№ 780
гр. София, 08.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110145306 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „М.“ АД, с ЕИК: .........., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Л.И., в качеството му на цесионер по
договор за цесия, сключен между него и дружеството „Р. (Б.)” ЕАД
/понастоящем „К.Б.С.Б. Б.“ ЕАД/, срещу Е. А. Й., с ЕГН: **********, с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата от 3302.24 лева – главница по договор за банков
кредит от 31.01.2008 г., сумата от 1007.65 лева – обезщетение за забава за
периода от 10.01.2020 г. до 10.01.2023 г. включително, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2607/2023 г. по описа на СРС
– 17.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен на 31.01.2008 г.
договор за банков кредит между „Р.Б. (Б.)“ ЕАД, /понастоящем „К.Б.С.Б. Б.“
ЕАД/, като кредитодател, от една страна и С. Н. П., като кредитополучател и
Е. А. Й., в качеството на съдлъжник. Твърди се, че въз основа на така
сключения договор заемодателят е отпуснал кредит в размер на 10 150 лева.,
със срок на изплащане до 15.01.2018 г. С оглед на това посочва, че падежът на
задължението по процесния договор за кредит е настъпил на 15.01.2018 г.,
поради което и с оглед приложимата към процесния случай 5-годишна
давност, давността би била изтекла на 15.01.2023 г. Посочва се обаче, че за
периода на действащо извънредно положение в Б. от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. не е текъл давностен срок относно настоящото вземане, поради
което давността изтича на 22.03.2023 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е
депозирано в съда на 17.01.2023 г., а по пощата на 12.01.2023 г., поради което
процесното вземане не е погасено по давност.
На следващо място в исковата молба се посочва, че на 24.10.2017 г.
1
заемодателят като цедент е сключил с ищеца като цесионер договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който му е прехвърлил вземанията си
по процесния договора за банков кредит, като цедента е упълномощил
цесионера да уведоми длъжника. Поддържа, че уведомление за цесията е
било изпратено до ответника, като прилага като доказателство разписка изх.
№ RVI00496. Уточнява се, че и към момента на предявяване на иска
ответникът продължава да не е изпълнила задълженията си.
С исковата молба са представени: рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) и приложение № 1 и № 1А към него,
потвърждение за сключена цесия, договор за банков кредит от 31.01.2008 г.,
уведомление за извършено прехвърляне на вземания, известие за доставяне и
обратна разписка към него.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от страна на Е. А. Й., чрез еднолично адвокатско дружество „Н. М.“,
с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално –
неоснователни. Оспорва предявените искове като недопустими, тъй като
ищецът не е посочил как е изчислена претендираната сума от 4309,89 лв.,
дали в нея се включва само незаплатена главница по кредита или освен
главница са включени и други вземания, не става ясно в какъв размер е
погасено задължението за връщане на кредит, как е отразено погасяването,
кои вноски точно са забавени, дали в тази сума се включват капитализирани
лихви, като посочва, че неяснотата относно посочените факти затруднява
правото на защита на ответника. Оспорват цесията да има действие спрямо
длъжника, тъй като е цедирано само вземането срещу длъжника С. П., но не и
срещу съдлъжника. Посочва, че макар с договора за цесия в полза на
кредитора да се прехвърлят и всички обезпечения, посоченото задължение е
самостоятелно, тъй като ответницата е съдлъжник, а не поръчител. Оспорват
действителността на извършената цесия с твърденията, че ответницата не е
била надлежно уведомена за извършената цесия. На ответницата не е
предоставена информация за точния размер на вземането, нито за банкова
сметка по която да погасява задължението си. Поради всичко посочено дотук
оспорва пасивната легитимация на ответницата.
Оспорва предявения иск и по същество, като твърди, че исковата молба
е неоснователна. На първо място, посочва, че не са представени доказателства
дали въобще кредитът е бил усвоен, кога е станало това и по какъв начин.
Релевира възражение за погасителна давност на претендираните
вземания. Посочва, че доколкото съобразно договора всяка погасителна
вноска се дължи на 15-то число на съответния месец, то давността за всяка
една вноска започва да тече от 16-то число на съответния месец, тъй като
всяка вноска става изискуема с настъпване на съответната падежна дата, а
давността тече от настъпване на изискуемостта. Посочва, че съгласно чл. 10
от договора при неплащане на задължението по договора изцяло или отчасти
в продължение на повече от 150 дни кредитът, заедно с акцесорните
плащания става автоматично предсрочно изискуем, т.е. без да е необходимо
уведомление, поради което давността за цялото вземане е започнала да тече
от 151-вия ден, поради което твърди, че давността е изтекла към датата на
2
подаване на заявлението. В условията на евентуалност твърди, че в случая се
прилага кратката 3-годишна давност.
Оспорва мораторната лихва като недължима и погасена по давност.
Посочва, че кредиторът е следвало да се обърне за изпълнение първо
към главния длъжник – кредитополучателя, а обръщането за изпълнение към
длъжника, който не е усвоил кредита нарушава правилата на
добросъвестността.
Прави искане за привличане като подпомагаща страна на главния
длъжник С. Н. П..
С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде отхвърлен.
По искането за привличане на трето лице помагач от страна на
ответника:
Ответникът прави искане да бъде привлечен като помагач главният
длъжник по договора за кредит С. Н. П., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.И.,
обл. Я., ул. „Х.Б.“ ....
По направеното искане за привличане на помагач съдът намира
следното: Правният интерес от привличането на трето лице е всякога
обусловен от наличието на правна възможност чрез участието си в процеса по
делото, същото да съдейства за постановяване в полза на привличащата го
страна на благоприятно съдебно решение, което да въздейства и върху
неговото правно положение, като предотврати регресната му отговорност,
както и от обвързването на третото лице помагач с обвързващата сила на
мотивите на постановеното съдебно решение, която може да помогне на
привляклата го страна в последващ процес и ще спести повторно доказване на
обстоятелствата, установени по делото, в което третото лице-помагач е
участвало.
Съдът намира искането на ответника за основателно и допустимо,
поради което следва да се допусне участието на третото лице-помагач, тъй
като ответникът има правен интерес от привличане на трето лице помагач,
тъй като главния длъжник има интерес да помогне на съдлъжника за
постановяване на изгодно решение в негова полза, като може да посочи факти
и да представи доказателства срещу предявения иск, които са неизвестни на
ответника и поради това, че относно отговорността на двамата съдлъжници
има общи факти представените от третото лице-помагач факти и
доказателства могат да имат значение за отхвърляне на предявения иск срещу
ответника, а при постановено евентуално осъдително решение, ответникът ще
може да обвърже посоченото лице с обвързващата сила на мотивите на
съдебното решение, която ще може да помогне на ответника в евентуален
последващ процес за търсене на регресна отговорност на главния длъжник.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
3
По делото следва да бъде приобщено ч.гр.д. № 2607/2023 г. по описа на
СРС.
Следва да се назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза като
вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде
отговор на следните въпроси: изготви погасителен план по кредита; каква
сума е усвоена от кредитополучателя С. Н. П. по договор за банков кредит от
31.01.2008 г. – на коя дата, в какъв размер и по какъв начин, ако е по банков
път – по коя банкова сметка; постъпвали ли са суми за погасяване на кредита
– на кои дати, по коя сметка и в какъв размер; ако са постъпвали суми, то как
са се погасявали чрез тях задълженията по кредита; какъв е размерът на
задълженията към Банката с оглед условията на сключения договор за
периода от усвояването на кредита до 17.01.2023 г. – датата на която е
подадено заявлението до СРС; на коя дата е преустановено редовното
издължаване на вноски по лихви и главница по усвоения кредит и колко са
пропуснатите /неплатени/ месечни вноски, общ размер на дължимата сума по
тях и брой на дните забава; кога и при какви условия кредитът е станал
предсрочно изискуем съгласно данните в системата на „Р. (Б.)“ ЕАД; какъв е
размерът на дължимите суми на ищеца към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.01.2023 г. – за
главница, лихви, такси и какъв е общият размер на дълга;
Съдът, след като констатира, че предявеният иск срещу Е. А. Й. е
допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК,
както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и на
основание чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА, на основание чл. 219 от ГПК С. Н. П., с ЕГН
**********, с адрес: с. Г.И., обл. Я., ул. „Х.Б.“ ..., като трето лице-помагач на
страната на ответника.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът, претендира права от договор за банков кредит от
31.01.2008 г., по който ответникът е съдлъжник.
- правна квалификация – установителните искове са с правно
основание, както следва: искът за сумата от 3302.44 лв. – главница по договор
за кредит е с правно основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 122, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и искът за мораторната
лихва в размер на 1007,65 лв. е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – Ответницата е съдлъжник по договор за банков кредит, сключен
между „Р. (Б.)” ЕАД и С. Н. П. – като кредитополучател. Липсва спор и че
процесните суми са прехвърлени на ищеца с договор за цесия между него и
4
първоначалния кредитор.
Горните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване.
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно
облигационно отношение между праводателя му „Р. (Б.)” ЕАД и ответника, от
което произтича претендираното от ищеца вземане. Следва да се докаже
съдържанието на това облигационно отношение – размер на отпуснатия
кредит, срок на договора, падеж на вземанията (вноските), като и че
ответникът се е задължил като солидарен длъжник. Ищецът следва да докаже,
че заемодателят е изпълнил точно задълженията си по договора –
предоставяне на сумите по кредита в полза на кредитополучателя С. П.. С
оглед на това, че вземанията се претендират на основание договор за цесия,
ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен такъв договор, както
и че ответникът е бил надлежно уведомен за тази цесия.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на
претендираните с исковата молба суми, възраженията и твърденията си, както
и настъпване на правопораждащи, правопогасяващи или правоунищожаващи
факти, включително и изтичането на давностния срок.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
По възражението за погасяване по давност ищецът следва да докаже
настъпването на факти и обстоятелства, които спират или прекъсват теченето
на давностния срок.
- факти, за които страните не сочат доказателства – ответникът не
сочи доказателства да е платил претендираната сума.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2607/2023 г. по описа на СРС, 63-ти състав.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза като
вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде
отговор на следните въпроси: изготви погасителен план към кредита, каква
сума е усвоена от кредитополучателя С. Н. П. по договор за банков кредит от
31.01.2008 г. – на коя дата, в какъв размер и по какъв начин, ако е по банков
път – по коя банкова сметка; постъпвали ли са суми за погасяване на кредита
– на кои дати, по коя сметка и в какъв размер; ако са постъпвали суми, то как
са се погасявали чрез тях задълженията по кредита; какъв е размерът на
задълженията към Банката с оглед условията на сключения договор за
периода от усвояването на кредита до 17.01.2023 г. – датата на която е
подадено заявлението до СРС; на коя дата е преустановено редовното
издължаване на вноски по лихви и главница по усвоения кредит и колко са
пропуснатите /неплатени/ месечни вноски, общ размер на дължимата сума по
тях и брой на дните забава; кога и при какви условия кредитът е станал
предсрочно изискуем съгласно данните в системата на „Р. (Б.)“ ЕАД; какъв е
размерът на дължимите суми на ищеца към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.01.2023 г. – за
главница, лихви, такси и какъв е общият размер на дълга, както и редовно
5
водено ли е счетоводството на „Р. (Б.)“ ЕАД.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за вещо лице в размер на 350 лева, вносим от
ищеца.
УКАЗВА на ищеца да внесе така определения депозит по депозитна
сметка на СРС в тридневен срок от получаване на съобщението с препис от
настоящото определение и да представи доказателства за това, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай поведението му може да бъде
ценено при условията на чл. 161 от ГПК е съдът да приеме за доказани
обстоятелствата, относно които страна е създала пречки пред доказването.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В. П., която да бъде призована след
внасяне на определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА трето неучастващо по делото лице – „Р. (Б.)“ ЕАД, да
предостави достъп до счетоводните си книги за извършване на справка от
страна на вещото лице по назначената от съда счетоводна експертиза, като
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще наложи на трето лице имуществена
санкция на осн. чл. 87 ГПК в размер от 50 до 300 лв. за първо нарушение и от
100 лв. до 1200 лв. – за всяко следващо, както и за затрудняване на хода на
делото и третото лице може да носи отговорност пред страните за причинени
с оказа вреди, което може да бъде реализирано в отделен процес.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.04.2024 г. от
09.50 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице, както и
третото лице помагач – по адреса посочен по делото. За третото лице помагач
да се изготви справка в НБД „Население“ за постоянен и настоящ адрес, както
и справка в НОИ за месторабота. Третото лице помагач да се призове и по
адресите в справката НБД „Население“, както и чрез работодател при
установен такъв. При третото посещение по всеки от адресите на третото
лице на същите да се залепи и уведомление по чл. 47 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, препис от настоящото определение за
насрочване, ведно с обективирания в него доклад по делото, а на ищеца и
препис от отговора.
ДА СЕ ВРЪЧИ на конституираното трето лице-помагач преписи от
исковата молба, приложенията към нея, отговора на исковата молба и
настоящото определение.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение,
са длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
6
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към Центъра за спогодби и медиация в гр. София,
като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната му част подлежи на обжалване
от ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен от
връчването му. Определението в останалата му част е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7