Р Е
Ш Е Н
И Е
№
1032
гр.
Бургас, 08.09. 2022г.
Административен съд Бургас, IIІ-ти състав, в открито
съдебно заседание на осми септември през 2022г., в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
Съдебен секретар: И.Л.
Прокурор: Х.К.
като разгледа докладваното от съдия
Димитров административно дело № 1556 по описа за 2022 година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
Постъпила
е жалба от лишения от свобода А.Ц.О., против Заповед № 579/30.08.2022г. на
началника на Затвора Бургас, с която на същият е било наложено дисциплинарно
наказание Изолиране в наказателна килия
за срок от 14 – четиринадесет денонощия. Иска се единствено изменение на
заповедта като неправилна и незаконосъобразна в частта относно размера на
наложеното наказание. Моли се същото да бъде намалено наполовина.
В
съдебно заседание, проведено при условията на видеоконферентна връзка
жалбоподателят се явява лично в съдебната зала на Затвора Бургас, а
самоличността му е удостоверена от дл. лице при същата институция. Жалбоподателят
поддържа жалбата съобразно изложените в нея доводи и съображения.
Ответната
страна – началник на Затвора Бургас, редовно уведомен, се представлява от ю.к. Г.,
който оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Пледира заповедта да се потвърди.
Представя административната преписка по издаване на оспорения административен
акт и допълнително изискани писмени доказателства. Претендира разноски.
Представителят
на прокуратурата на Република България изразява становище за законосъобразност
на оспорената заповед, като издадена при спазване на процесуалните правила и
норми и в съответствие с материалния закон.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени
доказателства и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.111, ал.1 от ЗИНЗС, от надлежна страна – адресат на
заповедта, която има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК, срещу индивидуален административен акт, който засяга права и интереси на
оспорващия. Жалбата съдържа необходимите реквизити и форма, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Процесната
заповед е издадена от началника на Затвора Бургас за това, че на 26.07.2022г., лишеният
от свобода А.О. по време на словесен спор е нанесъл удар на друг лишен от
свобода – Я.М.Т.и така предизвикал сбиване между няколко лишени от свобода лица,
сред които Я.Т., И.В., П.Б., Х.Т., З.М.и Б.Б., което било преценено като
нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.4, вр. чл.100, ал.2, т.1, т.5 и т.7 ЗИНЗС.
За
инцидента била изготвена докладна записка от дл. лице мл. инспектор С.И.,
според която жалбоподателят е бил посочен като виновен за възникването на побой
между лица от V гр.
на затвора Бургас.
Като
свидетели в докладната записка били посочени л.св. Я.Т., И.Д., П.Б., Х.Т., З.А.и
Б.Б.. Всички посочени свидетели ведно с жалбоподателя представили служебно
изискани им обяснения, ведно с тези на жалбоподателя О.. В тях се сочи
обстановка безпротиворечиво сочеща, че първоначалният удар е бил нанесен от
жалбоподателя О. върху Я.Т. без причина и не за самоотбрана. Излагат се
различни интерпретации за започналото по-рано словесно пререкание между
различни лица измежду свидетелите и агресивно вербално поведение от страна на О.,
но те са ирелевантни относно преценката за наличието на процесното нарушение.
В
жалбата си жалбоподателят О. не отрича авторството на деянието в негово лице,
като в обясненията си по случая излага по-различна версия, а именно, че
първоначално е изгонил И.Д. от килията, която обитава и това станало повод да
бъде нападнат от Я.Т., Б.Б. и И.Д.. Това твърдение се опровергава от
показанията на свидетеля Х.Т., който е незаинтересован и сочи А. като инициатор
на боя, като изложената от него версия съответства и на тази на останалите
очевидци.
Относно
инцидента Началникът на затвора Бургас е разпоредил да бъде извършена проверка
от инспектор СДВР В.
Марчева с цел изясняване на спорните факти и обстоятелства. Същата е достигнала
до извод за действително извършване на нарушението, както и за авторството му в
лицето на жалбоподателя, с оглед неоспорването на тези изводи от А.О. и при
комплексна преценка на събраните обяснения.
На
30.08.2022г. лишеният от свобода бил изслушан от началника на затвора във
връзка с извършеното от него дисциплинарно нарушение на 26.07.2022г., за което
бил съставен протокол, подписан от жалбоподателя /лист 7- гръб по делото/.
На
същата дата 30.08.2022г. е издадена обжалваната заповед на зам. началника на
затвора Бургас, с която на лишения от свобода А. Цветаянов О. е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14
(четиринадесет) денонощия” на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС, за извършено
нарушение на чл.96, т.3 и чл.97, т.4 във вр. с чл.100, ал.2, т.1, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
Недоволен
от размера на наложеното му дисциплинарно наказание О. го обжалвал пред
Административен съд Бургас.
Съгласно
разпоредбата на чл.100, ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние –
действие или бездействие, извършено виновно от лишените от свобода, с което се
нарушава вътрешния ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода.
Според
чл.100, ал.2, т.5 от ЗИНЗС за дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на
задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон, а според
т.7 на същата норма такова е и физическата саморазправа с лишени от свобода или
служители, както и закана за такава;
Нормата
на чл. 96, т.3 и т.4 от ЗИНЗС задължава лишените от свобода да спазват
установените за тях правила и да изпълняват точно нарежданията и заповедите на
съответните длъжностни лица;
От
съвкупната преценка на доказателствата по делото се установява, че при
провеждане на дисциплинарното производство и издаването на оспорената заповед
не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на
дисциплинарно-наказващия орган, които да са довели до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Съдът
намира, че приетата от административния орган фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в процеса на
извършената проверка, като споделя напълно направените въз основа на нея правни
изводи.
По
съществото на спора, съдът намира фактът на извършеното нарушение и неговото
авторство за безспорно доказани от неоспорените официални частни свидетелстващи
документи, които имат обвързваща за съда материална доказателствена сила.
Извършването на дисциплинарното нарушение от жалбоподателя не се отрича от него
и е подкрепено с достатъчно доказателства.
Настоящият
съдебен състав намира, че в издадената заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е налице съответствие между описаната фактическа обстановка и
посочените за нарушени правни норми, а вида на наложеното дисциплинарно
наказание съответства на характера на извършеното нарушение.
Що
се отнася до размера на наложеното наказание, съдебният състав намира, че
същият е изцяло съобразен с тежестта на извършеното нарушение. Представените
осем броя предходни заповеди за налагане на дисциплинарни наказания с номера
съответно : 344/10.08.2022г., 233/01.06.2022г., 339/08.12.2021г.,
338/08.12.2021г., 234/02.09.2021г., 169/23.06.2021г., 42/10.02.2021г. и
418/18.11.2020г. – всички на началник сектор на затворническо общежитие Дебелт
при Затвора Бургас сочат на системност в поведението на О., насочено често към
незачитане правилата на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и
вътрешния ред в Затворническото общежитие. Видно от Заповед №339/08.12.2021г. е
това, че О. е търпял вече дисциплинарно наказание „Изолиране в наказателна
килия за срок от три денонощия“. А от Заповед №418/18.11.2020г. се установява,
че същото лице е било наказано за физическа саморазправа с друго лице,
изтърпяващо наказание лишаване от свобода – Иван Янакиев, за което е търпял по
ниско по интензитет дисциплинарно наказание – лишаване от хранителна пратка за
срок от един месец. Така определеното наказание не е изиграло търсената
превъзпитателна и възпираща роля, като след по-малко от година и половина
нарушението е било повторено от страна на жалбоподателя. Засягането личната
физическа неприкосновеност на трети лица е едно от най тежките нарушения на
дисциплината в пенитенциарните заведения, което често граничи с престъпление.
Поради изложеното, определеният максимален размер на дисциплинарното наказание
– изолиране в наказателна килия – се явява законосъобразно и обосновано.
За
пълнота на изложението следва да се допълни и това, че съобразно компетенциите,
предвидени в разпоредбата на чл. 111, ал.6 ЗИНЗС, не е предвидена възможност за
изменение размера на наложеното дисциплинарно наказание, като при правилното му
определяне по вид, необосноваността на размера му е основание за отмяна на
самата заповед изцяло, каквито предпоставки в случая не са налице.
В
конкретния случай доказателства за предходни дисциплинарни нарушения са
представени в о.с.з. от страна на ответника, доколкото същите са посочени като
основания за налагане на наказанието в максималния му размер, поради което
заповедта се явява обоснована.
С
оглед изложеното съдът счита, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган, при спазване на административно-производствените правила и в
съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което е
законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
По
разноските:
Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса по
сметка на съда в размер на 10.00 (десет) лева.
Ответникът
по оспорването претендира разноски и съдът дължи присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от сто лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 111, ал.5 и ал.6 от ЗИНЗС, Административен съд Бургас,
трети състав
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Заповед № 579 от 30.08.2022г. на Началника на затвора в гр.Бургас, с която на
лишения от свобода А.Ц.О. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия”.
ОСЪЖДА
А.Ц.О., да заплати на Административен съд Бургас, адрес гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № 101, сумата от 10.00 (десет лева), представляваща държавна
такса
ОСЪЖДА
А.Ц.О.,*** сумата от 110.00 (сто и десет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по административно дело № 1556 по описа за 2022г. на
Административен съд Бургас.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд Бургас в
14-дневен срок от връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: