Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/13.05.2019 г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-10 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 1904 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединение искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл.240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Ф.Х.Б. ООД твърди, че сключил с ответника Т.П. и И. Р. договор за
заем на 20.03.2015 г. за сумата от 20 500 евро, с уговорка за връщане до
20.09.2015 г., с уговорена лихва в размер на 4 % на месец и неустойка 0,2 % на
ден върху размера на всяка просрочена месечна вноска. Твърди се, че със
споразумение от 12.01.2018 г. с
нотариална заверка на подписите като съдлъжник на
мястото на И. Р. е встъпил С.Р.
ЕООД. Твърди се, че към 27.04.2018 г.
ответниците дължат по договора за заем сумата от 20 500 евро – главница по
договор за заем с нотариална заверка на подписите, 5430 евро –дължима неустойка
за периода 03.08.2017 г. – 12.01.2018 г.
по чл. 4.2 от споразумението, 2 575 евро – неустойка за забавено плащане
за периода 13.01.2018 г. – 26.04.2018 г. по чл. 6.1 от споразумението. Сочи се,
че във връзка с дължимите суми е подадено заявление за издаване на заповед въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК, като със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
от 02.05.2018 г. по ч. гр. дело 1805/2018 г. по описа на РС- Враца ответниците
са осъдени да заплатя посочените суми.
Във връзка с подадени възражение, е образувано и производството по
чл. 422 от ГПК.
Ответниците Т.П. и „С.Р.“ ЕООД не подават писмен отговор. Във
възраженията по чл. 414 от ГПК, твърдят, че има плащания на главницата и, поради което и не са налице
основания да се претендират исковите суми.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
За
безспорно е прието между страните по делото, че между Ф.Х.Б. ООД като заемодател и Т.П. и И. Р. като заемополучатели
е сключен договор за заем на 20.03.2015 г. за сумата от 20 500 евро, както
и че сумата от 20 500 евро е предадена от заемателя
на заемополучателите по уговорения от тях начин (стр.
10-14 по делото).
Целта на договора за заем е осигуряване на средства
за ремонт и обзавеждане на жилище, като е уговорена лихва от 4 % на месец, и
неустойка за забава в размер на 0,2% на ден върху сумата по всяка просрочена
месечна вноска. Уговорено е погасяване ан
задължението за връщане на заема за шест месеца, на 5 равни месечни вноси от 820 евро и последната шеста вноска в размер на
21 320 евро, платима на 20.09.2015 г. (съгласно погасителния план към
договора).
На
12.01.2018 г. между Ф.Х.Б. ООД, Т.П., И. Р. и „С.Р.“ ЕООД сключват споразумение с нотариална заверка
на подписите, рег. № 803/ 12.01.2018 г. на нотариус Г.Н.. Съгласно
споразумението, след като Ф.Х.Б. ООД, Т.П.
и И. Р., са констатирали, че Ф.Х.Б. ООД
е отпуснал заема в размер на 20 500 евро по договора от 20.03.2015 г., че
на 04.10.2017 г. и на 27.11.2017 г. за погасяване на задълженият на заемополучателите по договора е получена сумата от общо 25
хиляди лева, представляваща дължими неустойки по договора за периода 07.09.2016 г. – 02.08.2017 година.
Страните са приели, че дължимата сума по договора за заем към момента на
сключване на споразумението е 20 500 евро
- главница и 6 6905 евро – неустойки за забавено плащане за периода
03.08.2017 г. – 12.01.2018 година.
Съгласно чл.5 от споразумението „С.Р.“ ЕООД встъпва
в договора за заем като съдлъжник и се задължава да заплати с тях солидарно
всички дължими суми, а И. Р. се освобождава от дълга си, при условие, че бъде
учредена ипотека от „С.Р.“ ЕООД в полза на заемодателя върху описания недвижим
имот.
Съгласно чл. 6.1 от споразумението в случай на
забава на задължението за главница по договора за заем, Т.П. и „С.Р.“ ЕООД
дължат солидарно сумата от неустойка в размер на 25 евро на ден за периода
13.01.2018 г. – 30.04.2018 г., а при забава след 30.04.2018 г. – неустойка в
размер на 0,2 % на ден върху размера на просрочената главница.
