РЕШЕНИЕ
№ 1155
гр. Кюстендил, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20241520100724 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба с вх. №3685/26.03.2024 г. от Д. Г. С.,
ЕГН:**********, адрес: общ. ***, чрез адв. С., против Т. Р. И., ЕГН:
**********, адрес: гр.****.
В исковата молба се твърди, че на 15.06.2020 г. в гр. Кюстендил между
страните по спора бил сключен неформален договор за заем, по силата на
който ищцата предала на ответницата сума в размер на 389, 40 лв. Това
станало като С. направила вноска с обмяна на валута по банкова сметка на
заемателката в „Юробанк България“ АД. За тази операция бил издаден банков
документ, съгласно който ищцата закупила и внесла по сметка на ответницата
200 евро, равняващи се на претендираната сума. Сумата следвало да се върне
в брой до 15.09.2020 г. Длъжникът не бил върнал сумата и понастоящем.
С оглед на посоченото, моли съда да постанови решение, с което да се
признае за установено, че ответницата дължи на ищцата сума в размер на 389,
40 лв. по договор за заем от 15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК в съда
– 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде
отхвърлен, се иска осъждане на ответницата да плати на ищцата сумата от
389, 40 лв., представляваща неоснователно обогатяване, получена от Т. И. чрез
вноска с обмяна на валута по банкова сметка на ответницата в „Юробанк
България“ АД на 15.06.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано
от 26.03.2024 г. – датата на предявяване на осъдителния иск. Претендират се
1
разноските в настоящото и в заповедното производство – ч. гр. д. №127/2024 г.
по описа на КРС. В исковата молба е посочена банкова сметка на ищцата, по
която може да бъде преведена претендираната сума.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор.
Счита предявения иск за недопустим и неоснователен. В исковата молба не се
сочела правното основание на претенциите. Прави се възражение за настъпила
тригодишна давност на основание чл. 111 от ЗЗД. Претендираната сума не
била предоставяната на ответницата, нямало уговорка за връщане на сумата.
Заявява се, че сумата от 390 лв. била предадена от ответницата на ищцата в
присъствието на свидетеля В. Р. К.. С оглед на изложеното се заявява, че освен
недопустим, искът бил и неоснователен.
В съдебно заседание ищцата редовно призована явява се лично и с
процесуалния си представител. Поддържат се исканията. Ответницата,
редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат.
Оспорват се претенциите на ищцовата страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при
условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приобщените по делото писмени доказателства – писмо с вх.
№12945/11.11.2024 г. /л. 37/ от „Юробанк България“ АД, банково бордеро от
„Юробанк България“ АД от 15.06.2020 г. /л. 4/, извлечение от банкова сметка
на Т. Стоянова за периода 15.06.2020 г. до 15.06.2020 г. /л. 26/ и референция
№5365510/15.06.2020 г. /л. 5/ се установява, че ответницата Т. И. е титуляр по
разплащателна банкова сметка с IBAN BG13BPBI79251059893301, която е
била активна в периода 01.06.2020 г. – 30.06.2020 г. По посочената сметка на
15.06.2020 г. ищцата С. на каса е внесла 389, 40 лв., за да бъдат валутирани за
200 евро. Последните останали в сметката на И..
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите П. Д. и В. К..
Дикова твърди, че тя и С. се познават от много години и те двете, на
15.06.2020 г., се намирали в кафене на еврейския пазар в Кюстендил. Тогава
ответницата се обадила по телефона на ищцата и поискала да й бъде
преведена по банкова сметка сума, равняваща се на 200 евро. По това време
ответницата се намирала в Австрия на лечение. Според свидетелката, И.
поискала парите в заем с падеж за връщането им 15.09.2020 г. По данни на
свидетелката, която останала в кафенето, С. отишла в банката и превела
поисканата сума.
К. сочи, че познава ответницата Т., а ищцата Д. бил виждал само
веднъж. Заявява, че му е известно, че ищцата е дала на Т. пари през 2020 г.,
2
когато последната се намирала в Австрия. Твърди, че в края на месец август
2022 г., той и ответницата се намирали на кафене „Слънчевата каравана“ в гр.
Кюстендил. Тогава Т. му казала, че иска да върне на леля си парите, които
последната й била дала. Впоследствие двамата се качили в колата на Т. и
отишли в с. Жабокрът, където живеела ищцата. Някъде след центъра на
селото, близо до един параклис била къщата на С.. Там Т. дала някакви пари
на ищцата. Извадила ги от жабката на автомобила, но свидетелят не знаел
колко са. Смятал, че са 400 лв. Свидетелят не може да опише къщата, улицата,
входната врата на къщата на ищцата.
Що се касае до обясненията на свидетеля К. и при изричното несъгласие
с приемането им от ищцовата страна, т.е. не е налице хипотезата на чл. 164, ал.
2 от ГПК, то съдът ги счита за недопустими при условията на чл. 164, ал. 1, т.
4 от ГПК. Това е така, тъй като чрез показанията на този свидетел ответната
страна се домогва да докаже погасяването на задължение, установено с
писмен акт – банковите извлечения за внесената по сметка на ответницата
сума. В принципен план е без значение видът и формата на писмения акт,
както и дали същият установява задължение по договор за заем или обуславя
неоснователно обогатяване. Наред с това ще се посочи, че дори и да бяха
допустими обясненията на свидетеля К., то съдът не дава вяра на тезата в тях,
че ответницата е предала на ищцата сума равна на преведената по банковата
сметка.
Горната фактическа обстановка съдът прие на база кредитираните
писмени доказателства приобщени по делото, както и на устните
доказателствени средства, извън недопустимите.
При установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По допустимостта на установителния иск:
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице
издадена заповед за за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. №127/2024 г. на КРС именно за вземането, предмет
на настоящата искова молба. Срещу заповедта е предявено възражение и в
едномесечния срок е предявен установителния иск. С оглед на това същият се
явява допустим.
По основателността:
С Определение № 934/04.07.2024 г., постановено по настоящото дело е
посочена правната квалификация на предявените в условията на евентуалност
3
искове и е разпределена доказателствената тежест. От обсъдените по-горе
писмени доказателства съдът намира за доказано, че ищцата е превела по
банковата сметка на ответницата сума в размер на 389, 40 лв. и това е
извършено на 15.06.2020 г. Това се установява от цитираните писмени
доказателства, както и от свидетелските показания и на двамата разпитани в
съдебно заседание свидетели К. и Д.. От писмените доказателства не се
установяват данни за сключен договор за заем между страните, за негов
падеж. Настоящият съдебен състав не дава вяра на част от показанията на
свидетелката П. Д., относно това, че тя помнела в детайли съдържанието на
телефонен разговор, провел се между други лица преди четири години и
половина. Също така съдът, както се посочи по-горе намира за недопустими
обясненията на свидетеля К. с оглед нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК / и
отсъствие на насрещно съгласие в условията на чл. 164, ал. 2 от ГПК/, но и
извън това не би ги кредитирал, тъй като К. изрази не възприятие, а мнение, че
Т. е върнала сума в размер на 400 лв. на ответницата. Свидетелят заявява, че
не е видял какво дава Т. на С., не можа в съдебно заседание да даде някаква
конкретност относно местонахождението на къщата, входната врата на
ищцата, не можа и да опише ищцата. Свидетелят едновременно сочеше, че е
виждал само веднъж С. преди няколко години и то за много кратко, но
категорично настояваше, че тя е леля на ответницата.
В този смисъл съдът намира, че не се доказва по делото между
страните да е налице валиден, неформално сключен договор за заем,
доколкото не се установиха реквизитите му, поради това установителният иск
ще бъде отхвърлен като неоснователен.
Доколкото с отхвърлянето на установителния иск – за признаване за
установено, че ответницата дължи и следва да плати сумата от 389, 40 лв. на
ищцата по договор за заем от 15.06.2020 г., то е настъпила
вътрешнопроцесуалната предпоставка за разглеждане на осъдителния иск с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – неоснователно обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен
да го върне. От тази дефиниция следва, че предпоставките за уважаване на
иска са: положителна – наличие на осъществено плащане, и отрицателна –
липсата на основание, като то урежда три различни специални фактически
състава на неоснователно обогатяване. При първия фактически състав се
касае за получаване на имуществена облага при начална липса на правно
основание, разбирано като валидно правно задължение. Вторият фактически
състав визира получаване на престация с оглед пораждането на очаквано в
бъдеще основание, което обаче не се е осъществило, а третият се отнася до
отпаднало с обратна сила основание, което към момента на получаването на
престацията е било налично, изразяващо се в договорна връзка, брачна връзка,
съдебно решение и др. – в този смисъл е и ППВС № 1/1979 г. На връщане в
хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД подлежи реално полученото, а не по-малката
стойност между обогатяването и обедняването, което важи само при общия
4
фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Процесната искова претенция се основава на първия фактически състав
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а именно – предаване на вещ (парична сума) без
основание.
Както се посочи по-горе – няма спор между страните, че на 15.06.2020 г.
ищцата е превела процесната сума по банковата сметка на ответницата. Това
се установява от писмените доказателства и се потвърждава и от ответната
страна. Вече се изложиха аргументи, че по даденото от ищцата липсват годни
доказателства по делото същото да е било върнато на С..
Досежно възражението от ответната страна за изтекла погасителна
давност за вземането, следва да се посочи, че по искове за неоснователно
обогатяване се прилага общата петгодишна давност, регламентирана в чл. 110
от ЗЗД. В този смисъл и т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума
на ВС, съгласно което: „Вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната
давност по чл. 110 от ЗЗД или на тригодишна давност, когато вземането е
срещу държавата и държавните организации, или на едногодишна давност,
когато се касае до вземания между организации.“ С оглед на посоченото,
съдът намира, че възражението на ответника на основание чл. 111 от ЗЗД за
изтекла погасителна давност по вземането на ищцата, е неоснователно. Това е
така и доколкото петгодишният давностен срок не е изтекъл до сезирането на
съда.
При горните доводи съдът възприема исковата претенция с правно
основание неоснователно обогатяване за основателна и като такава ще я
уважи.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78 от ГПК, представения
списък за разноски по чл. 80 от ГПК – л. 40 и л. 41 и на основание чл. 38 от
ЗА, съдът намира, че на ищцовата страна се дължат разноски в размер на 50
лв. за платена държавна такса, а ответницата ще бъде осъдена, наред с това, и
да плати сума в размер на 400 лв. пряко на процесуалния представител на
ищцата – адв. С., тъй като последният е действал при условията на чл. 38 от
Закона за адвокатурата, т.е. без да му е заплатено от страна на
представляваната за осъдителния иск. Съдът ще отклони искането за
заплащане на адв. С. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38 от ЗА по ч. гр. д. №127/2024 г. по описа на Районен съд –
Кюстендил, тъй като искането по него /на основание по заявлението по чл. 410
от ГПК - договор за заем/ се отхвърля.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да бъде обжалван с въззивна жалба в
5
двуседмичен срок от връчването му чрез Районен съд - Кюстендил пред
Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Г. С., ЕГН:**********, адрес: общ. **** за
признаване за установено, че Т. Р. И., ЕГН: **********, адрес: гр. ****, й
дължи сума в размер на 389, 40 лв. по неформален договор за заем от
15.06.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на заявление по чл. 410 от ГПК в съда – 16.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 127/2024 г. по описа на Районен съд –Кюстендил,
като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, Т. Р. И., ЕГН:
**********, адрес: гр. ****, да плати на Д. Г. С., ЕГН:**********, адрес: ***,
сума в размер на 389, 40 лв. /триста осемдесет и девет лева и 40 ст./, дадени
без основание от С. на И. на 15.06.2020 г. по банкова сметка в „Юробанк
България“ АД, IBAN: BG13BPBI79251059893301, ведно със законна лихва
върху сумата, считано от датата на депозиране на осъдителния иск в съда –
26.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т. Р. И., ЕГН: **********, адрес: гр. ****, да плати на Д. Г.
С., ЕГН:**********, адрес: ***, сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/,
представляваща разноски за платена държавна такса по осъдителния иск.
ОСЪЖДА Т. Р. И., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, да плати на адв.
Ю. С. от АК - Кюстендил, ЕГН: **********, в качеството му на пълномощник
на Д. Г. С., ЕГН:**********, при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА, сума в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/, дължимо адвокатско възнаграждение
по осъдителния иск.
Препис от настоящия съдебен акт ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него ДА СЕ
ИЗПРАТИ на заповедния съд за сведение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
6
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7