№ 17010
гр. София, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20231110147730 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
ДРУЖЕСТВО срещу ответника СО за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 196,00 лева, представляваща заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по щета № 0000-1261-
19-250800 и ликвидационни разноски, във връзка с реализирано на 10.03.2019
г. в АДРЕС ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба - 28.08.2023 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата в размер на 61,97 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 28.08.2020 г. до 27.08.2023 г.
Ищецът твърди, че на 10.03.2019 г., в АДРЕС, е реализирано ПТП, при
което на лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № **********,
управляван от Я. Ц. Я., са причинени имуществени вреди в резултат на
попадането му в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното
платно. Поддържа се, че гореописаният лек автомобил е застрахован при
ищцовото дружество по автомобилна застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в полица № 93001810029967, със срок на действие от 14.04.2018
г. до 13.04.2019 г. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца била
образувана щета № 0000-1261- 19-250800, по която била заплатена на
собственика на увреденото МПС сумата от 186,00 лева - обезщетение, а
1
ликвидационните разноски били определени в размер на 10,00 лева. Сочи се,
че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие
или бездействие, и има право на регресен иск. Поддържа се, че отговорен за
стопанисване на процесния пътен участък бил ответникът. Твърди се, че
ищецът предявил извънсъдебно претенцията си на 18.07.2019 г., но
ответникът не възстановил заплатеното застрахователно обезщетение, вкл. и
към момента на предявяване на претенцията. Направено е искане за уважаване
на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СОе подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска при твърдението, че не е надлежен
ответник по него, тъй като за поддържането на участъка, на който е настъпило
процесното ПТП, а именно: АДРЕС , била отговорна Агенция „Пътна
инфраструктура“, а не СО Оспорва се твърдението в исковата молба, че
именно необезопасена дупка на пътното платно е станала причина за
настъпване на ПТП. Възразява се, че нямало индикация Общите условия,
приложени към исковата молба, да са били приети и да са били тези,
представени на застрахования. Липсвали доказателства за заплащане на
разсрочените във времето вноски, след първата, по застрахователната премия,
а оттам се твърди, че не било безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение. В представения протокол за ПТП липсвало
отбелязване в графа „алкохол“. Възразява се срещу доказаността на наличието
на дупка на пътния участък и твърдения от ищеца механизъм за настъпване на
ПТП. Посочва се, че липсвал снимков материал както към протокола за ПТП,
така и към огледа след образуване на щетата, като първото възпрепятствало
протокола за ПТП да се ползва с доказателствена сила. Изразява се и
становище, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на автомобила, който не
съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, във връзка
с което ответникът въвежда възражение за съпричиняване. По изложените
съображения се иска отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност -
намаляване размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване
на вредите от страна на водача на процесното МПС. Направено е искане за
намаляване на размера на присъденото обезщетение до размер на данъчната
основа, при уважаване на претенцията изцяло, поради възвръщаемостта на
ДДС. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на
2
адвокатския хонорар, претендиран от ищеца.
Третото лице – помагач - Агенция „Пътна инфраструктура“, е
депозирало становище, в което поддържа доводи за неоснователност на
исковата претенция. Възразява се, че не са представени актуални към датата
на ПТП застрахователен договор и Общи условия. Посочва се, че съставеният
протокол за ПТП е непълен, неточен и противоречив. В него били вписани
като щети 2 броя гуми и джанти отдясно, а в уведомлението – само 2 броя
джанти. Посочва се, че протоколът не бил съставен след посещение на място
от служители на МВР, че не бил подписан от представител на ответника, за да
го обвързва, и включвал само твърдения на водача. В протокола не били
посочени размера на препятствието, причината за настъпване на ПТП-то.