По делото е представен и нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 41 том I, per. № 807,
дело 24/2018 г. от дата 12.01.2018 г. на нотариус Г.Н., съгласно който „С.Р.“
ЕООД учредява в полза на „Ф.Х.Б.“ ООД като обезпечение на дълга ипотека върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.100.21.1.3 по кадастралната
карта на гр. София, разположена в поземлени имоти с идентификатор 68134.100.20
и 68134.100.21, съставляващ МАГАЗИН, находящ се в гр. София, район Средец, ул.
„*********. В споразумението са посочени
и дължимите суми по договора от 20.03.2015 г. към датата на
споразумението.
На 27.04.2018 г. „Ф.Х.Б.“ ООД подава заявление по
реда на чл. 417 ГПК пред Врачански районен съд, като по ч.гр.дело № 1805 /
2018г. е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист от дата 02.05.2018 г., допълнен с определение
1320/12.06.2018 година.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Искът по чл. 422
от ГПК е специален установителен иск, чийто срок за предявяване, предмет и
страни са определени от закона. Заявителят в заповедното производство има
правен интерес от предявяване на иск за установяване по основание и размер на
вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
или 417
от ГПК, при условие, че длъжниците са подали в срока по чл. 414
от ГПК възражение.
Настоящото производство е образувано по искове, предявени от „Ф.Х.Б.“ ООД – заявител в заповедното
производство, за установяване съществуването на вземането й срещу Т.П. и „С.Р.“ ЕООД, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
от ГПК. Исковете са предявени в изпълнение указанията на съда по реда на чл. 415
от ГПК, след депозиране на възражения в срока по чл. 414 ГПК (съгласно определение на ОС-Враца по ч. гр.
дело 610/2018 г. по), поради което настоящият съдебен състав намира, че
са ДОПУСТИМИ.
В конкретния случай са предявени обективно кумулативно
съединени искове срещу Д.П.по чл. 422 от ГПК вр.чл. 240, ал.1 от ЗЗД и по чл.
422 от ГПК във връзка с чл. 92 от ЗЗД.
По иска по чл. 422 от ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи:
1)
валидно
сключен договор за заем;
2)
изпълнението
на задължението на заемодателя да предостави
определения заем на заемателя (с оглед характеристиката на договора за
заем като реален договор);
3)
уговорка
за връщане на заемната сума в определен срок
По
иска по чл. 422 от ТЗ във връзка в 92 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи допълнително,
към посочените по-горе предпоставки:
4)
наличие
на валидна уговорка за заплащане на неустойка;
В тежест на ответниците е да докажат при условията на пълно, главно
доказване, че дължимите суми по договора за заем са били платени.
По исковете с правна квалификация
чл. 422 ГПК вр. чл. 240 от ЗЗД за сумата от 20 500 евро
По
делото е прието за безспорно, че сумата от 20 500 евро е усвоена по
уговорения от заемателите Т.П. и И. Р. по договора от 20.03.2015 г. договор за заем начин.
Установява
се, че със споразумение от 12.01.2018 г., на основание чл. 102 от ЗЗД „С.Р.“
ООД замества в договора от 20.03.2015 г. длъжника И. Р., както и че към момента
на сключване на споразумението са постъпили плащания за погасяване на
задълженията на заемополучателите в общ размер от 25 хиляди лева.
Ответниците,
макар и да са посочили във възражението си по чл. 414 от ГПК, че са погасили
по-големи суми, не са ангажирали доказателства в подкрепа на твърденията си,
независимо от указанията на съда, че не ангажират доказателства в подкрепа на фактите,
за които носят доказателствена тежест.
Поради
това и съдът намира за доказано по делото, че са постъпили плащания от
заемополучателите само в размер на 25 000 лева.
С
посоченото споразумение страните са постигнали споразумение по чл. 102 от ЗЗД
за заместване на длъжника И. Р. в дълга към С.Р. ЕООД.
Налице
е и установителна клауза за размера на дълга за главницата, а именно сумата от 20
500 евро.
