№ 219
гр. Варна, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на М. ХЮС. ИСК. и Б. М. З. от с. Лудогорци, Община Исперих,
подадена чрез процесуалните им представители адв. Н. Д. и адв. Г. Рв, и
въззивна жалба на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД – гр. София,
подадена чрез адв. И.Ц. от САК, срещу решение № 30/17.12.2021г.,
постановено по т. д. № 58/2020год. по описа на Окръжен съд – Разград, с
което, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е
осъдено да заплати на М. ХЮС. ИСК. и Б. М. З. сумата от по 150 000лв. на
всяка от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от застрахован по „Гражданска отговорност” при ответното
дружество водач на л.а. „Пежо306“, с рег. № РР 8663 ВС, вследствие
настъпило ПТП на 08.04.2020г. и последвала смърт на 25.04.2020г. на М З. И.
/ съпруг на първата ищца и баща на втората/, ведно със законната лихва от
27.05.2020г. до окончателно изплащане на задълженията, като са отхвърлени
предявените искове за разликата над 150 000лв. до 200 000 лв., както и
претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата от
08.04.2020г. до 26.05.2020г. и на законна лихва от 28.05.2020г. върху
присъдената лихва от 08.04.2020г., като неоснователни, като неоснователни.
1
Въззивниците – ищци в първоинстанционното производство М. ХЮС.
ИСК. и Б. М. З., обжалват решение в частта, с която са отхвърлени главните
искови претенции за разликата над 150 000лв. до 180 000лв., ведно със
законната лихва, на осн. чл. 429, ал. 2 КЗ, считано от 27.05.2020г. до
окончателното изплащане на сумите, както и в частта за присъждане на
законната лихва на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ повторно върху
обезщетенията, както и върху лихвите за забава, считано от 10.06.2020г. до
окончателното изплащане. Правят се оплаквания за неправилност на
обжалваното решение в съответните му части поради необоснованост и
противоречие с материалния закон. Твърди се, че съдът е допуснал
неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД, несъобразявайки
задължителната съдебна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/68 и решение №
17/27.02.2013г. по т. д. № 266/2012г. на ВКС, 2-ро т.о. Жалбоподателите
считат, че не са съобразени всички събрани по делото доказателства по
отношение посттравматичното разстройството у ищците, не са анализирани в
достатъчна степен обстоятелствата относно личността на пострадалото лице,
не са отчетени бъдещите болките и страданията, които ищците ще
продължават да търпят. Твърди се, че размерите на обезщетенията са
занижени и не съответстват на реално претърпените от ищците
неимуществени вреди, излагайки подробни съображения за това. По
отношение на двете претенции за законна лихва, периодите на които се
покриват частично, се излага, че почиват на различни правни основания - чл.
429 и чл. 497 КЗ, поради което могат да съществуват паралелно и да се
присъдят кумулативно. Искането е за отмяна на решението в обжалваните
отхвърлителни части и уважаване на исковите претенции за разликата от
150 000лв. до 180 000 лв., т.е. за присъждане на допълнително обезщетение за
неимуществени вреди от по 30 000 лв. на всеки един от ищците, и за
уважаване на претенцията за законна лихва върху главниците, на осн. чл. 429
КЗ, считано от 27.05.2020г., както и претенцията за лихви на осн. чл. 497, ал.
1, т. 1 КЗ, считано от от 10.06.2020г., дължими върху вземането за главници и
лихви по чл. 429 КЗ. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение за двете инстанции.
Въззивникът "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, представлявано по
пълномощие от адв. И.Ц., не подал отговор по жалбата на насрещната страна,
като обжалва решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
2
на всяка от ищците обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
60 000 лв. до 150 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.05.2020г. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на
решението в съответната му част поради допуснати нарушения на
материалния закон и необоснованост. Твърди нарушение на разпоредбите на
чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се поддържа възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице – наследодател
на ищците, и се излагат съображения, че присъдените суми са необосновано
завишени и несъответни по размер на присъжданите в подобни случаи
обезщетения за неимуществени вреди. Претендират се разноски за двете
инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от М. ХЮС.
ИСК. и Б. М. З., чрез адв. Н. Д., с който е изразено становище за
неоснователност на въззивната жалба на застрахователното дружество.
Излагат се съображения за правилност на извода за окръжния съд, че в
разглеждания случай не е налице съпричиняване на вредите от пострадалото
лице.
В проведеното открито съдебно заседание жалбите и отговорът се
поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Разградският окръжен съд е бил сезиран с обективно и активно
субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от М. ХЮС. ИСК. и Б. М.
З. от с. Лудогорци, Община Исперих, срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД, за присъждане на обезщетения за претърпени от тях неимуществени
вреди от смъртта на М З. И. (съпруг на първата ищца и баща на втората),
починал на 25.04.2020г., вследствие на ПТП от 08.04.2020г., виновно
причинено от Мюесер М З. като водач на МПС лек автомобил „Пежо 306“ с
рег. № РР 8663 ВС, застрахован при ответното дружество по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Претендират се и
мораторни лихви върху претендираните обезщетения, считано от 20.05.2020г.
до окончателно погасяване на задълженията, както и втора мораторна лихва
върху обезщетенията и законните лихви, считано от 10.06.2020г.
Първоинстатционното решение, с което осъдителните искове са
3
частично уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваните
части, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и
липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск. Ищците, в качеството си на увредени лица по смисъла на чл.
487, ал. 1 и чл. 390, ал. 1 КЗ, са отправили писмена претенция за изплащане на
застрахователни обезщетения, получена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД на 27.05.2020г. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетения с
писмо изх. № 1987/28.05.2020г.
Правопораждащият фактическия състав за основателността на пряк
иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.
45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застраховано лице вреди от
деликт, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с
дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено
от водача на застрахованото МПС; материално – правна легитимация на
ищците, които следва да са от кръга на лицата, имащи право на деликтно
обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от
Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при
доказани изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР №
1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от
лицата, претендиращи обезщетение.
Ищците са от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение
по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС
Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди разширяването на
кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС, тъй като видно от
приложените към исковата молба удостоверения / за граждански брак, за
раждане и за наследници/, М. ХЮС. ИСК. е съпруга на починалият в резултат
на ПТП М З. И., а Б. М. З. е негова дъщеря.
В хода на производството пред първоинстанционния съд въпросите
относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на
водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на ПТП на
4
08.04.2020г., в резултат на което на 25.04.2020г. е настъпила смъртта на сина
на ищците, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно
чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, по силата на Присъда № 4
12.02.2021 г. по НОХД № 12 /2021г. по описа на ОС - Разград, с която
Мюесер М З. е призната за виновна, че при управление на л. а. „Пежо 306“ с
рег. № РР 8663 ВС, е нарушила правилото за движение по пътищата,
визирано в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта
на М З И..
Предмет на установяване пред гражданския съд, сезиран с искове за
обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от деликт, в случаите,
при които е задължително зачитането на влязъл в сила съдебен акт на
наказателния съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, е настъпването на вредите,
причинно– следствената връзка между тях и непозволеното увреждане и
обстоятелствата, релевантни за определяне на техния размер, като тежестта на
доказване е на ищеца.
Тъй като решението на ОС- Разград не е обжалвано от застрахователя
и е влязло в сила в осъдителната част, с която на исковете на увредените лица
са частично уважени, за сумите от по 60 000 лв. за всяка от ищците, следва да
се приеме, че между страните е безспорно установено, включително и със
сила на пресъдено нещо, наличието на всички посочени по–горе елементи от
правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на
увредено лице срещу застраховател по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с правно основание чл. 432 КЗ.
Предвид забраната на чл. 299 вр. чл. 297 ГПК за пререшаване на
правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, спорните въпроси, с
които въззивният съд е валидно сезиран по предмета на спора са свързани с
размерите на дължимите обезщетения (всяка от страните поддържа, че е
налице определянето им в размери, нарушаващи принципа за справедливост –
чл. 52 ЗЗД), както и дали е доказано възражението на застрахователя за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадало лице – чл. 51, ал. 2
ЗЗД.
Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд
фактическа обстановка относно характера, интензитета и продължителността
5
на претърпените от ищците болки, страдания и други негативни
преживявания в резултат на смъртта на техния съответно съпруг и баща, е
резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.
За посочените обстоятелства са ангажирани гласни доказателства, чрез
разпит на свидетелите Б М Б и В Х Х М, без родствени връзки с ищците.
Показанията са базирани на лични впечатления, същите са убедителни и не се
констатират вътрешни противоречия или противоречие с останалите събрани
доказателства, следователно няма основание да не се кредитират от съда. От
показанията се установява, че починалият в резултат на ПТП М З. И.,
съпругата му и две им дъщери, са живели заедно като сплоено и задружно
семейство, в с. Лудогорци, Община Исперих. Между тях са съществували
отношения на обич, привързаност и уважение. М бил добър и уважаван от
всички в селото човек, опора на ищците, „глава“ на семейството, грижел се за
тях материално, подкрепял ги морално. Ищците преживели силен шок при
новината за инцидента, в периода от около две седмици, в които М И. бил в
болница, имали надежда, че ще се оправи. Впоследствие преживели много
тежко смъртта му, рухнали психически, плачели, все още не можели да се
съвземат от случилото се.
Заключението на назначения от ОС - Разград, за изготвяне на съдебно-
психологична експертиза експерт, разполагащ с необходимите за изпълнение
на възложената задача специалност и квалификация по клинична психология,
потвърждава установеното от свидетелските показания негативно отражение
на инцидента върху психическото и емоционалното състояние на ищците.
Същите са преживели силен шок и мъка от смъртта на съпруга си и баща си.
Загубата на най – близкия член от семейната система, с който са имали силна
емоционална връзка, е травмиращо събитие, причинило психо-емоционален
стрес, изразяващ се в система от физиологични, биохимични, психични и
поведенчески реакции, предизвикани от силни и неочаквани психически и
емоционални натоварвания. Реакцията на скръб и траур от трагичното
събитие, най – силни през първите шест месеца, са довели и до емоционален
отговор – плач, тъга, нарушение на съня, безпокойство, потиснато
настроение, чувство на несигурност и др., както и до промяна в социалното
функциониране – социална изолация. След преживения стрес са се
задълбочили емоционалните проблеми, водещи до психо- емоционални
6
неразположения и промени в социалното функциониране, които вещото лице
причислява към хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния
баланс. Според експерта, предвид възрастта на Б. М. З. /род. 2003г./, с
характерните особености на периода, тя мобилизира ресурсите за справяне с
травмата и, въпреки силните негативни чувства и преживявания, се опитва да
функционира нормално, посещавайки училище и срещайки се с приятели.
При ищцата М. ХЮС. ИСК. се наблюдава друго развитие - личностните
особености в съчетание с особеностите на субкултурата и семейната общност
намаляват ресурсите на личността за справяне със стресовата ситуация, като
се наблюдава социална дезадаптация.
През 2020г., съгласно официалните данни на НСИ,
средностатистическите показатели за едно лице са за общ годишен доход от
7 002 лв. От 07.12.2018г. и към датата на застрахователното събитие лимитът
на отговорността на застрахователите за неимуществени и имуществени
вреди вследствие на телесно увреждане или смърт са в размер на 10 420 000
лв., независимо от броя на пострадалите лица – чл. 492 КЗ.
Към датата на деликта пострадалото и увредените лица са били с
местожителство в малко населено място – с. Лудогорци, Община Исперих,
Разградски окръг. Видно от приложения към исковата молба трудов договор
№ 4566/27.10.2017г. и представените в хода на процеса справки от НАП за
осигурителен доход, пострадалият е бил в трудово правоотношение с
търговско дружество, с уговорен размер на трудово възнаграждение - 593лв.
плюс 0.6 % за всяка година придобит трудов стаж или професионален опис на
същата, сходна или със същия характер длъжност, като за първите месеци от
2020г. е получавал трудово възнаграждение между 933 лв. до 1010 лв.
Посочените обстоятелство са относими към социалния статус и материалното
състояние на семейството. Същевременно, за периода 2020г. и първата
половина на 2021г. инфлацията в страната е в размер на 0.8%.
По въпроса за размера на обезщетенията, подлежащ на определяне по
правилото на чл. 52, ал. 2 ЗЗД.
С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени
указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено,
7
че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат
значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на
обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички
случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на
указаните от Пленума на ВС общи критерии- момент на настъпване на
смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на
родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира
обезщетение, действително съдържание на съществувалите между
пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото
изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни
факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е
гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на
причинените от деликта неимуществени вреди. Също в постановено по реда
на чл. 290 ГПК практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето
и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага
при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се
отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента
на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО на
автомобилистите“.
Посочените по – горе в мотивите, надлежно и своевременно
релевираните и установени в процеса факти и обстоятелства, явяващи се
релевантни за определяне размера на обезщетенията, съобразно указанията
дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52 ЗЗД, в това число
начинът, по който загубата се отразява върху живота на ищците в личен,
психологически, социален и емоционален план, обосновават извод за
значителни негативни емоции и преживявания, които увредените лица са
претърпели и продължават да търпят като последица от смъртта на М З. И..
При съвкупната преценка на гореизложеното, съставът на въззивния
съд приема, че при определяне по справедливост на паричния еквивалент на
претърпените неимуществени вреди в размер на 150 000лв. за всеки от
8
ищците, първоинстанционният съд е оценил в пълнота фактите и
обстоятелствата, които могат да се извлекат от събраните доказателствата. Не
се установяват обстоятелства в подкрепа на извод, че претърпените страдания
и негативни преживявания от ищците са с по – висок или по – нисък
интензитет и продължителност, включително и в бъдеще, от този,
обосноваващ определяне на обезщетение по справедливост, различно от
присъденото от окръжния съд. Определеният от ОС– Разград размер на
обезщетенията е справедлив и отчитащ всички релевантни факти и
обстоятелства съгласно ППВС № 4/1968г.– възрастта на ищците (съответно
42г. и 17г. към датата на ПТП, възрастта на починалия / 55 г./,
преждевременността на настъпилата смърт, предшествана от период на
хоспитализация на пострадалия поради изключително тежки травми, които са
се оказали несъвместими с живота/, интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания от неговите съпруга и дъщеря, постоянният
характер на вредите поради загубата на най - близкия човек от семейството, с
когото ищците са имали силна емоционална връзка и който им е оказвал
материална и морална подкрепа, тяхното обществено и социално положение.
Така определените обезщетения отговаря и на етап на социално –
икономическото развитие в страната към датата на деликта, ориентир за която
са официално оповестените статистически данни за средна работна заплата,
инфлация и пр. и нормативно установените нива на застрахователно покритие
за неимуществени вреди при застраховка „Гражданска отговорност“, както и
на обичайната съдебна практика, макар тези критерии се явяват само
помощни за определяне размера на обезщетенията по справедливост.
Обстоятелството, че деликвентът Мюесер М З., която е управлявала
застрахованото МПС - лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № РР 8663 и виновно
е причинила пътно – транспортното произшествие, е дъщеря на пострадалото
лице, и съответно дъщеря и сестра на увредените лица - ищци, не е
обуславящо за по – висок размер на обезщетенията, тъй като
неимуществените вреди от това, че другата дъщеря на семейството е
отговорна за смъртта на баща си не са такива, за които се иска обезщетение и
са извън обхвата на застраховката „ГО на автомобилистите“. Личността на
водача на застрахования автомобил, който е причинил вреди по
непредпазливост, не е сред значимите факти и обстоятелства във връзка с
критериите, по които се определя размера на обезщетение за неимуществени
9
вреди по справедливост, определени с ППВС и допълнени със съдебна
практика на ВКС по чл. 290 ГПК.
По оплакване в жалбата на застрахователя срещу извода на окръжния
съд за липса на съпричиняващо поведение на пострадалия за настъпване на
вредите.
Възражението е основано на твърденията, че пострадалият пътник в
застрахованото МПС - М З. И., не е бил с поставен предпазен обезопасителен
колан. Следователно твърди се нарушение на правилото на чл. 137а от ЗДвП,
довело до тежки телесни увреждания, които не биха настъпили, в случай че
лицето е било с поставен предпазен колан.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК тежестта на доказване на
фактическите твърдения, на които е базирано възражението по чл. 51, ал. 2
ЗЗД, е на застрахователя, тъй като той цели благоприятни правни последици
за себе си с отричане на отговорността му за обезщетяване на част от вредите,
съразмерно с приноса на пострадалото лице. Приносът на пострадалия следва
да бъде доказан по категоричен начин, при условията на главно пълно
доказване. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът е
само предполагаем.
Съгласно заключението на изслушаната от първоинстанционния съд
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, което се
кредитира изцяло от настоящия съдебен състав, процесният лек автомобил
„Пежо 306" с per. № РР 8663 ВС, произведен през 1996г., с ляв волан, хечбек
с пет врати, е бил снабден с предпазни колани на пет места, вкл. триточков
инерционен диагонално - поясен за задържане пътника в дясно на задна
седалка, където се е возел пострадалият пътник М И.. С оглед механизма на
движението на тялото, получените травми от пострадалия и деформациите по
автомобила, вещите лица са посочили, че не могат да направят категоричен
обоснован извод дали М И. е бил с поставен обезопасителен колан по време
на ПТП. Травмите, довели до смъртта на пострадалия - гръбначно-мозъчна
травма с отразяващо счупване (счупване-изкълчване) на ниво 6-ти-7-ми
шийни прешлени, контузия на гръбначния мозък на същото ниво, разкъсване
на междуребрената мускулатура между 1-во и 2-ро десни ребра, десностранен
хемопневмоторакс, предвид движението на тялото на седящия пътник на
задната седалка в дясно при ПТП и деформациите на купето на автомобила,
10
биха могли да се получат както при поставен, така и без поставен предпазен
колан. Същевременно, уврежданията, които са причина за смъртта на М И.
най-вероятно не биха могли да бъдат избегнати и при правилно поставен
предпазен колан.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че нарушение на
правилото на чл. 137а от ЗДвП от пострадалото лице не е безспорно доказано,
а липсата на причинно – следствена връзка в случая между евентуалното
непоставяне на предпазен колан и настъпилите телесни увреждания, довели
впоследствие до смъртта на М И., се извлича по заключението на
комплексната експертиза. Следователно, по възражението на застрахователя
по чл. 51, ал. 2 ГПК за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия по твърденията за съпричиняващо поведение, основани на
нарушение на чл. 137а от ЗДвП, не е проведено успешно доказване.
Предявените от М. ХЮС. ИСК. и Б. М. З. осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ са доказани по основание до
размерите, до които са уважени от окръжния съд, ведно с акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва от датата на входиране на
извънсъдебните претенции за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение – 27.05.2020г.
Неоснователна е втората акцесорна претенция на ищците за повторно
присъждане на законна лихва, този път върху размерите на дължимите
застрахователни обезщетения и законната лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ,
считано от 28.05.2020г, за което вземане пълномощник твърди, че се дължи
на друго основание – чл. 497, ал.1, т. 1 КЗ. Нито Кодекса за застраховането,
нито друг нормативен акт предвижда възникването на подобно вземане, няма
основание за повторно присъждане на мораторни лихви върху
застрахователните обезщетения за част от периода на забавата и присъждане
на законна лихва върху законната лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
предмета на спора пред въззивната инстанция, първоинстанционното решение
следва да се потвърди в обжалваните части.
Ищците не са направили съдебно – деловодни разноски за въззивно
производството, тъй като са освободени от заплащането на държавни такси и
разноски.
11
Съобразно представения от ответното дружество списък за разноските
по чл. 80 ГПК за тази инстанция са направени два разхода – за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв. и за заплатена е държавна такса в размер
на 3 600 лв. Тъй като таксата е платена по приета от въззивния съд за изцяло
неоснователна въззивна жалба, по арг. от чл. 78, ал. 3 ГПК, разходът или част
от него не подлежи на репариране от насрещната страна, а от платеното
адвокатско възнаграждение ищците дължат репариране на част, съразмерно с
материалния интерес по тяхната въззивна жалба, възлизаща на сумата 75лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв, по силата на
който при осъществена безплатна правна помощ в някоя от хипотезите по чл.
38, ал. 1 ЗАдв, адвокатското възнаграждение се присъжда на процесуалния
представител, съгласил се да поеме безплатна защита, на адв. Н. Н. Д. от ВАК
следва да се присъди за осъщественото представителство за въззивна
инстанция на М. ХЮС. ИСК. и Б. М. З., сумата 7 752лв., определена
съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на база материалния интерес по неоснователната жалба на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В приложения по делото договор за
правна защита и съдействие изрично е отбелязано, че адвокатското
възнаграждение е дължимо при условията на чл. 38 от ЗАдв, с посочване на
конкретно основание от кръга на визираните в чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 ЗАдв,
при които законът допуска осъществяването на безплатна адвокатска защита.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 27/10.12.2021г., постановено по т. д. №
58/2020год. по описа на ОС – Разград, в обжалваните части.
ОСЪЖДА М. ХЮС. ИСК., ЕГН **********, и Б. М. З., ЕГН
**********, адрес за двете: с. Лудогорци, Община Исперих, ул. „Янтра“ №
22, да заплатят на „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Г.М. Д.“
№ 1, общо сумата 75 лв. / седемдесет и пет лева/, представляваща част от
платено адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
12
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Г.М. Д.“
№ 1, да заплати на адв. Н. Н. Д., със служебен адрес: гр. София, ул. „Христо
Белчев“ № 4, четвърти полуетаж, офис 4, сумата 7 752лв. ( седем хиляди
седемстотин петдесет и два лева), представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на М. ХЮС. ИСК. и Б. М.
З. по в. т. д. № 213/2022г. по описа на ВнАпС, ТО, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗАдв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13