Твърди се съпричиняване от страна на водача за настъпване на ПТП-то и
причиняване на вредите. По делото не било установено дали имало други
движещи се МПС-та, възпрепятствали заобикалянето на препятствието или
участвали/причинили ПТП-то, не били представени доказателства за
използване на техническо средство – дрегер или реализирането на ПТП-то под
въздействието на алкохол или други упойващи вещества, не били представени
доказателства за причиняване на вредите в резултат на настъпили
обстоятелства, попадащи в изключенията по Общите условия на ищеца. Не се
доказвало застрахователното покритие по процесния застрахователен договор
да покрива и риск „гуми“. Твърди се приложение на разпоредбата по чл. 110
от ЗЗД за регресното вземане.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От представените към исковата молба писмени доказателства –
протокол за ПТП, уведомление за настъпило застрахователно събитие и
събраните гласни доказателства се установява, че на 10.03.2019 г. в гр. София,
лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ********, се е движил по
Околовръстен път с посока на движение от с. К. към бул. АДРЕС“, където
превозното средство е преминало през дървена греда, имаща размери 10 см х
10 см (дължина и ширина) и намираща се перпендикулярно на пътното
платно. Пред процесния автомобил е имало трафик от други движещи се коли,
като непосредствено движещият се отпред автомобил също увредил своите
3
гуми и джанти от съприкосновение с гредата, което е попречило на свидетеля
Я. Ц. Я. – водач на процесния автомобил, да възприеме препятствието. Поради
разположението на препятствието водачът не е успял да избегне
преминаването през същото. След преминаване през гредата предните и
задните десни гуми и джанти на автомобила са били увредени. С оглед
разказаното от свидетеля и при липсата на доказателства в противния смисъл
съдът счита, че водачът е управлявал със съобразена скорост. Представеният
по делото протокол за настъпилото ПТП доказва, че материализираното в него
изявление е станало и че това изявление изхожда от лицето, подписало
протокола - следователно документът се ползва с формална доказателствена
сила. Протоколът, като свидетелстващ документ, материализира
удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се
състои неговото доказателствено значение. Протоколът отразява лично
възприетите и удостоверени от съставителя факти относно настъпване на
ПТП, самоличността на водачите и индивидуализацията на МПС-тата. Според
практиката на върховната инстанция протоколът за ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (в този
смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО,
Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение №
73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014
г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК).
За да приеме посочения начин на реализиране на механизма на
произшествието, съдът кредитира показания на разпитания водач на
автомобила, възприел инцидента непосредствено, предвид
последователността, логичността и подробността в показанията му.
Видно от приложените към исковата молба застрахователна полица,
доклад по щета, сравнителна експертиза, и уведомлението за застрахователно
събитие към процесната дата увреденият автомобил е бил застрахован при
дружеството-ищец по застраховка „Каско“. Предвид вписаната
застрахователна премия в полицата в размер на 453,03 лева и отразените
плащания на л. 4 (гръб), съдът счита, че цялата застрахователна премия е била
изплатена.
4
От показанията на свидетеля, уведомлението за настъпило
застрахователно събитие, експертизата по щета на застрахователя и доклада
по щетата, се установява след преминаване на автомобила през препятствието
са настъпили увреждания по него, за което е била заведена щета при ищцовото
дружество. Следва да се посочи, че като щети в протокола за ПТП е вписано
увреждане на два броя десни гуми и джанти, а в уведомлението за настъпило
застрахователно събитие – увреждане на двете десни джанти. Видно от
сравнителната експертиза на застрахователя по щетата са били калкулирани
като щети предната и задната дясна джанта, направа на боя, боя и
допълнителни материали и режийни разходи за камера.
Съдът изцяло кредитира заключението по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, като изготвена от вещо лице – експерт в
съответната област със специални знания и след запознаване с данните по
делото. Вещото лице е посочило, че щетите по моторното превозно средство
по предните и задните десни гуми и джанти се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото произшествие и че необходимата стойност за
възстановяване на щетите по предната и задната дясна джанта по средни
пазарни цени възлиза на 591,64 лева.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че застрахователното обезщетение в размер на 186,00 лева е
било изплатено от ищеца на собственика на увредения автомобил. От
платежното нареждане на л. 9 от делото се установява, че плащането е
настъпило на 17.05.2019 г.
Видно от писмото на л. 9 (гръб) и известието за доставяне на л. 10 на
23.07.2019 г. ответникът е получил покана от ищеца за заплащане на
изплатеното застрахователно обезщетение. Следва да се посочи, че в
известието е отбелязано, че доставката касае „документи“ без допълнително
уточнение. Предвид изходящата дата на писмото – 18.07.2019 г., и
непосредствената дата на предаване на куриера – 22.07.2019 г., съдът счита, че
се създава индиция, че посоченото известие удостоверява връчването именно
на посочената покана, доколкото липсват и изрични оспорвания в тази насока
от ответника.
Към исковата молба са представени писмени доказателства - писмо с
изх. № 07-00-65/12.12.2008 г. от Национална Агенция „Пътна
5
инфраструктура“ до Кмета на СО Споразумителен протокол от 17.10.2008 г.
между СОи Национална Агенция „Пътна инфраструктура“, Споразумителен
протокол от 16.03.2018 г. между СОи Агенция „Пътна инфраструктура“ с
уговорен срок на действие от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно с
приложенията към него, писмо с изх. № 07-00-38/27.02.2013 г. от Агенция
„Пътна инфраструктура“ до Кмета на СО и списък-разпределение на
републиканските пътища по дължини и километрично положение, попадащи в
урбанизирана територия на СО Предвид датите на документите, материята им
на уредба и уговорените срокове за регламентация в тях, съдът счита, че
същите касаят период, предхождащ процесното ПТП, но не и релевантния за
него момент и уредба, поради което не следва да бъдат вземани предвид.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Съдът е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правна
квалификация по чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Пред първоинстанционния съд ищцовото дружество успешно е доказало
наличието на всички предпоставки за основателност на претенцията си по
заплащане на регресно вземане, а именно: 1. наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество (ищец); 2. заплащане на застрахователното обезщетение от страна
на дружеството-ищец; 3. предпоставките по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД; 4.
плащане от страна на ищеца. Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
По делото се установява, че ПТП е настъпило в гр. София по
Околовръстен път, при посока на движение от с. К. към бул. АДРЕС“.
Неоснователни са възраженията, че не било неустановено мястото на
произшествието – същото се установява от писмените доказателства по
делото и показанията на разпитания свидетел. Посоченият път е общински по
смисъла на чл. 3, ал. 3, вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП, поради което и с оглед
разпоредбите на чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП, следва да се приеме, че
задължен да осъществява дейността по поддържането му е именно ответникът
6
Столична община. Същата като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 31 от ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във
връзка с поддържане на пътя (в частност своевременно отстраняване или поне
обозначаване на попаднало на пътното платно препятствие) е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 от ЗП. Това обуславя ангажиране на
отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 от ЗЗД.
В контекста на изложеното съдът счита, че застрахователят е встъпил в
правата на увредения по силата на факта, че е заплатил обезщетение за
причинените с деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
деликвента. Във връзка с възраженията на третото лице, следва да се посочи,
че нито от датата на ПТП, нито от датата на плащане на обезщетението на
собственика на увреденото имущество, е изтекъл срокът по чл. 110 от ЗЗД към
датата на подаване на исковата молба – 28.08.2023 г.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение
следва да се отчете стойността на вредите по средната им пазарна стойност
към момента на настъпването им, а това обстоятелство е доказано с цененото
от съда заключение по съдебната-автотехническа експертиза. От
заключението по експертиза се установява, че стойността на ремонта на
увредения автомобил възлиза в размер на 591,64 лева, а съгласно чл. 410, ал. 1
от КЗ се дължи и обичайният разход за ликвидация на щета. Доколкото се
претендира сума за платено обезщетение в по-малък размер, искът за сумата в
размер на 196,00 лева се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
Неоснователно е направеното искане за намаляване на размера на
присъденото обезщетение до размер на данъчната основа, поради
възвръщаемостта на ДДС, доколкото в КЗ не е предвидено подобно изискване
по регресните претенции.
Като последица от предявяването и уважаването му следва да се
присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.08.2023 г., до окончателното изплащане.
Неоснователни са възраженията на ответника и третото лице - помагач.
От свидетелските показания и писмените материали по делото успешно се
установява кога, къде и как е настъпило произшествието, като точните
размери на препятствието, през която е преминал процесният автомобил, като
7
предвид доказаността на същите при условията на пълно и главно доказване е
ирелевантна липсата на снимков материал от произшествието. Несъстоятелно
е твърдението касателно разминаването на отразените щети от ПТП-то в
различните документи. От писмените и гласните доказателства успешно се
установи, че увреждането е касаело предни и задни десни гуми и джанти, като
от експертизата на застрахователя и изводите на вещото лице по делото се
установи, че застрахователното обезщетение касае ремонта на увредените
джанти. Оттам ирелевантно за параметрите на спорното право е дали е бил
необходим ремонт, респ. смяна, на гумите с оглед уврежданията им, както и
дали рисковото покритие по процесната застраховка се е разпростирало и
върху тях.
Съдът счита за неоснователно възражението за съпричиняване. По
делото не са били ангажирани доказателства, че водачът на автомобила е
допринесъл за настъпване на процесното ПТП, като не е съобразил
поведението си с пътната обстановка. По делото не се установява
субективната или обективната възможност на водача да възприеме
препятствието преди преминаване през него, още повече че по делото се
събраха гласни доказателства за настъпване на процесното ПТП през тъмната
част на денонощието и при наличен трафик, възпрепятстващи видимостта по
време на движение, което допълнително може да ограничи възприятията на
водача за състоянието на пътното платно, върху която управлява автомобила.
По делото не се установи водачът да е управлявал под въздействието на
алкохол или наркотични вещества, което като изключващо отговорността на
застрахователя възражение следва да се докаже от страната, твърдяща го.
Както вече беше отбелязано, от представените доказателства по делото
се установява, че Общината е отговаряла за стопанисване на участъка, но от
доказателствената маса не се доказва Столична община или нейните
подизпълнители да са положили всички усилия и да са изпълнили
задълженията си за стопанисване на процесния участък, а напротив – доказа
се, че причинилото процесното ПТП препятствие е било налице към момента
на инцидента.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са
установени по делото. Ответникът е получил регресната покана на 23.07.2019
8
г. и е следвало да плати или да откаже съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3
от КЗ в 30-дневния срок от поканата. Следователно ответникът е изпаднал в
забава на 23.08.2019 г. По делото не се доказа настъпило плащане.
Мораторната лихва се претендира с начален момент от 28.08.2020 г., когато
ответникът все още е бил в забава. Размерът на обезщетението за забава върху
сумата от 196,00 лева за исковия период от 28.08.2020 г. до 27.08.2023 г.,
определен от съда по реда на чл. 162 от ГПК, възлиза на 61,99 лева. Доколкото
се претендира сума в по-малък размер, а именно – 61,97 лева, акцесорният иск
е основателен и следва да се уважи в цялост за сумата в размер на 61,97 лева.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцовата
страна се дължат разноски. Предвид фактическата и правна сложност на
делото, на ищеца следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100,00 лева. Ищецът е претендирал още държавна такса
в размер на 100,00 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на
400,00 лева и за разпит на свидетел в размер на 30,00 лева. Посочените
разноски следва да се присъдят в общ размер на 630,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО с Код по Булстат *********** със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, по предявените искове по чл. 410,
ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер
на 196,00 лева, представляваща заплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско+“ по щета № 0000-1261-19-250800 и
ликвидационни разноски, във връзка с реализирано на 10.03.2019 г. в АДРЕС
ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба - 28.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата в размер на 61,97 лева, представляваща мораторна лихва върху
застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски за периода от
28.08.2020 г. до 27.08.2023 г.
ОСЪЖДА СО с Код по Булстат *********** със седалище и адрес на
управление: АДРЕС, да заплати на ДРУЖЕСТВО, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: АДРЕС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
9
сумата в размер на 630,00 лева, представляваща сторени в
първоинстанционното исково производство разноски за държавна такса,
депозит за експертиза и разпит на свидетел, и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач
Агенция „Пътна инфраструктура“.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10