Няма
доказателства, че след датата на споразумението има погасяване на някаква част
то главницата. Поради, което, съдът приема, че искът е основателен за
предявената сума от 20 500 евро.
По исковете с правно
основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 5430 евро –дължима
неустойка за периода 03.08.2017 г. –
12.01.2018 г. по чл. 4.2 от споразумението и за сумата от 2 575 евро –
неустойка за забавено плащане за периода 13.01.2018 г. – 26.04.2018 г. по чл.
6.1 от споразумението.
Налице
е валидна клауза за неустойка по договора от 20.03.2015 г. – чл. 7, както и
установителна клауза за размер на натрупаната неустойка преди датата на
споразумението от 12.01.2018 г. – чл. 4.2 – 6 605 евро за периода
03.08.2017 г. – 12.01.2018 година. Тази клауза е възпроизведена и в нотариалния
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, послужила като
документ, въз основана на който е издадена заповед за незабавно изпълнение.
Ищецът
претендира сумата от 5 430 евро, и с оглед диспозитивното начало искът
следва да се уважи изцяло.
Основателна
е и претенцията за сумата от 2 575 евро – неустойка за забавено плащане за
периода 13.01.2018 г. – 26.04.2018 г. по чл. 6.1 от споразумението – 103 дни –
по 25 евро уговорена неустойка на ден – общо 2750 евро (изчислени на основание
чл. 162 от ГПК).
Това
прави предявените установителни искове за дължимост на неустойките изцяло
основателни.
Относно
разноските по делото
С
оглед изхода на делото, на ищеца следва да се заплатят направените и доказани
разноски (не е представен списък по чл. 80 от ГПК). За исковото производство се
дължат разноски в размер на 6000 лева – за адвокатско възнаграждение и
2 230,04 лева – за внесена държавна такса.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.
422 ГПК, предявени от „Ф.Х.Б.“
ООД, ЕИК*******, съдебен адрес:г*** *******, ет.*, адв.
Р.Ш. срещу Т.Г.П., ЕГН **********, адрес:г***, и С.Р. ЕООД, ***, че Т.Г.П., ЕГН **********, адрес:г***, и С.Р.
ЕООД, ЕИК *******, адрес: *** дължат на „Ф.Х.Б.“ ООД, ЕИК*******, съдебен адрес:г*** *******, ет.2, адв. Р.Ш. СОЛИДАРНО сумите от 20 500 евро - главница по договор за заем от 20.03.2015 г.
и споразумение от 12.01.2018 г. и нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 41 том I, per.
№ 807, дело 24/2018 г. от дата 12.01.2018 г. на нотариус Г.Н., заедно със
законната лихва върху сумата от
27.04.2018 г. до окончателното и заплащане, както и сумите от 5430 евро
–дължима неустойка за периода 03.08.2017 г.
– 12.01.2018 г. по чл. 4.2 от споразумението нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имот № 41 том I, per. № 807, дело 24/2018 г. от дата 12.01.2018 г. на
нотариус Г.Н. и за сумата от 2 575 евро – неустойка за забавено плащане за
периода 13.01.2018 г. – 26.04.2018 г. по чл. 6.1 от споразумението и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 41
том I, per. № 807, дело 24/2018 г. от дата 12.01.2018
г. на нотариус Г.Н., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК Nо 1170/02.05.2018 г. на РС-Враца по
гр. дело 1805/2018 година и определение Nо 1320/12.06.2018 г. по гр. дело
1805/2018 година по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Т.Г.П.,
ЕГН **********, адрес:г***, и С.Р. ЕООД, *** да заплатят СОЛИДАРНО на „Ф.Х.Б.“
ООД, ЕИК*******, съдебен адрес:г*** *******, ет.2, адв.
Р.Ш. разноски по делото, както следва:1115,02 лева – държавна такса и 2 500 лева – адвокатско възнаграждение - по гр. дело 1805/2018 година по описа на
РС-Враца, както и разноски в размер на 6000 лева – за адвокатско възнаграждение
и 2 230,04 лева – за внесена държавна такса по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: