПК, но не и на 261, ал.1, т. 4 ГПК – не е внесена дължимата се
държавна такса.
Съгласно чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК за обжалване пред въззивна инстанция се събира такса в размер на 50 на сто от таксата,
дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. В случая
първоинстанционното решение се обжалва в съответни негови части относно признатите,
респективно отхвърлени права в идеални части. Предмет на производството са предявени
обективно и субективно съединени установителни искове по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на описаните 11 бр.
земеделски земи и една иглолистна гора. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.2 ГПК за
предявени с една молба искове в защита на различни интереси минималната такса се събира
от всички интереси. Цена на предявените искове, съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т.
2 ГПК, е данъчната оценка на имота. Съобразно представените данъчни оценки /л. 56-67/
дължимата за всеки иск държавна такса е в минимален размер от 25 лв. По всяка от
въззивните жалби е внесена такса от 25 лв. и следва да се доплати още 275 лв. по сметка на
ОС-Перник.
Производството пред РС-Брезник е образувано по предявени от Д. А. И. , Т. И. Р. , С.
Р. Р. , Р. Р. Р. , И. Р. А. и И. С. А. срещу В. К. П. , Х. А. Й. и Г. А. М. положителни искове за
собственост, с които се иска от съда да признае за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на описаните 12 недвижими имота на основание наследствено
правоприемство и придобивна давност.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е нередовна, тъй като не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК - същата не съдържа ясни
твърдения какви са претендираните от всеки ищец права в съсобствеността върху
процесните имоти, доколкото предявяването на чужди права пред съд, е допустимо само в
предвидените от закона случаи (арг. чл.26, ал.2 от ГПК). За да е редовна исковата молба,
законът (чл.127, ал.1, т.4 от ГПК) изисква в нея ищецът да посочи основанието на иска -
обстоятелствата, на които се позовава и от които извежда претендираното материално
право. Отнесено към исковете за собственост, изпълнението на това изискване предполага
ищецът да посочи в исковата молба твърдения за осъществяването на факти, относими към
фактическия състав на конкретен придобивен способ по смисъла на чл.77 от ЗС. Като
придобивни основания ищците сочат наследствено правоприемство и придобивна давност.
Действително когато се твърди съсобственост по наследяване непосочването на конкретни
части не е нередовност на исковата молба, доколкото се касае за правен въпрос по
приложение на нормите на Закона за наследството, който следва да бъде решен от съда при
постановяване на решението му. В случая, обаче, ищците сочат и оригинерно правно
основание за частите над наследствените им – упражняване на фактическа власт върху
имота с намерение за своене, в период, надвишаващ 10 – години, на което се позовават.
Установяването на наличието на предпоставки на чл. 68 ЗС в процеса следва да се извърши
по отношение на всеки от тях и следва да бъде ясно за всеки каква част се претендира да е
придобита.
Надлежното упражняване на правото на иск е условие за допустимост на процеса и за
постановеното по съществото на спора съдебно решение. Тъй като въззивната инстанция
следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното пред нея
първоинстанционно решение, когато въззивният съд констатира, че исковата молба не
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, той следва да я остави без
движение, като даде указания за отстраняването им и в зависимост от изпълнението на тези
указания или се произнася по основателността на въззивната жалба или обезсилва
първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. / в този смисъл е т.
4 от ТР №1 от 17.07.2001 г., постановено по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/ Тези
правомощия на въззивния съд следват от задължението му по чл.269 от ГПК да извърши
служебна проверка да допустимостта на обжалваното решение.
Предвид изложеното исковата молба следва да се остави без движение,като на
ищците се укаже в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочат за всеки от
тях по отношение на каква част от имотите иска от съда да го признае за собственик.
Образуваното въззивно дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито
съдебно заседание, като в случай на неизпълнение на дадените указания за неотстраняване
на нередовностите на въззивните жалби, въззивното производство ще бъде прекратено.
Направеното доказателствено искане във въззивната жалба на В. К. П. , Х. А. Й. и Г. А. М. ,
следва да се остави без уважение, тъй като не са налице хипотезите на чл. 269, ал. 2 и ал.3
ГПК. С исканите доказателства страната е могла да се снабди в първата инстанция, като
заяви искането си в преклузивния за това срок. Отделно от това на л. 101 от
първоинстанционното произовдство е приложено удостоверение за наследници на М.П.
ОПРЕДЕЛИ:
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.09.2020г. от
10.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното доказателствено искане за издаване на
съдебни удостоверения на В. К. П. , Х. А. Й. и Г. А. М. .
УКАЗВА на В. К. П. , Х. А. Й. и Г. А. М. в едноседмичен срок от връчване на
съобщението да довнесат по сметка на ОС-Перник държавна такса в размер на 275 лв. и в
същия срок представят доказателства за това пред съда, като при неизпълнение на дадените
указания, въззивното производство ще бъде прекратено.
УКАЗВА на Д. А. И. , Т. И. Р. , С. Р. Р. , Р. Р. Р. , И. Р. А. и И. С. А. в едноседмичен
срок от връчване на съобщението да довнесат по сметка на ОС-Перник държавна такса в
размер на 275 лв. и в същия срок представят доказателства за това пред съда, като при
неизпълнение на дадените указания, въззивното производство ще бъде прекратено.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба с вх. № 978/15.05.2019 г..
УКАЗВА на Д. А. И. , Т. И. Р. , С. Р. Р. , Р. Р. Р. , И. Р. А. и И. С. А. в едноседмичен
срок от връчване на съобщението да отстранят констатираните нередовности на исковата
молба, а именно да уточнят каква идеална част от правото на собственост върху процесните
имоти всеки ищец претендира да му се признае, като при неизпълнение на дадените
указания първоинстанционното решение ще бъде обезсилено и производството по делото
прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________