Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
26.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Теодора Вутева
Разгледа докладваното
от Генева гр.д. №490/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на
В.Г. *** срещу решение №152/17.12.2018г. по гр.д.№565/2016г. на РС-Своге
в частта,с която на съделителката Т.А.С. е възложен
на осн.чл.349, ал.2 ГПК в дял и изключителна
собственост допуснатия до делба УПИ-П.-… в кв… по
ПУП на с.И., О. С.,с площ 859 кв.м,ведно с построената в него през 1970 г. масивна
двуетажна жилищна сграда,върху мазе,със ЗП 86 кв.м,с пазарна цена 59 032.20 лв.Релевират се оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на решението, иска се отмяната му в тази част и изнасяне имота
на публична продан.Съдът приел,че имотът
е вилен и същевременно го възложил като жилищен.Приел е е,че
С. не е живяла в него към момента на откриване на наследството и въпреки това
го е възложил на същата.Свидетелите категорично установили,че нито
наследодателят Г. Ст., нито съделителката
Т. са живели постоянно в имота.Данните за адресната регистрация сметките за
електроенергия и вода също установявали,че имотът не е ползван целогодишно от С..Съдът необосновано приел,че Т.С.
нямала друго жилище, тя не ангажирала доказателства в подкрепа на този
факт.Съдът незаконосъобразно приел,че липсата на конкуриращо искане за
възлагане автоматично означава уважаване
на предявеното такова.
В.Т. е
депозирала и частна жалба против оп- ределение №1003 от
27.12.2019г. ,постановено по отношение на разноските за адвокатско
възнаграждение по молбата й за поправка на очевидна фактическа грешка-неправилно
описание на имота в диспозитива на решението.С
определение № 129/06.02.2019г. съдът е отказал да измени решението в частта за
разноските като присъди на В.Т. разноски за адвокатско възнаграждение за
производството по чл.248 ГПК в размер на 300 лв.,както и да присъди разноски на
Т.С.. С молба вх.№2794/07.10.2019г. В.Т. е поискала поправка на очевидна
фактическа грешка в описанието на имота в диспозитива
на решението,тъй като е различно от описанието в мотивите и в СТЕ, като площта
му е занижена с 55%.Т.С..Последната оспорва молбата.С решение № 856 от
04.11.2019г. съдът е оставил без уважение искането за поправка на ОФГ.Мотивира
се,че с влязлото в сила решение за допускане на имота до делба последният е
категорично идентифициран и не може да има несъответствие в мотиви и диспозитив на решението ,постановено във втората фаза на
делбата.С молба от 19.12.2019г. В.Т. е поискала допълване на решението в частта
за разноските като осъжда В. да заплати
на Т. разноски за производството по чл.247 ГПК в размер на 300 лв.адвокатско
възнаграждение.
В отговора
си на въззивната жалба и на частната жалба Т.С. ги
оспорва и моли да бъдат оставени в сила атакуваните съдебни актове.
След
преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед
доводите на страните, Софийски окръжен съд намира възивната
жалба и частната жалба процесуално допустими като депозирани в законния срок от
легитимирана страна и атакуващи съдебни актове,подлежащи на обжалване.По
същество жалбите са неоснователни.
Производството
е по чл.346 и сл ГПК и се развива между Т.С., Б.Ц. и В.Т., относно съсобствения им имот,за който е допусната делба при квоти
съответно 4/6 ид.ч. за С.,,1/6 ид.ч.
ва Ц. и ¼ ид.ч. за Т..СТЕ
е оценила пазарната стойност на дяловете,както следва: 39354.80 лв. за С. и по
9 838.70 лв. за останалите съделителки.Вещото лице е
установило,че от терена и сградата могат да се обособят два имота като стойността за необходимите преустройства
за жилищните имоти би възлязла на 28 413 лв.Липсва обаче съгласие за отреждане
на общ дял преидвид обсотятелстовто,че
съделителките са три.Само С. е направила искане за
възлагане на имота на осн.чл.349, ал.2 ГПК.Оптималният вариант за ликвидиране на съсобствеността върху имот е всеки да
получи дял в натура,при минимални
разходи за обособяване и при относително най- ниски суми за уравнение на
дяловете в пари.В конкретния казус тези
критерии могат да бъдат максимално удовлетворени с възлагане на имота на съделитеката,която има най-голяма квота в съсобствеността и
е изразила желание да й бъде възложен.Неоправдано е изнасянето на имота на
публична продан при положение,че съделителките Ц. и Т.
ще получат парично уравнение за своя дял.Не може да се очаква,че биха получили
по-голяма сума при публична продан,нито
че при последния способ на ликвидиране на съсобствеността биха получили
цената на своите дялове в по-кратък срок и при по-малко разноски.Настоящият
състав споделя изводите на първоинстанционния съд ,към
които добавя следното: неоснователно е възражението на въззивничката,че
фактически С. не живеела в имота целогодишно,тъй като предвид възрастта
й/деветдесет и една години/съделителката може да се
нуждае от резидиране на друго място,без това да я
лишава от правото да има собствено жилище. Още повече,то е построено върху
имот,подарен й от нейния баща и има за нея емоционална стойност. Ето защо решението следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
В мотивите
на атакуваното определение първоинстанционния съд е
приел,че страната,която е инициирала производство без правно основание,дължи на
ответната страна сторените в това производство разноски.В случая С. е поискала
поправка на несъществуваща „,очевидна
фактическа грешка“, и към отговора на насрещната страна е приложено
доказателство за платено адвокатско възнаграждение в минимален размер от 300
лв.Ето защо като го е присъдил, първоинстнационният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и определението следва да бъде
потвърдено.
Предвид
изхода на делото въззивничката и частна жалбоподателка В.Т.
следва да заплати на Т.С. съдебни
разноски за въззивното производство в размер на 800
лв.адвокатско възнаграждение,които са заплатени в брой според предсатвения договор за правна защита и съдействие.
По
изложените съображения Софийски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 152 от 17.12.2019г. по гр.д.№
565/2016г. на РС-Своге в частта, с която на Т.А.С. е възложен на основание
чл.349, ал.2 ГПК в дял и изключителна собственост допуснатият до делба УПИ П. за имот … в кв… по
ПУП на с.И. с площ 889 кв.м,ведно с построената в него през 1970г. масивна двуетажна
жилищна сграда с пазарна цена 59032.20 лв. и Т.С. е осъдена да заплати за
уравнение на дяловете от възложения й
имот в шестмесечен срок на Б.Ц. и на В.Т. по 9838.70 лв.,ведно със законната лихва от
влизане на решението в сила.
В останалата част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1003 от
27.12.2019г. по гр.д. № 565 /2016 г. на РС-Своге,постановено на осн.чл.248 ГПК.
Решението на Софийски окръжен съд
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връ и чването му пред ВКС на
Република България.
Председател:
Членове:1.
2.