Решение по дело №125/2019 на Окръжен съд - Перник

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 260024

 

гр.Перник, 18.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                          Председател: Милена Даскалова

 

при секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията т.дело № 125 по описа за 2019 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 86 ЗЗД.

По изложени в исковата молба обстоятелства ищцата, М.Г.Г., моли да бъде осъден ответникът ЗД „Евроинс” АД, гр. С., да й заплати сумата от 80 000 лв. – част от дължимата сума от общо 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от смъртта на Г. С. В., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, настъпило на *** г., в *** и причинено от Д.Е.Н. като водач на МПС – колесен трактор „Беларус” с рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата твърди, че е образувано НОХД 151/ 2019 г. по описа на ОС Перник и ВНОХД №1038/2019г. по описа на 6 с-в на САС срещу виновния водач и същият е признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда. Твърди също, че е живеела на семейни начала с починалия Г. В., като са планирали сключването на брак и създаване на деца. Между тях е съществувала много силна връзка с чувство на обич, уважение, взаимна привързаност и подкрепа.

Ответникът е оспорил иска по основание  и размер. Не е оспорено наличието на сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № *** за периода от 19.07.2017 г. до 18.07.2018 г., по отношение на колесен трактор „МТЗ Беларус", с peг. номер ***, като и факта на настъпване на процесното ПТП. Посочено е, че на *** г. е постъпила молба от ищеца, с която е предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на Г. В.. Доколкото между лицата не е сключен граждански брак и не са налице данни за наличие на особено близки и трайни отношения между тях, с уведомително писмо от ***г. застрахователят е изискал да се представят доказателства в тази насока, както и да се посочи банкова сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. В срок не са представени изисканите документи и с писмо от *** г. ищцовата страна е уведомена, че въз основа на представените  документи не може да бъде определено основанието и размера на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение. Доколкото и към датата на завеждане на исковата молба, ответното дружество не разполага с информация относно действителните отношения между ищцата и починалото лице, са оспорени твърденията, че същите са били в продължителна и трайна фактическа връзка, която е характеризирана с чувства на обич, уважение и взаимна привързаност.

Оспорва размерa на предявената исковата претенция като завишен.

Направено е възражение за съпричиняване, като се поддържа, че  пострадалият е управлявал мотоциклета с превишена скорост и не се е движил в предназначената за неговата посока на движение лента. Същият е забелязал навлизащия на пътното платно трактор, но не е задействал своевременно спирачната уредба на мотоциклета и не е предприел навреме действия за избягване на удара.

Оспорена е претенцията за присъждане на лихва, като се поддържа, че ответното дружество не е давало повод за завеждане на делото. Твърди се, че за застрахователя е невъзможно да установи наличие на материална легитимация на ищцата във връзка с предявената претенция, предвид на което и не е изпаднал в забава. Оспорена е и началната дата от която се претендират лихви.

В допълнителната искова молба ищцата поддържа наведените в исковата молба твърдения за претърпени болки и страдания. Твърди, че претендираното обезщетение е съобразено с принципа за справедливост. Оспорени са наведените от ответника възражения за съпричиняване, като се сочи, че от представените писмени доказателства няма данни, от които да се направи извод, че починалият е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

За неоснователни са счетени доводите на ответното дружество, че не е дало повод за образуване на настоящото производство, тъй като за такъв повод се счита отказът за заплащане на обезщетение. Сочи се също, че съгласно КЗ, при представяне на Констативен протокол за ПТП, застрахователното дружество не може да откаже плащане. Във връзка с твърденията на ответното дружество за непредставяне на документи по заведената застрахователна претенция, ищцата се е позовала на разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ и е посочила, че ако за произнасяне на ответника са му били нужни още документи, то той е имал правото и възможността да се снабди с тях.

По отношение възражението на ответника относно началния момент, от който се дължи лихва за забава, ищцата е навела доводи, че приложимата  норма е чл. 429, ал.З КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на настъпване на застрахователното събитие, а застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то застрахователят има задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, т.е. от *** г. Посочила е,  че  най - късният момент от който възниква задължение за лихви е *** г.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа първоначално въведените си възражения.

Третото лице помагач на страната на ответника - Д.Е.Н., не е изразил становище по иска.

