№ 10744
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20221110139854 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Ц. С. срещу В Б ЕАД (с предишно
наименование „БТ К“ ЕАД, Централно управление).
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 147 от 21.08.2020г., сключен с
ответника, заемал длъжността „аналитик“, звено „Проектни решения“, а по НКПД –
„аналитик, компютърни мрежи“. Поддържа, че на 08.06.2022г. получил предложение, с
което на основание чл. 325, ал. 1 КТ му било предложено прекратяване на трудовия договор,
със срок за отговор до 10.06.2022г. Заявява, че преди изтичане на срока за отговор, на
09.06.2022г., му било връчено предизвестие № ЧР-03-166 и заповед № 173, с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ трудовото правоотношение било прекратено, считано от
10.06.2022г. Счита, че работодателят е прекратил трудовото правоотношение незаконно, тъй
като не е бил изтекъл срокът за отговор на даденото предложение за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие. Възразява да е извършена реална промяна в щата на
дружеството, както и да е проведен подбор по критериите по чл. 329 КТ. По изложените
съображения моли прекратяването да бъде признато за незаконно, като ищецът бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и ответникът да бъде осъден
да му заплати сумата от 17400 лв. - обезщетение за оставане без работа за периода от
10.06.2022г. до 10.12.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
25.07.2022г. до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал в срок отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Признава между страните да е съществувало
трудово правоотношение, по което ищецът да е заемал длъжността „аналитик“ в звено
1
„Проектни решения“, както и че е отправил предложение до ищеца за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, връчено на ищеца на 08.06.2022г. Признава и това,
че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено поради съкращаване на щата, но
отрича прекратяването да е извършено преди изтичане на срока на предложението, тъй като
на 09.06.2022г. ищецът изрично заявил, че не приема отправеното предложение. Заявява, че
било извършено действително намаляване на щата на длъжността „аналитик“, като
бройките били намалени от 6 на 5. Поддържа, че преди прекратяване на трудовото
правоотношение бил извършен подбор, при който ищецът получил най-ниска оценка от
комисията по подбор. Намира за недоказано ищецът да е останал без работа през процесния
период, за който претендира обезщетение за оставане без работа. Моли за отхвърляне на
предявените искове. При условията на евентуалност въвежда възражение за прихващане на
обезщетението за оставане на ищеца без работа с платените обезщетения по чл. 224, ал. 1 КТ
в размер на 842,10 лв. и по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 3199,99 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, а и от приложените писмени доказателства (трудов договор № 147 от
21.08.2020г. – л. 8-9, допълнително споразумение от 12.11.2021г. – л. 31, заповед № 173 от
09.06.2022г. – л. 10, предизвестие № ЧР-03-166/09.06.2022г. – л. 11 и др.) се установява, че
между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността „аналитик“, звено „Проектни решения“.
Не се спори и за това, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 173 от
09.06.2022г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 10.06.2022г., което
обстоятелство се установява и от цитираната заповед (л. 26) и предизвестие № ЧР-03-166 от
09.06.2022г. (л. 25).
Не се спори и относно това, че последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение е в размер на 2900 лв., в който смисъл са и изявленията на страните от
31.01.2023г.
Не е спорно и това, че след прекратяване на трудовия договор, ответникът е заплатил на
ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 3199,99 лв. (видно и от приложеното
извлечение-ведомост - л. 36).
От приложеното предложение № ЧР-01-164 от 08.06.2022г. (л. 24) е видно, че ответникът е
отправил предложение до ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, на осн. чл.
325, т. 1 КТ, по взаимно съгласие, считано от 10.06.2022г. Видно от отбелязването върху
предложението, същото е връчено на ищеца на 08.06.2022г., 09:30 часа, като на 09.06.2022г.
последният е заявил, че отхвърля предложението.
От приложената заповед № РД-282/02.06.2022г. (л. 39) е видно, че е взето решение за
закриване на 1 щатна бройка на длъжност „аналитик“ в звено „Проектни решения“, като е
възложено извършването на подбор от комисия в състав С С.ова и С. Ц. (Приложение № 2
към заповедта – л. 55), при спазване на правилата, предвидени в Инструкция на
2
работодателя за извършване на подбор по чл. 329 КТ (Приложение № 3 към заповедта – л.
56-58).
От приложения протокол от 07.06.2022г. на комисията за подбор (л. 93-94) е видно, че на
база личните трудови досиета на участниците в подбора, мнението и оценките на С А А Н В
К е изготвено класиране, обективирано в таблица (неразделна част от протокола). От
изготвената таблица е видно, че участник с ЕЛН (номер) 60253 е получил финална оценка от
17 т., докато останалите участници с номера 51960, 48059, 61096, 60321 и 59381 са получили
по-високи оценки.
От показанията на свид. Ц. се установява, че във връзка с поставени цели за оптимизация на
длъжностите били предприети действия по прекратяване на трудовите договори на лица,
които не работят пряко по програмиране на системи. Според същия в подбора участвали
„човешки ресурси“, мениджъри и тийм лидери, като заявява, че не знае как е формирана
оценката при подбора, която е подписал, но я възложил на „човешки ресурси“ и тийм
лидерите като били взети предвид годишните оценки и мнението на преките ръководители.
От извършена от съда констатация в трудова книжка № 353, издадена на името на С. Ц. С.,
сер. В № 495748, се установява, че в периода от 10.06.2022г. до 10.12.2022г. ищецът е
останал без работа.
От приложеното удостоверение от ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ (л.
175) е видно, че на 27.06.2022г. ответникът е подал данни за преназначаването на едно лице
на длъжност „аналитик компютърни мрежи“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение с ответника, че
същото е прекратено със заповед на работодателя от 09.06.2022г., както и това, че на
08.06.2022г. е получил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение по
взаимно съгласие със срок до 10.06.2022г.
В тежест на ответника е да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение е налице съкращаване на щата, касаещо заеманата от ищеца длъжност, че е
извършен подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, както и обстоятелствата, на които
основава възраженията си, в т.ч. че преди извършване на уволнението ищецът е отхвърлил
отправеното предложение за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
От приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, което е било прекратено от работодателя въз основа оспорената
заповед № 173 от 09.06.2022г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 10.06.2022г.,
поради което следва да се разгледа въпроса за законността на уволнението с оглед
наведените от ищеца основания.
3
В конкретния случай спорните въпроси между страните се свеждат до това 1) дали
уволнението е извършено преди изтичане на срока за приемане на предложението на
работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1
КТ; 2) дали съкращаването на щата е извършено фиктивно или реално и 3) дали
работодателят е извършил законосъобразен подбор, по които въпроси съдът намира
следното:
По първия от описаните спорни въпроси, следва да се посочи, че в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е
уредена възможност за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по взаимно,
писмено изразено съгласие на страните. Страната, отправила предложението се счита
обвързана от него до изтичане на установения в закона срок, а ако страната, до която е
направено не вземе отношение в този срок се смята, че предложението не е прието. По
аргумент на по-силното основание страната може да вземе отношение по отправеното
предложение и по-рано, като преди изтичане на срока заяви, че го приема или отхвърля.
Иначе казано, установеният в закона срок е от значение само за последиците от
бездействието на страната, до която е отправено предложението. Следователно, ако преди
изтичане на този срок, предложението бъде прието и това волеизявление достигне до
предложителя, трудовото правоотношение се прекратява независимо, че не е изтекъл срокът
на предложението. Обратно, ако в този срок предложителят е уведомен, че предложението е
отхвърлено, отпада и обвързващия му характер, тъй като обективираната от насрещната
страна воля изключва постигането на съгласие.
В настоящия случай, видно от приетата по-горе фактическа обстановка, на 08.06.2022г.
работодателят е отправил предложение до ищеца за прекратяване на трудовото
правоотношение, като последното е изрично писмено отхвърлено на 09.06.2022г. При това
положение, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства процесната заповед за
уволнение да му е връчена преди отхвърлянето на предложението по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ,
следва да се приеме за неоснователно становището за незаконност на уволнението на
поддържаното основание.
По въпроса за това дали основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
(„съкращаване на щата“) е осъществено реално или не, съдът намира следното:
В съдебната практика многократно е имало повод да се изясни съдържанието на понятията
„щат на предприятието“ и „съкращаване на щата“. В същата се приема, че „щатът на
предприятието“ е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното
вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и
длъжности, а „съкращаване на щата“ по смис. на чл. 328, ал. 1 , т. 2, предл. 2 КТ е налице
както при намаляване на броя заети работници /служители/, така и само при реална промяна
на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание (така напр.
Решение № 184 от 02.06.2011г. по гр.д. № 803/2010 г. на ІV г.о., ВКС и мн.др.). Решението
на работодателя да извършва промени в щатното разписание в предприятието е въпрос на
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, тъй като касае ефективността на
производствения процес (Решение № 265 от 28.09.2012 г. по гр.д. № 1456/2011 г. на ІІІ г.о.,
4
ВКС и др.).
В настоящия случай от приетата по-горе фактическа обстановка е видно, че със заповед №
РД-282/02.06.2022г. е взето решение за закриване на 1 щатна бройка на длъжност
„аналитик“ в звено „Проектни решения“, като е одобрено ново щатно разписание, според
което в звено „Проектни решения“ са предвидени 5 щатни бр. на длъжност „аналитик“ (л.
46-гръб). За разлика от утвърденото ново щатно разписание, в действащото преди това (л.
60-92) са предвидени 6 щатни бройки за същата длъжност (л. 67). Както бе посочено по-горе,
намаляването на броя на заети работници съставлява хипотеза на „съкращаване на щата“ по
смис. на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ, поради което следва да се отхвърли като
неоснователно становището на ищеца, че не било извършено реално съкращаване на щата.
Неоснователно е възражението, че съкращаването било извършено фиктивно, предвид
данните, че на 27.06.2022г. едно лице е преназначено на длъжност „аналитик компютърни
мрежи“ със същия код по НКПД. За преценката за законност на уволнението съществено е
не наименованието на длъжностите, а естеството и характера на изпълняваната трудова
дейност. В настоящия случай не са налице никакви данни относно трудовите функции на
преназначеното на 27.06.2022г. лице, а съвпадението в наименованието е крайно
недостатъчно, за да се приеме за доказано, че съкращаването на щата е извършено фиктивно.
Допълнителен аргумент, който разколебава тезата на ищеца е и обстоятелството, че в
предприятието на ответника са заети над 1500 работници и служители, като от приложените
щатни разписания е видно, че лица на длъжност „аналитик“ с код по НКПД
252360010032032 са заети и в множество други дирекции и звена (напр. „дигитални
решения“, „автоматизация на заявки“, „back-end решения“ и др.). В такъв случай, не
съществува нито нормативно, нито житейско основание да се презумира, че лицето,
посочено в справката на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ е преназначено
да изпълнява същите трудови функции, които е изпълнявал и ищецът.
По отношение на законосъобразността на извършения подбор съдът намира следното:
Съгласно чл. 329 КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване на
щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на подбор и може в
интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите,
на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация
и работят по добре. Работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена
щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си
на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Обратно – винаги има задължение за подбор, когато при
съкращаване на щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една
длъжност, както и когато се възползва от правото си на подбор.
В настоящия случай между страните не е налице спор, че работодателят е съкратил само
част от заеманите в предприятието длъжности „аналитик“, поради което е бил длъжен да
извърши подбор.
Същността на подбора се изразява в това да се извърши преценка и съпоставяне между
5
качествата на работници или служители, изпълняващи еднакви или сходни трудови
функции. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г.,
ОСГК преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ (кой от работниците и служителите
има по-висока квалификация и работи по-добре) подлежи на съдебен контрол в
производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на
който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по
законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа.
Ако работникът оспорва факта на извършването на подбора, използваните критерии,
включените лица, съответствието на получените оценки с действителните качества на
участниците и др., работодателят следва да установи по пътя на пълно главно доказване
фактите и обстоятелствата, имащи отношение към извършването на подбора и неговата
законност (Решение № 188 от 10.05.2012 г. по гр.д. № 428/2011 на ІV г. о., ВКС и др.).
Доказването може да се осъществи с всички доказателствени средства, предвидени в закона,
като работодателят не е длъжен да документира подбора, но има възможност да назначи
комисия за извършване на подбора и да ползва съставения от нея протокол за оценяване на
съпоставените работници. Тъй като протоколът има характера на частен писмен документ,
който няма обвързваща материална доказателствена сила, вписаните в него обстоятелства
могат да бъдат установени и със свидетелски показания на лицата участвали в извършването
на подбора. Ако свидетелите не си спомнят точно всички обстоятелства, достатъчно е да
потвърдят участието си в издаването на документа и да посочат по какъв начин са узнали
удостоверените факти, без да е необходимо да ги възпроизвеждат (Решение № 295 от
15.10.2013 г. по гр. д. № 14/2013 г. на IV г.о., ВКС, Решение № 274 от 16.03.2016г. по гр.д.
№ 5031/2015г. на IV г.о., ВКС). Свидетелите могат да не са очевидци или специалисти в
съответната област, но да дадат обективна оценка за качеството на работата на уволнения,
ако са черпили информация от други обективни източници. В този случай съдът трябва да
съобрази откъде тази информация произхожда и доколко е достоверна, като няма пречка
въз основа на нея да се прецени подборът като законен (Решение № 165 от 20.05.2014 г. по
гр. д. № № 26/2014 г. на IV г.о., ВКС).
В настоящия случай работодателят е документирал осъществяването на подбор като е
възложил извършването му на комисия, която е съставила и нарочен протокол за работата си
(л. 93-94), ведно с таблица към него, в която са вписани оценките на участниците по
приетите критерии за подбор. В същото време от доказателствата по делото (в т.ч.
протокола за подбор и таблицата към него) е невъзможно да се определи кои са лицата
участвали в подбора. Относителна индивидуализация се съдържа само в таблицата, в която
класирането е извършено по ЕЛН (номер), без по делото да има каквито и да било данни кое
ЕЛН (номер) за кой от служителите е отредено. Нещо повече, от обсъжданата таблица (а и от
останалите доказателства по делото) не може да се направи извод дори и за това, че
отразената в класирането най-ниска оценка касае именно ищеца С. Ц. С., а не някой от
6
другите неустановени участници в подбора. Никаква допълнителна информация по този
въпрос не се съдържа и в показанията на свид. Ц., в които също няма данни за участниците в
подбора и получените от всеки от тях оценки.
При това положение следва да се приеме, че невъзможността да се установят участниците в
подбора и получените от всеки от тях оценки, води и до невъзможност да се извърши
съпоставяне между качествата на отделните служители, т.е. да се осъществи съдебен
контрол за това дали работодателят обективно е оценил тяхната квалификация и ниво на
изпълнение на възложената работа. Този извод не се опровергава по никакъв начин от
твърдението на ответника в открито съдебно заседание от 31.01.2023г., че един от членовете
на комисията по подбор бил от „Човешки ресурси“, поради което могъл да свърже ЕЛН със
съответния служител, тъй като криптирането на участниците в подбора по неизвестен за
съда алгоритъм препятства възможността да се осъществи съдебен контрол на подбора.
В допълнение на горното, дори и да се приемеше, че наличието на данни за ЕЛН е
достатъчно, за да се установят конкретните лица, участвали в подбора (в т.ч. че редът в
таблицата, касаещ ЕЛН 60253, отбелязан в розов цвят в представения по делото препис, се
отнася до ищеца С. Ц. С.), то не са ангажирани убедителни доказателства за обективността
на приетите от работодателя оценки. На първо място, по делото няма никакви
доказателства, от които да е видно въз основа на какви данни работодателят е определил
оценката на останалите участници в подбора (в т.ч. не са представени техните годишни
оценки), поради което е невъзможно тези данни да бъдат съпоставени с оценката на ищеца,
което на практика е същността на подбора.
На следващо място, съдът намира, че не са налице убедителни доказателства и за
обстоятелствата, въз основа на които работодателят е оценил ищецът. Индиция относно
притежаваните от него качества съставляват единствено показанията на свид. Ц. и
приложените извлечения от електронната система (л. 37-38). От показанията на свид. Ц.
става ясно, че при оценяването било взето предвид годишното оценяване и мнението на
преките ръководители, но същият не сочи никакви конкретни данни, които да аргументират
оценката на ищеца, по който и да било от критериите, посочени в таблицата. Нещо повече,
самият свид. Ц. добросъвестно признава, че не може да каже как е формирана оценката и
макар, че я е подписал, същата била възложена на „Човешки ресурси“ и тийм лидерите и
самият той не я е проверявал. Никаква информация за правилността на определената на
ищеца оценка не може да се обоснове и от приложените извлечения от електронната система
(л. 37-38), в които са дадени само крайни оценки за неговата работа, без никакъв анализ и
конкретни проверими данни в тази връзка. Липсата на всякаква конкретика води до
невъзможност да бъде извършена последваща проверка на обективността на годишната
оценка, като независимо от определението на съда от 01.12.2022г. (т. II.2), с което е уважено
искането на ищеца по чл. 190 ГПК за представяне на личните оценки, такива не са
представени (освен обсъдените извлечения – л. 37-38).
В обобщение следва да се приеме, че по делото не са приобщени никакви първични данни,
въз основа на които да е възможно осъществяването на съдебен контрол на преценката на
7
работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ, в т.ч. дали приетите от работодателя оценки се основават
на действително притежаваните от участниците в подбора (Тълкувателно решение № 3 от
16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК). Не е доказана нито конкретната оценка
получена от всеки от участниците в подбора, нито обективните източници, въз основа на
които са определени оценките им по всеки от критериите за подбор. Крайно недостатъчни в
тази връзка са показанията на свид. Ц. (който фактически признава, че не е извършвал и
проверявал оценяването), протоколът на комисията за подбор и извлечението от
електронната система на ответника (съдържащо само крайна оценка, при това само за един
от участниците в подбора).
По тези съображения, съдът намира, че в случая не е доказано законосъобразното
извършване на подбор по чл. 329 КТ, а последното обуславя и незаконосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца. Следователно, извършеното
уволнение се явява незаконно и като такова следва да се отмени, като предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ се уважи като основателен.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
Предвид акцесорния характер на иска за възстановяване на работа и обстоятелството, че
атакуваното уволнение е незаконно, както и че трудовото правоотношение между страните е
за неопределено време, предявеният иск за възстановяване на ищеца на заеманата до
уволнението длъжност „аналитик“ също следва да се уважи като основателен.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ:
Основателността на иска е предпоставена от установяването на следните предпоставки: 1/
уволнението на работника или служителя да е признато за незаконно; 2/ да е налице вреда,
съизмеряваща се с пропуснатото от работника или служителя за времето след уволнението,
през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца, а при започване на работа
на по-нископлатена длъжност – разликата в заплатите; и 3/ причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането на служителя без работа.
В настоящия случай е прието, че уволнението на ищеца е незаконно, а от възприетата
по-горе фактическа обстановка е видно, че същият е останал без работа през процесния
период от 10.06.2022г. до 10.12.2022г. Между страните не е налице спор, че размерът на
полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение през последния пълен отработен
месец се равнява на 2900 лв., поради което размерът на обезщетението по чл. 225 КТ се
равнява на 17400 лв.
Основателно е обаче противопоставеното от ответника възражение за прихващане на
дължимото от него обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ с платеното на ищеца обезщетение по
чл. 222, ал. 1 КТ, тъй като посоченото вземане обезщетява една и съща по естеството си
вреда с това по чл. 225, ал. 1 КТ, а именно оставането на ищеца без работа (Решение № 770
от 08.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., III г.о., Решение № 37 от 07.04.2016г. на
ВКС по гр.д. № 3853/2015г. и др.). Обезщетението по чл. 224 КТ се дължи безусловно към
8
датата на уволнението, независимо дали уволнението е извършено законосъобразно или не,
като при евентуално завръщане на работа работникът или служителят вече не може да
претендира реалното ползване на отпуска, поради което в частта относно платеното
обезщетение по чл. 224 КТ, възражението за прихващане се явява неоснователно (вж. напр.
Решение № 115 от 28.03.2011г. на ВКС по гр.д. № 1119/2010г., IV г.о. и цит. там съд.
практика).
Следователно определеният по-горе дължим размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1
КТ от 17400 лв. следва да се намали с платеното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер
на 3199,99 лв., при което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ следва да се уважи като
основателен за непогасения остатък от 14200,01 лв. и се отхвърли за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 17400 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски,
определени съобразно уважената част от предявените искове, а ответникът на основание чл.
78, ал. 3 ГПК има право на разноски, определени съобразно отхвърлената част от
предявените искове. В случая ищецът не е представил договор за правна защита и
съдействие, в който да се съдържа разграничение на уговореното възнаграждение за
конститутивните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и по осъдителната претенция по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, поради което разпределението им следва да се извърши по
равно за конститутивните и осъдителните претенции (арг. Определение № 14 от 28.01.2021
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4132/2020 г., I г. о.). Следователно в полза на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1089,65 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
в полза на ответника следва да се присъди сумата от 18,39 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно отхвърлената част от предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, дължимата държавна
такса в размер на 648 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на С. Ц. С., с ЕГН **********,
адрес: гр. ..........., извършено със заповед № 173 от 09.06.2022г., с която на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, С. Ц. С., с ЕГН **********, на
заеманата до уволнението длъжност „аналитик“, звено „Проектни решения“ във В Б ЕАД (с
предишно наименование „БТ К“ ЕАД, Централно управление), с ЕИК ..
9
ОСЪЖДА В Б ЕАД (с предишно наименование „БТ К“ ЕАД), с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ...... № 115и да заплати на С. Ц. С., с ЕГН **********,
адрес: гр. ..........., на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ, сумата от 14200,01 ЛЕВА,
представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 10.06.2022г. до
10.12.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
25.07.2022г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски, а именно:
1089,65 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 344,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ за разликата над уважения размер от 14200,01 лв. до пълния
предявен размер от 17400 лв.
ОСЪЖДА С. Ц. С., с ЕГН **********, адрес: гр. ........... да заплати на В Б ЕАД (с
предишно наименование „БТ К“ ЕАД), с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ...... № 115и сторените по делото разноски, а именно: 18,39 ЛЕВА -
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В Б ЕАД (с предишно наименование „БТ К“ ЕАД), с ЕИК ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ...... № 115и да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Софийски районен съд, сумата от 648 ЛЕВА – държавна
такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски
районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10