Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 07.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Й.В.при
участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 11824 по описа за 2019 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен осъдителен
иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Ищецът Л.С.Д.
твърди, че за периода 01.06.2016 г. до 31.03.2019 г. е полагал труд на
длъжността „младши експерт“ в Регионална дирекция „ПЗЗН” – Варна, която е
структурно подчинена на Главна дирекция „ПЗЗН“ в МВР. Посочва, че е със статут
на държавен служител. За посочения период е положил общо 1488 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 1700.78 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 212.78 часа, който твърди,
че следва да бъде допълнително заплатен от ответника като дължимата сума е в
размер на 1373.93 лева.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1373.93 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 212.78
часа за периода от
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на иска
чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 1470.41 лева.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът Главна дирекция „ПЗЗН“ е депозирал писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на иска. Потвърждава, че ищецът е
бил държавен служител по служебно правоотношение в ГДПБЗН. Оспорва предявените
искове като твърди, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд.
Поддържа, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на
работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа, като общите
норми на КТ и ЗДСл са неприложими по отношение на ищеца. Счита, че в
отношенията на страните действат специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че за целия
исков е действала Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, която в т. 1
посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 6.00
ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд
в размер на 0.25 лева, което е платено.
Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени извършените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и
обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото съдът е приел
за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото наличието на служебно правоотношение между тях за процесния период от
01.06.2016 г. до 31.03.2019 г., по силата на което Л.С.Д. е заемал длъжност „младши
експерт“ в Регионална дирекция „ПЗЗН“ – Варна, която е структурно подчинена на
Главна дирекция „ПЗЗН в МВР.
От приложените по делото
протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч. /л.
60-116/, както и графици за дежурствата /л. 150/ се установява, че за периода
от месец юни 2016 г. до месец март 2019 г., включително, ищецът е положил нощен
труд, както следва: за м. юни 2016 г. – 48 часа; за м. юли 2016 г. – 26 часа;
за м. август 2016 г. – 62 часа; за м. септември 2016 г. – 40 часа; за м.
октомври 2016 г. – 56 часа; за м. ноември 2016 г. – 40 часа; за м. декември
2016 г. – 32 часа; за м. януари 2017 г. – 40 часа; за м. февруари 2017 г. – 32
часа; за м. март 2017 г. – 56 часа; за м. април 2017 г. – 50 часа; за м. май
2017 г. – 30 часа; м. юни 2017 г. – 64 часа; за м. юли 2017 г. – 24 часа; за м.
август 2017 г. – 64 часа; за м. септември 2017 г. – 8 часа; за м. октомври 2017
г. – 56 часа; за м. ноември 2017 г. – 40 часа; за м. декември 2017 г. – 40
часа; за м. януари 2018 г. – 56 часа; за м. февруари 2018 г. – 16 часа; за м.
март 2018 г. – 56 часа; за м. април 2018 г. – 42 часа; за м. май 2018 г. – 56 часа;
м. юни 2018 г. – 56 часа; за м. юли 2018 г. – 32 часа; за м. август 2018 г. – 32
часа; за м. септември 2018 г. – 40 часа; за м. октомври 2018 г. – 48 часа; за
м. ноември 2017 г. – 48 часа; за м. декември 2018 г. – 48 часа; за м. януари
2019 г. – 34 часа; за м. февруари 2019 г. – 56 часа; за м. март 2019 г. – 54
часа.
С отговора на исковата молба е
представен заверен препис от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра
на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения
за полагане на труд през нощта между 22:00 ч. и 06:00 ч., за полагане на труд
на официални празници и за времето на разположение, условията и редът за
тяхното изплащане на държавните служители в МВР.
По делото са ангажирани специални
знания посредством назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От него става ясно,
че за процесния период /от 01.06.2016 г. до 31.03.2019 г./ ищецът е положил
общо 1482 часа нощен труд. Вещото лице изрично посочва, че ответникът не е
извършвал преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143. Изчислено е, че при
извършването на такова приравняване се получава разлика от 216 часа, които не
са заплатени на ищеца. Дължимото възнаграждение за тях е в общ размер от 1470.41 лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Както
по-горе бе отбелязано, между страните е безспорно наличието на служебно
правоотношение между тях, по силата на което ищецът се явява държавен служител
по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От събраните по делото писмени
доказателства става ясно и че през процесния период същият е полагал труд на
24-часови смени. Спорът е съсредоточен относно обстоятелството дали положеният
от ищеца нощен труд подлежи на преобразуване в дневен, респ. дали така
получената разлика подлежи на заплащане като извънреден труд.
Съгласно
чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона
за Министерството на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 предвижда
изплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд. В чл. 187, ал. 5
от закона е закрепено правилото, че работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените часове до
определен брой на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време
над тази граница. Извънредният труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение /арг. от ал. 6/. Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За
процесния период са действали следните подзаконови нормативни актове, приети в
изпълнение на законовата делегация по чл. 187, ал. 5 ЗМВР: Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /в сила от
01.04.2015 г., отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 5450 от 2016 г. на ВАС, в сила от 29.07.2016
г./, Наредба № 8121з-407 от 11 август 2014 г. /действието на която е
възстановено за периода от влизане в сила на решението на ВАС за отмяна на Наредба
№ 8121з-592 от 25.05.2015 г. до влизане в сила на Наредба № 8121з-776 от 29 юли
2016 г./ и Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г. /в сила от 02.08.2016 г. и
действаща понастоящем/. От изброените единствено Наредба № 8121з-407 от 11
август 2014 г. съдържа методика за преобразуване на нощните часове в дневни при
сумирано отчитане на отработеното време. Съгласно чл. 31, ал. 2 от същата при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00
и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Аналогична норма
липсва в другите две наредби.
Същевременно, такова правно основание е предвидено в чл.
9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно посочената разпоредба „при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място“. Действително съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредбата тя не се прилага за
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация. При
тълкуването на тази разпоредба по аргумент за по-силното основание следва, че
Наредбата не се прилага и по отношение на лицата по служебно правоотношение в
държавната администрация. В тази насока са и част от аргументите, развити от ответника.
Доколкото обаче приложението на посочената разпоредба би довело до нарушаване
на принципа на равенство на гражданите, закрепен в чл. 6 от Конституцията на
Република България, то е недопустимо. Така на практика биха били ограничени
правата на определена категория граждани само въз основа на тяхното обществено
положение в качеството им на служители на МВР. Би се достигнало до това
методика за преобразуване на нощните часове в дневни да се прилага единствено
по отношение на работещите по трудово правоотношение, но не и по отношение на
държавните служители. Такова неравенство не е оправдано от преследването на
законова или социална цел и фактически представлява пряка дискриминация спрямо
държавните служители в МВР, полагащи нощен труд. Поради изложеното чл. 2, ал. 3
НСОРЗ не следва да се прилага като противоречаща на чл. 6 КРБ.
Допълнителен
аргумент за приложимостта на НСОРЗ по отношение на държавните служители в МВР е
и обстоятелството, че правата и задълженията на държавните служители и в
частност на служителите в МВР са предмет на специална уредба, подчинена на
идеята, че на този кръг лица следва да бъде предоставена по-сериозна закрила от
закрилата, предвидена за работниците и служителите, работещи по трудово
правоотношение. Това е своеобразна компенсация за завишените изисквания към
държавните служители, както и за специфичните задължения, които им се възлагат.
При това би било абсурдно тези лица да бъдат поставени в по-неблагоприятно
положение от работниците и служителите, които полагат труд по трудово
правоотношение.
Поради така
изложените съображения и предвид липсата на норма в специалните нормативни
актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове в дневни
при отчитане на отработеното време, настоящият съдебен състав приема, че чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ следва да бъде приложена по отношение на държавните служители в
МВР.
От
събраните по делото доказателства се установява, при
преобразуване на положения от ищеца нощния труд в дневен се получава разлика от
216 часа извънреден труд, незаплатен от ответника, дължимото възнаграждение за
който възлиза на 1470.41 лева. Следователно предявеният
иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед
изхода на спора и отправеното изрично искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски. Представени
са доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева с ДДС /400 лева без ДДС/. Своевременно в процеса е отправено възражение от
ответната страна за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение. Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с правна и
фактическа сложност, намира че следва да бъде определен размер на адвокатското
възнаграждение от 400 лева с ДДС съобразно минималния еднократен такъв по реда
на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВРС сумата от 208.82 лева, представляваща дължимата държавна такса
за производството в размер на 58.82 лева и 150 лева възнаграждение за вещо
лице, съразмерно на уважения иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „ПЗЗН“, с адрес: гр. София,
ул. „П.“ № 171 А, ДА ЗАПЛАТИ НА Л.С.Д., ЕГН **********,***, сумата
от 1470.41 лева /хиляда четиристотин и седемдесет лева и
четиридесет и една стотинки/, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – 216 часа за периода от
ОСЪЖДА
Главна дирекция „ПЗЗН“,
с адрес: гр. София, ул. „П.“ № 171 А, ДА
ЗАПЛАТИ НА Л.С.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща извършени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „ПЗЗН“, с адрес: гр. София, ул. „П.“ № 171 А, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 208.82
лева /двеста и осем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща
дължимата държавна такса и разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: