№ 34
гр. Стара Загора, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Диана Д. И.а
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901187 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата 62 492,72
лв.
Ищецът С. Я. С. твърди в исковата си молба, че съгласно Договор №76
от 11.03.2020 г. за продажба на изплащане със запазване правото на
собственост до изплащане на цената лек автомобил марка БМВ, модел
М850И ХДРАЙВ, с дата на първа регистрация 22.10.2019г. посоченият
автомобил му е предоставен за ползване. В съответствие с предвиденото в
договора, процесният автомобил бил застрахован при ответното
застрахователно дружество„Д.“ ЕАД гр.С. от ищеца, като застраховащ със
застраховка „Каско+“ за периода от 17.03.2020 г. до 16.03.2021 г., като по
силата на договора застраховано било дружеството „Б.“ АД.
Сочи се, че на 14.01.2021г. е настъпило застрахователно събитие /ПТП/,
изразяващо се в удар между две моторни превозни средства на ул. ***, като
имало и пострадали лица. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от същата дата. Увредено било застрахованото МПС с peг.
№СВ5116РН. На 15.01.2021г. било подадено уведомление за настъпване на
застрахователно събитие по застраховка „Каско +“, с полица
№440120213031806, валидна от 17.03.2020г. до 16.03.2021г. и с това била
регистрирана застрахователна претенция №44012312100204. За извършения
ремонт на застрахованото МПС е издадена фактура от 08.03.2021г. от „БОВА
КАР“ ООД на стойност 62 492.72 лева с ДДС. Твърди се, че между ищеца и Д.
ЕАД има сключен и валиден договор за автомобилна застраховка „Каско +“
от 17.03.2021г.
1
С писмо с изх.№0-92-2244/12.02.2021г. ответникът Д. ЕАД, Дирекция
„Управление на щети общо застраховане“ уведомил купувача по договора и
застраховащ по посочената автомобилна застраховка „КАСКО +“ С. Я. С., че
не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение. Като
основен мотив за отказа било посочено, че водачът на застрахованото МПС е
допуснал „груба небрежност, като грубо е погазил правилата за движение по
пътищата и е нарушил няколко члена на ЗДвП“.
С молба вх.№0-92- 2876/27.02.2021г. ищецът поискал преразглеждане на
отказа, тъй като считал, че липсва основание за такъв отказ. В отговор на
възражението е изпратено писмо с изх.№92-355/05.03.2021г. до ищеца, в
което се твърдяло, че не са налице основания за промяна на становището на
дружеството застраховател, поради наличие на „груба небрежност“ в
поведението на С. С. и в допълнение било изложено, че ищецът нарушил
редица разпоредби на ЗДвП (чл.94, ал.3; чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 8, ал. 1; чл. 16, ал.
1, т. 1; чл. 5, ал. 1 от ЗДвП) и с това си деяние застрахованият виновно
причинил ПТП.
Ищецът счита отказа за незаконосъобразен и в нарушение на Общите
условия на застрахователния договор, а мотивите за отказа намира за
неправилни, непълни, неточни и необосновани.
Посочва, че от застрахователна полица № 440120213031806, валидна от
17.03.2020г. до 16.03.2021г., се установява, че между ищеца, като застраховащ
„Б.“ АД, като застрахован, и Д. ЕАД е сключен договор за застраховка
"каско+" за лек автомобил марка БМВ, модел М850И ХДРАЙВ с рег.
№СВ5116РН.
Сочи се, че съгласно чл. 343, ал. 1, чл. 394 и чл. 405, ал. 1 КЗ, с договора
за имуществено застраховане застрахователят се задължава срещу заплащане
на премия да поеме определен риск и при настъпване на предвидено в
договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Заявено е, че обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или 5 и
започва да тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си
по чл.106 КЗ.
Според ищеца, предпоставките, които следва да са налице кумулативно,
за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно
основание чл.405, ал.1 КЗ са: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка; 2. Настъпване на
застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява
покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване
на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване.
Заявено е, че съществена особеност на договора за финансов лизинг е,
че рискът от случайното погиване или повреждане на вещта, която е предмет
2
на договора, е за лизингополучателя - чл. 343 ТЗ. Като държи сметка за това,
разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за застраховка,
сключена по повод на лизингово имущество. Ал. 2 на чл.384 КЗ предвижда,
че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1
лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. При частични вреди
обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено
вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се заплащат
непосредствено на външния изпълнител; 2. При кражба или тотална щета на
лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като
застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок
от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на
извършеното плащане.
Сочи се, че в случая е налице валидно застрахователно правоотношение
между ответника - застраховател и собственика на застрахования автомобил –
„Б.“ АД, по имуществена застраховка "Каско+". Посочва се, че в договора
ищецът - лизингополучател е посочен като застраховащ, а по силата на
цитираната по-горе разпоредба на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ същият е активно
процесуално и материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за
твърдените частични вреди по застрахования автомобил.
Отбелязано е, че видно от уведомление за щета №44012312100204 по
полица № 440120213031806 „Каско +“, на 15.01.2021г. ищецът е уведомил
ответното дружество за настъпило застрахователно събитие, като е посочил,
че при излизане от паркомясто и включване на водача на застрахования
автомобил в главния път, педалът за подаване на газ е заседнал и при опит на
водача на застрахования автомобил да спре, натискайки спирачка, се е
стигнало до сблъсък с насрещно движещо се МПС. Това деяние било
категоризирано от застрахователя като проява на „груба небрежност“ и
следователно липсвало основание за изплащане на обезщетение, тъй като бил
налице изключен риск по смисъла на чл. 9.1.8 от Общите условия на „Д.“
ЕАД.
Сочи се, че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско+“,
както и настъпило застрахователно събитие, видно от регистрирана
застрахователна претенция №44012312100204. Налице са претърпени вреди,
видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 14.01.2021г.,
както и застрахователна претенция в размер на 62492.72 лева с ДДС за ремонт
на застрахованото МПС, видно от фактура от 08.03.2021г., издадена от
„БОВА КАР“ ООД.
Отбелязано е, че съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Категорично се
противопоставя на твърдението на ответника, че липсват основания за
изплащане на застрахователното обезщетение, а изложените, различни по
естеството си съображения в двете писма („умишлени действия“ и „груба
3
небрежност“) счита за неверни. Според ищеца, не само, че тези две хипотези
са съществено различни една от друга, но и с две отделни писма ответникът е
променил позицията си в собственото си незнание коя от двете е реализирана.
Имайки предвид, че нито една от двете не е налице в настоящия случай,
счита, че от една страна Д. ЕАД е нарушило разпоредбите на чл. 405, ал. 1 от
КЗ и неоснователно е отказало да изпълни законовото си задължение за
изплащане на обезщетение на ищеца, а от друга не е изпълнило задълженията
си, поети със сключения между страните договор за Автомобилна застраховка
„Каско+“.
Изложени са аргументи, че съгласно чл. 9.1.8 от Общите условия на Д.
ЕАД за застраховка "Каско +" застрахователят не покрива щети, когато са в
резултат на "умишлени действия или груба небрежност на застрахования,
самоубийство или опит за самоубийство/убийство на: застрахования, член на
неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови
работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали
са били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да
извършват други дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил
МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други или
при умишлено причиняване на застрахователно събитие от друго лице,
имащо право да получи застрахователно обезщетение". Посочва се, че в
писмо с изх.№0-92-2244/12.02.2021г. деянието на ищеца е категоризирано
като проява на „груба небрежност“, а в писмо с изх.№92-355/05.03.2021г. се
твърди, че същият „виновно е причинил ПТП“. Твърди, че за да аргументира
твърдените за изпълнени умишлени действия ответникът голословно е
изброил редица разпоредби от ЗДвП, които счита, че били нарушени. Ищецът
посочва, че за същите, от една страна не са представени и липсват каквито и
да са доказателства, а от друга, са упоменати шаблонно и при пълно
несъобразяване с фактическата обстановка. Твърди, че ответникът шаблонно
се е позовал и на разпоредбите на чл. 408, ал. 1 от КЗ, считайки че отказът му
е правомерен и законосъобразен.
Заявява, че дори и да се приеме, че в настоящия случай е проявена
груба небрежност от страна на водача на застрахованото МПС, то
законодателят в чл.408, ал.1 от КЗ по императивен начин е посочил в кои
случаи застрахователят може да откаже плащане на обезщетението, като по т.
1 е правомерен отказът за плащане при умишлено причиняване на
застрахователното събитие, но не и поради груба небрежност. Счита, че е
недопустимо с договора да се въвежда непредвидено в чл.408, ал. 1 от КЗ
основание за неизплащане, предвид което намира, че уговорката в чл. 9.1.8 от
Общите условия за застраховка "Каско +" в частта, с която е предвиден отказ
от плащане на обезщетение поради груба небрежност е нищожна, поради
противоречие със закона. Твърдението на ответника за умишлено деяние
и/или груба небрежност от страна на ищеца по отношение увреждането на
автомобила, ищецът счита за невярно, необосновано и неподкрепено с
каквито и да е доказателства. Посочва, че като възможност за основателност
4
на отказа остава другата хипотеза - „умишлени действия“. Ищецът сочи, че за
него е непонятно по какви критерии и на какво законово основание
действията му биха могли да бъдат класифицирани като „умишлени“, когато
става въпрос за проявила се техническа неизправност по управлявания от
него автомобил, която се случва за първи път. Посочено е, че никой не е
способен да предвиди потъване /засядане/ на педала за подаване на газ.
Според ищеца, ако това вече се е случвало, би било налице неполагане на
грижи на добър стопанин и действията на същия биха попаднали в графата
„груба небрежност“, но в настоящия случай не е така. Сочи, че водачът е
изпаднал в една анормална за него ситуация, която не би могла да бъде
предвидена. Счита, че напълно отпада вариантът за допусната груба
небрежност, а що се касае за умисълът, за неговото реализиране е
необходимо да е налице знание за възникване на противоправни последици.
Счита, че от друга страна твърдените за неспазени правила на ЗДвП (чл.94,
ал.3; чл. 5, ал. 2, т. 4, чл. 8, ал. 1; чл. 16, ал. 1, т. 1; чл. 5, ал. 1 от ЗДвП) също
не отговарят на фактическата обстановка и за тях липсват доказателства,
поради което визираната хипотеза е неприложима в настоящия случай. В
подкрепа на изложеното по отношение на двете хипотези се сочи Решение №
1427 от 02.08.2019 г. по т. д. № 1531 / 2018 г. на TO V1-12 състав на Софийски
градски съд: „Гражданското право познава две форми на вина - умисъл и
небрежност, но за разлика от наказателното право, българският граждански
закон при общия модел за поведение на длъжника не разграничава пряк и
евентуален умисъл, съзнавана и несъзнавана непредпазливост. Посочено е, че
критерият за обосноваване на една или друга форма на вина е наличието на
знание или незнание у длъжника, че неговото поведение е противоправно.
Умисъл е налице, когото съществува знание за възникване на
противоправните последици и се желае тяхното настъпване, докато
небрежността се свързва с неполагане на дължимата грижа от страна на
длъжника (Р№184/24.02.2016 г. по т.д.№3092/2014 г. на ІІТО).
Моли съдът да осъди ответника Д. ЕАД да заплати застрахователно
обезщетение по щета №44012312100204, по полица №440120213031806,
валидна от 17.03.2020г. до 16.03.2021г. на С. Я. С. в размер на 62 492.72 лева с
ДДС, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Моли, да му бъдат присъдени направените в производството разноски.
В законния срок ответникът „Д.“ ЕАД гр.С. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Счита, че предявените искове се явяват неоснователни, тъй като в
конкретния случай е налице основание за постановяване на отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя -
налице е проявена груба небрежност от страна на застрахования. Сочи, че в
съдебната практика на съдилищата е застъпено мнение, че небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
5
абстрактен модел - модела на поведението на определена категория лица
/добрия стопанин/ с оглед естеството на дължимата престация /дейността/ и
условията на предоставянето й /условията за извършването й/. Грубата
небрежност се отличава по степен и също се изразява в неполагане на грижа,
но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Изложени са подробни съображения в тази връзка.
Твърди се, че причината за настъпването на процесното ПТП са
извършените многобройни нарушения на правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно ищецът е нарушил разпоредбите
на:
чл. 94, ал. 3 от ЗДвП - за престой и паркиране в насените места пътните
превозни средства се спират възможно най - вдясно на платното за движение
по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Ищецът е паркирал
процесното МПС срещу посоката на движението.
чл. 5, ал. 2, т. 4 от ЗДвП - да не извършва маневри, изразяващи се в
последователно внезапно преминаване в лентите за движение. Ищецът рязко
е потеглил и навлязъл в пътната лента, в която насрещно се е движил лек
автомобил "Тойота Ярис" с peг. № СТ 6391 ВТ.
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - на пътно платно с двупосочно движение на
водача е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение
освен при изпреварване или заобикаляне. Ищецът неправомерно е допуснал
автомобилът му да навлезе в лентата за насрещно движение, което е основна
причина за настъпването на процесното ПТП.
чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП - ищецът се е движил със скорост, несъобразена
с конкретния пътен участък, условията на видимост и наличното ограничение
на скоростта от 40 км./ч., което е видно от причинените увреждания по
четирите автомобила, ударени вследствие действията му.
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата, с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората. Вследствие
грубото нарушаване правилата по пътищата, ищецът е причинил средна
телесна повреда на пътник в лек автомобил "Тойота Ярис" с peг. № СГ 6391
ВТ.
Заявено е, че извършването на гореизложените нарушения може да се
характеризира като неполагане на грижата, която би положил и най-
небрежният човек и представлява допуснато от застрахования собственик
увеличение на покрития от застраховката риск - увреждане на автомобила
вследствие на ПТП. Посочено е, че отчитайки естеството на дължимата
престация и условията на предоставянето й, многобройните извършени от
ищеца нарушения, които са причина за настъпването на застрахователното
събитие, представляват проява на груба небрежност. Ответникът сочи, че в
6
случая е налице изключен риск, съгласно чл. 9.1.8 от Общите условия,
представляващи неразделна част от сключения между страните
застрахователен договор. Твърди, че ищецът не е спазил задължението си,
визирано в чл.395, ал.1 от КЗ да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество, което представлява неизпълнение на
задълженията по сключения застрахователен договор, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, предвидено е в закона и общите условия
към застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие (чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ). Намира, че исковете се явяват
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Оспорва всички обстоятелства, на които ищецът основава претенцията
си за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско+“, сключена относно лек автомобил „БМВ" с peг. № А 4457 HP,
вследствие на което в „Д." ЕАД е образувана щета № 44012312100204.
Навежда твърдения, че ищецът не притежава правен интерес и активна
процесуална легитимация да предяви настоящия иск, тъй като не е
застрахована страна по застрахователния договор. Оспорва да е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца
вреди по автомобила. Посочва, че твърдените увреждания по автомобила не
могат да настъпят при описания в исковата молба механизъм. Заявява, че
настоящият застрахователен договор не е влязъл в сила.
В условието на евентуалност, оспорва предявения иск по размер.
В случай, че настоящият съдебен състав счете, че отговорността на
застрахователя следва да бъде ангажирана, ответникът моли да се вземе
предвид следното:
Оспорва иска по размер - претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 62 492,72 лв. е прекомерно завишено и не отговаря
на действително причинените вреди по застрахованото МПС.
Намира, че на основание чл. 395, ал.4 КЗ застрахователното
обезщетение следва да бъде намалено, тъй като ищецът не е спазил
задължението си да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество
от вреди. Счита, че определеното обезщетение следва да бъде намалено със
70 %.
Твърди, че ищецът е системен нарушител на правилата за движение по
пътищата.
Сочи, че искът за присъждане на лихви е акцесорен и следва съдбата на
главния иск. Заявено е, че поради неоснователността на главния иск,
неоснователно се явява и искането на ищеца за присъждане на лихви върху
главницата.
Моли да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и
недоказани, евентуално да се намали техният размер, както и да се присъдят
на ответника сторените в настоящото производство разноски.
7
По делото е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът
заявява, че поддържа всичко, изложено в подадената искова молба, както и
прави допълнителни уточнения по исковата молба.
Намира за изцяло неоснователни твърденията на ответника за
наличието на основания за постановяване на отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение, поради проявена груба небрежност от
застрахования. Счита, че изцяло неоснователни и неподкрепени с
доказателства са твърденията на ответника за извършени от страна на ищеца
нарушения на Закона за движение по пътищата. Посочва, че дори да се
приеме, че описаните от ответника нарушения на чл. 94, ал.3 ЗДвП, чл.5,ал.2,
т.4 ЗДвП, чл. 16, ал. 1, т.1 ЗДвП, чл. 20 и чл. 21 ЗДвП , чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП са
действително извършени, то това не е основание за постановяване на отказ за
изплащане на застрахователното обезщетение, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.403, ал.4 от КЗ застрахователят може да откаже плащане
само ако не е бил уведомен в установения срок за настъпването на
застрахователното събитие с цел да му се попречи да установи
обстоятелствата, при които е настъпило същото, или неуведомяването му е
направило невъзможно установяването им. В случая ищецът сочи, че
застрахователят е бил своевременно уведомен за настъпване на
застрахователното събитие, като застрахованият е описал механизма на
настъпването му. Заявява, че дори и да се приеме, че описаният механизъм на
настъпването на ПТП е неточен, то сам по себе си този факт, освен че не е
предвиден в чл.403, ал.4 от КЗ като основание да се откаже заплащане на
обезщетение, не е попречил по никакъв начин на застрахователя да установи
действителните обстоятелства, при които е настъпило ПТП, както и вида и
размера на причинените вреди, нито е направил невъзможно установяването
им. За неоснователни намира и доводите, че не се дължи обезщетение, тъй
като застрахованият е допринесъл за настъпване на вредите. Счита, че така
описаните от ответника като допуснати от ищеца нарушения сочат на
причиняване на процесното ПТП по непредпазливост, а съгласно
разпоредбата на чл.408, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят има право да откаже
заплащане на обезщетение само при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застрахования. Според ищеца, по аргумент на
противното от посочената разпоредба следва, че поначало непредпазливото
причиняване на застрахователното събитие от застрахования не е основание
за отказ да се заплати обезщетение, освен в хипотезите на чл.408, ал.1, т.3 или
т.4 от КЗ. Сочи, че действително съгласно клаузата на чл.9.1.8 от общите
условия към застрахователния договор, застрахователят не предоставя
застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на груба небрежност
на застрахования или негови работници или служители. Заявява, че в
теорията и съдебната практика безспорно се приема, че груба небрежност е
налице при неполагане на грижа, която би положил и най- небрежният човек
при подобни условия. Посочва, че в случая обаче, предполагаемите
допуснати от ищеца нарушения с оглед на характера и тежестта им не
8
съставляват груба небрежност, а само обикновена такава - неполагане на
дължимата от добрия стопанин грижа, поради което не може да се приеме, че
е налице хипотезата на чл.9.1.8 от общите условия на застрахователния
договор, на която се позовава ответното дружество. Посочва, че съгласно
разпоредбата на чл.395, ал.1 от КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, а съгласно ал.4 при
настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже
плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по ал. 1 и ако изрично е предвидил това в договора. Счита, че
от приложените по делото документи не е видно да е предвидено такова
основание за отказ за заплащане на обезщетение. Счита, че в случая дори и да
се установят действия на водача по управление на превозното средство и
допуснати от него нарушения на ЗДвП, описани по - горе, доколкото те ще са
извършени само при обикновена небрежност, не могат да бъдат
квалифицирани като невземане на мерки за предпазване на застрахованото
имущество по смисъла на чл.395, ал.1 от КЗ. Заявява, че не е налице
посоченото основание за отказ да се заплати застрахователно обезщетение.
Намира за неоснователно и възражението на ответника, че е налице
основателен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл.408,
ал. 1, т.3 от КЗ. Сочи, че отказът за плащане на застрахователно обезщетение
по чл. 408 от КЗ е предвиден само като правна възможност, а не безусловно,
като излага съображения в тази връзка.
Счита, че изводът за наличие или липса на груба небрежност в
поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните
обстоятелства на всеки отделен случай, като съдът въз основа на доводите на
страните и събраните доказателства по делото следва да прецени дали
поведението на причинителя на застрахователното събитие, съставлява
действие, което може да се квалифицира като груба небрежност. Посочена е
съдебна практика.
Счита, че от данните по делото не може да се направи обоснован извод
за груба небрежност, проявена от водача на застрахования автомобил.
Намира, че е недопустимо застрахователят по свое усмотрение да определя
кое поведение се приема за "груба небрежност", едва след настъпване на
застрахователното събитие, без да е определил това предварително, без да го
е разграничил от обикновената небрежност и без предварително да го е свел
на вниманието на потребител на застрахователни услуги, предвид и липсата
на легална дефиниция.
Счита възражението на ответника за изключен риск по чл. 408, ал. 1, т.3
от КЗ за неоснователно.
Намира за неоснователни възраженията за липса на активна
процесуална легитимация и липса на правен интерес. Сочи, че видно от
приложената към исковата молба от застрахователна полица
№440120213031806, валидна от 17.03.2020г. до 16.03.2021г., между С. Я. С.
9
като застраховащ, „Б.“ АД като застрахован и Д. ЕАД е сключен договор за
застраховка "каско+" за лек автомобил марка БМВ, модел М850И ХДРАЙВ с
рег.№СВ5116РН. От друга страна е посочено, че между ищеца и „Б.“ АД е
сключен Договор за продажба на изплащане със запазване правото на
собственост до изплащане на цената № 76 от 11.03.2020 г. по отношение на
процесния лек автомобил, с дата на първа регистрация 22.10.2019г., като в
съответствие с Договора автомобилът е предоставен за ползване на С. Я. С.,
т.е. ищецът е лизингополучател по договора.
Счита за неоснователни възраженията на ответното дружество за липса
на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите по
автомобила. Отбелязва, че не са изложени, каквито и да било мотиви в тази
насока.
Намира за изцяло неоснователно твърдението, че застрахователният
договор не е влязъл в сила. Посочва, че видно от приложената
застрахователна полица, „КАСКО +“ е сключена за периода от 17.03.2020 г.
до 16.03.2021 г.
Счита за неоснователни и възраженията, че застрахователното
обезщетение е прекомерно завишено и не отговаря на действителните вреди
на застрахованото МПС.
Намира за неоснователни и възраженията за намаляване на
застрахователното обезщетение на основание чл. 395, ал. 4 от КЗ.
Възразява срещу допускането на искания свидетел Ж. Р., която да
изяснява нарушения на правилата на движение по пътищата.
Възразява срещу искането за издаване на удостоверение, по силата на
което да бъде издадена справка за извършвани нарушения от ищеца по ЗДвП,
тъй като дори и да има извършвани такива, те не са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП и нямат връзка с предмета на спора по настоящото
производство.
По делото е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с
който ответникът изцяло поддържа отговора на исковата молба, както и
посочените съображения относно неоснователността, евентуално
прекомерността на исковата претенция.
Поддържа становището си, че в конкретния случай е налице основание
за постановяване отказ от изплащане на застрахователно обезщетение от
страна на застрахователя, тъй като е налице проявена груба небрежност от
страна на застрахования. Посочва, че подробни съображения са изложени в
отговора на исковата молба.
Поддържа становището си, че ищецът не притежава правен интерес и
активна процесуална легитимация да предяви настоящите искове, тъй като не
10
е застрахована страна по застрахователния договор.
Поддържа всички останали оспорвания и възражения сторени с
отговора на исковата молба.
Съдът, като обсъди изложените от страните доводи и съображения,
ведно със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Между „Б.“АД гр.С., в качеството на продавач, и С. Я. С., в качеството
на купувач, е бил сключен Договор за продажба на изплащане със запазване
правото на собственост до изплащане на цената № 76 от 11.03.2020 г. на лек
автомобил марка БМВ, модел М850И ХДРАЙВ, с дата на първа регистрация
22.10.2019г., предоставен за ползване на С. Я. С..
Съгласно клаузите на договора - чл.4.1 - чл.4.3, купувачът е бил
задължен да заплати за своя сметка и в полза на продавача посочените в
договора застраховки. Видно от данните по делото – комбинирана
застрахователна полица №440120213031806, валидна от 17.03.2020г. до
16.03.2021г., между С. Я. С., като застраховащ, „Б.“ АД като застрахован и Д.
ЕАД е сключен договор за застраховка "каско+" за лекия автомобил марка
БМВ, модел М850И ХДРАЙВ с рег.№СВ5116РН.
От данните по делото-констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 14.01.2021г., както и от представената присъда№28/27.09.2021г,
постановена по НОХД №2042/21г. по описа на СтРС, също приложено по
настоящото дело, се установява, че ищецът е признат за виновен за това, че на
14.01.2021г. при управление на процесния лек автомобил марка БМВ, модел
М850И ХДРАЙВ с рег.№СВ5116РН, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно
чл.25, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост допуснал причиняване на
средна телесна повреда на Росен Русев Ррайков, изразяваща се в счупване на
долен край на дясната раменна кост, причинило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2, вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.78а НК го освобождава от наказателна отговорност
за извършеното престъпление и му налага административно наказание глоба в
размер на 1000лв., която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната
власт, като го признава за невинен и го оправдава по първоначалното
обвинение.
Не се оспорва обстоятелството, че застрахователят е бил уведомен за
настъпилото ПТП и за настъпилото застрахователно събитие на следващия
ден- 15.01.2021г., видно от съдържането на писмо №0-92-2244/12.02.2021г. С
посоченото писмо ответното дружество е отказало да заплати
застрахователно обезщетение във връзка със застрахователната претенция на
ищеца. Отказът е мотивиран с допусната „груба небрежност“ на водача на
застрахования автомобил, „грубо погазване на правилата за движение по
пътищата“, като според ответното дружество е налице изключен риск, съгл.
чл.9.1.8 от Общите условия на „Д.“ ЕАД. Такива са и аргументите, развити от
11
ответника в отговора на исковата молба и в допълнителния отговор на
допълнителната искова молба. В случая доказателствената тежест за
установяване на тези обстоятелства, водещи до т.нар. изключен риск е на
ответното застрахователно дружество.
Съгласно посочената клауза на Общите условия на „Д.“ ЕАД, „ по тези
ОУ застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети,
настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на
застрахования …“
В КЗ липсва легална дефиниция на понятието “груба небрежност“. В
гражданското право смисълът на това понятие не е аналогичен на
съдържанието, което има в наказателното право. В гражданското право
понятието се свързва с недобросъвестно изпълнение на задължението и
неполагане на дължимата грижа при това изпълнение, с оглед разпоредбата
на чл.63 от ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл.290
от ГПК, според която вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието и неговите последици, а неполагането на
дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и
условията за извършването й /напр. Решение №348/11.10.2011г. на ВКС,
IVг.о., ГК/. Гражданското право не различава формите на небрежността, а
само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се съизмерва с
конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Наличието или
липсата на груба небрежност в поведението на даден правен субект се
обусловят изцяло от конкретните обстоятелства за всеки отделен случай,
което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на
понятието ”груба небрежност”, приложима за всички случаи. Съдебната
практика по този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на
МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования,
което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата,
при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото
имущество.
Съдът счита, с оглед данните по делото, че в случая се установи в хода
на съдебното производство възражението на ответника относно наличието на
обстоятелства, водещи до изключен риск, съгласно Общите условия на „Д.“
ЕАД, изразяващи се в проявена груба небрежност на водача на застрахования
автомобил.
В хода на производството бяха назначени и приети съдебно-
автотехническа експертиза и допълнителна съдебно-автотехническа
експертиза.
От заключението на допълнителната съдебно-автотехническа
експертиза се установи, че скоростта на движение в момента на удара и преди
удара на двата автомобила, е както следва: на л.а. „Тойота“ е около 26,61
12
км/ч, а на л.а. „БМВ“ /процесния автомобил/ преди удара и в момента на
удара е около 33,05км/ч. Въпреки че скоростта, с която се е движил ищецът е
съобразена с разрешената скорост за движение в населено място, следва да се
има предвид, че тази скорост е развита за сравнително кратък период от
време и то при извършваната маневра от страна на л. а. БМВ с рег.
№СВ5116РН, управляван от ищеца - излизане от реда на паркираните
автомобили, където автомобилът също е бил паркиран. Преди да започне
маневрата ищецът не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които минават покрай него, не се е съобразил с
местоположението на л.а. Тойота, модел:Ярис, с рег.№СТ 6391 ВТ,
управлявана от св.Р., с посоката му на движение и със скоростта му, като
всичко това е станало причина за настъпване на ПТП.
Видно от мотивите към присъда №28/27.09.2021г, постановена по
НОХД №2042/21г. по описа на СтРС, започвайки маневрата, ищецът
започнал движение в посока север в западната лента за движение,
предназначена за движение на юг, където в същия този момент се е движил
л.а. Тойота, модел:Ярис, с рег.№СТ 6391 ВТ, управлявана от св.Р., при което
е настъпил удар между двата автомобила.
Както беше вече посочено, безспорно е обстоятелството, че с присъда
№28/27.09.2021г, постановена по НОХД №2042/21г. по описа на СтРС,
ищецът е признат за виновен за това, че на 14.01.2021г. при управление на
процесния лек автомобил марка БМВ, модел М850И ХДРАЙВ с рег.
№СВ5116РН, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно чл.25, ал.1 от ЗДвП, като
по непредпазливост допуснал причиняване на средна телесна повреда на
Росен Русев Райков, изразяваща се в счупване на долен край на дясната
раменна кост, причинило трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2,
вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
В случая в наказателното производство е установено, че ищецът е
предприел маневра:излизане от реда на паркираните превозни средства, като
преди да започне маневрата не се е убедил, че няма да създаде опасност а
участниците в движението, които минават покрай него. Ищецът не се е
13
съобразил с местоположението на л.а. Тойота, модел:Ярис, с рег.№СТ 6391
ВТ, управлявана от св.Р., с посоката му на движение и със скоростта му, като
всичко това е станало причина за настъпване на ПТП.
Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Безспорно за процесното ПТП вина има ищецът по делото, който е
нарушил чл.25, ал.1 от ЗДвП и е причинил процесното ПТП.
Според показанията на св.Р., водач на другия лек автомобил, участник в
ПТП- л.а. Тойота, модел:Ярис, с рег.№СТ 6391 ВТ, вечерта към 7 часа се
случило произшествието, свидетелката шофирала Тойота Ярис по път с
предимство, със скорост, по-ниска от позволената максимална скорост.
Изведнъж срещу нея се забил лек автомобил и тя нямала време за реакция.
Свидетелката се движела по ул.“***“, посока север, а автомобилът на ищеца
се движил от север към свидетелката, минал в насрещното платно, по което
се движел автомобилът на свидетелката. Свидетелката посочва, че не е имала
време за реакция, за секунди станало произшествието, автомобилът на ищеца
изведнъж изскочил с бясна скорост. Според свидетелката, нямало никой на
улицата, никакви коли за част от секундата – сблъсък. Било на смрачаване,
имало видимост на пътното платно, февруари месец в 7 часа вечерта станала
катастрофата.
Свидетелката посочва „Предницата й беше като стена пред мен. Беше
супер бърза, с вдигната предница… Движението е двупосочно там. От Първо
кметство надолу се паркират коли, имаше тогава доста коли наредени,
паркирани пред самата кооперация, първата кола беше по-висока и явно не е
имал видимост, че съм на платното…“ „Той просто се включи в моята лента
за секунда. Сблъсъка беше в моята лента. От дясната страна на улицата в
моето платно за движение. Виждам срещу мен засилена кола и не знам от
къде идва. Видях автомобила при сблъсъка и не мога да знам от къде идва
колата…“
Съдът кредитира показанията на свидетелката, същите са
непротиворечиви и се подкрепят и от останалите събрани писмени
доказателства по делото.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема, че в случая
е настъпило застрахователно събитие за застрахования при ответника
автомобил - марка БМВ, модел М850И ХДРАЙВ с рег.№СВ5116РН. Съдът
приема, обаче, че в случая ответното дружество не дължи заплащане на
застрахователно обезщетение, съгл.чл.405, ал.1 от КЗ, тъй като е налице
обстоятелство, съгл. чл.9.1.8 от Общите условия на „Д.“ ЕАД, при което
застрахователят не предоставя застрахователно покритие.
Съдът приема за установено по делото, че в случая ищецът,
14
управлявайки застрахования при ответника лек автомобил марка БМВ, модел
М850И ХДРАЙВ с рег.№СВ5116РН и причинявайки процесното ПТП от
14.01.2021г., е проявил груба небрежност, като с поведението си е станал
причина за ПТП и причинените на лекия автомобил щети.
Безспорно се установява по делото, че ищецът е нарушил правилото на
чл.25, ал.1 от ЗДвП и е причинил процесното ПТП, за което е бил осъден с
влязла в сила присъда №28/27.09.2021г, постановена по НОХД №2042/21г. по
описа на СтРС.
Съдът приема, че с действията си, свързани с неправомерното
управление на лекия автомобил, ищецът е проявил груба небрежност по см.
на чл.9.1.8 от Общите условия на „Д.“ ЕАД.
Скоростта на движение и начина, по който е извършил маневрата за
привеждане на лекия автомобил от паркирано положение в състояние на
движение, внезапното заемане на западната лента за движение,
предназначена за движение на юг, където в същия този момент се движил
лекият автомобил л.а. Тойота, модел:Ярис, с рег.№СТ 6391 ВТ, без да се
увери, че в тази лента не се намира друго ППС, причинения в резултат на
това поведение удар с този автомобил, причинената средна телесна повреда
на лицето Росен Райков, всички тези обстоятелства, свързани с поведението
на ищеца при управление на застрахования при ответника автомобил, съдът
приема, че представляват груба небрежност, проявена от ищеца при
управление на л.а. марка БМВ, модел М850И ХДРАЙВ с рег.№СВ5116РН по
см. на чл.9.1.8 от Общите условия на „Д.“ ЕАД.
Ищецът с поведението си е нарушил и поетите по договора за
застраховка “Каско+“ задължения, а именно: чл.10.1 от Общите условия на
„Д.“ ЕАД, съгласно който „Застрахованият /застраховащият е длъжен да пази
и ползва МПС с грижата на добър стопанин…“
Грижата на добрия стопанин в случая изисква полагане на
необходимата грижа в достатъчна степен при ползването и управлението на
застрахованото МПС - повишено внимание и концентрация, предвиждане на
възможните неблагоприятни последици при неправомерно управление на
лекия автомобил, включително и съблюдаване на правилата за движение по
пътищата, за да не води нарушаването им до противоправни последици,
каквито са настъпили в настоящия случай.
С оглед на всички изложени съображения, съдът намира, че
предявеният от ищеца иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата
62492,72 лв. се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен
от съда като такъв.
С оглед изхода на спора, на ответника следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 3180лв., съгласно чл.78, ал.3
ГПК.
15
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от С. Я. С.,
ЕГН**********, с адрес:гр.Ч., ул.***, чрез адв.Я. В. Я., АК-П., служебен
адрес: П.,бул*** против „Д.“ ЕАД, ЕИК***, с адрес на управление: гр.С.,
ул.*** иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата 62 492,72 лв.,
представляваща претендирано застрахователно обезщетение по щета
№44012312100204, с полица №440120213031806, валидна от 17.03.2020г. до
16.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба -17.06.2021г. до изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. Я. С., ЕГН**********, с адрес:гр.Ч., ул.***, чрез адв.Я. В.
Я., АК-П., служебен адрес: П.,бул***, да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК***, с
адрес на управление: гр.С., ул.*** сумата 3180лв. /три хиляди сто и осемдесет
лв./, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
16