№ 3630
гр. С., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100509680 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. Д. К. срещу решението от
19.06.2022 г. по гр.д. № 15351/2022 г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, в частта, в
която исковете за увеличение на месечните издръжки на въззиваемите са
уважени за разликата над 140 лева до 240 лева за детето С. К. и за разликата
над 160 лева до 250 лева за детето Д. К.. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните части е неправилно, като подробно са изложени съображенията
за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваните части и да
се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за
увеличение на месечната издръжка за разликата над 140 лева до 240 лева за
детето С. К. и за разликата над 160 лева до 250 лева за детето Д. К., а при
условията на евентуалност се иска да се отхвърлят предявените искове за
увеличение на месечната издръжка за разликата над 180 лева до 240 лева за
детето С. К. и за разликата над 180 лева до 250 лева за детето Д. К..
Претендира разноски.
1
Въззиваемите Д. Х. К. и С. Х. К., малолетни, действащи чрез тяхната
майка и законен представител Ц. Т. Д., оспорват въззивната жалба и молят
същата да се остави без уважение. Претендират разноски.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в
обжалваната му част.
С решение № 6762/19.06.2022 г. поправено с решение №
6763/19.06.2022 г., постановени по гр.д. № 15351/2022 г., на СРС, ІІІ ГО, 149
състав, са увеличени присъдените в полза на малолетните деца С. (родена на
30.07.2017 г.) и Д. (роден на 11.11.2012 г.) месечна издръжка от 140 лева на
240 лева за детето С. и от 160 лева на 250 лева за детето Д., считано от датата
на предявяване на исковите претенции (24.03.2022 г.), като е отхвърлил
предявените искове в останалата им част до пълните размери от 340 лева за
детето С. и от 360 лева за детето Д., като неоснователни. С решението
първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноските.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението на Софийския
районен съд, в обжалваните части, са неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от 140 лева за
детето С. и от 160 лева за детето Д. с решението по гр.д. № 56696/2018 г. на
2
СРС, III ГО, 91 състав, са изминали повече от три години, за който период от
време е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо
размера на издръжката. През изминалия период от около три години децата
са пораснали, с което дефинитивно са се увеличили и потребностите им от
средства за съществуване, а допълнително са възникнали техни нужди от
средства за образование, социално-културно развитие и др., които не могат
да бъдат задоволявани с издръжката в досегашните й размери. Настъпили са
промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжките е бил
формиран. Тези изменения имат траен и продължителен характер, от което
може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието
преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Същевременно,
въззивникът е полагал труд и е получавал трудови доходи до 10.05.2022 г.,
от която дата трудовия му договор е прекратен на основание чл.328, ал.1 т.12
КТ поради „обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“
(без в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да е посочено
дали тази обективна невъзможност е у работодателя или работника), а по
делото не са ангажирани никакви доказателства за намалена
работоспособност на въззивника. По делото не са ангажирани и доказателства
за материалните възможности, в т.ч. за доходите, на въззивника към датата на
определяне на сегашната издръжка на въззиваемите, поради липсата на които
не може да се направи извод, че трайно съществено са намалели
възможностите му да заплаща на децата си увеличен размер на месечните
издръжки, както се твърди във въззивната жалба. От друга страна, от
събраните по делото доказателства не може да се обоснове и извод, че
въззивникът е предплатил издръжката на двете деца до навършване на
тяхното пълнолетие, като в тази връзка въззивната инстанция напълно
споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща
към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК). Представения във
въззивната инстанция документ, наименуван удостоверение от „П. ХК“ ООД
също не може да разруши убеждението на настоящия състав в правилността
на атакуваното решение. В тази връзка следва да се отбележи, че този
документ, макар и подписан от управителя на „П. ХК“ ООД, с положен печат
на дружеството, се отнася до съществуването на определени факти, свързани
3
с предоставяне и връщане на заемна сума от физическо на физическо лице,
които управител на търговско дружество, в това си качество не може да
удостовери. Материализираните в документа изявления всъщност
представляват писмени свидетелски показания на Д. Х. К. (баща на
въззивника и управител на дружеството), които са недопустими в
гражданския процес.
С оглед установената по делото професионална квалификация на
въззивника (до 10.05.2022 г. последният е работил като автомонтьор), която
му позволява при желание да реализира добри трудови доходи, съдът приема,
че във възможностите на последния е да реализира доходи за покриване на
издръжката на малолетния си син Д. в размер на 250 лева, а на малолетната
си дъщеря -месечна издръжка в размер на 240 лева, съобразно увеличените
нужди на децата. Професионалната квалификация и трудоспособната възраст
на въззивника предполагат той да реализира по-високи доходи от тези, за
които е представил доказателства. Т.е във възможностите му е да реализира
доходи, достатъчни за задоволяване както на нарасналите нужди на
въззиваемите, така и на собствените си екзистенциални потребности, а
затруднено положение, в което ответникът се намира не може да бъде
преценено като трайно, с оглед неговия опит и професионална квалификация,
поради което и последното не следва да се отразява върху издръжката на
двете му деца, като интересите на децата стоят пред интересите на баща им,
който е длъжен да направи всичко по силите си, за да осигури дължимите
издръжки. Още повече, че е въззивникът има не само правно, но и
нравствено задължение да издържа своите деца (арг. от т. 11 от ППВС 5/70
г.).
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение е правилно,
постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон, и следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Такива
не се присъждат и на въззиваемите, поради липса на заявена претенция от
последните за присъждането им.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.06.2022 г. по гр.д. № 15351/2022 г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 139 състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х. Д. К. за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5