Р Е Ш Е Н И Е
№:1400 23.07.2019г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На девети юли две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
като разгледа
докладваното от съдия Румен Йосифов
административно
дело № 3440 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Съдебното
производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на „Металпласт
БГ“ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Средец,
ул.Атанас Манчев №13, срещу ревизионен акт (РА) №Р-02000218001449-091-001/18.09.2018г.,
издаден от В.Х.Р.на длъжност началник-сектор, възложил
ревизията и П.И.Г.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, потвърден с решение № 257/04.12.2018г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на
Националната агенция за приходите (ДОДОП).
Жалбоподателят
твърди, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен тъй като не става ясно
каква фактическа обстановка се приема и от какво значение са последвалите
проверки на касовата наличност. В жалбата се сочи, че не е налице хипотезата на
чл.38, ал.2 от Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), тъй
като няма каквото и да е решение от съдружниците за разпределение на дивиденти.
Твърди се още, че евентуалната липса на активи не е приравнено от законодателя
нито на дивидент, нито на скрито разпределение на печалбата. Релевира се
възражение, че органът по приходите не е извършил адекватен анализ на балансите
на дружеството и не е събрал необходимите доказателства за да обоснове
твърдението, че на 31.01.2017г. е възникнала липсата, както и не е обосновал
размера на тази липса. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени
ревизионния акт в обжалваната част като незаконосъобразен ведно с потвърдителното решение. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния
си представител адвокат Г.Н. ***, иска от съда да постанови решение, с което да
уважи жалбата на нейния доверител и претендира присъждане на разноски в размер
на платения депозит за съдебно-счетоводната експертиза. Представя писмени
бележки.
Ответникът
по жалбата – директор на ДОДОП-Бургас, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Л.И. оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана,
като моли съда да я отхвърли и да потвърди обжалвания ревизионен акт.
Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд - Бургас в настоящия си състав, като прецени доводите
на страните във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Ревизионното
производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-02000218001449-020-001/13.03.2018г. (л.18), издадена от В.Х.Р.,
началник на сектор в ТД на НАП-Бургас. Със същата е възложено извършването на
данъчна ревизия на „Металпласт БГ“ЕООД с обхват: 1.Данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на юридически
лица за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и 2.Данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2017г. Срокът на ревизията е двумесечен от датата на
връчване на заповедта. Заповедта е връчена на ревизираното лице на
29.03.2018г., което се потвърждава от съобщение от орган на НАП за
връчване/предоставяне на документи по електронен път от 26.03.2018г. (л.20) и удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ (л.21). Със заповед за
изменение на ЗВР №Р-02000218001449-020-002/22.05.2018г. (л.29), издадена от В.Х.Р., началник на сектор в ТД
на НАП-Бургас, е удължен срокът на ревизията, която следвало да приключи до
29.06.2018г. Посочената ЗВР за изменение е връчена на дружеството на
28.05.2018г., което се потвърждава от приложените съобщение от орган на НАП за
връчване/предоставяне на документи по електронен път от 23.05.2018г. (л.31) и удостоверение
за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“ (л.32).
По делото
е приложена заповед №РД-1/02.01.2018г. (л.10) на директора на ТД на НАП,
издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, като същата вменява правомощия на
органа по издаване на заповеди за възлагане на ревизии.
За
резултатите от данъчната ревизия е съставен ревизионен доклад №Р-02000218001449-092-001/13.07.2019г.
(л.147), издаден от органите по приходите при ТД на НАП Бургас,
овластени със заповедта за възлагане на ревизия. Докладът и съответните
приложения са връчени електронно на 24.07.2018г., видно от съобщение от орган
на НАП за връчване/предоставяне на документи по електронен път от 13.07.2018г.
(л.155) и удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС“Контрол“
(л.156). Жалбоподателят не е упражнил правото си на възражение по смисъла на чл.117,
ал.5 от ДОПК, въпреки, че е подал молба на
05.08.2018г. (л.158) за удължаване на срока за подаване на възражения и същата
е уважена, което се установява от уведомление за продължаване на срока за
подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад
№Р-02000218001449-РУС-001/06.08.2018г. (л.159).
Ревизията
е приключила с издаване на РА №Р-02000218001449-091-001/ 18.09.2018г. от В.Х.Р.на длъжност началник-сектор, възложил
ревизията и П.И.Г.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, компетентни на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, с който са установени
задължения за „Металпласт БГ“ЕООД за данък
върху дивидентите. Ревизионният акт е връчен на 19.09.2018г., което се
установява от съобщение от орган на НАП за връчване/предоставяне на документи
по електронен път от 18.09.2018г. (л.174) и удостоверение за извършено връчване
по електронен път в ИС“Контрол“ (л.175).
Недоволен
от констатациите в РА, жалбоподателят е оспорил същия на основание чл.152 от ДОПК в рамките на законоустановения преклузивен срок с жалба вх.№ИТ-00-9872/03.10.2018г.
(л.176) с твърдения, че РА е незаконосъобразен, тъй като е издаден при
неизяснена фактическа обстановка. С решение №257/04.12.2018г. директорът на
ДОДОП-Бургас е потвърдил оспорения РА изцяло по основание и размер като
законосъобразни. Видно от удостоверение за извършено връчване по електронен път
(л.12), решението е връчено по електронен път на ревизираното дружество на
13.12.2018г.
Предмет
на оспорване в настоящото производство е РА, потвърден от решаващият орган,
като определените задължения за жалбоподателя са за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2017 г. в размер на 69`688,38 лева и лихва – 9`795,87
лева.
По искане
на жалбоподателя по делото беше допусната и извършена съдебно-счетоводна
експертиза от вещото лице Р.Д., която посочва, че всички стопански
операции в хронологичните записи по счетоводни сметки 501 Каса в лева и 502
Каса във валута, с изключение на съставената за отписване на задължение по
давност на 30.09.2017г. са документално обосновани. Всяка счетоводна статия е
документирана с издадени приходни и разходни касови ордери, съдържащи
наименование на предприятието, номер и дата. В тях са посочени лицата или
дружествата, на или от които са постъпили/платени сумите, като е посочено и
съответното основание. Всички документи са подписани от С.И.Н., в качеството му
на ръководител на предприятието. За ревизирания период има една инвентаризация
на касата на дружеството, извършена на основание заповед №1/31.01.2017г. на
управителя на дружеството и е изготвен акт (протокол) за касова наличност от
31.01.2017г. и опис на пари в каса, като в резултат са установени липси.
Експертът е достигнал до извода, че извършената инвентаризация на касовата
наличност в „Металпласт БГ“ЕООД и съставените
счетоводни документи са в съответствие с изискванията на действащото счетоводно
законодателство. Резултатът от инвентаризацията е начислен текущо в момента на
възникване и е отразен в счетоводството на дружеството 31.01.2017г. с основание
„инвентаризация на каса - липса на каса“, като са описани поетите счетоводни
статии за намаляване на касовата наличност и отразяване на липсите. Вещото лице
е дало теоретично описание на счетоводна сметка 609 Други разходи. Според
експертизата по счетоводни данни наличностите в касата на дружеството към
22.11.2017 г. са 780,87 лева. Паричните средства в брой са отразени по дебита
на счетоводна сметка 50101 Каса в лева. Към 22.11.2017г. няма налични парични
средства във валута и салдото на счетоводна сметка 502 Каса във валута е нула.
Експертизата е установила грешно отразена стопанска операция чрез счетоводен
запис на 30.09.2017г., която се отнася за задължение от 27.07.2012г. в размер
на 12`122,63 лева, като според мнението на експерта салдото по дебита на сметка
50101 Каса в лева би следвало да е 12`903,50 лева. В съдебно заседание вещото
лице е посочило, че е видяло приходни и разходни касови ордери, които са
издадени в хронологичен ред по поредни номера, които са отделно за ПКО и
отделно за РКО, и по дати за стопанските операции. Ордерите са подписани
единствено от управителя на дружеството, а за подпис на получатели пише: „съгласно
фактура“ или документа, по който се плащат. Вещото лице е отговорило, че не е
видяло подпис на лице, изпълняващо длъжността касиер и не е установило извършването
на друга инвентаризация, освен посочената. Според вещото лице законът изисква
при инвентаризация да има единствено материално-отговорно лице и касиер, и не
въвежда други изисквания. На въпрос на процесуалния представител на ответника
дали експертът е видял други документи, свързани с установената липса, която е
голяма по размер, отговорът е, че вещото лице се е придържало единствено към
зададените въпроси и не е търсило такива.
По
искане на ответника е разпитана като свидетел С.И.Д. в качеството й на лице,
взело участие в извършената на 30.01.2017г. инвентаризация. Д. посочва, че от
01.09.2005г. до 01.08.2015г. е работила като счетоводител във фирма „Металпласт БГ“ЕООД. При предявяване на заповед за
извършване на инвентаризация (л.140), протокол за касова наличност и опис на
„пари в каса“ (л.141), свидетелката потвърждава, че положените подписи са
нейни. Д. дава показания, че е присъствала на инвентаризацията по молба на
настоящата счетоводна къща, която обслужва и сегашната фирма, където работи и
тя е обслужвала и фирма „Металпласт БГ“ ЕООД за годишното приключване и одиторската
заверка. За нейното присъствие е настоявал управителя на дружеството Н., който
е отключил касата. Свидетелката сочи, че касата се намира в офиса на фирмата в
гр.Средец, като същата е много голяма по рамер и вътре в нея може да се събере
дори оръжие. Комисията е влязла в помещението, управителят отключил касата
(която е с ключ и ръчка) и за около час, час и
половина, са описани парите по копюри, като са ползвани две броячни машини. На
въпрос отговаря, че докато е работила в дружеството е имала достъп до касата,
но след това не е имала такъв достъп. Според Д. вкарването и изкарването на
пари от касата се е реализирало от касиерката, а когато последната е отсъствала
тези действия е извършвала тя. Посочва още, че има програма, в която Д. като
счетоводител е въвеждала данни за касовите ордери - такива не са се издавали
ръчно. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя, Д. отговаря, че
лицето Г.В.Д.(също като Д. член на инвентаризационната комисия) е работила като
завеждащ „Личен състав“ и касиер в „Металпласт БГ“ЕООД. Посочва още, че на
датата на която е извършена посочената инвентаризация „Металпласт
БГ“ЕООД не е било действащо предприятие – всичките му работещи са били
освободени, като ключът за касата се е държал от управителя.
При така
установената фактическа обстановка, съдът реализирайки пълна служебна проверка
на валидността и законосъобразността на оспорвания РА съгласно разпоредбата на
чл.168 от АПК вр. §2 от ДОПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице
до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните мотиви:
Съдът
намира за необходимо да отбележи следното: Жалбата (л.3) на дружеството до
настоящия съд е почти идентична с жалбата (л.176), с която е сезиран директорът
на ДОДОП-Бургас, като в настоящия случай е добавен един абзац, съдържащ две
изречения относно потвърдителното решение на директора на ДОДОП. И в двете
жалби е направено финално искане да се отмени процесния РА в обжалваната част.
Остава неизяснено коя е обжалваната част, но съдът като съобрази цялостното
съдържание на двете посочени жалби, достига до извода, че предмет на оспорване
е РА в неговата цялост, поради което ще изложи мотиви относно целия РА така,
както е постъпил и директорът на ДОДОП-Бургас.
В
настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във
фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.118, ал.2 и чл.119,
ал.2 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл.120, ал.1 от ДОПК. При
постановяването на РА не се установяват съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания РА.
Обратно на твърденията в сезиращата съда жалба, ревизионният акт е издаден при
изяснена фактическа обстановка и в съответствие с материалния закон. Това е
така, защото е проведен пълен анализ и съпоставка на резултатите от проверката,
извършена с резолюция от 08.08.2017г. (л.58) и от процесната ревизия, при което
се установяват различия в събраната информация, което е недопустимо.
С Резолюция за извършване на проверка №П-02000217133501-ОРП-01/
08.08.2017г. (л.58) е реализирана проверка на касовата наличност на „Металпласт БГ“ЕООД за периода 01.01.2014г.-31.10.2017г.
като е извършено посещение на място. Съставен е протокол обр.№
кд.73 сер.АА
№0641331/28.11.2017г. (л.132). При тази проверка е установено, че съгласно
представената оборотна ведомост към 31.12.2016г. дружеството отчита наличност
по сметка 50101 Каса в лева в размер на 1`526`164,10 лева, а по сметка 50201
Валутна каса в евро – 288`767,60 лева. В протокола подробно са описани
предприетите процесуални действия за събиране на информация за периода 01.01.2017г.-30.09.2017г.,
но дружеството не е представило такава, поради което проверяващите не са
установили какво е движението на средства по съответните счетоводни сметки и каква
е наличността на парични средства по счетоводни данни в дружеството към
30.09.2017г. С протокол №0641329/22.11.2017г. (л.16) при посещение в офиса на „Металпласт БГ“ЕООД е констатирано, че няма налична сума в
касата на дружеството. Този протокол е подписан от управителя на дружеството,
като впоследствие е приобщен по
надлежния ред (л.26) за целите на ревизионното производство.
В хода на ревизионното производство на
основание чл.37, ал.3, чл.53 и чл.56, ал.1 от ДОПК до ревизираното лице са
отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) и е
определен 7-дневен срок за представяне на отговор, както следва:
І. ИПДПОЗЛ №Р-02000218001449-040-001/22.05.2018г.
(л.22) – връчено по електронен път на 28.05.2018г. Изрично в т.ІV са изискани
писмени обяснения за:
1. представяне
на декларация за съхранението на парите на дружеството в брой, които са отразени по сметка 501 към 31.12.2016г., към
31.12.2017г. и към момента, както и да се посочи място за съхранение и
отговорно лице.
2. наличието
на суми в брой в касата на дружеството по оборотна ведомост и баланс към
31.12.2016г. в размер на 1`814`931,70 лева
(по сметка 501 и сметка 502) и неплащането на задълженията на
дружеството.
3. причината,
поради която при наличие на посочената сума в брой, същата не е използвана за
погасяване на данъчни и осигурителни задължения на дружеството.
4. причината,
поради която сумата не е внесена по банковата сметка на дружеството.
5. причините
за установената липса на парични средства в касата на дружеството, установена с
ПИП обр.Кд-73 серия АА № 0641329/22.11.2017г. при извършената оперативна
проверка в офис в гр.Средец в присъствие на управителя Стоян Н..
С придружително
писмо от дружеството на 04.06.2018г. (л.52) са постъпили изисканите документи и
справки по т.І и по т.ІІІ от искането, но не са представени писмени обяснения
по т.ІV
ІІ. ИПДПОЗЛ №Р-02000218001449-040-00/21.06.2018г.
(л.138) - връчено на адреса на упълномощеното
лице на 11.07.2018г.
На 12.07.2018г. (л.139) в ИС
„Контрол" са входирани следните документи под формата на заверени копия:
•
Заповед за извършване на инвентаризация
№1/30.01.2017г. (л.140)
•
Акт (Протокол) за касова наличност от
31.01.2017г. (л.140)
•
Опис на пари в каса по Заповед №1/
31.01.2017г. (л.141).
Следва да се посочи, че и в двете
отправени ИПДПОЗЛ, дружеството изрично е предупредено, че на основание чл.56,
ал.2 от ДОПК, в случай, че изисканите писмени обяснения не бъдат представени в
определения срок, ще бъдат приети за доказани.
При
така изложените факти и обстоятелства спорът между страните се свежда до това
да се установи дали лисващата парична сума в размер на 1`393`767,60 лева
представлява скрито разпределение на печалба.
Установяването
на тази липса е извършено чрез инвентаризация, проведена на основание заповед
№1/30.01.2017г. (л.140) на управителя на „Металпласт“ЕООД.
Със заповедта е разпоредено да се извърши инвентаризация на паричните средства
на дружеството от комисия в състав С.И.Н., управител на дружеството и
председател на комисията и членове С.И.Д. и Г.В.Д.. Посочено е, че следва да се
съставят инвентаризационни описи, които да се подпишат от комисията и да се
предадат на ръководителя за одобряване. Както е определено в заповедта,
инвентаризацията е извършена на 31.01.2017г. в присъствието на всички членове
на комисията и е приключила с акт (протокол) за касова наличност. В посочения
протокол е записано, че касовата наличност е сума в размер на 421`164,10 лева
(изброена по купюри) и 0,00 (нула) евро. Съставен е и опис на парите в касата,
при който след пресмятане на разликата между счетоводната наличност
(1`526`164,10 лева) и фактическата наличност (421`164,10 лева) е установена
липса в размер на 1`105`000,00 лева. Аналогично, установената счетоводна
наличност от 147`644,53 евро при нулева касова наличност и при валутен курс 1
евро = 1.95583 лева представлява липса в
размер на 288`767,60 лева. Както в РА, така и експертизата потвърждава, че в
тази връзка са поети следните счетоводни статии за намаляване на касовата
наличност:
Дт
сметка 609 Други разходи -1`393`767,60 лева
Кт
сметка 50101 Каса в лева - 1`105`000,00 лева
Кт
сметка 50201 Каса във валута (EUR 147`644,53*1,95583)
-288`767,60 лева.
Липсата в размер на 1`393`767,60 левя е
осчетоводена по сметка 614 Разходи за управление и с нея е извършено увеличение
на счетоводния финансов резултат за 2017г. на основание чл.28, ал.2 от Закона за
корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). С годишната данъчна декларация по чл.92
от ЗКПО „Металпласт БГ“ЕООД декларира за 2017г. счетоводна загуба в размер на 1`925`168,11
лева и след преобразуването данъчният финансов резултат на дружеството за
2017г. е данъчна загуба – 15`182,82 лева.
На първо място следва изрично да се
посочи факта, че при извършване на проверка по РИП от 08.08.2017г.,
проверяваното дружество не е оказало съдействие и не е представило счетоводни
документи относно движението по сметки 501 Каса в лева и 502 Каса във валута,
както и салдата на тези сметки към 30.09.2017г. Не може да има спор между
страните относно това обстоятелство, тъй като управителят на дружеството е
подписал протокол от извършената проверка на 22.11.2017г. (л.132). От ИПДПОЗЛ
изх.№П-02000217133501-040-001/11.10.2017г. (л.59) се установява, че проверяващият
екип е изискал представянето на "Хронологична
разпечатка на счетоводни сметки 501-каса, 503-разплащателна сметка в лв. и
504-разплащателна сметка във валута, както и всички останали сметки от гр.50
ако използвате такива различни от посочените за периода от 01.01.2017 г. до
30.09.2017 г." (т.4) и на "Документи. на
базата на които са осчетоводени операциите по сметки 501-Каса, 503-
Разплащателна сметка в лв. и 504 Разплащателна сметка във валута за периода
01.01.2017 г. до 30.09.2017 г. "(т.5). Със същото искане от дружеството са
изискани писмени обяснения по следните въпроси: "1.Как е
организирано движението на парични средства от различните обекти на
дружеството? 2.Има ли централна каса в дружеството и къде? 3.Къде се съхраняват
касовите наличности? Представете
договори за наем на сейф, ако има такива." В искането
задълженото лице е предупредено за прилагането на чл.56, ал.2 от ДОПК. Проверяващият
екип не е получил поисканата информация и писмени обяснения по така поставените
въпроси. Такава информация е
представена едва в хода на настоящата ревизия. Действително, в отговор на
въпрос първи от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е
проследило хронологичните записвания по посочените две счетоводни сметки, като
е достигнало до извода, че същите са документално обосновани. Макар
заключението на вещото лице да е професионално изготвено и обективно, съдът не
може да цени същото тъй като то е работило със счетоводни документи, които
преди това не са били представени от проверяваното дружество на органа по
приходите при извършването на проверка по резолюция през 2017г., независимо от
многократното настояване на проверяващите. От отговор на въпрос № 1 в
констативно-съобразителната част на експертизата се установява следното:
#
за 2016г. - за периода 25.01.2016г. - 23.12.2016г. са
издадени 31бр. ПКО; а за периода 15.01.2016г.-23.12.2016г. - 26 бр. РКО. Така
РКО №6 е съставен на 16.03.2016г., докато № 7/01.03.2016г. и № 8/12.03.2016г.
