ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№5687
гр. Перник, 07.11.2018 г.
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, втори състав, в закритото съдебно заседание на седми
ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 01622 по описа за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Еос матрикс“ ЕООД срещу А.Е.А..
С
разпореждане от 17.10.2018 г. съдът на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е указал на
ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе
сумата от 460 лева, представляваща депозит за адвокатско възнаграждение за
особен представител. Указано е още, че при неизпълнение указанията исковата
молба ще бъде върната. Разпореждането е получено от ищеца на 26.10.2018 г., при
което едноседмичният срок е изтекъл на 02.11.2018 г., като в този срок, а и към
момента не са изпълнени указанията на съда.
Представителната
власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от
съдебното определение за назначаването му. Касае се за представителство по Закона за правната помощ,
поради което определянето на особен представител се извършва със съдействието
на съответния Адвокатски съвет, измежду вписаните адвокати в Националния
регистър за правна помощ. Това представителство
съгласно разпоредбите на чл. 47, ал. 6
ГПК и чл. 36, ал. 1
ЗА е възмездно, като на
особения представител се следва възнаграждение, което се внася предварително от
ищеца - арг. чл. 76,
изр. 1 ГПК
и в размер, определен от съда в съответствие с разпоредбите на Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Задължено за заплащането му лице, съобразно указаното в чл. 47, ал. 6
ГПК, е именно ищецът, тъй
като той е страната, инициирала производството. В този смисъл са и
задължителните за съда разяснения, дадени в т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г., постановено по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС. Когато ответникът е призован при условията на чл. 47 ГПК, назначаването на
особен представител е задължително условие за провеждане на производството по
делото, а внасянето на разноските, представляващи възнаграждение за особения
представител, е предпоставка за назначаването му, откъдето следва, че изпълнението
на това задължение е предпоставка за развитието на процеса. Невнасянето на тези
разноски от ищеца, който е инициатор на процеса и заинтересован от развитието
му, въпреки изричните указания на съда за това, е основание за връщане на
исковата молба поради отсъствие на процесуална предпоставка за разглеждане на
делото. Предвид изложеното и с оглед на обстоятелството, че към настоящия
момент не са изпълнение указанията на съда за внасяне на депозит за
възнаграждение на особен представител, води до извод, че исковата молба следва
да се върне, а производството да се прекрати.
Прекратяването
на производство води до изовд, че следва да се обезсили издадената заповед за
изпълнение по ч.
гр. д. № 07301 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
Водим от горното, Пернишкият районен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр. д. № 01622 по описа за 2018 г. на Пернишки райоен съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед № 6181
от 30.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч. гр. д. № 07301 по описа за 2017 г. на Пернишки районен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишки окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия: