Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 04.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд,
наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на шести
март две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 893 по
описа на Добричкия районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ЧЗП П.М.П.,
с. Северци, общ. Крушари, ул. *, представляван от П.М.П. с ЕГН **********, чрез
адвокат Р.С. ***, с адрес за призоваване: гр. Добрич, ул. „Независимост” № 14,
офис 401, срещу наказателно постановление № 08-001231/161 от 08.05.2019 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с
което на ЧЗП П.М.П. с ЕГН **********,***, в качеството на работодател, за
нарушение по чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
С жалбата се иска отмяна на
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът
на жалбоподателя поддържа жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния
си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление –
за правилно и законосъобразно.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено
следното:
В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за
установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в
законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя,
документирано с подписа му и в присъствие на двама свидетели, връчен е на нарушителя
и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на акта нарушителят
не се е възползвал от правото си на възражения и обяснения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било
разгледано от наказващия орган и оставено без уважение като неоснователно.
Наказателното постановление /НП/
е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от
компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира,
че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното
нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:
С обжалваното наказателно
постановление, на ЧЗП П.М.П. е наложено административно наказание глоба за
това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да сключи
трудов договор с работничката Б.Ю.А. преди постъпването й на работа.
Актосъставителят и наказващият
орган са приели, че частният земеделски производител е нарушил разпоредбите на чл.
1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, съгласно които
отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения с трудов договор, сключен в писмена форма.
За това нарушение, на основание чл.
414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
Жалбоподателят оспорва така
вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание частният
земеделски производител лично и чрез пълномощника си навежда доводи, че не е
осъществил вмененото му нарушение, тъй като Б.Ю.А. не е осъществявала трудова
дейност, а само му е помагала инцидентно.
След преценка на събраните
доказателства, съдът установи следното:
В хода на съдебното дирене са
ангажирани две групи доказателства.
От една страна са констатациите в
АУАН, протокол № 1904735/ 11.03.2019 г. за извършена проверка, декларация от
12.02.2019 г. на Б.А., писмено сведение от П. П. от 12.02.2019 г., констативен
протокол с изх. № *********/12.02.2019 г., постановление от 12.02.2019 г. и
трудов договор № 001 от 13.02.2019 г., подкрепени с показанията на свидетелите Е.К.И.,
С.Н.П., М.Ц.Д. и В.С.Й..
От друга страна са ангажираните
от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством обясненията
си и показанията на свидетелите Б.Ю.А. и К.Ю.М..
Така формираните условно две
групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група
да потвърдят, а втората да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния
начин:
Видно от показанията на свидетелите
Е.К.И., С.Н.П. и М.Ц.Д., на 12.02.2019 г., около 16:00 часа, същите извършили
проверка за спазване на трудовото законодателство във ферма за отглеждане на
едър рогат добитък, находяща се в с. Северци, община Крушари, стопанисвана от
ЧЗП П.М.П.. Във фермата инспекторите заварили Б.Ю.А., която сваляла бали от
купа слама и дъщеря й З.И.А., която хранела животните. Инспекторите
предоставили на Б.А. бланка, наименувана: „Декларация от лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение във връзка с извършването на проверка по
спазване на трудовото и осигурително законодателство”, в която А. посочила, че
помага в кравефермата, когато има нужда. Били снети и писмени обяснения от П.М.П.
/под формата на сведения/, видно от които, заварените лица му помагали в
екстремни за него ситуации.
От възприетото по време на
проверката и писмените сведения от земеделския производител П. П., инспекторите
достигнали до извода, че същият периодично вика Б.А. да работи във фермата,
като тя се грижи за животните, както и че ще сключва трудов договор с нея. В
тази връзка било съставено постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, екземпляри от които били връчени на П. и А.. На 18.02.2019 г. в
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич бил представен трудов договор
на Б.А. с № 001 от 13.02.2019 г.
При така установената фактическа
обстановка, която не се оспорва, както актосъставителят, така и наказващият
орган са приели, че ЧЗП П.М.П., качеството си на работодател, не е изпълнил
задължението си да сключи трудов договор с работничката Б.Ю.А. преди
постъпването й на работа, с което е осъществил състава на чл. 1, ал. 2 във вр.
с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
Е.К.И., С.Н.П. и М.Ц.Д., но от същите не може да се установи по категоричен и
безспорен начин, че на 12.02.2019 г. св. А. е била в трудово правоотношение с
жалбоподателя, без последния да е изпълнил задължението си да сключи трудов
договор с нея.
На първо място от попълнената при
проверката от св. Б.А. декларация не могат да се изведат изводи за наличието на
съществените елементи на трудово правоотношение. Разпитани в съдебно заседание
свидетелите И., П. и Д. също не могат категорично да заявят, че присъствието на
А. във фермата на земеделския производител е свързано със заплащане на труд.
Самата Б.А., разпитана като свидетел, категорично опровергава твърденията на
Дирекция „Инспекция по труда” за наличие на трудово правоотношение. Тя сочи, че
присъствието й във фермата на П. П. е инцидентно и по негова внезапна молба,
понеже същият се е разболял. Също така заявява, че не е имала изрична уговорка
със земеделския производител да й бъде заплатено за оказаната помощ. В тази
насока са и показанията на сестрата на Б.А. - свидетеля К.Ю.М., по чиито сигнал
е била инициирана проверката във фермата на земеделския производител.
Съдът не намира основания да не
кредитира показанията на свидетелите Б.А. и К.М., чийто показания са
последователни и логични, отчитайки, че същите кореспондират с твърденията на А.
и земеделския производител П. П., обективирани в попълнените при проверката от
тях декларация и сведение, които обстоятелства са били известни и на наказващия
орган. Както вече бе посочено, от попълнената от А. декларация не могат да се
изведат изводи за наличието на трудово правоотношение – работно място,
длъжност, работно време, трудово възнаграждение и почивни дни.
Съдът намира, че не следва да
кредитира показанията на свидетеля В.С.Й., тъй като същите се оборват от
показанията на свидетелите Б.А. и К.М.. От друга страна е налице индиция за
нейната заинтересованост, отчитайки, че Й. е участвала в изборите за кмет на с.
Северци, които избори са били спечелени от Д. Д. П.а - съпруга на земеделския
производител П. П..
Както вече бе посочено, съдът
кредитира показанията на свидетелите Е.К.И., С.Н.П. и М.Ц.Д., но от същите не
може да се установи по един категоричен и безспорен начин, че на 12.02.2019 г. Б.Ю.А.
е престирала работна сила за жалбоподателя, която престация на труд е предмет
на трудово правоотношение.
Срещу тези
улики, противостоят твърденията на жалбоподателя, подкрепени с показанията на
свидетелите Б.А. и К.М., дадени в съдебно заседание, които дори да са израз на
защитна позиция, съставляват годно доказателствено средство.
Така, при наличната
доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се преодолее
констатираното противоречие.
Предвид изложеното, съдебният
състав намира, че вмененото на ЧЗП П.М.П. нарушение по чл. 1, ал. 2 във вр. с
чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда не е доказано по несъмнен и категоричен начин
в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице
обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в
обвинителната теза на наказващия орган.
Имайки предвид основния принцип,
залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на
наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на
наказателното постановление, административнонаказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба, без да е установил по безспорен начин извършеното
нарушение.
Липсата на безспорни
доказателства води до несъставомерност на деянието, а оттам и до единствения
логичен извод за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
обуславящ отмяната му. В тази насока виж Решение № 69 от 04.03.2020 г. на АдмС
– Добрич по к.а.н.д. № 746/2019 г., постановено по идентичен случай.
Страните не претендират сторени
по делото разноски.
Така
мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 08-001231/161 от 08.05.2019г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на ЧЗП П.М.П. с ЕГН **********,***,
в качеството на работодател, за нарушение по чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал.
1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3 от
Кодекса на труда е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд – Добрич в 14–дневен срок от уведомяването на страните.
Председател:
/Данчо Димитров/