РЕШЕНИЕ
№ 1576
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120107135 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура” против „Бургаската гара“ ЕООД, за
установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи
следните суми: 105.56 лв. – неплатен остатък от наем за м.април 2020 год. по
сключен между страните на 22.02.2019 год. договор за наем на помещения,
находящи се в жп гара - Бургас, ведно с мораторна лихва в размер на 13.58
лв., начислена за периода от 25.03.2020 год. до 30.06.2021 год.; 144 лв. -
обезщетение, дължимо за м.май 2020 год., за ползване на наетите помещения
след прекратяване на договора, ведно с мораторна лихва в размер на 14.84 лв.,
начислена за периода от 25.06.2020 год. до 30.06.2021 год.; 28.80 лв. -
обезщетение, дължимо за м.юни 2020 год., за ползване на наетите помещения
след прекратяване на договора, ведно с мораторна лихва в размер на 2.73 лв.,
начислена за периода от 25.07.2020 год. до 30.06.2021 год.; 11.72 лв. -
неплатена стойност на предоставена ел.енергия в наетите помещения за
м.ноември 2019 год., съгласно сключен между страните на 02.07.2019 год.,
ведно с мораторна лихва в размер на 1.80 лв., начислена за периода от
25.12.2019 год. до 30.06.2021 год.; 16.37 лв. - неплатена стойност на
предоставена ел.енергия в наетите помещения за м.октомври 2019 год.,
съгласно сключен между страните на 02.07.2019 год., ведно с мораторна лихва
в размер на 2.66 лв., начислена за периода от 25.11.2019 год. до 30.06.2021
год., както и законната лихва върху посочените главници, начиная от
02.07.2021 год. до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д.
№ *****/ 2021 год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.415, ал.1, т.1 вр. с
чл.422 от ГПК, а правното им основание в чл.79, ал.1, чл.86, ал.1, чл. 232, ал.2
и чл.236, ал.2 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК - са
допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищцовото дружество поддържа предявените искове, моли за уважаването им
и за присъждане на деловодните разноски. Ангажира доказателства.
1
Представителят на ответното дружество оспорва исковете по
съображения, изложени в писмения отговор.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установени следните факти, относими към
правилното решаване на спора:
На 22.02.2019 год., между ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура” - наемодател и „Бургаската гара“ ЕООД -
наемател, е сключен договор за наем на помещения с обща площ от 48.40
кв.м., находящи се на втори етаж в източното крило на жп гара Бургас, при
наемна цена от 120 лв. месечно, без ДДС и срок - 5 години.
При сключване на договора наемателят е внесъл депозит от
360 лв., подлежащ на връщане след изтичане на наемния срок, ако няма
непогасени задължения, свързани с ползване на помещенията.
Страните изрично са предвидили като основание за
прекратяване на договора невъзстановяването от страна на наемателя на
депозита до първоначално дължимия му размер, в случай, че част от същия е
усвоена от наемодателя, поради несвоевременно заплатени наемни вноски и
режийни разноски - чл.13, ал.3 вр. с чл.4 и чл.6.
Между страните е сключен и втори договор - от 02.07.2019
год., с който ищцовото предприятие се е задължило да доставя ел.енергия в
наетите от ответното дружество помещения, срещу заплащане на отчетеното
потребление по доставни цени - цени, на които ел.енергията се доставя от
съответния оператор/доставчик.
На 09.03.2020 год., наемодателят е поканил наемателя, в 7-
дневен срок от получаване на поканата (получена на 10.03.2020 год.), да
възстанови употребената част от депозита, възлизаща на 297.56 лв., в т.ч. два
наема от по 144 лв. с ДДС за месеците януари и февруари 2020 год., както и
неустойка за забава в размер на 9.56 лв. Изрично е упоменато правото на
наемодателя да развали договора, в случай, че наемателят не изпълни това
свое задължение.
С последващо уведомление от 14.04.2020 год. и поради
неизпълнение на горното задължение, наемодателят е развалил договора и е
дал 7-дневен срок, в който наемателят да се яви и предаде наетите
помещения, в противен случай дължи обезщетение. Това уведомление е
получено на 24.04.2020 год.
Последвала е още една покана - от 07.05.2020 год. за
освобождаване на наетите помещения, поради разваляне на договора, която
също е получена - на 11.05.2020 год.
На 01.06.2020 год. от страна на наемателя е сформирана 3-
членна комисия, която на място е установила, че наетите помещения все още
не са освободени, макар обектът да не функционира и наемателят да не е
намерен.
Имотът е предаден от наемателя едва на 05.06.2020 год., за
което е съставен нарочен протокол, подписан от двете страни.
ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, в
качеството си на доставчик, е съставило 3 бр. фактури, всички неподписани за
получателя „Бургаската гара“ ЕООД. Тези с №№ *****/ 02.06.2020 год. и
****/ 02.07.2020 год., са за обезщетения за ползване на наетия имот след
прекратяване на договора, за целия м.май на 2020 год., в размер на 144 лв. с
ДДС и за периода от 01.06. - 05.06.2020 год., в размер на 28.80 лв. с ДДС;
фактурата с № ****/ 06.03.2020 год. е за наем в размер на 144 лв. за м.април
на 2020 год.
Трето за спора лице - ДП“ „Национална компания
Железопътна инфраструктура”, Поделение „С и Т“ - доставчик, също е
съставило фактури с №№ ********** / 31.10.2019 год. на стойност от 16.37
лв. и *****/ 29.11.2019 год. на стойност от 11.72 лв., с получател - ответното
2
дружество, касаещи начислени такси за ползване на ел.уредби, за предоставен
достъп и за потребена ел.енергия.
На 23.03.2020 год. наемателят е депозирал искане до
наемодателя за освобождаване от заплащане на месечния наем, за периода от
13.03.2020 год. и до отмяна на извънредното положение, обявено със
ЗМДВИП, на което е отговорено отрицателно, поради наличие на просрочени
задължения.
Ищцовият наемодател е изпратил на 17.12.2020 год. покана
до наемателя за заплащане на сумите по последните две фактури, която
покана е получена на следващия ден - 18.12.2020 год., както и покана от
04.01.2021 год. за заплащане на неплатените наеми и обезщетения, получена
на 08.01.2021 год.
Изслушано е заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза, според което процесните 5 бр. фактури са включени в
счетоводните регистри на ДП“ „Национална компания Железопътна
инфраструктура”, но не фигурурат в счетоводството на „Бургаската гара“
ЕООД; наемът за м. април е погасен частично - с 38.44 лв., с дължим остатък
от 105.56 лв.
Според св.Ч*, служител в ищцовото предприятие,
помещенията са били наети от ответното дружество за образователна
дейност, но в тях не са влизали групи, а са ползвани за складиране на вещи.
По ч.гр.д. № ****/ 2021 год. на БРС, образувано по
заявление на ищцовото дружество, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК за вземания с неясно/неуточнено основание, но съвпадащи по
размер с процесните и обективирани в цитираните по-горе фактури.
При така очерталата се фактическа обстановка, Бургаският
районен съд намира исковете за частично основателни.
Страните не спорят, че са били обвързани от процесния
наемен договор, както и че ответникът не е заплатил търсените от ищеца
суми за наеми и обезщетение за ползване на наетия имот. Този договор е
развален валидно (едностранно от наемодателя) на 24.04.2020 год. и то заради
неизпълнението от страна на наемателя-ответник да заплаща наемните
вноски, дължими за периода отпреди обявеното извънредно положение.
Установено е също, че наетите помещения са предадени от наемателя на
наемодателя на 05.06.2020 год., поради което „Бургаската гара“ ЕООД дължи
наема за м.април 2020 год., а също и обезщетение за ползването на наетите
помещения след разваляне на договора и до фактическото освобождаване - за
месеците май и юни, в размер на наемната цена - така Р№125-2013-II т.о. Ето
защо, исковете за дължимостта на посочените вземания са основателни и
следва да се уважат за предявените размери.
Очевидно е, че наетите помещения не са ползвани по
предназначение - за образователна дейност, а за складиране на вещи (св. Ч*),
поради което защитната теза на ответната страна, черпеща основание от
ЗМДВИП - за недължимост на наемните вноски, поради форсмажор, не може
да бъде споделена. Но дори помещенията да бяха ползвани по
предназначение, това не би повлияло горния извод, защото страните по
наемния договор са търговци, а сключената от тях сделка, във връзка със
занятието им, е търговска - чл.286, ал.1 от ТЗ. Ноторно е известно
извънредното положение, свързано с разпространението на Ковид-19,
наложило приемането на ЗМДВИП, обявено с решение на НС на РБ от
13.03.2020 год. Самата извънредност на положението го характеризира като
форсмажор по см. на чл.306, ал.2 от ТЗ и докато то е траело, съгласно ал.4 от
същия член, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни
задължения е спряно. Въведената със заповеди на Министъра на
здравеопазването с №№ РД-01-124/13.03.2020 год., РД-01-131/17.03.2020 год.,
РД-01-154/26.03.2020 год., РД-01-195/10.04.2020 год. и РД-01-263/14.05.2020
год., забрана за периода от 13.03.2020 год. до 14.05.2020 год. и последваща
3
извънредна епидемична обстановка до 14.06.2020 год., са препятствали
посещенията, респ. функционирането на обществени сгради и заведения, в
т.ч. за образователна дейност, каквото е процесното. Но защитата по
горепосочената норма касае освобождаване от договорни задължения, т.е.
произтичащи от валиден договор. В случая договорът е бил развален след
м.март 2020 год., поради неизпълнение от страна на наемателя. Хипотезата на
чл.236, ал.2 от ЗЗД е разновидност на института на неоснователното
обогатяване, т.е. е извъндоговорно основание за дължимост на обезщетение за
ползване на помещенията след прекратяване на договора и при
противопоставяне на наемодателя. Затова и тук форсмажорните
обстоятелства не ползват наемателя. Обратното би означавало да му се даде
възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
Основателни са и исковете за мораторна лихва по чл.86, ал.1
от ЗЗД, начислена върху наема и обезщетенията за ползване на наетите
помещения. Те са доказани в своето основание, с оглед основателност на
исковете за главници и поканата за заплащането им от 24.04.2020 год., но
няма достатъчно данни за техния основателен размер, поради което съдът, на
основание чл.162 от ГПК, го определя за претендираните периоди на: 13.58
лв. - за забава в плащането на наема за м.април 2020 год., 14.84 лв. - за забава
в плащането на обезщетение за м.май 2020 год. и 2.73 лв. - за забава в
плащането на обезщетението за м.юни 2020 год.
Дължима, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, е законната лихва
върху главниците за наем и обезщетения за ползване, начиная от депозиране
на исковата молба на 02.07.2021 год. (арг. чл.422, ал.1 от ГПК) год. до
окончателното им изплащане.
Изцяло неоснователни са исковете за дължимост на сумата
от 11.72 лв. - стойност на ел.енергия за м.ноември 2019 год. и сумата от 16.37
лв. - стойност на ел.енергия за м.октомври 2019 год., т.к. липсват
доказателства такава, възлизаща на посочената стойност, да е доставена в
наетите помещения.
Това от своя страна води до извода за неоснователност и на
исковете за мораторна лихва върху посочените вземания.
Казаното налага да се постанови решение в горния смисъл,
като на ищцовата страна, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и според основателната
част на исковете, се присъдят разноски за производството по ч.гр.д. № ***/
2021 год. на БРС, в размер на 67.86 лв., а настоящото производство - в размер
339.32 лв., вкл. държавна такса, възнаграждение за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.25 от Наредбата за заплащане на правна помощ.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Бургаската гара“ ЕООД, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр.Б*, бул.“**** представлявано от В* Д*,
на основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1, чл. 232, ал.2 и чл.236, ал.2 от ЗЗД, дължи
на ДП „Национална компания Железопътна инфраструктура”, ЕИК ****,
седалище и адрес на управление: гр.С*, бул.****, представлявано от З* К*,
следните суми: 105.56 лв. – неплатен остатък от наем за м.април 2020 год. по
сключен между страните на 22.02.2019 год. договор за наем на помещения,
находящи се в жп гара - Бургас, ведно с мораторна лихва в размер на 13.58
лв., начислена за периода от 25.03.2020 год. до 30.06.2021 год.; 144 лв. -
обезщетение, дължимо за м.май 2020 год., за ползване на наетите помещения
след прекратяване на договора и противопоставяне на наемодателя, ведно с
мораторна лихва в размер на 14.84 лв., начислена за периода от 25.06.2020
4
год. до 30.06.2021 год.; 28.80 лв. - обезщетение, дължимо за м.юни 2020 год.,
за ползване на наетите помещения след прекратяване на договора и
противопоставяне на наемодателя, ведно с мораторна лихва в размер на 2.73
лв., начислена за периода от 25.07.2020 год. до 30.06.2021 год., както и
законната лихва върху всяка от горните главници, начиная от 02.07.2021 год.
до окончателното им изплащане, за които вземания по ч.гр.д. № ****/ 2021
год. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за: 11.72 лв. - стойност на ел.енергия за м.ноември 2019
год. и мораторна лихва в размер на 1.80 лв.; 16.37 лв. - стойност на ел.енергия
за м.октомври 2019 год. и мораторна лихва в размер на 2.66 лв.; законната
лихва върху посочените две главници.
ОСЪЖДА „Бургаската гара“ ЕООД да заплати на ДП
„Национална компания Железопътна инфраструктура” деловодни разноски за
настоящото производство в размер на 339.32 лв., както и за производството
по ч.гр.д. № ****/ 2021 год. на БРС - в размер на 67.86 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: /П/
5