Р Е Ш
Е Н И Е
гр.
Сливница, 15.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията н.а.х.д.
№ 126 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Б.Р.Й.,
ЕГН **********, подадена чрез адв. Х.Н. от САК,
срещу Наказателно постановление № 603/2018 от
02.01.2019 г., издадено от Н.Б.Б.- заместник-началник на Митница Столична
(понастоящем ТД на АМ Югозападна),
с което на основание
чл. 231, вр. чл. 233, ал. 1 и ал. 6 ЗМ и чл. 53 ЗАНН й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 6688,53 (шест хиляди шестстотин
осемдесет и осем лева и петдесет и три стотинки) лева, представляваща
минималния размер на предвидената за това нарушение санкция, а именно: 100%
вьрху митническата стойност на стоката, предмет на нарушение, съгласно
Становище рег. № 32-341214/23.11.2018 г. на Комисия, определена със Заповед №
М-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на началника на митница Столична, за нарушение
на чл. 233, ал. 1 ЗМ, като на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ е присъдено Б.Р.Й. да
заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението, а именно сумата в
размер на 6688,53 лв.
В жалбата са подробно въведени твърдения
за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя, както и за липса на обективната, а също и на субективната страна
на нарушението по чл. 233 ЗМ. Сочи се, че дори и да не са налице посочените в
жалбата нарушения, то НП се явява незаконосъобразно, доколкото към процесния
случай е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, която незаконосъобразно не е
била съобразена от административнонаказващия орган.
В
проведеното публично съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не
се явява, представлява се от адв. Х. Н. от САК, който поддържа подадената
жалба. Не оспорва, че жалбоподателката е преминала през ГКПП „Калотина“, но
твърди, че по делото няма доказателства, че сръбските власти са възстановили
ДДС. Оспорва също така твърдението, че часовникът е бил пренесен през
границата, поради което счита, че твърдяното нарушение е останало недоказано.
Въззиваемата страна- Митница Столична (понастоящем ТД на
АМ Югозападна), редовно призована, се представлява
от юрк. Я.., който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, с молба за неговото
потвърждаване. Представя писмени бележки, в които е развил подробно
съображенията си.
Съдът,
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена от процесуално
легитимирано лице (надлежно упълномощения процесуален представител на
жалбоподателя- адв. Х.Н.), срещу подлежащ на съдебен контрол акт на
административнонаказващия орган, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното
постановление е връчено на жалбоподателката на 24.01.2019 г., а жалбата е
подадена на 31.01.2019 г.), като отговаря и на изискванията по чл. 320 НПК,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
На 07.11.2017 г. Б.Р.Й. закупила от
Република Сърбия ръчен часовник марка „ROLEX”, модел № 114200, сериен номер …,
за което й била издадена търговска фактура № 2827/07.11.2017 г. на стойност 485
000 (четиристотин осемдесет и пет хиляди сръбски динара) RSD.
На 27.11.2017 г., жалбоподателката Б.Р.Й.,
притежаваща международен паспорт № …. г., преминала през ГКПП „Градина“, като
декларирала пред митническите органи на Република Сърбия, че стоката- часовник,
марка „ROLEX”, модел № 114200, закупена от нея, е предназначена за внос в
Република България. За целите на контрола представила
издадената й търговска фактура за 
закупуването на
часовник марка „ROLEX”, модел № 114200 както и искане за възстановяване на ДДС
№ 306/27.11.2017 г. в ГКПП „Градина“.
На същата дата- 27.11.2017 г., в 22.11
часа, след като преминала ГКПП „Градина“, жалбоподателката Б. И. влязла в
Република България през ГКПП „Калотина”, като не декларирала пренесения от нея
през ГКПП „Градина“ часовник марка „ROLEX”, модел № 114200.
На 23.04.2018 г. Митническа администрация
на Р. Сърбия изпраща писмо до В. К.с искане за административна помощ по
митнически въпроси- съмнение за фалшиво излизане на стоки за целите на
получаване на справка-декларация за възстановяване на ДДС. В писмото се сочи,
че до България ще бъдат изпратени копия от първата страница на пътни документи
и налични документи за В.В. С., Н. И., Й.Б.Р. и Т. К.Ч.. Същите са изпратени от
В. К.- сръбски митнически служител за връзка, на В.Г.- български митнически
служител за връзка, на 29.05.2018 г.
След направена справка в „Система за
предоставяне на информация за управленски цели от мимически и акцизни
документи" /МИСЗА/ е установено, че митически декларации за поставяне на
стоки под митнически режим „едновременно допускане за свободно обращение и
крайна употреба на стоки, ръчен часовник марка ,ROLEX”, не са подавани от Б.Р.Й.
ЕГН **********, в качеството й на получател, пряк и/или косвен представител,
както и като декларатор в периода след покупката на часовника на дата
07.11.2017 г. Не са открити данни за регистриран внос на часовникарски изделия
от Глава 91 от Тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа
тарифа на Европейския съюз.
На 27.07.2018 г. е изпратено писмо изх. №
32-217439/27.07.2018 г. по описа на митница Столична с обратна разписка до
жалбоподателката Й., с което същата е поканена да се яви на дата 06.08.2018 г.
в сградата на Митница Столична за снемане на обяснения, в които тя
собственоръчно написала следното:
„На
27.11.2017 г. напуснах Сърбия през ГКПП „Градина“ със закупен от мен часовник
„Ролекс“, модел № 114200, с фактура № 2827 на стойност 485000 динара. На
граничния пункт беше направен оглед на часовника и придружаващите го документи.
На същата дата влязох в България през ГКПП
„Калотина“.
Не съм знаела, че трябва да обявя
покупката си на през българските митничари.
Не съм извършила умишлени действия“.
Съобразявайки събраните по преписката
доказателства и снетите от жалбоподателката обяснения, свидетелят С.С.С. на
длъжност старши митнически инспектор в АМ (видно от Заповед за изменение на
служебно правоотношение № 1848 от 07.04.2014 г.), в присъствеието на
свидетелите при съставяне на акта- Р.С.В. и С.С.Н., и в присъствието на самата
жалбоподателка, съставил на Б.Р.Й. АУАН № 359/06.08.2018 г. по описа на митница
Столична, за това, че на 27.11.2017 г., на МП Калотина е пренесла стока-
часовник „ROLEX” , закупен от нея с фактура №
2827/07.11.2017 г. в Република Сърбия, през държавната граница, без знанието и
разрешението на митническите органи, с което е осъществила състава на чл. 233,
ал. 1 ЗМ. В АУАН е посочено, че същият е съставен на основание чл. 230 и 232
ЗМ, а също и на основание чл. 40, ал. 1 и 3 ЗАНН. В обстоятелствената част на
АУАН било посочено, че видно от фактурната стойност, стоката подлежи на
деклариране, т.е. попада в чл. 58, ал. 4 ЗДДС , вр. чл. 51, ал. 2. АУАН бил
подписан от актосъставителя, свидетелите и нарушителя, като на последния бил
връчен и препис от АУАН срещу разписка. В АУАН жалбоподателката вписала
възражението си, че не е извършила умишлени действия и не е обявила часовника,
защото не е знаела, че трябва пред българската митница да се декларира.
В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН
не е постъпило възражение срещу акта.
Със служебна бележка рег. № 32-229041 от
22.11.2018 г. до Комисията, определена със Заповед №
ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на началника на Митница Столична, било
изискано да бъде определена митническата стойност на стоките, предмет на нарушение,
по АУАН № 359/06.08.2018 г. В отговор е издадено Становище №
32-341214/23.11.2018 г. на Комисията, съгласно което митническата стойност на
стоките, предмет на нарушение по АУАН № 359/06.08.2019 г., е в размер на 6
688,53 [шест хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и петдесет и три стотинки)
лева.
Въз основа на така
извършената проверка и съставения АУАН № 359/06.08.2018 г., при идентичност на
фактическата обстановка, с допълнение на модела на часовника, а именно
„114200“, Надежда Боянова Бучова- заместник-началник на Митница, упълномощена
със Заповед № ЗАМ-556/32-127893 от 11.05.2017 г. на директора на Агенция
„Митници” (видно и от Заповед за изменение на служебно правоотношение № 4292 от
06.07.2018 г. на директора на АМ) издала атакуваното наказателно постановление,
с което на жалбоподателката било наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 6688,53 лв,, представляваща минималния размер на предвидената за това
нарушение санкция, а именно: 100% вьрху митническата стойност на стоката,
предмет на нарушение, съгласно Становище рег. № 32-341214/23.11.2018 г. на
Комисия, определена със Заповед № М-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на началника
на митница Столична, за нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ. На основание чл. 233,
ал. 6 ЗМ, предвид липсата на предмета на нарушението, е присъдено Б.Р.Й. да
заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението, а именно сумата в
размер на 6688,53 лв. В НП изрично било отразено, че стойността на процесната
стока попада над праговете по чл. 51а, ал. 2 ППЗДДС, поради което тази стока,
макар и нямаща търговски характер, подлежи на облагане с ДДС и в този смисъл
подлежи на деклариране. АНО е приел, че при съставяне на АУАН и по-конкретно при описанието на нарушената
разпоредба, актосъставителят е допуснал
техническа грешка на стр. 2, ред 2, като неправилно е посочил, че стоката
попада в хипотезата на чл. 58, ал.4, във вр. с чл. 51, ал. 2 ЗДДС, вместо да
бъде посочено, че стоката не попада в хипотезата на чл. 51а, ал. 2 ППЗДДС.
Наред с това АНО е констатирал, че в АУАН и на стр. 2, ред 8 е допусната
техническа грешка 
в отразяването на
законовите разпоредби, на основание на които е съставен акта, а 
именно по чл. 230
и 232 ЗМ, въпреки че за нарушение на Закона за митниците, акт за установяване
на административно нарушение се съставя единствено на основание чл. 230 ЗМ.
Наказателното постановление било връчено
на жалбоподателката на 24.01.2019 г.
Изложената фактическа обстановка се
установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- Заповед №
ЗАМ-556/32-127893 от 11.05.2017 г. на директора на Агенция „Митници”; писмо
рег. № 32-23211 от 23.01.2019 г., ведно с известие за доставяне; писмо рег. №
32-1223 от 03.01.2019 г., ведно с известие за доставяне; Становище от
Комисията, определена със Заповед № ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на
Началника на Митница Столична, рег. № 32-341214 от 23.11.2018 г.; служебна
бележка рег. № 32-339041 от 22.11.2018 г., извлечени от Регистър: Задължения
към митническата администрация; АУАН № 359 от 06.08.2018 г.; обяснение от
06.08.2018 г.; писмо от 20.07.2018 г.; таблица с данни за осъществен износ от
Република Сърбия на ръчни часовници, предназначени за внос в Република
България; писмо рег. № 32-217439 от 27.07.2018 г., ведно с известие за
доставяне; Заповед за изменение на служебно правоотношение № 1848 от 07.04.2014
г. на директора на АМ и длъжностна характеристика; Заповед за изменение на служебно
правоотношение № 4292 от 06.07.2018 г. на директора на АМ; Заявление на
чуждестранен гражданин за възстановяване на ДДС рег. № 306/2017 г., ведно с
превод на български език; фискален бон № 2827, ведно с превод на български
език; писмо от 23.04.2018 г. на Митническа администрация на Република Сърбия,
ведно с превод на български език; писмо от 29.05.2018 г., ведно с превод на
български език; извлечение от информационната система на MIS3A, както и от гласните доказателствени средства-
показанията на свидетелите С.С.С.. Р.С.В. и С.С.Н..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, вкл. представените в хода на съдебното
следствие документи, ведно с превод на български език. Писмените доказателства
са непротиворечиви и допринасят за изясняване на релевантните факти. Следва да
се отбележи, че приложената към въззивната жалба извадка от електронната
тьрсачка Гугьл не представлява писмено доказателство, годно да установи
обстоятелствата, който се цели да бъдат установени, в който смисъл съдът не се
позова на същата при изграждане на изводите си. Това обстоятелство обаче не
попречи на пълното изясняване на фактическата обстановка, доколкото е факт, че
процесният часовник е бил индивидуализран чрез марката, модела си и издадената
за него фактура, но това е бил начинът, по който е бил индивидуализиран и от
самата жалбоподателка, поради което не може да се приеме, че предметът на
нарушението е останал неустановен, каквото възражение се съдържа в подадената
до съда жалба.
Съдът даде вяра и на показанията на тримата
разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото същите са
непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за предмета на
делото, макар и само такива, касаещи съставянето на АУАН, доколкото същият е
съставен след извършване на нарушението от страна на жалбоподателката.
Жалбоподателката в снетите в хода на
административнонаказателното производство обяснения, не отрича, че закупеният от Сърбия часовник е бил
пренесен от нея през ГКПП „Калотина“, но заявява, че не
е знаела, че същият подлежи на деклариране пред българските митнически органи.
Съдът счита събраните по делото
доказателства за непротиворечиви и въз основа на тях прие за категорично
установена изложената по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателката, както и
като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява
изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН, вр. чл.
314, ал. 1 НПК, намира
следното от правна страна:
Административнонаказателното производство
е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното
постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по
делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
Неоснователни са развитите в жалбата
доводи, че АУАН е издаден след сроковете по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, доколкото
съгласно същата разпоредба не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически
нарушения - две години. В настоящия случай не може да се приеме, че
нарушителката е била открита към момента на извършване на нарушението,
доколкото при преминаване на ГКПП „Калотина“ не е било установено, че същата е
пренесла процесния часовник. Това обстоятелство е било установено по-късно- на
29.05.2018 г., едва след изпращане от сръбските митнически органи на
информацията, касаеща осъществения износ от страна на Й. и други лица, които
данни са били предоставени на българските власти с цел проверка дали не се
касае до фалшив износ на стоки с цел получаване на ДДС. Именно от този момент е
започнал да тече и срокът за съставяне на АУАН, в който смисъл и доколкото АУАН
е съставен на 06.08.2018 г., не може да се приеме, че е налице нарушение на
цитираната разпоредба.
Не отговарят на установените по делото
факти и твърденията на процесуалния представител на жалбоподателката, че АУАН е
съставен в отсъствието на Й. или нейн пълномощник, доколкото видно от
материалите по делото жалбоподателката е била поканена да се яви на 06.08.2018
г. за снемане на обяснения по случа, след което в нейно присъствие е бил
съставен и АУАН, препис от който й е бил връчен срещу разписка.
Съдът
намира, че АУАН е
съставен от компетентен орган и съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН. Нарушението е ясно и точно описано, като са посочени
датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове.
Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на нарушителя. НП е издадено
от компетентен за това орган, видно от
представените по делото заповеди (препис от които административнонаказаващия
орган не е длъжен да връчва на нарушителя), като в съдържанието му нарушението
отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са
нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
санкцията. В този смисъл съдът намира, че НП
съдържа
всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически
и правни основания на админстративнонаказателното обвинение, като твърденията за липса на ясно и недвусмислено описание
на нарушението в НП са голословни, доколкото за АНО не съществува задължение да
посочва кое от предложенията, визирани в разпоредбата е било осъществено, стига
да са посочени формата на изпълнителното деяние и останалите съставомерни
елементи, което в настоящия случай е безспорно сторено. Спазени са и сроковете по
чл. 34 ЗАНН, вкл. този за издаване на АУАН, като тук следва да се има предвид
изложеното по-горе в тази връзка. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до
извода, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
жалбоподателката.
По делото категорично се установи,
че от обективна и субективна страна жалбоподателката е осъществила състава на
административно нарушение по чл. 233,
ал. 1 ЗМ (в същия смисъл и Решение № 319 от 03.01.2019 г. по к.н.а.д. №
1563/2019 г. по описа на Административен съд- София област). Съгласно
посочената разпоредба, който пренесе или превози стоки през държавната граница
или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките, или при износ – стойността на стоките.
От обективна страна на 27.11.2017 г.
жалбоподателката Й. е пренесла през държавната граница 1
брой часовник с търговска марка „ROLEX”, модел 114200, с обща митническа стойност в размер на 6688,53 лева без знанието и разрешението на митническите
органи. Такова знание и разрешение е следвало да има, понеже съгласно чл. 58, ал. 4 ЗДДС, вр. чл.
51а, ал. 2 ППЗДДС вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма
търговски характер, е освободен от данък на базата на парични прагове, като за сухопътни пътници паричният праг е до 300 евро или
равностойността им в левове, а видно от приложената по делото фактура, въз основа на която е изготвено становището на Комисията, определена със
Заповед № ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на началника на Митница Столична, левовата равностойност на процесния часовник е 6688,53 лева, което значително надхвърля прага от 300 евро, равняващи
се на 586,75 лева по фиксинга на БНБ. Поради това часовникът е следвало
да бъде деклариран пред митническите органи с цел заплащане на ДДС за същия
преди внасянето му на територията на страната. Изпълнителното деяние за
съответното нарушение има три форми на действие - пренасяне или превоз на стоки
през държавната граница или опит за това, което става без знанието и
разрешението на митническите органи. Следователно административнонаказателно
отговорно е лицето, което осъществява това изпълнително деяние, в случая
жалбоподателката Й., която е пренесла през държавната граница часовника, тъй като той
физически се е намирал в нея. В случая е без значение чия собственост е веща и
задължението за деклариране не е на нейния собственик, а на лицето, което я
пренася през границата на страната (лицето което осъществява изпълнителното
деяние), в какъвто смисъл е и разпоредбата на
чл. 233, ал. 6 ЗМ, предвиждаща, че стоките - предмет на митническа контрабанда, се
отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са. Деецът е
именно този, който пренася стоката, а не задължително нейният собственик,
поради което правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката Й. и се явяват неоснователни възраженията на
процесуалния й представител, че
неизясняването на обстоятелството чия собственост е часовникът е опорочило
административнонакзателното производство. Нещо повече, представената по делото
фактура също е издадена на името на жалбоподателката и в този смисъл не може да
се счита, че собственик на часовника е друго лице, различно от нея.
От субективна страна е налице форма
на вината непредпазливост във вид на груба небрежност. Това означава, че
нарушителката е била длъжна и е могла да се запознае с изискванията за
митническо деклариране на процесния часовник, но въпреки това не го е
направила. Съгласно закона тя е била длъжна да декларира внасянето на стоката,
понеже паричната й равностойност надвишава 300 евро. Непознаването на закона не оправдава и нарушителката
е могла да се запознае с изискванията
за деклариране на стоката, но не го е направила. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в
изрично предвидените случаи, а този не е такъв.
Размерът на наложената глоба е
правилно определен, тъй като предвиденото наказание е глоба от 100 до 200 на
сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на
стоките. Съгласно изготвеното становище
на Комисията,
определена със Заповед № ЗМ-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на началника на
Митница Столична, митническата стойност на 1 брой часовник с търговска марка „ROLEX”, модел 114200 възлиза на 6688,53 лв. Наложената на жалбоподателката сакция е в
минимално предвидения от законодателя размер, поради което съдът не може да я
намалява.
Правилно на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ в полза на държавата е присъдена
равностойността на стоката-предмет на митническата контрабанда, доколкото
самият предмет на нарушението не бил установен.
В случая съдът намира, че не се
касае за маловажно нарушение по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, както се сочи в жалбата, защото се
касае до довършено нарушение в следствие на което нарушителката е избегнала
заплащането на ДДС за вещта, а по този начин са настъпили
и вреди за
фиска, понеже е избягнато
заплащане на данък, който играе основна роля за попълване на държавния бюджет.
От друга страна следва да бъде отчетена високата стойност на часовника, която
значително надхвърля предвидения праг за деклариране от 300 евро. Изтъкнатото
от процесуалния представител на жалбоподателката,
че предвид липсата на вредни последици, извършеното от
нея деяние не е обществено опасно и в този смисъл наложената санкция не
съответства на тежестта на нарушението, съдът намира за напълно неоснователно,
първо защото нарушението е формално и за извършването му не се изисква
настъпването на каквито и да е вредни последици, и второ е в конкретния случаи
са настъпили тъй като жалбоподателката не е заплатила и дължимия ДДС и единствено
изпратеното от сръбските власти писмо и направената проверка са довели до
установяване на извършеното от нея нарушение.
Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното НП е законосъобразно, поради което
същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. чл. 334, т. 6 и чл. 338 НПК,
Районен съд- гр. Сливница
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 603/2018 от
02.01.2019 г., издадено от Н. Б. Б.- заместник-началник на Митница Столична
(понастоящем ТД на АМ Югозападна), с което
на Б.Р.Й.,
ЕГН **********,***, на основание чл. 231, вр. чл. 233, ал. 1 и ал. 6 ЗМ и чл.
53 ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 6688,53 (шест
хиляди шестстотин осемдесет и осем лева и петдесет и три стотинки) лева,
представляваща минималния размер на предвидената за това нарушение санкция, а
именно: 100% върху митническата стойност на стоката, предмет на нарушение,
съгласно Становище рег. № 32-341214/23.11.2018 г. на Комисия, определена със
Заповед № М-5800-79/32-72265/16.03.2017 г. на началника на митница Столична, за
нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ и е присъдено да заплати равностойността на
стоката, предмет на нарушението, а именно сумата в размер на 6688,53 лв., на
основание чл. 233, ал. 6 ЗМ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС
от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: