№ 613
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Чернева Въззивно гражданско
дело № 20221100511370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба на М. Г. Ц. чрез В.Д. срещу постановление
/именувано разпореждане/ от 23.08.2022 г. по изп. д. № 1233/2007г. по описа
на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 и район на действие Софийски градски съд, с което
съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, а именно неизвършване на изпълнителни
действия.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на постановлението
от 23.08.2022 г. Посочено, е взискателят „ЕОС М.“ ЕООД е конституиран по
делото съгласно молба от 12.02.2018г. Счита, че не е налице надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия поради което всички
извършени действия от новия взискател нямат действие по отношение на
длъжника, доколкото той не е страна по това правоотношение.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „ЕОС М.“ ЕООД, който в
писмени възражения е застъпил, че същата е неоснователна.
В мотивите си съдебният изпълнител поддържа, че не са налице
условията по чл. 433, т. 8 ГПК, тъй като са поискани и извършени
изпълнителни действия през периоди, по-кратки от 2 години, по делото са
постъпвали множество плащания от трети лица по наложени запори, които
представляват изпълнителни действия, годни да прекъснат срока по чл. 433, т.
8 ГПК. Освен това Г.Г.М. е подписала лично уведомление за цесия в офиса на
дружеството.
Въззивният съд намира следното:
1
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. С ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Прието е още, че прекъсващо течението на срока е
"предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица." Видно от
изпълнителното дело, през целия период от изпълнителното производство са
извършвани изпълнителни действия подавани са молби за извършване на
изпълнителни действия и са постъпвали плащания. Периодите между
извършваните действия, са в срокове, по-кратки от изискуемия по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Процесното изпълнително производство е образувано по молба на
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД за събиране на съдебно установени
вземания срещу длъжника Г.Г.М. Изпълнителният лист, приложен към
молбата, е издаден въз основа на влязло в сила определение. Молбата за
образуване на изпълнителното производство е входирана при съдебния
изпълнител на 21.08.2007г.
Не е спорно, а и се установява, че на 29.02.2008г. е постъпило
доброволно плащане в размер на 500 лв.
На 02.07.2008г. на длъжника е наложен запор на банковите му сметки.
На 25.09.2008г. е настъпило плащане от запор на банкови сметки.
На 03.02.2009г. е постъпило плащане от запор на банкови сметки.
На 16.09.2010г. е постъпило доброволно плащане в размер на 120 лева.
На 21.10.2010г. е постъпило плащане от запор на банкови сметки.
На 27.10.2010г. е постъпило доброволно плащане.
На 22.03.2011г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника при работодател „Д.“ ЕООД. като до 16.08.2016г. са постъпвали
регулярно плащаниия.
На 12.02.2018г. е постъпила молба за конституиране на взискателя ЕОС
М. ЕООД. С молбата е направо искане за налагане на запор на банкови
сметки.
На 07.03.2018г. отново е наложен запорът на трудово възнаграждение
при „Д.“ ЕООД
2
С молба от 20.04.2018г. е поискано налагане на запор на трудово
възнаграждение.
На 09.09.2019г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника при
Юробанк България АД.
На 29.10.2020г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на
длъжника при работодател „ХЕПИ 2000“ ЕООД.
На 14.09.2021г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника при
Т.Д. З.Б. – Клон София.
Видно от препис извлечение от акт за смърт Г.Г.М. е починала на
27.12.2021г. и е оставила единствен наследник сестра си М. Г. Ц..
С разпореждане от 13.04.2022г. М. Г. Ц. е конституирана на мястото на
починалата Г.Г.М..
Спорен по делото е въпросът дали действията извършени след
конституирането на новия взискател ЕОС М. ЕООД имат действие по
отношение на длъжника и дали той е бил надлежно уведомен за цесията.
Прехвърлянето на вземания и задължения е уредено в нормите на чл. 99
- чл. 102 ЗЗД. Общото между тази правни институти е промяната в субектите
на облигационното отношение. Правната доктрина допуска прехвърляне не
само на вземания, но и на права по договор чрез цесия, както и прехвърляне
на правоотношение, при което се съчетават правилата на цесията и на
заместването в дълг.
Съответно цесията е договор, с който кредиторът на едно вземане -
цедент, го прехвърля не трето лице - цесионер, като последният разполага с
правото да го събере от длъжника. Предмет на същата несъмнено могат да
бъдат вземания /действителни/, които имат имуществен характер /каквито са
и процесните/. Длъжникът по вземането не е страна по цесията. В закона
липсва изискване за форма за действителност на цесията. Цесионерът
придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на
сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на
закона преминават и всички акцесорни права /освен ако е уговорено
противното/. Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните
по договора, така и на трето лице - длъжника, налага извършването на
допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията съгласно чл. 99,
ал. 3 и 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно изявление, с което длъжникът се
известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено на нов кредитор.
То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от стария
кредитор /цедента/ - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е.
изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1
ЗЗД, като по силата на принципа на свободата на договарянето /чл. 9 ЗЗД/
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване
на уведомлението за цесията - това упълномощаване не противоречи на целта
3
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД.
В случая по делото се установява, че на 20.07.2018г. на Г.Г.М. е връчено
уведомление за извършеното прехвърляне на вземането. /виж л. 300 от
изпълнителното производство/ Това обстоятелство е удостоверено с подписа
на лицето.
При това настоящият състав намира за неоснователни аргументите
изложени в жалбата досежно уведомяването на длъжника за извършената
цесия.
Ето защо въззивната жалба следва да се остави без уважение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление /именувано разпореждане/ от
23.08.2022 г. по изп. д. № 1233/2007г. по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 и
район на действие Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4