№ 200
гр. Габрово, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело
№ 20224200500276 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Б. А., чрез адв. И. Г., против решение №
92/17.05.2022 г., постановено по гр.д. № 746/2021 г. по описа на Районен съд Севлиево.
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Необоснован бил
извода на съда, че ищецът е установил съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение, поради наличие на облигационна връзка между страните. Не били
събрани годни доказателства, от които да се установи, че жалбоподателката има качество на
потребител на ВиК услуги, тъй като тези отношения се уреждат с писмен договор, какъвто
между страните не бил сключван.Не било доказано, че количеството ВиК услуги са реално
доставени, тъй като на представения по делото карнетен лист липсвал подпис на лицето,
посочено като абонат или на негов представител за отчитане показанията на водомера за
процесния период. Твърди се още, че ищцивото дружество едностранно променило
условията на договора чрез издаване на вътрешна заповед,съгласно която от 1.11.2017 г. се
въвежда електронен карнет, без да е постигнато съгласие с потребителя.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с
което да бъде отхвърлен предявения иск.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който жалбата се оспорва и се
излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема
1
следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посочените основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната компетентност на съда и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен
от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението на императивна
материалноправна норма, която съдът следва да съобрази.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.При постановяването му
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите изложени от СРС, обосноваващи извод за основателност на предявените искове, с
които се признава за установено, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, гр. Стара Загора, съществуват парични вземания за сумите:
278,67 лева, главница, произтичаща от предоставени ВиК услуги за обект в с. Х.А., общ.
Стара Загора за периода 05.12.2017 г. - 08.06.2020 г., заедно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението - 23.07.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, както и
лихви за забавено плащане в размер на 28,15 лв., за периода 01.02.2018 г. - 15.07.2020 г., към
длъжника А. Б. А. от общ. Севлиево, с. С., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение № 476/22.07.2020 г. по ч. гр. д. № 867/2020 г. на PC - Севлиево. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във
връзка с неговата правилност. Въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявените искове
като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
съда съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272
ГПК/.
Доводите в жалбата са неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, В и К услугите се предоставят при общи условия, одобрени от
ДКЕВР, които се публикуват в един централен и един местен ежедневник и влизат в сила в
2
едномесечен срок от публикуването им. Съгласно § 1, т. 2 от ПЗР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, "потребители" по смисъла на закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица – собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, както и съгласно Общите условия на
ищцовото дружество, приети съгласно чл. 8 от Наредбата, потребители на В и К услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. От съдържанието на посочените разпоредби следва, че качеството на
потребител на В и К услуги е свързано с наличието на право на собственост или право на
ползване или строеж върху водоснабдения имот, като страна по договора при общи условия
за предоставяне на В и К услугите е собственикът или носителят на право на ползване или
строеж върху имота. По делото не е било спорно, а това е установено и от справка в
Имотния регистър при АВ, че А. А. е собственик на водоснабдения имот в с. Х.А., община
Стара Загора, за който при ищеца е открита партида № ********* и се претендира
заплащане на доставени В и К услуги, поради което следва да се приеме, че А. има
качеството на потребител на същите и се намира в облигационно отношение с дружеството
доставчик. Жалбоподателката е закупила на 13.08.2014 г. процесния водоснабден имот,
поради което като негов собственик, същата е обвързана с ищеца, по правилата на Общи
условия. Тя не е нов потребител по смисъла на чл.8 ал.5 от Наредба № 4/14.09.2004 г., тъй
като е придобила имота преди влизане в сила на ОУ/27.09.2014 г./, поради което не е
необходимо да ги приема чрез сключване на писмен договор за присъединяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, В и К
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез
монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно
с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите
при отчитане по електронен път. Същата разпоредба е възпроизведена в чл.23 ал.4 от
Общите условия. Със заповед от 25.10.2017 г. на управителя на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД - Стара Загора, от 01.11.2017 г. е въведено ползването на
електронен карнет, поради което е отпаднало изискването отчитането на водомерите да се
извършва в присъствието на потребителя или на негов представител, който да се подписва
върху карнетен лист.Въвеждането на отчитане по електронен път от дружеството не е
едностранно изменение на договора, както необосновано е твърди в жалбата, а въвеждане на
способ, изрично регламентират в цитираната по- горе Наредба и Общите условия, при който
няма изискване карнетния лист да бъде подписан от потребителя или негов представител.
3
От представените по делото доказателства се установява, че през процесния период
измерването на доставеното количество вода е ставало чрез отчитане по електронен път на
водомера в имота на жалбоподателката. Представено е електронното досие на потребителя,
заместващо хартиения карнет, където са отразени показанията на водомера - старо и ново,
разликите в потреблението, като отразените показанията са последователни. По аргумент от
разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. следва да се приеме, че
представените карнети представляват нормативно предвиден документ за отчитането на
ВиК услугите, които при електронно отчитане не следва да се подписват. Същите не са
оспорени досежно данните отразени в тях. Освен това, по делото не са събрани
доказателства, поставящи под съмнение или оборващи съдържащите се в електронните
карнети данни. Поради това карнетите следва да се ценят като доказателства относно
отразените в тях обстоятелства, а така и на реалните доставки на питейна вода и ВиК
услуги.
От заключението на счетоводната експертиза е установено, че отчетните данни по
карнетите са намерили точно отражение в счетоводството на дружеството, което е редовно
водено.
Предвид изложеното, съдът приема за доказано, че ищцовото дружество е доставило,
а ответницата е ползвала В и К услуги в отразените в електронните карнети и квитанции
обеми, чиято цена не е заплатена.
Изложеното налага извода за неоснователност на въззивната жалба, която следва да
бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на
ответника по жалбата направените разноски за адвокатско възнаграждение на особения
представител от 300 лева и по сметка на Окръжен съд Габрово държавна такса в размер на
25 лв. за двата иска.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 92/17.05.2022 г., постановено по гр.д. № 746/2021 г. по
описа на Районен съд Севлиево.
ОСЪЖДА А. Б. А., ЕГН **********, от общ. Севлиево, с. С., ул. „*****" № 87, да
заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. "Христо Ботев" № 62, разноски за
адвокатско възнаграждение на особения представител в размер на 300 лв., както и по сметка
на Окръжен съд Габрово държавна такса в размер на 25 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5