Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
20.09.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на петнадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 4601 по описа за 2021
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 20285322 от 30.12.2020 год., постановено по гр.дело № 12038/ 2019
год. по описа на СРС, ІІ ГК, 68 състав е отменена на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ заповед № БТГ-ЕБ/ЧР-Изх-7/23.01.2019 г. на пълномощник на ръководителя
на „Б.“ ЕАД, с която на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.1 КТ, е прекратено
трудовото правоотношение с Н.Н.П.; възстановена е на основание чл.344, ал.1,
т.2 КТ, Н.Н.П., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Б., на
заеманата от нея преди уволнението й длъжност „касиер“, с място на работа
СЗЕР-Ботевград в „Б.“ ЕАД; осъдено е „Б.“ ЕАД, ***, да заплати на Н.Н.П., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Б., сумата от 11268 лв./ единадесет хиляди
двеста шестдесет и осем лева/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за
оставането на ищцата без работа поради уволнението й в периода от 23.01.2019 г.
до 23.07.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума от предявяването
на исковата молба-27.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 600 лв./ шестстотин лева/, представляваща
платено от ищцата адвокатско възнаграждение по делото, като е отхвърлена в
останалата й част претенцията по чл.78, ал.1 ГПК на ищцата Н.Н.П. до пълния
предявен размер от 1000 лв./ хиляда лева/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото. С решението на съда е осъдено „Б.“ ЕАД, ***, да
заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС сумата от 550,72 лв./
петстотин и петдесет лева, и седемдесет и две стотинки/, представляваща дължима
държавна такса за уважената част от предявените искове.
Срещу решението на СРС, 68 с-в е постъпила
въззивна жалба от „Б.“ ЕАД, ***, чрез юрк.А.М., с искане същото да бъде
отменено в частта, с която са уважени предявените искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ и вместо това
да бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени предявените искове. Твърди
се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по съображения подробно изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна-ищец Н.Н.П., чрез
пълномощника си адв.Д.Б., оспорва жалбата, като неоснователна. Моли жалбата
като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
-потвърдено, като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество
въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното
производство са предявените от ищцата Н.Н.П. срещу ответника „Б.“ ЕАД, *** при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай, безспорно е по делото, видно и от събраните доказателства/
трудов договор № 015 от 03.09.2007 г./, че между страните е възникнало и
съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата Н.Н.П. е
изпълнявала длъжността „касиер, счетоводство“-КОД НКПД: 4121 2003; КОД НКИД:
4022 в „Б.“ ЕАД, ***. От трудовия договор се установява, че ищцата Н.Н.П. има
средно икономическо образование, завършен Техникум по икономика на селското
стопанство „В.Коларов“, гр.Ботевград, специалност: икономика, планиране,
отчетност на селското стопанство. От длъжностна характеристика, утвърдена от
началник район Ботевград при „Б.“ ЕАД се установява, че за длъжността касиер в
счетоводство, код по НКПД : 4121 2003 в поделение на „Б.“ ЕАД, счетоводно-
икономическа служба, район Ботевград се изисква средно образование/ средно
икономическо образование/. Видно от изрично отбелязване на страница 3 от
длъжностната характеристика се установява, че на 31.07.2008 год. ищцата Н.Н.П.
е получила и се е запознала със същата срещу положен подпис. От длъжностна
характеристика, утвърдена от ръководител СЗЕР-Ботевград при „Б.“ ЕАД се
установява, че за длъжността касиер, код по НКПД, 2011 г. : 4121 2003 в
териториално звено: СЗЕР-Ботевград при „Б.“ ЕАД се изисква средно общо/ средно
специално образование. Видно от изрично отбелязване върху длъжностната
характеристика се установява, че ищцата Н.Н.П. е получила и се е запознала със
същата срещу положен подпис. С докладна записка с изх.№ БТГ-ЧР-ДЗ-7/10.01.19 г.
от Т.Н., Ръководител регионално звено-Северозападен експлоатационен район
“Ботевград“ до Г-н В.М., Изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД е направено
предложение за промяна в изискванията за заемане на длъжностите касиер и
счетоводител оперативен по изложени в докладната записка съображения. Върху
докладната записка е поставена резолюция „Да“, очевидно от В.М., Изпълнителен
директор на „Б.“ ЕАД. От длъжностна
характеристика, утвърдена на 10.01.2019 г. от ръководител СЗЕР-Ботевград при „Б.“
ЕАД се установява, че за длъжността касиер, код по НКПД, 2011 г. : 4121 2003 в
териториално звено: СЗЕР-Ботевград при „Б.“ ЕАД се изисква висше икономическо
образование. Видно от изрично отбелязване върху длъжностната характеристика
се установява, че ищцата Н.Н.П. е получила и се е запознала с длъжностната си
характеристика на 23.01.2019 г. срещу положен подпис. От щатно разписание на
длъжностите на СЗЕР-Ботевград при „Б.“ ЕАД, утвърдено на 17.01.2019 год. от В.М.-
изпълнителен директор, в сила от 18.01.2019 г. се установява, че за длъжността
касиер, код по НКПД, 2011 г. : 4121 2003 в териториално звено: СЗЕР-Ботевград
при „Б.“ ЕАД се изисква висше образование. От представено изменение на
разписанието на длъжностите в СЗЕР-Ботевград при „Б.“ ЕАД, утвърдено на
17.01.2019 год. от В.М.- изпълнителен директор, в сила от 18.01.2019 г., се
установява, че за длъжността касиер, код по НКПД, 2011 г. : 4121 2003 в
териториално звено: СЗЕР-Ботевград при „Б.“ ЕАД се изисква висше образование.
От протокол № 01/23.01.2019 г., изготвен на основание резолюция по докладна
записка № БТГ-ЧР-ДЗ-7/10.01.2019 г., относно промяна на длъжностните задължения
и изискванията за заемане на длъжностите „Счетоводител оперативен“ и „Касиер“ в
отдел „Счетоводство и администрация“-СЗЕР Ботевград се установява, че на
23.01.2019 г. в присъствието на П.Й.-служител“Човешки ресурси“, Н.В.-
„Счетоводител оперативен“, служителят Н.Н.П. на длъжност „касиер“ в отдел
„Счетоводство и администрация“ се е запознал с промяната на длъжностните
задължения и изискванията за заемане на длъжностите „счетоводител оперативен“ и
„касиер“ в отдел „Счетоводство и администрация“-СЗЕР Ботевград. Установява се
също така обстоятелството, че на ищцата Н.П. била предоставена длъжностна
характеристика, утвърдена на 10.01.2019 г. от инж.Т.Н.- Ръководител СЗЕР
Ботевград на „Б.“ ЕАД, като след запознаване с длъжностните задължения и
изискванията за заемане на длъжността „касиер“, ищцата е заявила, че не
притежава образование, с образователна степен висше. С предизвестие №
БТГ-ЧР-Изх.6/23.01.2019 г. изготвено от инж.Т.Н., ръководител СЗЕР-Ботевград
при „Б.“ ЕАД, ищцата Н.Н.П., на длъжност “касиер“ в отдел „Счетоводство и
администрация“ на „Б.“ ЕАД, СЗЕР-Ботевград е била уведомена на основание чл.326
от КТ във връзка с чл.328, ал.1, т.6 от КТ- когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование за изпълняваната работа, с настоящето предизвестие, че възнамерява да
прекрати трудовото й правоотношение с изтичането на 30 дни на посоченото
основание, считано от датата, следваща деня на получаване на настоящето
предизвестие. Ищцата е уведомена също така, че трудовото правоотношение ще бъде
прекратено, като й бъде връчен акт за прекратяване. Предизвестието е било
връчено на ищцата на 23.01.2019 г. лично срещу подпис, видно от изрично
отбелязване върху него. С акт за прекратяване № БТГ-ЕБ/ЧР-Изх.-7/23.01.2019 г.,
издаден от „Б.“ ЕАД/ като работодател/, чрез пълномощник инж.Т.Н./ пълномощно №
БТГ-92-01-337/20.11.2018 г./ на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение с Н.Н.П., считано от 24.01.2019 г., с място на работа
СЗЕР-Ботевград на длъжност касиер. В акта за прекратяване, като причини за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочена разпоредбата на чл.328,
ал.1, т.6, пр.1 от КТ- не притежава необходимото образование за заемане на
длъжността. В акта е посочено изрично, че на ищцата следва да се изплатят
обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск и по
чл.220, ал.1 от КТ- 1 брутно трудово възнаграждение.Установява се, че акта за
прекратяване на трудовото правоотношение е връчен лично на ищцата срещу подпис
на 23.01.2019 год.
Предвид възприемането на
установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въззивната жалба е
допустима - подадена е в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При
постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С
оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция не споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно основателност на предявените от ищцата Н.Н.П. срещу
ответника „Б.“ ЕАД, *** при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2, т.3 във връзка с
чл.225,
ал.1 от КТ. Изводите на
съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата на ответника са изцяло
основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се
добави и следното:
Съществено изискване към
законноста на уволнението е наличието към момента на уволнението на всички
елементи от фактическия състав на приложеното прекратително основание - чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Съдът приема, че основанието
за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е липса на необходимо образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът намира,
че новите изисквания за образование и
професионална квалификация трябва да са въведени с нормативни актове,
длъжностна характеристика или щатно разписание. Работодателят има право с длъжностните характеристики или щатното разписание да
променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност,
когато същите не са определени в нормативен акт, а дори и когато са нормативно разписани, щом новите изисквания не
влизат в противоречие с тях. Работодателят не
е длъжен да посочи причините, довели до промяна в изискванията за образование и
квалификация за заемане на дадена длъжност. Волята на работодателя в този
случай е подчинена на негова суверенна преценка- съдът не е компетентен да се
произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадената длъжност и
дали има обективна производствена необходимост от въведената промяна. Преценката в този случай
какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците и служителите
е на работодателя и не подлежи на съдебен контрол.
Няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование
и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид
нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. По тази
причина съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост
или не от такава промяна.
Съгласно установената трайна съдебна практика на ВКС, изискванията за образование и квалификация за
заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по -
нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато
изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е
длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед
спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе
и по - високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена
длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в
длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба
с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за
заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл,
дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ, което обуславя
преценката за законност на уволнението./ в
този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения- решение № 321 от 31.10.2011 год. на ВКС по гр.дело №
13/ 2011 г., Г.К, ІІІ г.о., решение № 148 от 05.06.2013 год. на ВКС по гр.дело
№ 515/ 2012 г., Г.К., ІV г.о., решение № 71 от 24.07.2013 год. на ВКС по
гр.дело № 294/ 2012 год., Г.К., ІV г.о., решение № 345 от 06.03.2014 год. на
ВКС по гр.дело № 3868/ 2013 год., Г.К., ІV г.о., решение № 85 от 19.03.2013 год. на ВКС по
гр.дело № 760/ 2012 год., Г.К., ІV г.о./.
Основателни са доводите във въззивната жалба
за неправилност и необоснованост на решаващите изводи на първоинстанционния
съд, че процесната заповед за уволнение на ищцата била немотивирана, тъй като в
нея било вписано само, че трудовият договор с ищцата се прекратява на основание
чл.328, ал.1, т.6, пр.1 КТ, поради липса на необходимото образование за
изпълняваната работа, без обаче да е било посочено какво образование,
необходимо за изпълняваната от нея длъжност, не е налице. Изводите на съда не
са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. В
решение № 53/16.03.2012 г. по гр.дело № 854/2011 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС е
прието, че съгласно чл.335, ал.2, т.1 от КТ – в случаите, когато трудовият
договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване
на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на
предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има
само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за уволнението
са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е
определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че
страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по
отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната
проверка за законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията,
посочени в предизвестието за уволнение. Обосновката на прекратителното
основание е съобразно изложените там фактически доводи, като при несъответствие
между тях и дадената правна квалификация, определящо значение имат изложените
фактически доводи. В същия смисъл са и решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело №
229/2011 г. на ІІІ-то г.о. на ВКС и решение № 346/23.07.2010 г. по гр.дело №
468/2009 г. на ІV-то г.о. на ВКС. В
противоречие с тази практика на ВКС, необосновано и в нарушение на закона, първоинстанционният
съд не е взел предвид обстоятелството, че във връченото преди акта за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, предизвестие № БТГ-ЧР-Изх.6/23.01.2019
г. за прекратяване на трудовото й правоотношение достатъчно ясно, точно и
разбираемо са посочени причините за уволнението й, а именно, че тя не притежава
необходимото образование за изпълняваната работа; посочено е и правното
основание за уволнението – чл.328, ал.1, т.6 от КТ, което напълно кореспондира
с така посочените причини /фактически доводи/ за същото. Освен това, от
доказателствата по делото е безспорно установено обстоятелството, че ищцата е
била запозната с измененото от страна на работодателя изискване за образование
на 23.01.2019 г., когато й е връчена новата длъжностна характеристика утвърдена
на 10.01.2019 г., в която е посочено новото изискване за образование за
заеманата от нея длъжност – висше-икономическо образование, както и когато е
бил съставен протокол № 01/23.01.2019 г., подписан от нея, с който същата се е
запознала с длъжностните задължения и изисквания за заемане на длъжността „
касиер“, като е заявила, че не притежава образование, с образователната степен
висше. Макар първоинстанционният съд да е
установил тези обстоятелства от доказателствата по делото, напълно необосновано
и в нарушение на материалния и процесуалния закон той не ги е взел предвид и
неправилно е приел, че поради немотивираност на процесната заповед, ищцата не
била наясно с причините, респективно и с основанието за уволнението й. В
процесния случай, с оглед данните по делото, съдът приема за безспорно
установено обстоятелството, че ищцата е била наясно, както с фактическите причини, така и с основанието за
уволнението й.
В
настоящия случай съдът приема, че за законосъобразността на уволнението на посоченото
уволнително основание/ чл.328, ал.1, т.6,
пр.1 от КТ/
е достатъчно липсата на необходимото за заеманата длъжност образование да е
настъпила след сключването на трудовия договор, поради повишаване на
изискванията за длъжността и лицето да не отговоря на промените условия - образование
за заемането й, обстоятелства установени от работодателя, в чиято
доказателствена тежест е да докаже фактическия състав на приложеното уволнение.
Степента и вида на завършеното образование могат да бъдат предвидени в закон, в
друг нормативен акт или длъжностна характеристика. С
оглед нуждите на производствената и служебна работа, работодателят разполага с
правомощия да определи вида на специалността и въведе по-високи изисквания за
образование. Както се посочи, тези промени могат да бъдат въведени с
длъжностната характеристика, а преценката е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол. В настоящия случай към момента на уволнението
на ищцата Н.Н.П. за заеманата от нея длъжност- касиер в
териториално звено СЗЕР-Ботевград при „Б.“ ЕАД, с щатно разписание на длъжностите на СЗЕР-Ботевград при „Б.“
ЕАД, утвърдено на 17.01.2019 год. от В.М.- изпълнителен директор, в сила от
18.01.2019 г. и длъжностна характеристика за длъжността касиер от 10.01.2019 г.,
получена от ищцата на 23.01.2019 г., е въведено ново изискване за образование за
заемане на длъжността – висше икономическо образование, което е достатъчно, при несъответствие с образованието на
ищцата/ средно специално- икономическо
образование/, да се приложи състава на чл.328,
ал.1, т.6, пр.1 от КТ и се прекрати трудовото й правоотношение.
На следващо място съдът приема, че в настоящия
случай е безспорно
установено
обстоятелството, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване
на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл.328, ал.1,
т.6, пр.1 от КТ. С ново
щатно разписание на длъжностите на СЗЕР-Ботевград при „Б.“ ЕАД, ***, утвърдено
на 17.01.2019 год. от В.М.- изпълнителен директор, в сила от 18.01.2019 г., за заеманата
от ищцата длъжност „касиер“, е въведено ново изискване за образование – висше икономическо
образование, на което изискване безспорно ищцата вече не е отговаряла, тъй като
е със средно специално/икономическо/ образование, специалност: икономика,
планиране, отчетност на селското стопанство. Това обстоятелството не се оспорва
от страна на ищцата, видно и от приложения по делото протокол № 01/23.01.2019
г. С оглед на което за работодателят е възникнало правото да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал.1,
т.6, пр.1 от КТ.
Безпротиворечиво в практиката на ВКС се
приема, че преценката на работодателя за промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, доколкото по този начин не е
нарушена императивна правна норма, не се злоупотребява с право или не е
установен дискриминационен подход. Когато изискванията са предвидени в закон
или нормативен акт, работодателят е длъжен да ги съобрази в длъжностната характеристика,
като с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, може да въведе
и други и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на
определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени
в длъжностната характеристика /в този смисъл– мотиви по т.1 от ТР №
4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело № 4/2017 г. на ОСГК; решение №
321/31.10.2011 г. по гр. дело № 13/2011 г., III г.о., решение № 8/28.01.2010 г.
по гр. дело № 598/2009 г., III г.о. и др./. В случая е установено, че няма
повелителна разпоредба, която да забранява промяна на длъжностната
характеристика за длъжността заемана от ищцата- „касиер“ - по отношение
въвеждането на конкретно изискване за заемане на длъжността за висше
икономическо образование. В този смисъл, без правно значение е причината,
наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана с бъдеща промяна на
дейността, повишаване на качествените й показатели, увеличен обем на работа или
реорганизация. В мотивите към т.1 от ТР № 4/01.02.2021 г. по тълкувателно дело
№ 4/2017 г. на ОСГК изрично е посочено, че с оглед особеностите на конкретната
работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи
изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от
нормативно установените; в този смисъл са и разясненията в мотивите към т. 2 от
тълкувателното решение; в същия смисъл е и трайно установената непротиворечива
практика на ВКС по приложението на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, която не е предмет
на обсъждане в това тълкувателно решение.
На следващо място съгласно трайно установената
практика на ВКС, преценката на работодателя относно необходимостта от
въведените от него нови изисквания за образование и/или професионална
квалификация за заемане на съответната длъжност, е такава по целесъобразност и
не подлежи на съдебен контрол в рамките на контрола за законосъобразност на
уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, освен ако ищецът е навел твърдения
за факти, които могат да обусловят извод за недобросъвестно поведение от страна
на работодателя, който чрез нововъведените изисквания да цели единствено
уволнението на ищеца, или такъв извод за недобросъвестност очевидно да следва
от самото ново изискване за образование и/или професионална квалификация,
въведено от работодателя. Само при своевременно заявен довод за злоупотреба с
право /респективно и дискриминация/ следва да се извърши проверка дали
изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите
на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно и в
съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на
уволнението. В тежест на работника/служителя е да докаже тези обстоятелства -
че работодателят е целял единствено прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и
нуждите на работата, а само с цел да се прекрати трудовия договор с определен
служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, или
предварителната закрила по чл. 333 КТ. В решение № 71/24.07.2013 г. по гр. дело
№ 284/2012 г. , Г.К., IV г.о. на ВКС е прието следното: Злоупотреба с права от
страна на работодателя в хипотезата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е налице, когато
се установи, че единственото му желание, чрез законово допустими средства е
постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител или работник. Едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да
установяват или не злоупотреба с права; важно е дали е оборена
добросъвестността на работодателя – по пътя на пълно главно доказване да е
установено, че правната възможност по чл.328, ал.1 т.6 от КТ /допустимо,
възможно само по себе си правно действие/, е използвана целенасочено. За да
обоснове нарушение по чл.8, ал.1 от КТ, съдът преценява не доколко
работодателят има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на
определена длъжност, а фактите и обстоятелствата, които обосновават твърдението
за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те трябва да са
въведени в предмета на спора по надлежен ред. В случаите, когато ищецът –
работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като
изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни
изводи с предявяването на исковата молба. Съгласно чл.8, ал.2 от КТ се
презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение,
така че оборването на презумпцията е изцяло в тежест на работника или
служителя. В същия смисъл е и решение № 192/14.06.2013 г. по гр.дело № 680/2012
г., IV г.о. на ВКС, както и решение № 6/08.02.2019 г. по гр. дело № 1659/2018
г., ІІІ-то г.о. на ВКС; в същия смисъл са и решение № 239/21.05.2012 г. по гр.дело
№ 799/2011 г., IV г.о. на ВКС, решение № 58/30.07.2017 г. по гр. дело №
2600/2014 г., IV г.о. на ВКС, решение № 235/04.10.2017 г. по гр.дело №
4531/2016 г., IV г.о. на ВКС, решение № 185/16.06.2016 г. по гр. дело №
846/2016 г., IV г.о. на ВКС.
В настоящия случай, съдът намира, че с
исковата си молба ищцата е въвела в предмета на делото твърдения за
обстоятелства, които да обусловят извод за недобросъвестност от страна на
ответника-работодател при извършването на уволнението й на основание чл.328,
ал.1, т.6, пр.1 от КТ. В случая, с оглед данните по делото, съдът приема, че
довод за злоупотреба с право от страна на работодателя е въведен от ищцата с
исковата молба по делото, но на практика не се установява - няма доказателства
новите изисквания да са напълно неотносими към характера на работата и да целят
уволнението конкретно на ищцата.
Съдът
приема, че уволнението на посоченото прекратително основание по чл.328, ал.1,
т.6, пр.1 от КТ е законно, защото по делото е безспорно установено, че с
връчената на ищцата нова длъжностна характеристика са променени изискванията за
заеманата от нея длъжност „касиер“. На тези изисквания тя не отговаря, защото
има средно специално/икономическо/ образование със специалност „Икономика,
планиране, отчетност на селското стопанство“, при изискуемо висше икономическо образование.
Въвеждането на нови изисквания за заемане на една длъжност е въпрос на преценка
на работодателя и не подлежи на съдебен контрол. Изключение от този принцип е
наличието на злоупотреба с право. Оборването на презумпцията за добросъвестност
на работодателя при уволнението е в тежест на ищеца. В настоящия случай ищцата
не е доказала, че работодателят е променил изискванията за заеманата от нея
длъжност единствено и само с цел да прекрати трудовия договор. Съдът намира, че
не е компетентен да се произнася по въпроса за нужната квалификация за дадена
длъжност и има ли обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да
не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за
злоупотреба с право - чл.8, ал.1 от КТ, както и пряка и непряка дискриминация.
Работодателят има на общо основание задължение да спазва принципа за
добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения и въпреки, че в
хипотезата на уволнение по чл.328, ал.1, т.6 и т.11 от КТ съдебният контрол не
обхваща преценката за целесъобразност, контролът на съда за законосъобразност
на уволнението включва и преценката дали трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на закона /чл.8, ал.1 от КТ/,
когато в процеса е въведено твърдение за нарушения на тези изисквания. Такива
обстоятелства не са установени по делото от ищцата, която носи тежестта да ги
докаже. На следващо място, обстоятелството, че длъжностната характеристика е
променена само по отношение на изискването за образование, само по себе си не
може да обоснове извод за злоупотреба с право. Преценката на работодателя за
промяна в изискванията за заемане на определена длъжност не подлежи на съдебен
контрол, доколкото по този начин не е нарушена императивна правна норма, не се
злоупотребява с право или не е установен дискриминационен подход. Няма
повелителна разпоредба, която да забранява промяна на длъжностната
характеристика само по отношение на изискването за образование. Презумпцията за
добросъвестност по чл.8, ал.2 от КТ е оборена само когато по делото е
установено от ищеца, че чрез предоставените му от закона средства работодателят
е целял единствено прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че
въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а само
с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят
изискванията за подбор по чл.329, ал.1 от КТ или предварителната закрила по чл.333
от КТ. Съдът приема, че работодателят може да прецени какво образование и каква
квалификация са необходими за съответната длъжност, като установи различни или
по-високи критерии от нормативно установените. Без правно значение е причината,
наложила промяната в изискванията, тя може да е свързана с бъдеща промяна на
дейността, увеличен обем на работа или реорганизация, като в тежест на
работника е да докаже недобросъвестността на работодателя в нарушение на чл.8,
ал.1 КТ. Доказателства в процесния случай от страна на ищцата относно доказване
недобросъвестност на работодателя в нарушение на разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТ не са ангажирани по делото.
По изложените съображения обжалваното решение
е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. От изложеното
следва, че предявеният по делото иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, както и обусловените от него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344, ал.1, т.3 за присъждане на
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, се явяват неоснователни. С оглед на това, обжалваното решение, като неправилно,
следва да се отмени, включително и в частта за разноските, като вместо него
настоящата въззивна инстанция следва да постанови отхвърляне на неоснователните
искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ.
Относно
разноските по производството.
При
този изход на спора на основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК на въззивника- ответник следва да се присъдят своевременно поисканите и
дължими разноски за двете инстанции. Искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на
въззивника- ответник съдът намира за основателно. Досежно размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение на въззивника - ответник, съдът намира, че към
момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила изменение на
разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата редакция
на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на делото,
следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се присъди,
когато юридическо лице е било защитавано
от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело определен по реда на чл. 37 от ЗПП. И тъй като чл. 37 от ЗПП препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да
намери приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от
въззиваемата страна-ищец в полза на въззивника- ответник юрисконсултско
възнагражение следва да се определи от
съда в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции/ 100 лв. за първата
инстанция и 100 лв. за въззивната
инстанция/. Въззиваемата страна- ищец следва да бъде осъдена да заплати на
въззивника- ответник и сумата от 305,36 лв., заплатена държавна такса за
въззивно обжалване, или общо дължими разноски за двете съдебни инстанции в
размер на сумата от 505,36 лв. На въззиваемата страна- ищец, разноски за
въззивното производство не се дължат.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 20285322 от 30.12.2020 год., постановено по гр.дело № 12038/ 2019 год. по
описа на СРС, ІІ ГК, 68 състав, в частта, с която е отменена на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ заповед №
БТГ-ЕБ/ЧР-Изх-7/23.01.2019 г. на пълномощник на ръководителя на „Б.“ ЕАД, с
която на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.1 КТ, е прекратено трудовото правоотношение
с Н.Н.П.; възстановена е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, Н.Н.П., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Б., на заеманата от нея преди уволнението й
длъжност „касиер“, с място на работа СЗЕР-Ботевград в „Б.“ ЕАД; осъдено е „Б.“ ЕАД, ***, да заплати на Н.Н.П.,
ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Б., сумата от 11268 лв./
единадесет хиляди двеста шестдесет и осем лева/, представляваща обезщетение по
чл.225, ал.1 КТ за оставането на ищцата без работа поради уволнението й в
периода от 23.01.2019 г. до 23.07.2019 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от предявяването на исковата молба-27.02.2019 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 600 лв./ шестстотин
лева/, представляваща платено от ищцата адвокатско възнаграждение по делото, както и в частта с която е осъдено „Б.“ ЕАД, ***, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на СРС
сумата от 550,72 лв./ петстотин и петдесет лева, и седемдесет и две стотинки/,
представляваща дължима държавна такса за уважената част от предявените искове и вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените
от Н.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Б., срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ за отмяна, като незаконосъобразно, на уволнението на ищцата, извършено на
основание чл.328, ал.1, т.6, пр.1 от КТ с акт прекратяване № БТГ-ЕБ/ЧР-Изх-7/23.01.2019 г., издаден от пълномощник
на Изпълнителния директор на „Б.“ ЕАД, ***, и за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност “касиер“ в отдел „Счетоводство и
администрация“ на „Б.“ ЕАД, СЗЕР-Ботевград, както, и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1
от ГПК за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане на ищцата
без работа за периода от 23.01.2019 г. до 23.07.2019 г., в размер на сумата от 11268
лв./ единадесет хиляди двеста шестдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА Н.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, чрез адв.Д.Б., да заплати
на„Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК, сумата от 505,36 лв. / петстотин и пет лева, и 36 стотинки/, представляваща
направени разноски пред двете съдебни инстанции.
РешениеТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.