Друго разминаване е това при РКО №11, съставен на 17.05.2016г., докато има РКО
№11 от 31.03.2016г.; №12/25.04.2016г. и РКО №13/28.04.2016г. Следващо
отклонение от принципа за хронологичност на счетоводните операции е при РКО
№17/16.06.2016г. и РКО №18/07.06.2018г. При общ брой 57 касови ордера,
съставени през 2016г. и осчетоводени по съответните сметки липсва каквато и да
е житейска логика същите да не бъдат представени на проверяващия екип при
проверката по резолюция.
#
за 2017г. - за периода 08.02.2017г. - 20.12.2017г. са
издадени 17 бр. ПКО (за периода до 08.08.2017г. са 14 бр. ПКО); а за периода
31.01.2017г.-01.12.2017г. - 26 бр. РКО (за периода до 08.08.2017г. - 14бр.
ПКО). Общият брой на РКО за цялата 2017 г. на практика е 33, тъй като РКО с №
22/31.10.2017г. са 4 бр., а тези с №25/09.11.2017г. също са 4 бр. По изложените
данни се установява, че към датата на започване на проверката по резолюция,
проверяваното дружество е разполагало общо с 28 осчетоводени касови ордера,
които безпричинно не е представило на проверяващите.
На следващо място
не може да се установи кой точно е отговарял за касовите операции и имало ли е
лице, назначено на длъжност касиер. Свидетелката Д. сочи, че Г.Д.(лице, член на
комисията по инвентаризацията), е работила като касиер в дружеството и е имала
достъп до касата, но този факт не е отразен никъде официално. От друга страна Д.
е замествала Добрева като касиер когато последната е отсъствала. На практика не
може да се идентифицират лицата, които са имали достъп до касата, техните
функции, какви операции и кога са извършвани. Д. дава сведение, че приходните и
разходните касови ордери са изготвяне чрез програма, като информацията е
въвеждана от нея, но не е ясно какво се е случвало например когато тя е
отсъствала. Липсва каквото и да е обяснение от страна на представляващия ревизираното
дружество за причините на които установената като липса значителна сума се
дължи. Работниците на предприятието са освободени доста преди извършването на
инвентаризацията, което се потвърждава и от показанията на свидетелката Д..
Жалбоподателят не оспорва, че при отваряне на касата
на 22.11.2017г. сумата по сметка 501 Каса в лева не е налична, аналогично
впоследствие при инвентаризацията на 31.01.2017г. в касата не е била налична
сумата по сметка 502 Каса във валута (евро). Липсват установявания и данни относно
местонахождението на паричните средства. Такива твърдения не се релевирани от „Металпласт БГ“ ЕООД нито в ревизионното, нито в съдебното производство. Едновременно с
това се
твърди, че липсата следва да се отнесе по дебит сметка 614 Разходи за
управление и кредит сметка 609 Други разходи. Не са представени доказателства, от които да би могло да се установи, че
сумите, осчетоводени по сметки 501 и
502 са свързани с осъществяваната от дружеството дейност
и са разходвани за управление не са ангажирани. Не са представени и доказателства, от които евентуално би могло да се
установи, че сумите се намират в притежание на търговското дружество. Тъй като
не се установява кое е лицето, което е отговорно за констатираната при инвентаризацията
липса на крупна сума, буди недоумение бездействието на дружеството да
предприеме адекватни мерки в тази насока и да сезира компетентните органи за
реализиране наказателна отговорност.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно, кореспондиращо
със събраните по делото писмени доказателства – приходни и разходни касови
ордери, но намира, че с това заключение не се установяват факти от значение за
правния спор, доколкото счетоводното отразяване по сметки 501 и 502 е
станало възможно едва в хода на настоящата ревизия. От друга страна, едностранчиво зададените въпроси към вещото лице целят
доказване на защитната теза на жалбоподателя, че още към момента на
извършването на проверка по резолюция той е разполагал с необходимите
оправдателни документи, които са правилно осчетоводени. Съдът намира, че единствено със заключение на вещо
лице и счетоводни записвания не може да се докаже основанието за липсата на процесната парична сума, тъй като не са
ангажирани доказателства за използването на тази сума за разходи по
управлението. Доказано е (от показанията на свидетелката Д. - свидетел на
жалбоподателя), че към момента на инвентаризацията 31.01.2017г. предприятието
не е действащо, освободени са всички работници и ключът за касата се държи само
от управителя.
Спорен по делото е въпросът
дали процесната сума представлява изплатен дивидент под формата на скрито
разпределение на печалбата. Съгласно легалната дефиниция на понятието дивидент,
дадена в §1, т.5, б."в" от ДР на
ЗДДФЛ, дивидент е и скритото разпределение на
печалба. По отношение на понятието скрито разпределение на печалба §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към ЗКПО. Съгласно §1, т.5, б."а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната
от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива,
начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на
акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите
по т. 4, букви "а" и "б".
По делото е установено, че липсващите
суми от сметки 501 и 502 не са използвани като разходи за управление, поради което напълно покриват характерните черти на
понятието скрито разпределение на печалба. Въпреки наличните писмени
доказателства – разходни и приходни касови ордери за получаването на парите от
управителя и
влагането им в касата на дружеството, именно поради липсата на
доказателства сумата от 1`393`767,60 лева да е свързана с осъществяваните от дружеството разходи за
управление съдът намира за обоснован и правилен извода на
ревизиращия екип, че това е изплатен дивидент под формата на скрито
разпределение на печалба през 2017г. и подлежи на облагане като доход по чл.38, ал.3 от ЗДДФЛ с данъчната ставка от 5% по чл.46, ал.З от ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платеца на
дохода по силата на чл.65, ал.3 от ЗДДФЛ, поради което правилно с обжалвания ревизионен акт задължението е
вменено за „Металпласт БГ“ЕООД.
Липсват каквито и да било доказателства при
доказателствена тежест за дружеството, че процесната сума се намира в негово
владение. Притежаването не може да бъде доказано нито със
заключението на вещото лице, нито с направените счетоводни записвания, като се
има предвид, че приходните и разходните
касови ордери са частни документи с недостоверна дата и съставени единствено за
нуждите на ревизията, поради което нямат доказателствена стойност.
При скритото разпределение
на печалба отчитането или неотчитането на разпределението като разход не влияе
върху определянето му като дивидент, още повече, че не
е спорен факта, че едноличният собственик на
капитала на дружеството не е вземал решение за разпределяне на дивиденти.
Затова и не се изключва задължението за окончателен данък. В този смисъл
обжалваният ревизионен акт е правилен и обоснован. Доказано е и задължението за
лихви като акцесорно задължение.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По делото
искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. Предвид изхода на
делото и като съобрази нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК съдът намира, че
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва
да бъде уважена при материален интерес 79`484,25 лева в размера на минималното
възнаграждение за един адвокат, изчислен по чл.8, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 2`914,53
лева.
Мотивиран
от изоженото и на основание чл.160 от ДОПК, Административен съд - Бургас,
VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Металпласт БГ“ЕООД, ЕИК-*********, срещу ревизионен
акт №Р-02000218001449-091-001/18.09.2018г., издаден от В.Х.Р.на длъжност
началник-сектор, възложил ревизията и П.И.Г.на длъжност главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, потвърден с решение № 257/04.12.2018г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Националната
агенция за приходите, с който са му определени задължения за данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за
периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017 г. в размер на
69`688,38 лева и лихва от 9`795,87 лева.
ОСЪЖДА „Металпласт
БГ“ЕООД, ЕИК-********* да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите сумата от 2`914,53
лева (две хиляди деветстотин и четиринадесет лева и петдесет и три стотинки) за
съдебно-деловодни разноски.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: