ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 7008
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Ч.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Ч. Частно гражданско дело №
20221110103169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 38960/28.02.2022 г., подадена от „И“ ООД, ЕИК с искане
съдът да постанови спиране на изпълнението на издадената заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 420 ГПК.
По делото e издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 3 ГПК в полза на „В. Ц.“ АД, ЕИК за сумата от 300 000 лв.,
представляваща главница за незаплатени задължения по фактури за доставка на цимент,
което вземане е обезпечено с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № , т. IА,
регистър , дело г. от 2014 г. на нотариус С. Х., ведно със законна лихва от 24.01.2022 г. до
изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 6000 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 5436 лв.
Длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, искане за
спиране на изпълнението по заповедта по чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК и частна жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение на 28.02.2022 г. Същевременно е представил копие
от покана за доброволно изпълнение с изх. № /11.02.2022 г. от ЧСИ С. Л. по изпълнително
дело № , без данни кога точно му е връчена. Съдът като съобрази, че заповедта за незабавно
изпълнение е издадена на 31.01.2022 г., а искането за спиране е постъпило в съда на
28.02.2022 г., следва извод, че е спазен едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК Ето защо,
подадената от длъжника „И.“ ООД молба за спиране на изпълнението е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-9 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
1
ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства, че
вземането не се дължи, основава се на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с
потребител.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена
въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК /нотариален акт/ поради което по силата на
закона не настъпва суспензивен ефект спрямо изпълнението на издадените заповед и
изпълнителен лист.
В молбата по чл.420 ГПК от 28.02.2022 г. длъжникът е посочил, че недължимостта на
вземането произтича от самия нотариален акт, доколкото в него задължението за плащане на
сумата в размер на 300 000 лв. е уговорено условно и същото би възникнало само в случай
на реално усвояване и ползване на кредитния лимит. Счита, че в случая „убедителни
писмени доказателства“ съставлявал самият нотариален акт, доколкото последният не
удостоверявал изискуемо вземане към датата на подписването му.
За да бъде основателно, искането за спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК следва да е
подкрепено с убедителни писмени доказателства за несъществуването на вземанията, т.е.
такива, които правят вероятно несъществуването на вземанията.
При произнасяне по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, съдът не постановява съдебен акт,
разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, включен в предмета на
делото, нито третира материалноправните отношения между страните във връзка с
повдигнатия правен спор. В случая при преценка на доказателствената съвкупност по
делото може да се изведе обоснован извод за недължимост на вземането, доколкото се касае
за условно задължение, чието възникване и изискуемост са обусловени от настъпване на
допълнителни юридически факти, за които не са ангажирани доказателства, което от своя
страна в достатъчна степен към момента разколебава удостоверителната сила на
изпълнителното основание, въз основа на което е издадена процесната заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, въз основа на който е образувано и
изпълнително дело № по описа на ЧСИ С. Л. срещу длъжника.
В заключение, съдът счита, че са налице предпоставки за спиране на принудителното
изпълнение на заповедта за незабавно изпълнение, издадена по настоящото дело от
31.01.2022 г., поради което молбата следва да се уважи.
По изложените мотиви Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА незабавното изпълнение на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, от 31.01.2022 г. по ч.гр.д. № 3169/2022 г. по
описа на СРС, 48 състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 31.01.2022 г.
срещу длъжника „И.“ ООД, ЕИК , във връзка с които е образувано изпълнително дело № по
2
опис на ЧСИ С. Л., рег. № 927 на КЧСИ.
УКАЗВА на заявителя, че може да подаде отговор на частната жалба в едноседмичен
срок от съобщението.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
УКАЗВА на заявителя в едномесечен срок от съобщението да представи по делото
доказателства, че е предявил иска, като го предупреждава, че в противен случай заповедта за
изпълнение ще бъде обезсилена в тази част.
Да се съобщят указанията на заявителя чрез връчване на препис от определението,
ведно с препис от частната жалба.
Определението, в частта с която производството по делото се спира, може да се
обжалва с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му, в останалата
му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3