Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 14.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. ТЕОДОРА КАРАБАШЕВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 9960 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 170171/06.08.2020г. по гр.д. № 19320 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 118-ти състав е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Б.Л.Н., ЕГН ********** с адрес: *** дължи
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на
управление:*** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 778,85лв., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на доставена топлинна енергия в апартамент № 35, гр. София, ж.к. „Овча купел” бл. ******за периода
от 28.06.2015г. до 30.04.2017г.; сумата от 54,92лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до
изплащането й, представляващи стойност на за дялово разпределение на топлинната
енергия за периода; сумата от 105,93лв.,
представляваща лихва за забава за плащането на главницата от 16.09.2015г.
до 18.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 42905/2018г. на Софийски районен съд, като неоснователен е отхвърлен иска за лихва за горница над общо
833,77лв. до предявен размер от 1034,31лв. и за периода от 01.05.2014г. до
27.06.2015г. като погасен по давност и иска за лихва за забава за горницата над
105,93лв. до 145,41лв., като Б.Л.Н.,
ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД съдебни
разноски от 59,74лв. по заповедно
дело и 507,86лв. съдебни разноски по
исковото дело.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5122385/01.09.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Б.Л.Н., ЕГН **********
чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че
решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените
правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че не било установено
по делото, че е потребил в имота енергия в количество, качество и на стойност,
за която исковете са уважени. Установено било по делото, че уредите за
измерването на потреблението не отчитали вярно, не било установено те да са
преминали през необходимите метрологични проверки. Изчисленията били при обем на
имота, който не съответствал на реалния. Претендирала е разноски.
Въззиваемият- ищец– Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия-ищец – „Т.С.” ЕООД, ЕИК ******не е изразило
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2008628/03.04.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ****** срещу Б.Л.Н.,
ЕГН ********** , с която е поискало от съда на основание
на чл. 422 вр. с чл.415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и ичл. 154 ЗЕ вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено съществуване на вземанията му
срещу ответника, както следва: сумата от
979,39лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-28.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 35, гр.
София, ж.к. „Овча купел” бл. ******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;
сумата от 54,92лв. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на за дялово разпределение на топлинната енергия за периода; сумата от 133,20лв., представляваща
лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия от 16.09.2015г.
до 18.06.2018г., сумата от 12,21лв., представляваща лихва за забава за плащането на
главницата за топлинна енергия от 16.09.2015г. до 18.06.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно
дело № 42905/2018г. на Софийски районен съд, като му се присъдят разноски. Посочило
е, че ищецът е потребител на енергия в нея, потребил енергия в имота за процесния период в количества
и на стойност, за които е предявен иска, страните били обвързани от договор за
доставка на топлинна енергия при Общи условия, дължал и възнаграждение за
дялово разпределение на енергията, изпаднал в забава на плащането им.
Претендирал е разноски.
Ответникът Б.Л.Н., ЕГН ********** чрез назначения му по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК особен представител в предоставения срок за отговор е оспорил исковете. Посочил
е, че не е потребил в имота енергия в количество, качество и на стойност, за
която са предявени исковете, уредите за
измерването на потреблението не отчитали вярно, изчисленията били направени при
обем на имота, който не съответствал на реалния, дяловото разпределение било
неправилно, фактурата не доказвала възникване на вземанията, задълженията до
28.06.2015г. били погасени по давност. Претендирал
е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК
******е посочило, че исковете са
основателни.
По делото е приложено заповедно
дело №42905/2018г. на СРС от което се установява, че по заявление вх. №
3052292/28.06.2018г. е издадена заповед за изпълнение с която е разпоредено Б.Л.Н., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******
сумите, както следва: сумата от
979,39лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението-28.06.2018г. до изплащането й, представляващи стойност на доставена
топлинна енергия в апартамент № 35, гр.
София, ж.к. „Овча купел” бл. ******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г.;
сумата от 54,92лв. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението-28.06.2018г. до изплащането й,
представляващи стойност на за дялово разпределение на топлинната енергия за
периода; сумата от 133,20лв., представляваща
лихва за забава за плащането на главницата за топлинна енергия от 16.09.2015г.
до 18.06.2018г., сумата от 12,21лв., представляваща лихва за забава за плащането на
главницата за топлинна енергия от 16.09.2015г. до 18.06.2018г. както и съдебни
разноски от 75лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление на 17.08.2018г., на 21.03.2019г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от
съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по
заповедта и такива е представил на 03.04.2019г.
По делото са приети неоспорени от
страните нотариален акт № 90/07.11.2008г. съставен от нотариус Р.Е.,
рег. № 106 на Нот.К., Постановление от 11.08.2017г. за възлагане на недвижим
имот по изпълнително дело № 20177810400120 по описа на ЧСИ Г.Д.влязло в сила на
30.08.2017г., нотариален акт № 36/23.03.2018г. съставен от нотариус М.Г., рег.
№ 303 на Нот.К., съгласно които на
07.11.2008г. Васко В. Ф.е продал на П.Д.Х.апартамент № 35, гр. София, ж.к. „Овча купел” бл. ******и този имот
при публична продан е възложен на Н.И.В.с влязло в сила на 30.08.2017г. постановление и на 23.03.2018г. Н.И.В.е продал имота
на Б.В.Ц.и И.И.Ц.. В Постановлението за възлагане е посочено, че имотът е бил собственост на Б.Л.Н., придобил го по наследство от
ипотекарния длъжник П.Д.Х..
По делото са приети протокол от ОС на ЕС, договор от 03.09.2002г.,
съгласно които ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „Овча купел” бл. ******е
избрало и възложило на Т.С.”ЕООД да
извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца, сочещи задължение на ответника за периода в размер на сумите, за които е
предявен иска.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.
Приети са изравнителни сметки за дялово
разпределение на енергията, съгласно които същите са изготвени при условията на
неосигурен отчет на уредите в имота.
С прието по делото неоспорено от
страните заключение по съдебно-техническата експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото и допълнително представени му такива е посочило, че в сградата, в която е имота се доставя топлинна
енергия , но за процесния имот не
е начислявана енергия за отопление и за сградна инсталация. За периода от май 2015г.-април 2017г. начислена
топлинна енергия била само за горещо
битово водоснабдяване на база за 1 потребител, поради неосигурен достъп за
отчет на водомерите. Посочило е, че енергията за горещо битово водоснабдяване
била начислена за 1 бр. потребители при
норма на разход от 0,140 куб.м. за
потребител за 1 денонощие съобразно Наредбата за топлоснабдяване.
Посочило е, че общият топломер в абонатната станция е отчитан ежемесечно,
отчислявани са технологични загуби, дяловото разпределение било направено
коректно и реално потребената енергия в имота била 471,54лв. за периода от май 2015г. до април 2016г. и 459,39лв.
за периода от май 2016г. до април 2017г., за периода от 28.06.2015г. до
30.04.2017г. реално потребената енергия в имота била на стойност от общо 778,85лв. Посочило е, че по
представените му свидетелства общият топломер преминавал през метрологични
проверки през април 2015г. и през април 2017г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и допустимо
в обжалваната част. Предявените искове изцяло съответстват на вземанията по
заповедта за изпълнение, не се претендира възнаграждение за дялово
разпределение и доводите на ответника за недопустимост на решението са
неоснователни..
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване съществуване на
вземане за заплащане на стойност
на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за дяловото й разпределение , отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за които е издадена заповед за
изпълнение.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, както и че ищецът
е изпълнил точно своите задължения и е доставил конкретно количество
топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към съответния
момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и
изискуемо задължение за заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в
забава за изпълнението му.
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към
процесния период и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г.
по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав
на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите
си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено от приетите по
делото писмени доказателства, че въззивникът
е бил потребител на топлинна енергия в имота през процесния период.
Приетите по делото неоспорени от страните нотариални актове, постановление за
възлагане установяват, че имотът е бил
собственост на П.Х., наследник на който е ответникът, като този имот е бил в
неговия патримониум за порцесния период. Оплаквания срещу извода на районния
съд за възникването на облигационно правоотношение между страните за доставка
на топлинна енергия не са изложени поради което и като съобрази разпоредбата на чл. 269 от ГПК
съдът приема за установено валидно възникнало правоотношение между страните за
доставка на топлинна енергия в имота.
Съдът приема, че договора между страните съдържа
качествени параметри са въведени от самия законодател. Това е така защото
разпоредбата на чл. 132, ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на
топлопреносната мрежа, който е част от топлопреносното предприятие, да осигури
режим на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на
наредбите за топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. С клаузата на Общите условия е вменено
задължение за ищеца да осигурява
в абонатната станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да
съответства на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната
инсталация за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим
е посочен като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни
топлоизточници. Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него
температурен режим и количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция,
да осигурява температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените
по проект температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5
градуса при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на температурата
на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на външния въздух. Той
отчита промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата
на околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в
отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според
предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство,
пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на
топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната
температура на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема за установено по делото , че в имота е
доставена топлинна енергия за горещо
битово водоснабдяване в размер на
778,85лв. Тази сума е изчислена от вещото лице по техническата експертиза като
е съобразило разпоредбата на Наредбата за топлоснабдяване определяща начина за
определяне на потреблението при неосигурен достъп за отчет на водомери в имота
при 1 бр. потребител. Въззивникът
не е въвел оплаквания срещу изводите на
районния съд, че за отчитане на уредите в имота не е осигурен достъп и
съобразно чл. 269 от ГПК съдът приема за установено това обстоятелство.
Установи се от прието заключение по техническата експертиза, че за имота не е
начислена енергия за отопление с отоплителни уреди, както и за сградна инсталация,
поради което ирелевантно по делото е обем на имота, както и изправността на
уредите за измерване на енергията за отопление. Водомерите са собственост на
въззивника и в негова тежест е да осигури изправността им. В случая обаче и
това обстоятелство е ирелевантно по делото, защото начислена енергия е по правилата
при неосигурен достъп за отчет на тези уреди. Вещото лице по техническата експертиза
е установило, че през април 2015г. и през април 2017г. общият топломер е
преминал през метрологична проверка и съдът приема за установено по делото, че
данните въз основа на които е определено потребеното от въззивника количество топлинна енергия за
горещо битово водоснабдяване съответстват на потреблението.
При така възприето съдът приема, че за процесния
период ответникът отговаря за заплащането само на сумата от 778,85лв. като
стойност на потребена топлинна енергия за горещо битово водоснабдяване. С
въззивната жалба не са въведени оплаквания срещу изводите на районния съд за
дължимост на възнаграждение за дялово разпределение от 54,92лв, за изпадането
на въззивника в забава на плащането на сумите и за дължимост на обезщетение за
забава в размер на 105,93лв., поради което и като съобрази ограниченията
по чл. 269 от ГПК съдът приема, че
изводите в районния съд и за тези вземания са правилни.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС разноски за държавна такса от 18,80лв. /жалба е
депозирана от особен представител и държавна такса не се събира предварително/,
а на въззиваемия разноски за възнаграждение за особения представител в размер
на 300лв.
На въззиваемия не се следват съдебни
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Депозиран отговор на жалба и
допълнителна молба са бланкетни, в о.с.з. не се е явил представител на
въззиваемия и съдът приема, че представителство от юрисконсулт в производство
пред СГС, което да обоснове дължимост на разноски, не е проведено.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170171/06.08.2020г. по гр.д. № 19320 по описа за
2019г. на
Софийски районен съд, 118-ти състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б.Л.Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******, с адрес на управление:*** на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски в
производството пред СГС в размер на 300лв /триста лева/.
ОСЪЖДА Б.Л.Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплати
по сметка на Софийски градски съд
на основание на чл. 78, ал. 1 вр. с чл. 77
и чл. 81 от ГПК сумата от 18,80лв
/осемнадесет лева и 0,80лв/, представляващи държавна такса за производство пред
СГС.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т.С.” ЕООД, ЕИК *********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.