Пернишкият окръжен съд като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено и доказано от правна и фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е представен протокол за оглед на местопроизшествие. Този протокол има характера на официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието. Въз основа на същия, съдът приема за установено, че на *** г., на улица „***“, пред дом №**, в землището на ***, по пътя за *** е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на МПС – трактор, модел „Беларус”, с ДК № *** и мотоциклет, марка „Хонда“, с ДК № ***. В протокола е отразено, че тракторът се намира перпендикулярно на оста на пътя, като предната му част сочи в дясна посока, като изрично е отбелязано, че посока на огледа е от *** към ***. Мотоциклетът се намира с предна част по посока на огледа, забита под двигателя и скоростната кутия на трактора, като задната му гума се намира на 2,30 метра в ляво от десен край на платното за движение. Констатирано е, че асфалтовата настилка е суха, пътят е двупосочен, без хоризонтална пътна маркировка, асфалтът е напукан, в лошо състояние, с кръпки.

По случая е  образувано досъдебно производство № 326/2018 г. по описа на *** РУ МВР – П., същото е приключило и въз основа на него е образувано НОХД №151 по описа на Окръжен съд – Перник за 2019г. С присъда №12/08.07.2019г., постановена по НОХД №151/2019 по описа на Окръжен съд – Перник, е признат за виновен Д.Е.Н. за това, че на ***г., около 18:00 часа на улица „***“ №**, в ***, при управление на МПС – трактор, модел „Беларус”, с ДК № *** като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.3 ЗДвП, и излизайки от крайпътна територия /двор/ не е пропуснал движещ се по пътя мотор марка „Хонда“, с ДК № ***, като по непредпазливост е причинил смъртта на Г. С. В. и му е наложил съответно наказание за извършеното престъпление. С решение №463/20.11.2019г., постановено по ВНОХД №1038 по описа на Софийски апелативен съд за 2019г., първоинстанционната присъда е потвърдена в тази й част. Съгласно чл. 300 ГПК, настоящият състав, който разглежда гражданските последици от деянието, е обвързан от посоченото в Присъда №12/08.07.2019г., постановена по НОХД №151/2019 по описа на Окръжен съд – Перник и потвърдена с решение №463/20.11.2019г., постановено по ВНОХД №1038 по описа на Софийски апелативен съд за 2019г., относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

По делото е прието заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, което не е оспорено от страните.

Видно от заключението на вещите лица, механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: тракторът е потеглил от двора на дом ** и преминавайки през левия тротоар, е навлязъл на платното за движение на ул.“***“. В същото време в посока към *** в дясна лента на същата улица се е движел мотоциклет със скорост от 87-88км/ч. На около 59 м. преди точката на пресичане на траекториите на двете МПС, водачът на мотоциклета е задействал спирачната система, но не е успял да спре и е последвал удар в спрелия напречно на платното за движение трактор. Ударът е  страничен прав блокиращ, с предно колело на мотоциклета затиснато от корпуса на трактора, като тялото на мотоциклетиста се удря в областта на двигателя на трактора от дясно. 

Вещите лица са посочили, че в участъка на настъпване на процесното ПТП няма данни за налична хоризонтална или вертикална пътна маркировка. Оставената спирачна следа и мястото на удара еднозначно определят траекторията на движение на мотоциклета – на 28-30 м. преди удара е бил на 2,9 м. вляво от десен бордюр, а в момента на удара – на 2,6-2,8 м. също вляво от десен край на пътното платно, при ширина на пътното платно от 7 метра. Максималната скорост за придвижване в населено място, където се е състояло и ПТП, е 50км/ч, като няма данни за въведени други ограничения в скоростта. Непосредствено преди удара тракторът е бил спрял, като скоростта му на движение е била 0 км/ч, а скоростта на мотоциклета е била 87,66км/ч. В момента на навлизане на трактора на платното за движение, мотоциклетът е бил на около 59 метра преди мястото на удара и се е движел със скорост 87-88 км/ч, като водачът на мотоциклета е реагирал за спиране 0,27 секунди по-рано от момента на навлизане на трактора на платното за движение. Вещите лица сочат, че при реалната скорост на движение на мотоциклета от 87,66км/ч, процесното ПТП е било непредотвратимо чрез спиране, докато ако мотоциклетът се бе движил с 50км/ч, каквото е и ограничението в този участък от пътя, и водачът му е реагирал своевременно, както е постъпил, ПТП би било предотвратимо чрез спиране и до удар не би се стигнало.

От заключението на вещите лица се установява, че след произшествието водачът на мотоциклета Г. С. В. е постъпил в Спешнo приемно отделение на МБАЛ „Р. А.“ АД и е хоспитализиран в Хирургичното отделение на болницата. Бил е опериран по спешност на ***г., като оперативно е била ***********************. Въпреки проведената активна медикаментозна терапия след операцията, състоянието му е останало тежко и след срив на ***************** е настъпил летален изход на ***г. Вещите лица сочат, че смъртта на  Г. С. В. се дължи на масивната и значителна кръвозагуба, развила се в резултат на претърпяната от него травма. Вещите лица са посочили, че в хипотезата на движение на мотоциклета със скорост от 50 км/ч, не би настъпил удар в трактора и не би се стигнало до смъртен изход или увреждания на Г. С. В..

В съдебно заседание вещото лице е посочило, че в разстоянието между мястото на потегляне на трактора и мястото на ПТП, няма данни за наличие на участък, в който тракторът да е бил спрял, а първото спиране е там, където е станал удара, това е и единственото спиране на трактора. Вещото лице е допълнило, че ако тракторът е спрял в лявата лента, то двете МПС са щели да се разминат.

Свидетелите М.С.А. и И.Н. Б. /очевидец/ сочат, че при настъпване на процесното ПТП времето е било слънчево, пътят е бил сух, катастрофата е станала в светлата част на деня, като тракторът е излизал от двор и не е успял да направи завой, за да се включи в движението, а е спрял напречно на пътното платно.  Свидетелят М.С.А. посочва, че в участъка, в който се е движел мотоциклета в посока трактора, на около 100 метра от мястото, от което е излязъл тракторът, е имало дърво с голяма корона, която според свидетеля е попречила на тракториста да види задаващия се мотоциклетист. Допълва, че под короната на дървото е имало постоянно паркиран бус, който от своя страна е пречил на мотоциклетиста да види трактора. Свидетелят И.Н. Б., който в момента на катастрофата е бил пътник в трактора, установява, че излизайки от двора, тракторът е спрял едва когато водачът му е чул силен шум от удара с мотоциклета. Свидетелят не може да посочи дали на пътя е имало препятствия, които да пречат на видимостта на водачите, както и не може да установи дали при излизането от двора, водачът на трактора е спрял, за да огледа за движение по пътя с предимство.

Свидетелите Р. Л. Д., Е. Н. Д. /баба на ищцата/ и М.С.А. установяват, че ищцата е имала сериозна връзка с Г. С. В., като свидетелите Р. Л. Д. и Е. Н. Д. установяват, че връзката между ищцата и Г. С. В. е започнала около една година преди катастрофата, двамата са правели планове за общото си бъдеще, живеели са заедно на семейни начала от края на 2017г. в къща в ***, планирали ремонт на къщата, коментирали желанието си да сключат брак. Двамата свидетели установяват, че след катастрофата ищцата не е същият човек, споделяла колко й е трудно, когато има изнасяне, посещава гроба на Г. В., ходи на задушница, затворила се е в себе си след смъртта на приятеля й, станала по - мълчалива, по – затворена и към момента още не е преодоляла загубата му. Свидетелката Е. Н. Д. установява, че след смъртта на Г. В. ищцата е останала да живее четири, пет месеца в къщата в *** при родителите му, като към момента ищцата живее със свидетелката и с майка си в ***, но често посещава майката и бащата на Г. В..

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По силата на чл.429, ал.1 КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ предоставя право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД,  да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от застрахователя. Т.е. за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя, настъпили вреди за третото лице, противоправно поведение на виновния водач и причинна връзка между това поведение и причинените вреди.

По делото не се спори, че към момента на настъпване на ПТП за МПС колесен трактор „Беларус”, с ДК № ***, е налице задължителна застраховка "Гражданска отговорност” при ответното дружество.

Въз основа на Присъда №12/08.07.2019г., постановена по НОХД №151/2019 по описа на Окръжен съд – Перник и потвърдена с решение №463/20.11.2019г., постановено по ВНОХД №1038 по описа на Софийски апелативен съд за 2019г., която е задължителна за гражданския съд на основание чл.300 ГПК, е установено противоправно поведение от страна на водача на колесен трактор „Беларус”, с ДК № *** - Д.Е.Н.. Същият е признат за виновен за това, че на ***г., около 18:00 часа на улица „***“ №**, в ***, при управление на МПС – трактор, модел „Беларус”, с ДК № ***, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.37, ал.3 ЗДвП, и излизайки от крайпътна територия /двор/ не е пропуснал движещ се по пътя мотор марка „Хонда“, с ДК № ***, като по непредпазливост е причинил смъртта на Г. С. В..

В резултат на описаното противоправно поведение на водача на колесен трактор „Беларус”, е настъпило ПТП, при което на ищцата са причинени неимуществени вреди следствие от смъртта на Г. С. В., с когото е живяла на семейни начала.

Съгласно Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, с което е разширен кръгът на лицата, които имат право на обезщетение на имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия вследствие непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, има право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Въз основа на ППВС № 5/24.11.1969г. и предвид установеното по делото със свидетелски показания в тази насока, ищцата попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, претърпении вследствие смъртта на Г. С. В.. Изхождайки от характера и продължителността на страданията, които ищцата е преживяла и близките взаимоотношения, които е имала с починалия, както и вземайки предвид принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че сумата от 60 000 лв. справедливо ще обезщети ищцата за претърпените страдания вследствие смъртта на Г. С. В.. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид конкретно установените по делото обстоятелства относно продължителността на връзката и на семейното съжителство, изразяваното  пред близки желание за сключване на брак, начинът , по който станалото се е отразило на ищцата.

С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за съпричиняване, тъй като към момента на настъпване на ПТП Г. С. В. е управлявал мотоциклета с превишена скорост, не се е движил в предназначената за неговата посока на движение лента и не е задействал своевременно спирачната уредба на мотоциклета, за да предприме навременни действия за избягване на удара.

От приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява, че оставената спирачна следа и мястото  на удара еднозначно определят траекторията на движение на мотоциклета – на 28-30 м. преди удара е бил на 2,9 м. вляво от десен бордюр, а в момента на удара – на 2,6-2,8 м. също вляво от десен край на пътното платно, при ширина на пътното платно от 7 метра. Вещите лица са посочили, че в участъка на настъпване на процесното ПТП няма данни за налична хоризонтална или вертикална пътна маркировка.

В заключението на експертите е посочено, че на около 59 м. преди точката на пресичане на траекториите на двете МПС, водачът на мотоциклета е задействал спирачната система, но не е успял да спре и е последвал удар в спрелия напречно на платното за движение трактор. 

Вещите лица установяват, че максималната скорост за придвижване в населено място, където се е състояло и ПТП, е 50км/ч, като няма данни за въведени други ограничения в скоростта. Непосредствено преди удара тракторът е бил спрял, като скоростта му на движение е била 0 км/ч, а скоростта на мотоциклета е била 87,66км/ч. В момента на навлизане на трактора на платното за движение, мотоциклетът е бил на около 59 метра преди мястото на удара и се е движел със скорост 87-88 км/ч, като водачът на мотоциклета е реагирал за спиране 0,27 секунди по-рано от момента на навлизане на трактора на платното за движение. Вещите лица сочат, че  при реалната скорост на движение на мотоциклета от 87,66км/ч, процесното ПТП е било непредотвратимо чрез спиране, докато ако мотоциклетът се бе движил с 50км/ч, каквото е и ограничението в този участък от пътя, и водачът му е реагирал своевременно, както е постъпил, ПТП би било предотвратимо чрез спиране и до удар не би се стигнало.

При тези констатации на вещите лица, съдът намира за неоснователно възражението за съпричинявне, изразяващо се в това, че при настъпване на ПТП водачът на мотоциклета - Г. С. В., не се е движил в предназначената за неговата посока на движение лента и не е задействал своевременно спирачната уредба на мотоциклета, за да предприме навременни действия за избягване на удара. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че преди удара водачът на мотоциклета се е движил в дясната лента за движение на пътното платно, като е предприел необходимите действия за предотвратяване на ПТП, изразяващи се в намаляване на скоростта и опит да заобиколи намиращия се на пътя трактор.

Основателен е първият довод на ответното дружество за наличие на съпричиняване, а именно, че водачът на мотоциклета е шофирал с превишена скорост. В конкретния случай по несъмнен начин е установено, че непосредствено преди ПТП скоростта на движение на мотоциклета е била 87,66км/ч., а максималната скорост за придвижване в населено място, където се е състояло и ПТП, е 50км/ч, като няма данни за въведени други ограничения в скоростта в този участък от пътя. Т. е. водачът на мотоциклета е осъзнавал, че шофира със скорост над максимално разрешената за придвижване в населено място и с това нарушава правилата за движение по пътищата, но въпреки това е поел риска, поставяйки в опасност собствения си и живота на околните участници в пътното движение. Това поведение съставлява съзнателен и свободно формиран избор, което сочи на основателност на направеното от ответника възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че водачът на мотоциклета е шофирал с превишена скорост. В тази връзка съдът съобразява и констатациите на вещите лица, където е посочено, че при реалната скорост на движение на мотоциклета от 87,66км/ч, процесното ПТП е било непредотвратимо чрез спиране, докато ако мотоциклетът се бе движил с 50км/ч, каквото е и ограничението в този участък от пътя, и водачът му е реагирал своевременно, както е постъпил, ПТП би било предотвратимо чрез спиране и до удар не би се стигнало.

Съдът определя съпричиняването в размер на 50 %, изхождайки от конкретните данни по делото, описани по - горе, а именно, че ако водачът се е движел с разрешена скорост за придвижване в населено място, то ПТП е щяло да бъде избегнато.

С оглед определения процент на съпричиняване, то в полза на ищцата следва да се присъди сумата от 30 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Г. С. В., с когото е живяла на съпружески начала, като за разликата до пълния предявен размер, искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Ищцата претендира законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от ***г.  – датата, на която изтича срокът по чл.429, ал.3, вр. с чл. 430, ал.1 КЗ до окончателното изплащане на сумата.

Предвид разпоредба на  чл. 429, ал. 3 КЗ лихва  се дължи, считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от представената по делото Молба с рег.№9950/10.07.2019г. до застрахователя, то ищцата е предявила своята претенция на ***г. Доказателства за по - ранно уведомяване на застрахователя не са представени, предвид на което и съдът приема, че това е най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие и от тази дата се дължи лихва за забава. Ето защо върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – ***г., като претенцията за присъждане на лихва за забава върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди за периода от 13.07.2018г. до 09.07.2019г., следва да бъде отхвърлена. В горния смисъл е и приетото в решение № 128/ 04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г.  по описа на ВКС.

С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Пернишки окръжен съд държавна такса от 1 200 лв., ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

В полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 625 лв. съобразно уважената част от иска, включващи заплатено възнаграждение по допуснатата експертиза  юрисконсултско възнаграждение.

На основание  чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адв. П.К. следва да се присъди сумата от 1430 лв. адвокатско възнаграждение.

 Водим от горното,  Пернишкият окръжен съд

 

 Р      Е      Ш     И     :

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на М.Г.Г., с ЕГН **********,***, по иск с правно основание чл. 432 от КЗ, сумата от 30 000 . /тридесет хиляди лева/ лв. – частичен иск от обща сума от 200 000 лв.,  представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Г. С. В., настъпила вследствие на пътно – транспортно произшествие, настъпило на *** г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на сумата,  като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 80 000лв. – частичен иск от претендирана сума от общо 200 000 лв., като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 13.07.2018г. до 09.07.2019г., като неоснователен.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати а основание  чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата на адв. П.К. от САК сумата от 1430 лв. адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.Г.Г., с ЕГН **********,***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,сумата от 625 лева направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати по сметка на Пернишки окръжен  съд сумата от 1 200 лева държавна такса, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане, както и сумата от 5.00 лева за издаване на изпълнителен лист, ако задължението не бъде изпълнено доброволно.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                Съдия: