РЕШЕНИЕ
№ 5528
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.А Гражданско дело №
20241110158246 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на „С.в.“ АД, че М. Т. К. не дължи сумата 1299,20 лева
за доставка на ВиК услуги за периода 12.03.2012- 16.10.2014 г., представляваща
сбор от главница и лихва, претендирани от ответника за кл. №********** за
имот в *********. Ищецът твърди, че е собственик на имота, за който ответното
дружество претендира заплащане на процесната сума за предоставени услуги,
чиято дължимост оспорва с довод, че липсва доставка на претендираната
стойност, а паричното вземане е погасено по давност. За посочената сума
ответникът е издал справка, по която задължението е формирано по издадени
фактури за процесния период. Пояснява, че въпреки извънсъдебно позоваване
ответникът не е зачел възражението по чл. 111 от ЗЗД и е прекъснал
водоподаването до имота.
Oтветникът не оспорва, че липсва доставка на претендираната стойност, а
паричното вземане е погасено по давност. Поддържа, че предвид признанието на
иска, както и че не е дал повод за водене на делото - съдебните разноски да
останат в тежест на ищеца, евентуално счита, че поради липсата на фактическа и
правна сложност дължимото адвокатско възнаграждение е под минимума по
НМРАВ, в т.ч.този размер не следва да се възприема, на осн. решение на СЕС по
д. С-438/2022.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, прието е за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че ищецът е собственик на процесния имот; за
1
исковия период не е извършена доставка на ВиК услуги, начислените парични
вземания за сумата 1299,20 лева за доставка на ВиК услуги за периода
12.03.2012-16.10.2014 г., представляваща сбор от главница и лихва, претендирани
от ответника за кл. №********** за имот в ************** са покрити с
давностен срок, който не е спиран и прекъсван. При това положение исковата
претенция се явява изцяло основателна.
По отговорността за съдебните разноски ответникът настоява, че е налице
хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, според която да останат в тежест на ищеца,
доколкото ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
признал иска. Действително, трябва да се прави разграничение между
признанието на факт и признанието на иск. Предвид изложеното в отговор на
искова молба съдът счита, че в конкретния случай е налице признание на иск.
Ответникът изрично сочи, че не оспорва иска и моли с оглед на признанието му
да се приложи чл. 78, ал. 2 от ГПК. По същество това процесуално изявление
представлява отказ от защитата срещу иска, което кореспондира с неговото
признание. Съдът намира за неоснователно искането на ответника по чл. 78, ал. 2
от ГПК, защото макар ответникът да е направил признание на иска, то първото
кумулативно условие на правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК не е осъществено.
Съгласно разясненията, дадени по тълкуването на чл. 78, ал. 2 от ГПК в
хипотезата на отрицателен установителен иск с Определение №383/18.07.2018г.
по ч.гр.д. №209/2018г. на ВКС, IV г. о., „ отправената до длъжника извънсъдебна
покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за
съдебното установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по
себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не
влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на срока
за отговор на исковата молба”, освен ако – кредиторът предяви иск или се снабди
с изпълнителен титул за вземането си, оспори направеното от длъжника
основателно възражение по чл. 110 и сл. от ЗЗД или оспори предявения
основателен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна
давност. Ищецът представя Писмо изх. № O-Ж-490/08.04.2024г. на ответното
дружество, от което се установява, че въпреки позоваване от длъжника на
основателно възражение за изтекла погасителна давност, ответникът не го е
зачел по съображение, че давността не се прилага служебно и по същество е
оспорил възражението. Адресат на разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, че давността
не се прилага служебно, е съдът, а именно че без искане на страна не подлежи на
проверка дали вземането е покрито с давност. Между съконтрахентите служебни
отношения няма, а само договорни. Ето защо съдът счита, че в конкретния
случай ответникът е станал повод за водене на делото и дължи сторените от
ищеца съдебни за платена държавна такса -51,97 лв., и правна помощ по чл. 38,
ал. 1, т. 3 от ЗА. Ответникът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което е
неотносимо, тъй като съдът определя възнаграждението на адвоката, на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗА. Съдът, като отчете приложимото материално право към датата на
сключване на договора за правна помощ, приема, че при определяне на размера
на възнаграждение на оказалия безплатна помощ адвокат, следва да съобрази
вида на осъществената правна защита на всяка от страните и процесуалното им
положение в образуваното двустранно, състезателно исково производство,
фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощниците
им процесуални действия. Определянето на размера на възнаграждението на
процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на
равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални
представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за
различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този
принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални
действия. С Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че
2
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните
размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101,
параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски
за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид
това съдът не е обвързан от същата наредба (приложима към датата на
сключване на договора за правна помощ), тъй като има право да определя
размера на възнаграждението, в хипотезите, в които законът му възлага това, в
т.ч. чл.38 от ЗАдв. При защитавания материален интерес и очакваните
процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени от
адвоката, предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът приема за
необходима и разумна минимална разноска сумата 400 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Т. К., с ЕГН:**********, с адрес:
в ************** не дължи на „С.в.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на урпавление: **********, сумата 1299,20 лева за доставка на ВиК услуги
за периода 12.03.2012- 16.10.2014 г., представляваща сбор от главница и лихва,
претендирани от ответника за кл. №********** за имот в ************** на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
урпавление: *********, да заплати на М. Т. К., с ЕГН:**********, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 51,97 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
урпавление: *********, да заплати на адвокат Д. С. К. при САК, с личен
№*********, с адрес на упражняване на дейността: *********, на основание чл.
78, ал. 1, от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.3 от ЗА, сумата 400,00 лева –
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3