Р
Е Ш Е Н И Е № 247
Гр. Сливен, 29.11.2022
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на първи
ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………..
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 347 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 76 ал. 5 от Закона за
здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 424 ал. 4 от Национален рамков договор №
РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 –
2022 г. (НРД).
Образувано е по жалба от „МБАЛ „Д-р
Иван Селимински - Сливен” АД, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, бул. „Христо Ботев“ № 1 пр. от И. д. д-р В.П., ЕИК
********* срещу Заповед за налагане на санкция № РД – 09 – 1360/09.09.2022 г. на
Директора на Районна здравноосигурителна каса - Сливен, с която на основание
чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 408 ал. 1 от НРД за МД 2020 – 2022 за нарушение на установения
ред за работа с медицинска документация по Клинична пътека № 104, съставляващо
нарушение на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл.
292 т. 10 и чл. 295 т. т. 4 и 5 от НРД за МД 2020-2022 е наложена санкция „финансова неустойка“ в
размер на 200,00 (двеста) лева на основание чл. 416 ал. 3 от НРД за МД
2020-2022.
В жалбата се релевират
оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената
заповед и неспазване на установената форма при издаването й. Твърди се, че в
акта не са посочени фактическите и правни основания за неговото издаване, като
изложените мотиви били бланкетни и от същите не
ставало ясно защо органът приема изложеното в обстоятелствената част за
нарушение. Не били посочени коректно и процесуалноправните основания за
издаване на акта, доколкото посочената разпоредба на чл. 408 ал. 1 от НРД съдържала
две различни хипотези. По отношение подробно описание на нарушението
административният орган се позовавал на Протокол № РД-13-05-200/22.08.2022 г.
Едновременно с това в последния никъде не се сочело, че лечебното заведение е
извършило нарушение на чл. 295 т. 4 и т. 5 от НРД. В този смисъл било
недопустимо органът да въвежда нови нарушения, които не са били описани в
протокола едва с издаването на заповедта. С това и жалбоподателят бил лишен от
възможност да оспори констатациите в протокола пред арбитражна комисия по реда на
чл. 75 ал. 1 от ЗЗО. По отношение на твърдяното противоречие с материалния
закон заявява, че не е допуснато нарушение на посочените в атакувания акт норми
на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, чл. 292 т. 10 и чл. 295 т. 4 и т. 5 от НРД за МД
2020 – 2022 г. Надлежно били документирани както всички дейности по КП № 104,
така и изпълнението на диагностично – лечебния алгоритъм съответно в ИЗ №
4852/2022 г. Според констатацията в
обсъдения протокол, в завереното фотокопие от ИЗ № 4852/2022 г. липсвал декурзус с отразени визитации и назначени терапии и това
наистина било така, но не означавало, че такъв липсва или не е съставен. С
позоваване на Уточнения по въвеждане в лечебните заведения, оказващи болнична
медицинска помощ на електронни медицински документи „История на заболяването“,
„История на бременността и раждането“ и „История на новороденото“ твърди, че декурзусът може да бъде съхраняван в електронен вид в БИС и
именно такъв бил процесният случай. ИБМП нямал задължение да съхранява декурзусите на хартиен носител в ИЗ, а в случая последният
дори не бил изискан от проверяващия, въпреки неговото наличие в електронен вид,
подписан с електронен подпис от лекаря. Заявява още, че именно във връзка с
цитираните Уточнения лечебното заведение отправило до Директора на РЗОК –
Сливен запитване по тяхното приложение и досежно необходимостта от отпечатване
на хартиен носител на документи от ИЗ, в отговор на което сезираният орган
направил препратка пак към същото Уточнение. Моли съда да отмени оспорения
административен акт, с претенция за разноски.
В открито съдебно заседание
оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от
надлежно упълномощен адв. Д. М., който поддържа жалбата и моли съда да отмени
оспорената административна заповед. Твърди, че при проверката декурзусът не бил изискан, а същият се съхранява в
електронен вид в системата. В писмени бележки оспорва твърдението на ответната
страна, че декурзусът е съставен на 20.09.2022 г.,
като това била датата на отпечатване на същия, генерирана от системата,
извършено за нуждите на настоящото съдебно производство. Неоснователно било и
твърдението, че процесният декурзус е изискан от
лечебното заведение с писмо вх. № РД-19-8887/15.08.2022 г. С последното било
изискано ИЗ № 4852/2022 г., а в своето становище по делото ответникът сам
признавал, че ИБМП няма задължение да съхранява декурзусите
на хартиен носител в ИЗ. Предвид това на органа била представена ИЗ със
съдържащите се в същата документи на хартиен носител. Оспорва и твърдението на
ответния орган, че в разпоредбата на чл. 295 т. 5 от НРД за МД 2020 – 2022 хипотезата „други обстоятелства“ включва и
проследяване състоянието на п., тъй като ИБМП не може сам да тълкува
императивни норми. Претендира сторените в производството по делото разноски.
В открито съдебно заседание административният
орган Директор на РЗОК - Сливен, редовно и своевременно призован, се
представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. Х. Д., която оспорва жалбата и
моли съда да я отхвърли, с претенция за юрисконсултско
възнаграждение. Твърди, че представеният по делото декурзус
е съставен на 20.09.2022 г., т.е. 11 дни след издаване на процесната заповед. В
писмени бележки твърди материална и процесуална законосъобразност на оспорения
акт, в която насока излага своите съображения. При извършване на проверката ИЗ
№ 4852/2022 г. било изискано във вид на заверено с подпис и печат копие, но
представената от лечебното заведение медицинска документация не съдържала декурзуси, които, видно от цитираните Уточнения са
неразделна част от ИЗ и се съхраняват на нейната стр. 10. ИБМП следвало да
предостави на проверяващия документацията в пълен обем, но до приключване на
проверката лечебното заведение не представило доказателства, че е изпълнило
задължението си за отразяване в ИЗ на проследяване състоянието на п.. Счита, че
нормите на чл. 292 т. 10 и чл. 295 т. т. 4 и 5 от НРД за МД 2020-2022 са
коректно приложени, а в представените от оспорващата страна пред съда декурзуси не били налични електронни подписи на лекуващите
лекари. Формулира претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на събраните
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 20.02.2020 г. между „МБАЛ „Д-р
Иван Селимински - Сливен“ АД, гр. Сливен и НЗОК бил сключен
Индивидуален договор № 200372. Със Заповед № РД – 09 – 1153/02.08.2022 г. на
Директора на РЗОК - Сливен, на основание чл. 72 ал. 2 от ЗЗО, чл. 93 и чл. 94 от
НРД за МД 2020-2022 и Инструкция № РД-16-43/09.06.2020 г. за условията и реда
за осъществяване на контрол по чл. 72 ал. 2 - 8 от ЗЗО било наредено извършване
на проверка в срок от 02.08.2022 г. до 31.08.2022 г. на лечебно заведение за
болнична помощ „МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“
АД, гр. Сливен по изпълнение на Договор № 200372/20.02.2020 г. С цитираната
заповед била указана задачата на проверката, а именно: да се осъществи контрол
във връзка с оказаната от ЛЗ медицинска дейност през м. април по отношение на
ЗОЛ с ЕГН ****** и ИЗ 4852/2022 г. В същата заповед било посочено и
длъжностното лице, на което се възлага задачата и формата на актовете, в които
следва да се обективира резултата. На основание
издадената заповед, определеното в същата длъжностно лице – к. в о. „ДИОКМДПА“ М.
А. Х. извършил проверка по поставеното задание, като с писмо, постъпило в
лечебното заведение с вх. № РД-19-8887/15.08.2022 г. изискал заверено копие с
подпис и печат на ИЗ № 4852/2022 на ЗОЛ А. Н. Д. по КП № 104. С това писмо
адресатът бил уведомен, че исканата писмена информация е във връзка с възложена
от Директора на РЗОК – Сливен проверка. Представеното на проверяващия ИЗ, част
от административната преписка (л. 36 - 57) съдържа лист „История на
заболяването“ № 4852/2022 на ЗОЛ А. Н. Д. – първа страница, Направление за х.
от 07.04.2022 г., последна страница от ИЗ, от която се установява, че п. е д.
на 08.04.2022 г., декларация – съгласие за информираност, декларация за
информирано съгласие от 07.04.2022 г., опис на добавените документи, б. а. т.
от 07.04.2022 г., п. за з. и. в лечебно заведение, технически фиш за получаване
на информирано съгласие, т. л. с вписана т., искане за о. и. от 07.04.2022 г.
от С. о., е.. Видно от последния документ, п. е д. на 08.04.2022 г. с насочване
към о. по и. к. за д. и л..
Според извадка от информационната
система на НЗОК по ЕГН, в периода 07.04.2022 г. – 30.06.2022 г. на ЗОЛ А. Н. Д.
са регистрирани следните х.: в „МБАЛ „Д-р Иван Селимински
- Сливен“ АД – от 07.04.2022 г. до 08.04.2022 г., в „МБАЛ „Хаджи Д.“ ООД – от
08.04.2022 г. до 13.04.2022 г., в МБАЛ – Сливен към ВМА – София – от 14.04.2022
г. до 19.04.2022 г. и от 18.05.2022 г. до 23.05.2022 г. и в „Аджибадем сити клиник УМБАЛ“ ЕООД
– от 29.06.2022 г. до 30.06.2022 г. Видно от извадка от ПИС за х. в първото от
посочените лечебни заведения и настоящ оспорващ, на 07.04.2022 г. по отношение
на п. са извършени следните п.: м. и. на к. с код 90.59, т. за о. а. на S….. с код
91.92, р. на б. д. с код 87.44 и и. п. на ф. а. с код 99.29. Вписани са и
данните, съдържащи се в епикризата.
Резултатите от извършената проверка длъжностното лице обективирало в съставен Протокол № РД – 13 – 05 – 200/22.08.2022
г. Съгласно констатациите в същия, за проверявания период 01.04.2022 г. –
30.04.2022 г. за ЗОЛ А. Н. Д. са отчетени и заявени за плащане две х. от две
ЛЗ, първата от тях – по гореописаното ИЗ № 4852/2022, като при извършената
проверка е установено следното: х. на 07.04.2022 г. в 08.10 ч. по КП 104, изпълнена
като АПр 99 „Д. и л. на к. в. и б. з. – о. п. с у./Предсрочно
изпълнение на дейностите по клиничната пътека“; д. на 08.04.2022 г. в 13.00 ч.
Според данните в протокола, в ИЗ са описани анамнеза; обективно състояние на п. с л., с. и с. с., п.
и., извършени на 07.04.2022 г. – лабораторни резултати от и. на к., р. на б. д.
и Е…; извършен консултативен п. от к.; приложена т. с.. Проверяващият
формирал извод, че в завереното ксерокопие на ИЗ № 4852/2022, представено от
„МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“ АД липсва Декурзус,
от който да е видно брой отразени визитации и н. т.. При тази констатация
длъжностното лице – к. приело, че лечебното заведение е нарушило изискванията
на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, чл. 294 ал. 1 и чл. 344 ал. 1 т. 1 б. „б“ от НРД
за МД 2020-2022 и чл. 40 ал. 21 т. 1 б. „б“ от ИД. Екземпляр от
протокола бил връчен на представляващия лечебното заведение – жалбоподател на 22.08.2022
г. В протокола е вписано, че изпълнителят на медицинска помощ има право да даде
писмено становище пред Директора на РЗОК по направените в същия констатации в 7
– дневен срок от връчването му. По преписката няма данни, а и не се твърди от оспорващото
дружество такова становище да е депозирано.
На 09.09.2022 г. Директорът на
РЗОК - Сливен издал Заповед № РД – 09 – 1360, с която на основание чл. 74 ал. 5
от ЗЗО и чл. 408 ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 наложил на „МБАЛ Д-р Иван Селимински - Сливен” АД санкция „финансова неустойка“ в
размер на 200,00 (двеста) лева за извършено нарушение на установения ред за
работа медицинска документация,
изразяващо се в неотразяване на извършени визитации и назначена т. в ИЗ на ЗОЛ,
подробно описано в Протокол № РД-13-05-200/22.08.2022 г. и квалифицирано като
нарушение на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл.
292 т. 10 и чл. 295 т. т. 4 и 5 от НРД за МД 2020-2022 г.
Заповедта била връчена на нейния
адресат по електронен път в деня на нейното издаване – 09.09.2022 г. Жалбата
срещу същата е подадена пред настоящия съд на 23.09.2022 г.
Към доказателствата по делото е
приобщена представена от оспорващата страна разпечатка, наименувана Декурзуси ИЗ № 4852/2022, в която е отбелязано, че на
07.04.2022 г. в 11.10 ч. л. д. М. Ч. и д. М. Л. са извършили визитация на п. с
посочени стойности на т. т., приложена к. т., измерени с. на RR и
назначена т., както и насрочени за 08.04.2022 г. и. Е.. + к. и., вписано е, че
се следи к. з.; проведена на 07.04.2022 г. в 16.00 ч. визитация от същите м. с.
с отбелязване – без нови о. и посочени с. от приложена к. т. и такива на RR; на
08.04.2022 г. в 09.55 ч. визитация, извършена от д. М. Б. и д. Д. Г. с описани
о. и с. от п. на п., посочени с. на к. в к., RR и к. з., с молба за к. с к. ;
визитация на 08.04.2022 г. в 13.00 ч. от същите с., според която, след к. с к. ,
п. се и. и се насочва към о. по и. к. за д. и л.. На документа е отпечатана
дата 20.09.2022 г. и лекар – без подпис и печат. Към цитирания Декурзус е приложена и разпечатка от същата система на
Амбулаторен лист № 257 от дата 08.04.2022 г. и час 12.16 ч., според чието
съдържание л. – к. д. Х. П. е описал
следното о. с. на п. А. Н. Д.: „Касае се за б., п. в ИО на 07.04.2022 г. с к. д.
за К… д. б.. В СПО данни за ППМ. В следващите дни е с Е… д. и е. и. за ОКС (о.
к. с.).
По доказателствата са приобщени
Уточнения по въвеждане в лечебните заведения, оказващи болнична медицинска
помощ (ЛЗБП) на електронни медицински документи „История на заболяването“,
„История на бременността и раждането“ и „История на новороденото“, съставени от
НЗОК и подписани от нейния у. с цел (както е посочено) облекчаване на дейността
на ЛЗБП и улесняване начина на съхранение на електронните ИЗ в болничните
информационни системи (БИС).
С писмо изх. № РД-19-2122/10.06.2022
г. представляващият „МБАЛ „Д-р Иван Селимински -
Сливен“ АД изразил молба към Директора на РЗОК – Сливен във връзка с приетите и
въведени нови образци на електронни първични медицински документи за даване на
допълнително указание относно задължението за отпечатване и подписване на
хартиен носител на кои страници от електронното ИЗ и какви други хартиени
формуляри трябва да се съхраняват при приключване на ИЗ, с цел съответствие с
всички изисквания за целите на контрола. В отговор изх. № 29-02-9/13.06.2022 г.
Директорът на РЗОК – Сливен цитирал заглавната страница от Уточненията.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателствени
средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички
приложени към административната преписка и представени от страните писмени
доказателства, които не бяха оспорени по предвидения законов ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от „МБАЛ „Д-р
Иван Селимински - Сливен” АД, гр. Сливен, на
основание чл. 76 ал. 5 от ЗЗО срещу Заповед на Директора на РЗОК - Сливен, с
която на оспорващото дружество, на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 408 ал.
1 от НРД за МД 2020-2022 г. е наложена санкция – финансова неустойка за нарушение
на установения ред за работа с медицинска документация. Оспорването е направено
от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законовия 14
– дневен срок, поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата се
преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна.
След като е сезиран с оспорване,
при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания
административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери
най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в
административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9
от АПК.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия,
въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия, в
съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден
и процесуално законосъобразен. Обжалваната заповед е издадена от Директора на
РЗОК - Сливен, действащ в при спазване на териториалните предели на
правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална
компетентност. При издаването на процесната заповед не са допуснати и
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. Същата е резултат от предшестващи я, нормативно установени действия и
процедури, проведени в съответствие с особените изисквания на закона.
Административното производство е започнало по Заповед на Директора на РЗОК - Сливен
за извършване на тематична проверка с определени в акта предмет, задачи,
времеви обхват, обект и изпълнител, връчена по надлежния ред на жалбоподателя.
Констатациите от извършената проверка на отговорното длъжностно лице - к. са обективирани
в протокол, екземпляр от който е връчен на оспорващото лечебно заведение, с
което е спазена процедурата по чл. 74 ал. 3 от ЗЗО. Провереното здравно
заведение не се е възползвало от нормативно предоставената му възможност да представи
писмено становище с обективирано в същото възражение срещу направените в
протокола фактически и правни констатации в срока и по реда на чл. 74 ал. 4 от ЗЗО и чл. 402 от НРД за МД 2020-2022 г., въпреки дадените изрични указания в
тази насока на страница последна от протокола. В тази връзка неоснователно е
твърдението на оспорващата страна за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в
липса на формиран от проверяващия извод за извършено нарушение и съответно –
насока за възможността да се депозира становище по същия. В резултат на така
проведените процесуални действия и след изтичане на срока за представяне на
писмено становище с възражения, на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 408 ал.
1 от НРД за МД 2020-2022 г. е издадена обжалваната заповед. Така изложеното
мотивира съда да приеме, че оспореният административен акт е постановен при
спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила, в т. ч. и нормативноустановените срокове, предвид
което същият се явява процесуално законосъобразен.
Оплакванията на оспорващия са и за
материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при
формално прилагане на материалния закон. При цялостната преценка на събрания по
делото доказателствен материал и анализ на относимите
към предмета на конкретния спор материални и процесуални норми, настоящият
съдебен състав намира, че тези оплаквания са основателни, а атакуваната заповед
на Директора на РЗОК – незаконосъобразна, като издадена в противоречие с относимите материалноправни
разпоредби, при следните съображения:
В настоящото производство обект
на съдебен контрол, съгласно нормата на чл. 76 ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване е наложена с оспорената заповед санкция, мотивирана с констатациите
в протокол за извършена проверка. Този акт няма самостоятелно действие, а е
част от процедурата по издаване на индивидуалния административен акт – Заповед
на специализирания административен орган Директор на РЗОК. Доколкото в случая
срещу констатациите на длъжностното лице – к. не е депозирано становище, респ.
възражение, то и съобразно разпоредбата на чл. 74 ал. 5 от ЗЗО, липсва
задължение за директора на РЗОК да сезира съответната арбитражна комисия, т. е.
не е налице предмет за разглеждане от същата. Според цитираната норма, когато
лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от
него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал.
3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава
заповед, с която налага санкция. Следователно, органът е обвързан с
фактическите установявания в протокола и същият, посочен като основание за
издаване на обжалваната заповед, съставлява мотиви към нея. Фактическо
основание за издаване на оспорения административен акт са констатирани от к.
нарушения, формулирани и от административния орган като нарушение на установения
ред за работа с медицинска документация, изразяващо се в неотразяване на
извършени визитации и назначена т. в ИЗ на ЗОЛ. Видно от процесния протокол,
при извършената проверка длъжностното лице – к. приема от фактическа страна
като нарушение следното, споделено и от административния орган: в завереното
ксерокопие от ИЗ № 4852/2022 г., предоставено от МБАЛ „Д-р Иван Селимински - Сливен“ АД липсва Декурзус,
от който да е видно брой отразени визитации и назначени терапии. Така описаното
от фактическа страна е квалифицирано от административния орган като нарушение
на следните, описани в оспорената заповед норми: чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, чл.
292 т. 10 и чл. 295 т. т. 4 и 5 от НРД. За да се извърши преценка относно
правилното прилагане на материалния закон спрямо фактическото описание на
възприетото като нарушение, следва да се анализира съдържанието на посочените
от органа разпоредби. Съгласно първата от тях – чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, Националните рамкови договори съдържат документацията
и документооборота. Според чл. 292 т. 10 от НРД за МД 2020-2022 г., Клиничните
пътеки се състоят от следните основни компоненти, които са задължителни за
изпълнение от лечебните заведения: документиране на дейностите по съответната
КП. Съгласно следващата посочена от органа норма на чл. 295 т. 4 и т. 5 от НРД
за МД 2020-2022, документиране в хода на х.: т. 4. изпълнението на
диагностично-лечебния алгоритъм задължително се документира в ИЗ и т. 5.
резултатите от извършените изследвания и процедури, използваните лекарствени
продукти, проведените консултации и други обстоятелства се вписват в болничната
медицинска документация съгласно изискванията на министъра на здравеопазването
и утвърдените в лечебното заведение правила. Съдът намира, че в акта некоректно
е посочена като нарушена първата от горните разпоредби – тази на чл. 55 ал. 2
т. 5, доколкото същата не съдържа правила за поведение, а има декларативен
характер по отношение конкретно посочено съдържание в националните разкови
договори. Вероятно органът я цитира като препратка или уточнение досежно
приложимостта на действащия НРД и регулираните с него правоотношения. Противно
на твърдяното в жалбата, другите две посочени в акта като нарушени разпоредби
на чл. 292 т. 10 и 295 т. 4 и т. 5 от НРД за МД 2020 – 2022 г. имат императивно
съдържание и съдържат правила за поведение, които са задължителни за
изпълнителите на болнична медицинска помощ по отношение документирането на
извършените специализирани диагностични и терапевтични дейности в хода на една х..
С § 43 от Договор №
РД-НС-01-4-7/30.12.2020 г. за изменение и допълнение на НРД за МД 2020-2022 г.,
в сила от 01.06.2021 г. в Приложение № 2 „Първични медицински документи“ са
въведени образци за електронно съставяне на първични медицински документи
„История на заболяването“, „История на новороденото“ и „История на бременността
и раждането“. Съгласно същите, като част от ИЗ е посочена стр. 10 – ход на
болестта (декурзус): описва се в свободен текст, но
съдържа следните атрибути: 1. Дата и час; 2. Наблюдение върху състоянието на
болния; 3. Специфични симптоми и синдроми , изискващи допълнително наблюдение и
отчитане; 4. Лечение и препоръки (провежданото лечение се номерира
последователно и е с дата на изписване на лекарственото средство. Сигнатурата
се отразява в температурния лист; 5. Режим, храна, бельо, къпане и други. След
всяко вписване трябва да има име и подпис на лекаря. Във връзка с тези
нормативни изменения Управителят на НЗОК е свел до знанието на ИБМП Уточнения
по въвеждане в лечебните заведения, оказващи болнична медицинска помощ на
електронни медицински документи „История на заболяването“, „История на
новороденото“ и „История на бременността и раждането“, според които
електронните ИЗ се съхраняват в болничната информационна система, в същите се
приема подпис или идентификатор на лекар, като е задължително подписването на
стр. 1 от ИЗ, а всички документи, формиращи ИЗ могат да бъдат сканирани и
съхранявани в електронен вид в БИС. Съгласно този акт, стр. 10 от ИЗ:
„Представлява проследяване на състоянието на п. – декурзус,
като в него в свободен текст се описва следното: състояние на болния,
специфични симптоми и синдроми, провеждано лечение и промените в него, режим.“
Поставено е изискване декурзусът да има дата и час и
име и подпис на визитиращия лекар, ако досието е електронно и лекарят има електронен
подпис. В процесния случай от представения от оспорващата страна в хода на
настоящото съдебно производство Декурзуси по ИЗ №
4852/2022 г. се установява, че документът съдържа гореописаната изискуема
информация и удостоверява, че ходът на б. при п. е проследяван от лекуващите
лекари в рамките на извършената х. по КП № 104. Обстоятелството, че на същия
липсват подписи на посочените медицински специалисти, извършили визитациите и
съответните прегледи, не може да се приеме като нарушение на реда за работа с
медицинската документация, доколкото, съобразно горното изискване, подпис в
случаите на електронно досие се поставя само ако лекарят има електронен подпис.
Автентичността и верността на този документ не са оборени от ответната страна,
предвид което и съдът няма основание да не го кредитира като годно писмено
доказателствено средство. Още повече, че вписаната в същия т. съответства
напълно на описаната такава в останалите части от процесното ИЗ. Необосновано е
в тази връзка твърдението на процесуалния представител на административния
орган, че представеният по делото декурзус не следва
да се кредитира, тъй като не са налични електронни подписи на визитиращите
лекари. Съгласно изискванията на коментираните по – горе Уточнения по въвеждане
в лечебните заведения на електронни медицински документи в частта им, касаеща декурзус като стр. 10 от ИЗ, ясно е указано, че същият
трябва да има подпис на лекуващ лекар само ако досието е електронно и
специалистът има електронен подпис. Следователно, електронният вид на досието
на ИЗ сам по себе си не създава задължение за полагане на подпис, а поставя
това под условие – само ако лекарят притежава електронен подпис. Липсата на
такъв, поставен на електронен документ, не може да се приеме за нарушение,
доколкото зависи от притежаването или не на електронен подпис у лекуващия
медик. В тази връзка следва да се отбележи, че формираният от проверяващият к.
фактически извод, възприет напълно и от административния орган, че в ИЗ на ЗОЛ
не е отразена назначена т. не съответства на събраните доказателства, съдържащи
се именно в ИЗ. Видно от приложения към същото т. л., в същия се съдържа
подробно описание на приложената върху п. л. т.. Непредставянето в хода на
проверката на хартиен носител на всички съставени в електронен вид първични
документи, формиращи ИЗ не може да се приеме като нарушение от вида на възприетото
от настоящия ответник. От самите Уточнения (коментирани по – горе), като акт,
макар и с незадължителен, а указателен характер, се установяват неясноти и
вътрешни противоречия, като напр. т. 1 и т. 4 от заглавната страница на същите.
Според т. 1, електронните ИЗ се съхраняват в БИС, а съгласно т. 4, всички
документи, формиращи ИЗ, могат да бъдат сканирани и съхранявани в
електронен вид в БИС. Първото от двете указания вменява задължение за съхранение
в БИС на електронните ИЗ, а второто регламентира възможност за сканиране и
съхранение на документите, формиращи ИЗ в информационната система. При прочит на
този акт се установяват и други неясноти по повод оформяне на електронните ИЗ,
предвид което настоящата съдебна инстанция споделя довода на оспорващата страна
за липса на конкретика по отношение на това кои части от ИЗ следва да се
създават, подписват и съхраняват в електронен вид, а кои – на хартиен носител. При
наличието на такива пропуски в практическите указания за работа с болничната
електронна система, извършилият процесната проверка к.
е следвало да даде конкретни указания на лечебното заведение относно
необходимите за контролния процес документи – части от ИЗ, които да се
представят/отпечатат в случай, че са създадени единствено като електронни
такива. В подкрепа на този довод е представеното при проверката ИЗ № 4852/2022
г., от което е видно, че съдържа единствено създадените в хода на х. на хартиен
носител медицински документи. Пред настоящата съдебна инстанция са представени
коментираният по – горе декурзус, както и електронно
създаденият амбулаторен лист № 257, удостоверяващ извършен от к. преглед на ЗОЛ на 08.04.2022 г. в 12.16 ч. Действително,
цитираните части от ИЗ биха могли да бъдат представени и към писмено възражение
срещу констатациите в протокола за проверка, каквато процесуална възможност
лечебното заведение е пропуснало да реализира, но това обстоятелство не може да
лиши санкционираното лице от реализация на своята защита при оспорване на
процесната заповед по реда и в рамките на съдебно производство. За пълнота
следва да се отбележи, че с писмо вх. № РД-19-8887/15.08.2022 г. извършилото
проверката длъжностно лице е изискало от лечебното заведение „заверено с подпис
и печат копие от ИЗ № 4852/2022 г.“, поради което следва де се приеме, че
поставеното изискване е с ограничено съдържание досежно търсената документация
и в същото липсва яснота относно това, следва ли адресатът на писмото да
отпечата от БИС и представи и частите от ИЗ, които са създадени и се съхраняват
единствено в електронен вид. Ето защо съдът в настоящия му състав намира, че
оспорващият ИБМП е изпълнил задължението си за документиране на извършените
медицински дейности по проследяване с. на п. при х. на ЗОЛ А. Н. Д. по КП №
104, като в рамките на пролежаването на 07.04.2022 г. и на 08.04.2022 г. са
извършени по две визитации от м. с. в отделението. Това се установява от
представения по делото и приобщен по доказателствата декурзус
(л. 13) и оборва тезата на ответния административен орган за извършено
нарушение, изразяващо се в неотразяване на извършени визитации. Несъответен на
доказателствата, в т.ч. приобщените и по административната преписка е и изводът
за неотразяване на назначена т., доколкото същата се установява и от
представения за нуждите на проверката т. л..
Ето защо съдът приема, че
неправилно административният орган е възприел безкритично фактическите и правни
констатации на проверяващия за извършено нарушение, изразяващо се в неотразяване
на извършени визитации и назначена т. в ИЗ на ЗОЛ. Както бе отбелязано по –
горе, за целите на проверката е изискано „заверено с подпис и печат копие на
ИЗ“, предвид което са представени на отговорния к. единствено създадените на
хартиен носител части от ИЗ. Изводите на проверяващия, че представените му
документи са единствените съставени медицински такива, удостоверяващи хода на д.
и т. в ИЗ от една страна свидетелстват за процесуална пасивност на длъжностното
лице при събиране на необходимите доказателства, а от друга – се опровергават от
представените в хода на настоящото съдебно производство електронно съставени и
отпечатани от БИС декурзус и амбулаторен лист. Както
се отбеляза по – горе, фактът за приложено т. л. на п. пък се потвърждава и от
съставения на хартиен носител и представен при проверката т. л., което от своя
страна напълно дискредитира извода в процесния протокол и оспорената заповед за
липса на отразяване в ИЗ на назначена т.. При тези доводи настоящата съдебна
инстанция приема, че коментираните по – горе доказателства в пълна степен
удовлетворяват нормативното изискване за отразяване на извършени визитации и
назначена т. в ИЗ на ЗОЛ, поради което и изводите на административния орган в
обратната насока са несъответни на установеното от фактическа страна и относимата материалноправна
регулация.
Гореизложеното мотивира настоящия
съдебен състав да приеме, че в конкретния случай оспорващото лечебно заведение
не е извършило нарушение на установения ред за работа с медицинска документация
при х. на ЗОЛ А. Н. Д., документирана в ИЗ № 4852/2022 г. по КП № 104,
изпълнена като АПр „Предсрочно изпълнение на КП № 104
„Д. и л. на к. в. и б. з. – о. п., с у.“, което обуславя извода за материална
незаконосъобразност на оспорената заповед и налага нейната отмяна.
С оглед изхода на
делото, неоснователна се явява претенцията на административния орган за
присъждане на разноски по делото във вид на юрисконсултско
възнаграждение. Основателна е и следва да се уважи претенцията в жалбата за
присъждане на разноски, възлизащи общо на 550,00 (петстотин и петдесет) лева, от които
50,00 (петдесет) лева заплатена държавна такса и 500,00 (петстотин) лева
заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат
в тежест на ответната страна.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на
санкция № РД – 09 – 1360/09.09.2022 г. на Директора на Районна
здравноосигурителна каса - Сливен, с която на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и
чл. 408 ал. 1 от НРД за МД 2020 – 2022 за нарушение на установения ред за
работа с медицинска документация по Клинична пътека № 104, съставляващо
нарушение на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл.
292 т. 10 и чл. 295 т. т. 4 и 5 от НРД за МД 2020-2022 е наложена санкция „финансова неустойка“ в
размер на 200,00 (двеста) лева на основание чл. 416 ал. 3 от НРД за МД
2020-2022.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна
каса - Сливен да заплати на “МБАЛ „Д-р Иван Селимински
- Сливен“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Христо
Ботев“ № 1, ЕИК ********* направени по делото разноски в размер на 550,00 (петстотин
и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния Административен съд на РБългария в 14
- дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: