РЕШЕНИЕ
№ 1493
гр. Варна, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20213110116345 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 86 ал.1 ЗЗД.
С исковата молба и уточнителната молба ищцовата страна е предявила специалния
положителен установителен иск, като с уточнителната си молба е прецизирала петитума на
иска, отправила и надлежно искане за присъждане на сторените разноски.
В исковата си молба от и уточнителната молба ищецът „ А. К. П. З.“ ООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я. Я., чрез процесуален
представител - юрисконсулт Й. М., сезира ВРС с искането да бъде постановено Решение по
силата на което да бъде прието за установено в отношенията между ищцовото дружество
и ответника - Р. ЯК. ЯНК. , ЕГН **********, с адрес *** съществуването н а паричните
вземания за които заповедният съд по частно гр.дело № 12135/ 2021г.по описа на РС
Варна, XLII - ти състав е издал в полза на заявителя /ищец в исковото производство
(Заповед № 4360/20.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против
длъжника) ответник в исковото производство/, която заповед е била оспорена длъжника по
реда и в срока по чл. 414 ГПК.
Предметът на установителната защита е идентичен с предмета на паричните вземания
и по размер и по основания, така както е бил заявен в заповедното производство,уточнен с
молбата от 24.11.2021 г., а именно :Отправеното до ВРС искане е да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде прието за установено, че „А. К. П. З.“ ООД има
следните вземания по отношение на Р. ЯК. ЯНК. по Договор за паричен заем № 380792
от 06.07.2018 г., сключен между „К.Й.“ ООД и Р. ЯК. ЯНК., както следа: главница в
размер на 2648,53 лева; договорна лихва в размер на 999.95 лева за периода от 05 август
2018 г. до 06 юли 2020 г.; законна лихва в размер на 159.89 лева за периода от 07 юли
2020 г. до 23 юли 2021 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2021
г. - момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
главницата, за които вземания е издадена Заповед № 4360/20.08.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 20213110112135/2021 по описа на ВРС за
1
2021, 42 състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелствата на които твърди ищцовата страна, че била издадена Заповедта
по чл. 410 ГПК са следните:
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество „АКПЗ“ ООД подало заявление
по чл.410 ГПК, въз основа на което заявление била издадена и заповед за изпълнение на
парично задължение. В законоустановения срок, Р. ЯК. ЯНК. възразила против заповедта,
поради което и на осн. чл. 415, ал. 1 ГПК ищцовото дружество е предявило исковата си
молба пред РС Варна.
Обстоятелствата, на които била издадена Заповед за изпълнение, сочи ищецът в
исковата молба били подписан договор за паричен заем № 380792 от 06.07.2018 г., сключен
между „К.Й.“ ООД в качество на заемодател и Р. ЯК. ЯНК., в качеството на заемополучател.
Договорът сочи ищеца, че бил сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, като било видно от представените с исковата молба доказателства,
че заемателят се съгласили подписал погасителен план, запознал се с общите условия и
получил Стандартен европейски формуляр.Твърди се, че съгл. чл. 6, ал.3 от ОУ заемодателят
имал правото да прехвърли на трето лице правата по договора за кредит . Основанието, на
което заявлението и исковата молба се основават, сочи ищеца че е Договор за покупко -
продажба на вземания (цесия) от 22.1.2021 г.,сключен между „К.Й.“ ООД ЕИК *** и
„АКПЗ“ ООД с Приложение № 1 от 22.01.2021 г. към него, както и потвърждение за
извършено прехвърляне на вземания , по силата на което вземането било прехвърлено в
полза на „АКПЗ“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Към исковата молба ищцовата страна сочи, че прилага препис от потвърждение за
извършено прехвърляне на вземания заедно с извлечение от Приложение 1/22.01.2021 г., в
което фигурирали само данните на ответника, доколкото личните данни на останалите
длъжници са защитени съгласно ЗЗЛД и книжата по делото не се предоставят единствено на
съда .
Твърди се още в исковата молба, че „К.Й.“ ООД упълномощило „АКПЗ“ ООД в
качеството си на цесионер по договор а прехвърляне на вземания /цесия/ от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия .По реда на чл. 99,
ал.3 ЗЗД до Р.Я. било изпратено от страна на „К.Й.“ ООД чрез „АКПЗ“ ООД уведомително
писмо за станалата продажба чрез „Б***“ АД с известие за доставяне на посочения в
договора постоянен адрес на Я., а обратната разписка се върнала със статус „писмото не е
потърсено“.
На следващо място в исковата молба е заявено, че съгласно договора за паричен заем
№ 380792 от 6.7.2018 г. заемодателят се задължил да отпусне на заемополучателя паричен
заем в общ размер от 3 000,00 лв., а последният усвоявал цялата сумата веднага, след
сключване на процесния договор, с което заемодателят изпълнил изцяло задължението си.
Р.Я. от своя страна се задължила да ползва и да върне заемната сума съгласно условията на
договора, като заплати сумата от 4 403,99 лв. ведно с договорната лихва на 24 месечни
погасителни вноски / включваща първоначалната главница и договорна лихва / 23 от които в
размер на 183,50 лв., а остатъкът в размер на 183,43 лв. се дължал с последната вноска,
съгласно уговорения между страните погасителен план, който ищцовата страна сочи, че
прилага с исковата си молба.
По договора за паричен заем твърди още ищеца, че Р.Я. е извършила плащания в
общ размер на 1 285,45 лв., а към настоящия момент дължимата от ответницата главница
възлизала на 2 648,53 лв.
Сочи се още в исковата молба,че за ползване на заемната сума по сключения договор
за паричен заем № 380792 от 6.7.2018 г., длъжникът - сега ответник в исковото
производство дължал договорна лихва, в размер посочен в договора.
В настоящия случай договорната лихва била 999,95 лв. за периода от 05 август 2018г.
- датата на първата вноска до 06 юли 2020 г. датата на настъпване на падежа на договора.
Ответникът следвало да заплати целия заем на 6 юли 2020 г. - последната падежна дата,
като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени и
изпълнителен лист, както и до настоящата молба, сочи „АКПЗ“ ООД, че сроковете за
всички падежи отдавна изтекли , а ответникът виновно не изпълнявал и продължавал да не
изпълнява задълженията си , поради което и дължал и обезщетение за забава мораторна
лихва / върху непогасената главница в размер на 159,89 лв. от 7 юли 2020 г. - датата,
следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
2
заявлението -23 юли 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда, до окончателното изплащане на вземането.Съгласно чл. 6
от ЗМДВИП, пояснява също ищцовата страна в исковата си молба, че за периода от 13 -ти
март 2020 г. до 13.07.2020 г. включително, от страна на „АКПЗ“ ООД не са начислявани
лихви за забава, съответно горепосочения размер на претендирано обезщетение за забава
бил съобразен с разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положени.
С оглед изложеното по-горе ищцовата страна е отправила и искането си до съда,
желае уважаване на предявените искове ведно с присъждане на съдебно - деловодните
разноски. В условията на евентуалност, ако ищцовата страна бъде осъдена да заплати на
ответника съдебно - деловодни разноски, е отправено искането по чл. 127, ал. 4 ГПК
ответникът да посочи банкова сметка , а в случай на отказ се сочи, че ищецът съгласно чл.
56 а, ал. 3 ЗКИ ще се снабди с тази информация единствено с цел изпълнение на
задълженията по съдебното решение. С оглед на реципрочност на направеното искане
ищцовата страна е посочила банкова сметка по която ответникът може да извърши плащане.
Отправено е още с исковата молба искане за постановяване на решение при условията на
чл.238, ал.2 ГПК, по което искане съдът ще се произнесе най -рано в първото открито
съдебно заседание, след като съобрази наличието или липсата на предпоставките затова.
Ищцовата страна желае съдът да й предостави възможност , при оспорване от ответника на
иска, да изрази становище и да допълни исканията си.В случай на преставане на списък по
чл. 80 ГПК от ответника, в който претендира по-висок размер на разноски за процесуално
представителство от минималния , ищецът е завил възражение с правно осн. чл. 78, ал. 5
ГПК .
В условията на евентуалност, при оспорване на исковете по размер от ответника е
отправено искане за провеждане на съдебно - счетоводна експертиза с поставени общо три
въпроса.В подкрепа на изложеното в исковата молба ищецът желае по делото да бъдат
допуснати като писмени доказателства частното гр.дело, инициирало исковия процес,
представените заверени за вярност с оригинала копия на документи , моли с оглед отговора
на ответника да му бъде дадена възможност да ангажира и други доказателства, като сочи и
начин на уведомяване на ищеца съгл. чл.38 ,ал.2 ГПК чрез ССЕВ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата по иска не е изразила никакво становище, а
преписът на искова молба е получен лично от нея на дата 21.12.2021 г.
В писмена молба, приложена по делото на листи 63 – 64 ответницата, чрез
процесуалния й представител адвокат П.Н. от ВАК е оспорила изцяло иска.
Ответницата е навела на първо място възражение затова, че ищецът не е доказал на
какво основание придобил процесното вземане, а и по какъв начин Р.Я. разбрала за това.
В цитираната писмена молба ответницата не е отрекла , че има качество потребител
по ДПК, като сочи,че съдът служебно следва да следи за наличие на неравноправни клаузи в
договора за потребителски кредит.Твърди се от ответницата, че в Договора за паричен заем
№ 31326/27.10.2017 г. било вменено на Р.Я. задължение да обезпечи заема си, след като
усвои сумата, а в противен случай дължала неустойка в размер на 894,58 лв. В чл. 6 от
същия договор се посочвало , че страните се споразумяват договорът за заем да бъде
обезпечен с поне две от посочените обезпечения : Запис на заповед,издаден от заемателя и
банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл.9 , ал. 2 от ОУ към
договора.В чл. 8 от договора било посочено, че Р.Я. се съгласява в 3 дневен срок от
сключване на договора за заем да представи обезпечение под формата на запис на заповед и
банкова гаранция или поръчител /чл.6 от договора / а ако не изпълни това свое задължение –
дължи неустойка в размер на 894,58 лв.
Възражението на ответницата е, че чл. 8 от ДПК пряко противоречи на закона, а именно
на чл. 16 от ЗПК. Като противоречаща на закона , каузата за неустойка, възразява ответницата
че е нищожна а като нищожна клаузата съгл. чл. 21 , ал.1 ЗПК и чл.26, ал.1 , пр.3 ЗЗД не
поражда действие.
Възразява се и относно ГПР вписан в ДПК . Твърди се , че при процесния ДПК не
било спазено изискването на чл.11 , ал. 1 т.10 ЗПК поради което и договорът за кредит бил
недействителен съгласно чл.22 ал.1 ЗПК, при което на осн. чл.23 ЗПК потребителят
следвало да върне само чистата стойност на кредита , но и лихви и други разходи. На
последно място е посочено от ответницата, че ГПР в ДПК е нищожна клауза съгласно чл. 19,
ал. 5 ЗПК , т.к. надвишавал определените по ал.4, респективно ответницата желае цялостно
3
отхвърляне на предявения иск .
В проведеното по делото последно открито съдебно заседание страните не изпращат
представители .
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
От приобщеното по исковото производство като писмено доказателство – частно
гр.дело № 12 135/2021 г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав е видно, че на дата
19.08.2021г. ищцовата страна е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника Р. ЯК. ЯНК. . Видно от лист 17 – ти
от заповедното дело , със Заповед № 4360/20.08.2021 г.за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, ВРС, ХLII – ри състав по ч.гр.д. № 12135/2021 г. е разпоредил длъжникът Р.
ЯК. ЯНК. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на кредитора „А. К. П. З.“ ЕООД , ЕИК
*** следните парични вземания : сумата от 2648,53 лева представляваща дължима
главница , произтичаща от Договор за паричен заем № 380792 сключен на 06.07.2018 г.,
сключен между „К.Й.“ ООД и Р. ЯК. ЯНК., задълженията по който са прехвърлени в полза
на АКПЗ ЕООД по силата на Приложение № 1 / 22.1.2021 г. към Договор за покупко –
продажба на вземания (цесия) от 22.1.2021 г. ; сумата от 999.95 лева представляваща
договорна лихва за периода 05 август 2018 г. до 06 юли 2020 г.;сумата от 159.89 лева
представляваща законна лихва за периода от 07 юли 2020 г. до 23 юли 2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2021 г. - момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението .
Изрично в заповедта е посочено,че вземането произтича от следните обстоятелства :
Договор за паричен заем № 380792 сключен на 06.07.2018 г., сключен между „К.Й.“ ООД
и Р. ЯК. ЯНК., задълженията по който са прехвърлени в полза на АКПЗ ЕООД по силата на
Приложение № 1 / 22.1.2021 г. към Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от
22.1.2021 г., като със заповедта в полза на заявителя са били присъдени и следните съдебно
– деловодни разноски – сумата от 76,17 лв. за заплатена държавна такса и сумата от 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал1 и ал. 8 ГПК , вр.чл. 37 от ЗПрП, вр. чл.
26 от НЗПрП.
Безспорно е , че издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК не е влязла в законна сила , като именно поради своевременното оспорване на
заповедта по реда и в срока по чл.414 ГПК от страна на длъжника, в изпълнение на дадените
от заповедния съд указания , ищцовата страна е предявила специалния си положителен
установителен иск .
При така изложеното по-горе се налага единствения извод от фактическа, а и от правна
страна, че предявеният в срок специален положителен установителен иск е допустим, поради
което и исковият съд дължи произнасяне по същество .
За да се произнесе по същество съдът намира за установено и доказано по делото , че
на дата 06.07.2018 г. е бил сключен договор за потребителски кредит между трето на спора
лице „К.Й. „ООД и ответницата Р.Я..
От приложения на л. 7 -8 по делото в заверено за вярност с оригинала копие на
4
Договор за паричен заем № 380792/06.07.2018 г. към искане № 55778 , приложените на л. 9 в
заверено за вярност с оригинала копие на Общи условия по Договор за заем и на л.10,11
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, се установява , че на 6 юли 2018 г. ответницата е сключила договор за паричен заем
№ 380792 към искане № 55778 с кредитодателя „К.Й. „ООД ЕИК ***, поради което и
съдът приема че е на посочената дата и между посочените лица е възникнала облигационна
връзка .
Видно от чл. 3 от ДПК - отпуснатата на заемополучателя от заемодателя сума е била в
размер на 3000 лв. , размера на погасителната вноска от 183,5 лв., ден на плащане 5-то
число, вид вноска – месечна , ГПР 48,075%, брой вноски 24 , месечен лихвен процент
3,300%, дата на първо плащане – 05.08.2018 г., обща сума за плащане 4 403,93 лв.
Съгласно чл. 3,ал. 9 от договора е било предвидено обезпечение на договора, като е
направено препращане към чл. 6. В чл. 6 от договора е записано , че страните се съгласяват
договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и отговарящ/и и на условията на чл. 9, ал.2 , т.
1 от Общите условия към договора за заем и с още едно от посочените обезпечения, по
избор на заемателя : 1.ипотека върху недвижим имот съгл. чл. 9, ал. 2 т.3 от ОУ; 2.особен
залог върху движимо имущество , съгл. чл. 9 , ал.2, т.2 от ОУ, 3.банкова гаранция съгл.чл. 9,
ал.2 т.4 от ОУ и 4.ценна книга издадена в полза на заемателя.
В чл. 8 от цитирания договор изрично е посочено , че с подписване на договора
заемателят декларира, че му е известно че в 3 дневен срок от сключване на договора не
представи обезпечение на договора или обезпечението не отговоря на изискванията на чл. 9
,ал.2 т. 1 , т.4 от ОУ дължи неустойка в размер на 3 180,07 лв., с начин на разсрочено
плащане , подробно посочен в приложение 2.
В чл. 9 от ОУ страните не спорят че са въведени изискванията към необходимите
обезпечения, но от приложените и по заповедното и по исковото производство копия на ОУ
се съдържат само текстовете на чл.1 –чл. 5 и чл. 28- чл.30.
Установено е от приложения на л. 11 –ти по заповедното дело в заверено за вярност с
оригинала копие на запис на заповед, че на 6 юли 2018 г. Р.Я. е подписала ценната книга в
полза на „К.Й. „ ООД именно в изпълнение на клаузата на чл. 3,ал. 9 от ДПК за сумата от
общо 7584,00 лв. ,а записа на заповед й е бил предявен на 7 юли 2018 г. При направените от
настоящия състав елементарни пресмятания се установява, че записът на заповед е бил подписан за
сума равна на сбора от общо дължимата сума вписана в договора от 4 403,93 лв. ведно със
фиксирания размер на неустойка от 3 180,07 лв.
От изложеното по-горе се налага извод от фактическа страна ,че на дата 6.7.2018г. от
страна на“ К.Й.“ ООД в качество на заемодател в полза на отв.Р. Я. в качество на
замополучател е била предоставена парична сума в размер на 3000 лв., която сума
ответницата е следвало да върне на 24 равни месечни вноски при условията вписани в
договора.
От писмените доказателства приобщени по делото е видно, че ДПК е сключен при
общи условия, след подписване на европейски стандартен формуляр и при подписан от
ответницата погасителен план.
В ПП / л. 8 – гръб /са вписани броя и падежните дати на общо 24 –месечни вноски,
които ответницата е следвало да плаща в полза на заемодателя , като в същия в три графи са
посочени : размер на вноската от по 183,50 лв. за вноски от 1 до 23 и 183,43 лв. за 24-та,
неустойка при липса на обезпечение във фиксиран размер за вноски от 1 до 23 вкл. от 132,50
лв., а за последната 132,57 лв., както и общ размер на погасителната вноска от 316,00 лв.
Или в обобщение се налага извода, че получавайки сумата от 3000 лв. паричен заем
ответницата е следвало да върне заема на заемодателя като извърши 23 вноски по 183,50 лв.
и последната 24 –та от 183,40 лв., т.е. сбора от 4 404 лв. +183 лв. = 4 578 лв.
В случаѝ,че ответницата обаче не изпълни задълженията си по чл.3 , ал. 9 от договора
е следвало да върне и неустойка, която е посочена в договора като фиксиран размер от
3 180,07 лв. Т.е. сбора от 4578 лв. и 3 180,07 лв. възлизащ на общо 7 785,07 лв. прави общия
размер на паричното вземане, което ответницата е следвало да върне на кредитодателя ,ако
не обезпечи получения заем .
Ответницата не е оспорила самия договор за паричен заем, но е навела възражения за
недействителност на договорните каузи свързани с начисляване на неустойката и определяне
5
на ГПР, като поради твърдяната нищожност на същите поради противоречие със ЗПК счита
че дължи само чистата стойност на кредита .
Спори се по делото дали ответницата е била надлежно уведомена за прехвърляне на
паричното вземане, налице ли е годно правно основание въз основа на което ищцовата
страна да търси заплащане на паричните вземания предмет на установителната защита, а и
какъв е действителния размер на задълженията на ответницата .
От изложеното в исковата молба , а и от приложените към исковата молба заверени за
вярност с оригинала копия на Договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 22.01.2021 г.; потвърждение за извършено прехвърляне на вземания (цесия) на
основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; извлечение от Приложение № 1/22.01.2021 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2021 г.; уведомление до Р.Я. (оригинал) ,
съдът намира за установено и доказано твърдението на ищцовата страна , че паричните
вземани предмет на договора за заем от 2018 г. са били прехвърлени от заемодателя – цедент
„К.Й. „ООД в полза на ищцовата страна – цесионер „АКПЗ“ ООД , като за целта е бил сключен
договор за покупко –продажба на вземания от 22.1.2021 г. Самия договор за цесия не е
оспорен от ответницата, но по същество се възразява против това длъжникът да е узнал за
продажбата на вземанията . Действително и самото ищцово дружество е твърдяло че е
отправено уведомление по чл. 99 ал.3 ЗЗД, което е върнато като непотърсено от адресата,
поради което и с исковата си молба е приложено уведомление.
От представения рамков договор за прехвърляне на вземания от се установява, че
„К.Й. ” ООД прехвърля на „А. К. П. З.” ООД вземанията, произтичащи от договори за заем,
индивидуализирани в приложение № 1 срещу определена покупна цена. Представено е и
приложение № 1, като видно от същото, че част от документа е вторично заличен по
отношение на номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и
непогасени задължения, като са останали видими графично форматираните колони от
таблицата и само един пълен ред от нея. Така под № 34 / лист 18 –ти от делото / е посочен
номера на договора за кредит, ЕГН, имената на ответницата, , отпуснат размер на кредита –
3000 лева, остатък главница от 2648,53 лв., остатък договорна лихва 999,95 лв. , общ остатък
на дълга към датата на продажбата на вземанията – 6928,26 лв.Представено е изходящо от
„К.Й. “ ООД потвърждение на извършена цесия за вземания, индивидуализирани в
коментираното приложение № 1.
Освен посочените по-горе доказателства на които ищцовата страна основава
основанието на иска си , по делото е допусната и ССчЕ .
От изслушаното заключение на в.л. М.И., по допусната съдебно-счетоводна
експертиза /листи от 86 –ти до 88 – ми включително /, неоспорено от страните , по същество
на спора се установява, че ответницата е извършвала плащания по процесния договор,
вписани в Таблица 1 към ССчЕ ,като последното е било сторено на 5.11.2018 г.
Т.е. от падежна дата 5.12.2018 г. ответницата е преустановила плащанията с което и
от деня следващ падежа – 06.12.2018 г. отв. Р .Я. е изпаднала в забава.
Съгласно т.2 от ССчЕ – общия размер на извършените от ответницата плащания
възлиза на 1 310,70 лв . / вписан в Таблица 1, колона 10 / , с които са били погасени : 351,47
лв. главница, 409,98 лв. договорна лихва, 530,00 лв. неустойка, 25,26 лв. наказателна лихва .
От заключението на в.л. М.И. по ССчЕ , т.3 , се установява също че на база
договорените задължения между страните по Договора за паричен заем № 380792/6.7.2018
г. в погасителния пан , извършените плащания и погасявания, общия размер на всяко от
6
претендираните парични вземания, изчислен от вещото лице е 3 923,63 лв. в това число
2648,53 лв. главница, 999,95 лв. договорна лихва , 275,15 лв. лихва за забава за периода от
07.07.2020 г. до 23.07.2021 г. , като експертизата изрично е съобразила нормата на чл.6
ЗМДВИП за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл., като не е начислявала лихви за
забава / Таблица 1 – колона 18 / .
Въз онова на заключенията по т.1 и т.2 , вещото лице в т.3 от ССчЕ обобщава, че
считано от 6.12.2018 г. ответницата е в забава, че ответницата е извършила плащания в общ
размер на 1310,70 лв., а общия размер на претендираните вземания възлиза на 3923,63
лв.
Т.е. при сравнение на сумите вписани в петитума на иска по чл.422 ГПК и
установения размер на парични вземания, които се претендират се налага извода, че
вземанията по размер са установени с пълна идентичност , с разликата единствено досежно
законната лихва за периода 5.8.2018 – 6.7.2020г., определена от вещото лице в по-висок
размер от търсения 275,15 лв. вместо 159,89 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№12135/2021 г., по описа на ВРС, ХLII -ри състав, че в полза на ищеца срещу ответницата е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, която е връчена на длъжника Р.Я.
по надлежния ред и същата в срока по чл.414 ГПК е депозирала писмено Възражение
против заповедта . Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта,
респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е било възложено по пътя на главното и
пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно облигационно отношение
между цесионера и ответника по договор за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен
валиден договор за цесия, по силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по
договора за кредит с ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в
качеството му на цесионер и „К.Й. ” ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.1.2021 г. / л. 12/ ведно
с приложение № 1, с който е прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за
заем № 380792 сключен на 06.07.2018 г.
Така сключеният договор от 22.1.2021 г. има рамков характер, доколкото със същия е
уговорени условията, при които ще се прехвърлят правата по неплатени задължения по
договори за кредит, сключени от продавача. Този договор сам по себе си не е достатъчен да
7
породи прехвърлителен ефект, доколкото рамковото споразумение изисква отделно
договаряне на индивидуалния предмет с подписване на образец по приложение № 1. Именно
с последното се довършва и фактическия състав по прехвърляне на конкретния пакет от
вземания, в който смисъл е страните са уговорили в чл.1 „Понятия“, т. 1.1.“Вземания „, т.1.2
.„Дата на прехвърляне“, т.1.3. „длъжник“ т.1.4 „покупна цена „. В случая фактическия
състав по прехвърляне на вземането е довършен с подписване на Приложение № 1 към която
дата вземанията по заемното правоотношение между „К.Й. “ ООД и ответника са били
изискуеми /с оглед уговорения краен срок на заема – 24 месеца считано от 6.8.2018 г. , а
именно 6.07.2020 г./.
В приложението по ясен и недвусмислен начин е индивидуализирано вземането,
което продавачът е имал към отв.Р.Я. , като заличаване на данните за други прехвърлени
вземания, не са от естество да разколебаят извода на съда относно волята на кредитора да се
разпореди с вземането си, произтичащо от твърдяния договор за кредит. Тази воля на
кредитора съдът намира за ясно изразена с представянето във фактическата власт на
купувача на списък, съдържащ всички данни за договора с конкретно физическо лице и
изричното потвърждение на цесията/л.17 от делото/. Следва да се отчете и че
прехвърлянето на вземане е принципно неформален акт и съдържанието на конкретната
сделка между кредиторите, извън договорената промяна на собствеността върху вземането
не засяга по никакъв начин длъжника, поради което и последният не може да си служи с
възражения при липса на твърдения, че е престирал на стария кредитор. Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за станалото
прехвърляне на вземането. В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни
ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство,
доколкото ищецът не е представил доказателства да е отправял уведомление, което да е
достигнало до ответника, съдът намира, че ответницата Р.Я. е надлежно уведомена за
извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба на дата 21.12.2021 г. /
л.41 от делото /, което съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда.
От коментираните доказателства се установява, че цедираното вземане, произтича от
сключен между ответника и К.Й.” ООД договор за предоставяне на паричен заем № 380792
от 06.07.2018 г., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да
предостави на заемателя кредит в размер на 3000 лева.Спор няма, че с подписване на
договора заемната сума е била усвоена от ответницата, а и този факт се установява и от
заключението на в.л. М.И. по приобщената по делото ССчЕ. Следователно за ответницата е
възникнало задължение да върне заетата сума, ведно с уговореното договорно
възнаграждение, на посочените в погасителния план дати. Доказателства за пълно и точно
изпълнение на това задължение на ответницата не са ангажирани, поради което и с изтичане
на договорения срок за ползване на заетата сума – 06.07.2020 г. ответница дължи изцяло
непогасената главница ведно с договорените акцесорни вземания.
По делото е несъмнено установено , че считано от падежа на вноската дължима на
5.11.2018 г., с оглед допусната забава в плащанията на месечните вноски, ответницата
8
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня следващ
падежа на всяко едно задължение до подаване на заявлението в съда, поради което и се
налага извод, че ответницата дължи лихва върху непогасената главницата за периода от
6.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда , както и законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда и до окончателното
изплащане на вземането . С настъпването на крайния падеж на договора, изтичащ на
6.7.2020 г. ответницата считано от дата 7.7.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда също дължи лихва за забава,в размер на законната.
Размерите на дължимите се от ответницата парични вземания са установени на база
ССчЕ, а именно – непогасена главница от общо 2 648,53 лв., 995,95 лв. договорна лихва за
периода от деня следващ падежа на първата непогасена месечна вноска до датата на
подаване на заявлението в съда и 275,15 лв.Претенцията на ищеца е за заплащане на
непогасена по ДПК главница, ведно с договорна лихва и обезщетение за забава и законната
лихва за забава считано от датата на подаване на заявлението в съда.
По отношение на тези вземания ответницата е въвела възражения за
недействителност на клаузите на договора досежно размера на ГПР, вмененото на
длъжника задължение в 3 дневен срок за обезпечи кредита и договорената неустойка.
Преди да разгледа възраженията на ответницата за нищожност на договорните клаузи
свързани с определяне на ГПР и начисляване на неустойка, съдът намира за доказано
възникналото заемно правоотношение между страните заемодател и заемател, като не се
спори,че заемателят – ответницата Р.Я. е получила в деня на подписване на договора сума от
3000 лв.
Не е спорно също, че ответницата е извършвала погашения по договора, а размера на
извършените от ответницата плащания е установен чрез ССчЕ – общо 1310,70 лв. / л. 88/ ,
като вещото лице е посочило начина на отнасяне на постъпилите вноски към размерите на
падежиралите вноски.
В настоящото производство ищецът,позовавайки се на договор за цесия от 22.1.2021
г. сключен с „К. Й. „ ООД, в качеството си на последен кредитор на вземанията претендира
установяване съществуване на вземане за главница в размер на 2648,53 лева
представляваща дължима главница, произтичаща от Договора за паричен заем №
380792 сключен на 06.07.2018 г., сумата от 999.95 лева представляваща договорна
лихва за периода 05 август 2018 г. до 06 юли 2020 г.;сумата от 159.89 лева
представляваща законна лихва за периода от 07 юли 2020 г. до 23 юли 2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2021 г. - момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Безспорно е, че
между „К.Й.“ ООД и Р.Я. са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, обективирани в писмения договор за заем от дата 06.07.2018 г.,
прехвърлени чрез цесия от 22.01.2021 г. в полза на цесионера – ищец .
Ищецът е установил и доказал,че има качеството последен кредитор на вземането,
9
като уведомлението на длъжника по реда на чл.99 , ал.3 ГПК за исковия съд е надлежно
извършено с получаване на преписа на исковата молба .
Към датата на получаване на преписа на исковата молба реално всички вноски по
договора за заем от първата до последната са падежирали , което обстоятелство съдът
съобразява при обосноваване на крайните си изводи от правна страна.
При тези обективни данни по делото, исковият съд следва да прецени дали са налице
в ДПК недействителни клаузи, след което да изведе правилни правни изводи.
Според договора, в полза на ответницата е предоставен кредит от 3000 лева, който е
следвало да се върне на общо 24 броя месечни погасителни вноски.Всяка погасителна
вноска е в размер на 183,50 лв. от 1 до 23, а 24-та от 183,43 лв. Лихвеният процент е
фиксиран за срока на договора и е в размер на 3.330% на месец. Общият размер на всички
плащания е 4 403,93 лева, която сума е сборът от общия размер на заемната сума и общите
разходи по кредита. ГПР е в размер на 48,075 %.
Според чл.6 от договора, заемът е следвало да бъде обезпечен с поне две от
обезпечения,а според чл. 8, заемателят декларирал, че му е известно и се счита за уведомен,
че в случай, че не предостави договореното в чл.6, ал.2 в тридневен срок от сключването му
или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от
ОУ, дължи на заемодателя неустойка в размер на 3 180,07лева, с начин на разсрочено
плащане, съгласно погасителния план, с размер на всяка месечна вноски за неустойка от по
132,50 лв. за вноски от 1 до 23 и 132,57лв. за последната 24 –та вноска.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон.
Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за
кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно
съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на
сключения договор. Настоящият съдебен състав намира, че в случая има нарушение на т.9 и
т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. В случая в чл.8 от договора формално е уговорена неустойка за
неизпълнение за задължение на ответницата, но според настоящи съдебен състав фактически
10
се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът
предвижда редица условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в
много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави
поръчител, който обаче трябва да отговаря на определени изисквания или да представи друг
вид обезпечение . Налагането на тридневен срок от сключване на договора за изпълнение на
клаузата на чл. 8 и чл. 6 въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и
да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
поръчител, още по-малко да намери такъв, който следва да отговаря и на всички условия.
Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не
и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативните опции за обезпечение,
то ВРС намира, че те също поставят мъчно преодолими пречки пред заемателя, който в
рамките на 3 дни единствено би могъл за прибегне към опцията която е разписана в чл. 6 ,
т.4 от договора – ценна книга издадена в полза на заемодателя . Именно запис на заповед е
подписала ответницата за да изпълни това условие .
Налага се извод, че всички опции по чл.6 от договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними, а и
след като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска. При тези трудно изпълними
условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от
3 180,07 лева /при главница от 3000 лева/ ВРС счита, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в
средство за обогатяването на кредитора. Ето защо договорената неустойка е нищожна.
Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с
вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай реално е уговорена допълнителна договорна
лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като това е така,
налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от императивните норми на ЗПК.
В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е
нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно месечният лихвен процент
няма да е 3.330%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и
вземането от 3180,07 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9
ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото
лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в
11
договора. В този размер следва да участва и сумата от 3180,07лева, изразена като процент.
Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и
ясно дали ГПР не надвишава пет пъти размера на законна лихва /чл.19, ал.4 ЗПК/. По
изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК,
целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. Горните изводи
не могат да се променят от твърденията на ищеца, че кредиторът е бил добросъвестна
страна по сделката, изпълнила задълженията си по ДПК. Фактът, че ответницата е
подписала договора не може да санира неговата недействителност, като противоречащ на
ЗПК. Като недействителни клаузите на чл.6 и чл. 8 не биха могли да породят действие,
поради което и исковият съд дължи произнасяне по същество относно това дължи ли
ответницата по процения договор парични вземания,в какъв размер и към кой кредитор .
Както бе посочено и по-горе , именно поради нарушение на чл.10, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК
сключеният договор за паричен заем е недействителен – чл.22 ЗПК. На основание чл. 23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен /приет за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Следователно потребителят в случая не дължи на кредитора суми за
договорна лихва, наказателна лихва и неустойка, поради нищожността на сключения
договор. Дължи се само чистата главница по договора, останала непогасена.
Изготвената по делото съдебно –счетоводна експертиза дава размер на дължима
главница от 2 648,53 лв.
Този размер на главница обаче се получава при приспадане на вече погасените от
ответницата вземания не само за главница, но и за лихви и неустойка, т.е. вземания които се
основават на нищожни клаузи . При направените от съда пресмятания от общо дължимата
главница от 2 648,53 лв. , при заключението на вещото лице че с платените общо 1 310,70
лв. / Таблица 1, колона 10 /са били погасени : 351,47 лв. главница, 409,98 лв. договорна
лихва, 530,00 лв. неустойка, 25,26 лв. наказателна лихва , то от сумата от 2 648,53 лв. следва
да се приспадне 409,98 лв. договорна лихва, 530,00 лв. неустойка и 25,26 лв. наказателна
лихва / 2 648,53 лв. – 925,24 лв. / за да се получи реално дължимия размер на главница , а
именно сумата от общо 1 723,29 лв.
С оглед изложеното по –горе ВРС извежда извода, че установителния иск е доказан
по основание и размер за сумата от 1 723,29 лв.в частта досежно главницата, като за
разликата до пълния претендирания размер от 2 648,53 лв. е останал недоказан, поради
което в съдът уважава иска за главницата до установения размер, а за разликата го отхвърля
.
С оглед установеност и доказаност на дължимост на парично вземане за главница ,
при безспорно събрани доказателства за забава на длъжника по см. на чл. 86 ЗЗД, съдът
присъжда в полза на ищцовата страна и законната лихва върху главницата от 1 723,29 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда .
В останалите части установителните обективно, кумулативно съединени искове
12
касаещи договорна и мораторни лихви върху главниците като неоснователни и недоказани
исковият съд отхвърля изцяло .
При така изложеното по –горе исковият съд следва да се произнесе и по въпроса за
отговорността за разноските .
Частичното уважаване на иска по чл.422 ГПК налага присъждане на съответния
размер на сторени разноски в полза на ищцовата страна , както по заповедното , така и по
исковото производство. В полза на ищцовата страна се дължи 0,45 % от реално сторения
размер на разноски , а в полза на ответницата 0,55 % от реално сторения от нея размер на
разноски .
На първо място по заповедното производство – ч.гр.д. № 12135/2021 г. заповедният
съд е определил разноски дължими се в полза на кредитора от 76,17 лв.за платена д.т. и
50лв. за юрисконсултско възнаграждение –т.е.общо 126,17 лв.От този размер съразмерно на
уважената част на иска, в полза на ищовата страна съдът присъжда разноски в заповедното
дело от общо 56,78 лв. на осн.чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
По исковото производство ищецът е сторил разноски от 129,78 лв. за платена д.т. и
150 лв. депозит за ССчЕ.Към тези разноски следва да се определи от съда размера на
дължимо се юрисконсултско възнаграждение, така както повелява разпоредбата на чл. 78
,ал. 8 ГПК. Размер от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение според исковия съд е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото,поради което и съдът определя този
размер , а не посочения от процесуалния представител на ищцовата страна в списъка по чл.
80 ГПК. От сбора от сторените от ищцовата страна разноски в исковото производство ,
съразмерно на уважената част на иска и на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК исковият съд
присъжда в полза на ищеца разноски по исковото производство от общо 193,40 лв. , на осн.
чл. 78, ал.1 и ал. 8 ГПК .
В полза на ответницата също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част
на иска. Ищцата е представила списък за разноски в който претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв., като едновременно с това е визирано ,че същото е
определяемо по реда на чл.38 ЗАдв. При наличие на процесуално представителство на
ищцата при условията на чл. 38, ал.2 ЗАдв., съдът следва да определи първо размера на
дължимото се адвокатско възнаграждение в полза на адвоката осъществил процесуално
представителство на ответницата. Този размер съгласно Наредба № 1 /2004 г. при общия
материален интерес от 3 808,37 лв . / чл.7, ал.2 т.2 / възлиза на сбора от 300 лв.+ 7 % за
горницата над 1000 лв. – т.е. 496,58 лв. Съразмерно на отхвърлената част на иска и на
осн.чл. 38 ЗАдв. съдът присъжда в исковото производство в полза на адв.П.Н. сумата от
273,12 лв. адвокатско възнаграждение .
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
13
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните – ищовата страна
„ А. К. П. З.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
Я. Я., чрез процесуален представител - юрисконсулт Й. М. и ответницата Р. ЯК. ЯНК. , ЕГН
**********, с адрес ***, че ответницата Р. Я.Я. , ЕГН ********** дължи на ищцовата страна „
А. К. П. З.“ ООД, ЕИК ***, следните ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ въз основа на Договор за
паричен заем № 380792 сключен на 06.07.2018 г., сключен между „К.Й.“ ООД и Р. ЯК.
ЯНК., задълженията по който са прехвърлени в полза на“АКПЗ „ЕООД по силата на
Приложение № 1 / 22.1.2021 г. към Договор за покупко – продажба на вземания (цесия) от
22.1.2021 г.: главница в размер на 1 723,29 лв. (хиляда седемстотин двадесет и три лева и
двадесет и девет стотинки ) ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.08.2021 г. – датата на подаване на З аявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ частично иска като неоснователен и недоказан за
разликата в размера на държимата се главницата , а именно от установения размер от 1 723,29
лв. (хиляда седемстотин двадесет и три лева и двадесет и девет стотинки ) до
претендирания от 2648,53 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и осем лева и петдесет и три
стотинки ) както и за акцесорните вземания за договорна лихва в размер на 999.95 лв.
(деветстотин деветдесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки )за периода от 05 август 2018 г.
до 06 юли 2020 г.; законна лихва в размер на 159.89 лв. (сто петдесет и девет лева и осемдесет и
девет стотинки) за периода от 07 юли 2020 г. до 23 юли 2021 г., до окончателното изплащане
на главницата, за които вземания е издадена Заповед № 4360/20.08.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20213110112135/2021 по описа на ВРС за
2021г., 42 състав, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р. ЯК. ЯНК. , ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „ А. К. П.
З.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Я. Я.
СУМАТА от общо 56,78 лв.( петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки )
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр. д. №
20213110112135/2021г. по описа на РС Варна, ХLII – ри състав, както и СУМАТА от общо
193,40 лв.( сто деветдесет и три лева и четиридесет стотинки) представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски от ищеца в исковото производство, пред настоящата инстанция
, съразмерно на уважената част на иска и на основание чл. 78 ал.1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ А. К. П. З.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Я. Я. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. Й. Н. от АК Варна , с рег. № ., със
съдебен адрес . СУМАТА от общо 273,12 лв. (двеста седемдесет и три лева и дванадесет
стотинки ) - адвокатско възнаграждение , дължимо за осъщественото от адв. П.Н.
процесуално представителство на ответницата Р. ЯК. ЯНК. , ЕГН **********, пред
14
настоящата инстанция в исковото производство, съразмерно на отхвърлената част на
исковете и на основание чл. 38 , ал.2 от Закона за адвокатурата .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15