№
497
гр.
Перник, 19.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Емилия Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 607 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.3, във вр. с ал.1 от КСО на
чл.145 и следващите от АПК.
Образувано
е по Жалба с вх. № 2847/30.09.2020 г. на Р.Н.Й. с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу Решение КПК-65/10.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което
е отхвърлена нейна Жалба вх. № Ц1012-13-72/12.08.2020 г. против Разпореждане №
131-00-1662-4/17.07.2020 г. на ръководителя по осигуряването за безработица, с
което е разпоредено жалбоподателката
да възстанови добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за
периода от 12.10.2018 г. до 11.02.2019 г. в размер на 747,00 лв. /седемстотин
четиридесет и седем лева/ - главница.
Жалбоподателката навежда
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради неправилно
приложение на материалния закон и несъответствие с неговата цел, и моли за
неговата отмяна. Твърди, че контролиращият административен орган неправилно е
приел, че са налице предпоставките на чл.114, ал.2 от КСО за възстановяване на
получено обезщетение за безработица. Посочва, че е работела при „****“ ЕООД с
ЕИК **** по трудово правоотношение, заемала е длъжността „продавач-консултант“
и е полагала труд в магазин за плодове и зеленчуци, находящ
се в гр. Перник, ул. ****, стопанисван от дружеството-работодател, поради което
е задължително осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1 от КСО. След
прекратяването на трудовия й договор на 12.10.2018 г. и оставането й без
работа, за нея е възникнало право да получава парично обезщетение за
безработица.
В съдебно
заседание, жалбоподателката - редовно призована, не
се явява, но се представлява от адв. Г.Б., който
поддържа жалбата, доразвива доводите в нея и излага нови такива. Представя
писмени бележки, претендира присъждане на направените по делото разноски и
представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание, ответникът, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт Й. С.***, оспорва жалбата.
Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт. Прави искане към съда
да отхвърли подадената жалба като неоснователна.
Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на
основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по
делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт
на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по
чл.147, ал.1 от АПК, за което оспореният административен
акт
създава задължения, при спазване на срока по
чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащо
на съдебен контрол на основание
чл.118, ал.1 от КСО решение
на директора на ТП на НОИ – Перник, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията са следните:
На 18.05.2016 г. жалбоподателката
Р.Н.Й. сключила Трудов договор № 9 от същата дата /л.14/ със „****“ ЕООД – гр.
Перник. Били уговорени всички съществени и задължителни клаузи, очертаващи
характера на трудовото правоотношение, в т.ч. длъжност: „продавач-консултант“,
място на работа: „гр. Перник, ул. ****, трудово възнаграждение: 600,00 лв. и
т.н.
Със Заповед № 3/12.10.2018 г. /л.15/ трудовото
правоотношение между „****“ ЕООД и Й. било прекратено. Това послужило като
основание последната да подаде в ТП на НОИ – Перник Заявление вх. №
131-00-1662/14.11.2018 г. /л.52/, с което поискала да й бъде отпуснато парично
обезщетение за безработица. Към него длъжностно лице от сектор КП приложило
Справка за приети, върнати и липсващи документи /л.11/.
С
Разпореждане № 131-00-1662-1/16.11.2018 г. /л.10 и л.50/ на ръководителя на
осигуряването за безработица, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а,
ал.1, чл.54б, ал.3 от КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 12.10.2018 г. до 11.02.2019 г., в размер на 9,00 лв./дневно. Същото
е връчено на заинтересованото лице на 20.11.2018 г. - лично, срещу подпис,
което е видно от отбелязването в документа.
Във връзка с постъпил сигнал от началник сектор „КП” при ТД –
Перник на НОИ с изх. № 1130-13-231/21.08.2019 г. /л.49/, със Заповед №
ЗР-5-13-00630920/26.08.2019 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Перник е
възложена проверка по разходите на
държавно обществено осигуряване на осигурителя „****“ ЕООД. Заповедта е връчена
на 16.12.2019 г.
В хода на проверката, с Писмо № 1130-13-231≠2/26.08.2019
г., е изпратено запитване до ТД на НАП – София, офис Перник за предоставяне на
информация относно декларираната дейност от „****“ ЕООД – основна и
спомагателна, резултати от евентуално извършени ревизии на дружеството, наличие
на производствени, търговски и други обекти, наличие или не на регистрирани от
дружеството касови апарати и данни за тях, сключени трудови договори и лице,
което е подавало данните по чл.5, ал.4 от КСО и т.н.
В отговор е
получено Писмо вх. № 1130-13-231≠3/13.09.2019 г., с което ТД на НАП
уведомява, че в периода 2012 – 2017 г. не са извършвани ревизии и не са
издавани ревизионни актове на „****“
ЕООД,
има данни за регистрирано фискално устройство с дата на въвеждане в
експлоатация: 02.05.2012 г., като в този момент едноличен собственик на
капитала на дружеството е бил З.И.С.с ЕГН **********, а от 13.10.2015 г. в ТР
като едноличен собственик и управител е вписан К.Х.Д.с ЕГН **********.
Последният е декларирал, че не разполага с никакви документи на дружеството и
не е назначавал лица по трудови договори, въпреки че за периода от 2016 до 2019
г., съгласно Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда на изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ са подадени уведомления за сключване и
прекратяване на трудови договори с лица в компетентната ТД на НАП, а към
момента няма действащи трудови договори. За наетите лица за цитирания период са
подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с вид осигурен „01“ – за работещи по
трудови правоотношения, с осигурителен доход близък или равен на максималния
осигурителен доход /съгласно ЗБ на ДОО за съответните години/. В търговския
регистър не са установени публикувани годишни финансови отчети за дейността на
дружеството до момента.
При
извършена справка в „Регистър приход“ в информационната система на НОИ е
установено, че за периода от 2015 г. до 2019 г. вкл. няма данни за внесени
дължими осигурителни вноски по фондовете на ДОО.
Извършените
действия и резултатите от проверката са обективирани
в Констативен протокол № КП-5-13-00697838/02.01.2020 г. /л.46/, който е връчен
срещу подпис на управителя на „****“ ЕООД К.Д.. На дружеството са издадени
Задължителни предписания № ЗД-1-13-00697838/02.01.2020 г. /л.48/, в срок от 20
работни дни от получаването, да подаде декларации обр.1
по Наредба Н-8/29.12.2005 г. за
заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО на поименно посочени
лица и конкретни периоди, сред които и жалбоподателката
Р.Н.Й. – за времето от 18.05.2016 г. до 11.10.2018 г. Те са връчени на управителя на дружеството-осигурител на
03.01.2020 г. Няма данни да са обжалвани в 14-дневния срок, поради което съдът
приема, че са влезли в сила на 18.01.2020 г.
Определеният срок за
доброволното им изпълнение е 20 работни дни, считано от получаването им и е
изтекъл на 15.02.2020 г. В този срок указанията не са изпълнени.
На 08.07.2020 г., данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО относно Р.Н.Й., подадени от
„****“ ЕООД за периода от 18.05.2016 г. до 11.10.2018 г., са служебно заличени от регистъра по чл.80 от ДОПК, на
основание чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. на 08.07.2020 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда на подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
С оглед на горното административният орган – ръководител
на осигуряването за безработица приел, че жалбоподателката
не е била осигурена при „****“ ЕООД за времето от 18.05.2016 г. до
11.10.2018 г. На основание чл.54ж, ал.2, т.1 от КСО издал Разпореждане №
131-00-1662-2/17.07.2020 г. /л.31/, с което отменил Разпореждане №
131-00-1662-1/16.11.2018 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по
чл.54а от КСО. На същата дата ръководителят на осигуряването за безработица издал Разпореждане
№ 131-00-1662-3/17.07.2020 г. /л.30/, с което на основание чл.54ж, ал.1, във
връзка с чл.10 от КСО отказал отпускане на парично обезщетение за безработица
по чл.54а от КСО и Разпореждане № 131-00-1662-4/17.07.2020 г. /л.28/, с което
на основание чл.114, ал.2 и ал.3 от КСО задължил жалбоподателката да възстанови добросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 12.10.2018 г. до 11.02.2019 г.
в размер на 747,00 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева/.
Разпореждане
№ 131-00-1662-4/17.07.2020 г. е връчено на Й. на 06.08.2020 г. /видно от
известие за доставяне на л.29/. В срока по чл.117, ал.2, т.2 от КСО тя е подала
жалба срещу него – Жалба вх. № Ц1012-13-72/12.08.2020 г. до директора на ТП на НОИ - Перник.
В срока по чл.117, ал.3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ
– Перник издал Решение № КПК-65/10.09.2020 г., с което е отхвърлил оспорването
като неоснователно. Именно това решение на директора на ТП на НОИ - Перник е
предмет на настоящия съдебен контрол.
В хода на съдебното обжалване не са събрани нови
доказателства и не са установени факти, различни от възприетите от
административния орган и отразени в оспореното решение.
При горните фактически констатации, настоящият състав на
Административен съд - Перник, направи следните правни изводи:
Оспореното Решение № КПК-65/10.09.2020 г. е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с Жалба вх. № Ц1012-13-72/12.08.2020
г., по реда на чл.117, ал.1 от КСО и в
срока за обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО. Постановено е в едномесечния
срок по чл.117, ал.3, изр.1 от КСО.
Издадено е от компетентен орган съгласно чл.117, ал.3 от КСО – директорът на ТП на НОИ – Перник. Обективирано
е в посочената в същата разпоредба писмена форма и със съдържание,
регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са
направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа
информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и
подписано. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че
контролиращият административен орган споделя извода на издателя на
административния акт за наличие на предпоставките по чл.114, ал.2, т.2 от КСО
за възстановяване на добросъвестно получена сума за обезщетение за безработица.
В производството по административен контрол за законосъобразност не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, представляващи основание за отмяната му. Решението е и материално
законосъобразно.
Правилно директорът на ТП на НОИ – Перник е приел, че
разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен
орган. Съгласно чл.114, ал.3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите
на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт. В
настоящия случай Разпореждане № 131-00-1662-4/17.07.2020 г. е издадено от
ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Перник, който е
материално и териториално компетентния административен орган съгласно нормата
на чл.114, ал.3 от КСО.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и
съответства на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за съдържание и реквизити. В
проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения
на административнопроизвод-ствените правила,
представляващи основание за отмяната му. То е издадено след извършена проверка
по реда на чл.107 от КСО, в хода на която са издадени и влезли в сила
задължителни предписания за заличаване на подадените по отношение на жалбоподателката данни по чл.5, ал.4 от КСО от осигурителя
„****“ ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл.3, ал.13 от
Наредба № Н-8/29.12.2005 г. при наличие на предвидените в същата норма
предпоставки – неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок.
Заличените данни касаят времето от 12.10.2018 г. до 11.02.2019 г., в което Р.Й.
е получавала парично обезщетение за безработица в размер на 9,00 лв./дневно.
Затова е законосъобразен изводът на административния орган, че Й. не е имала
качеството осигурено лице по смисъла на чл.4, ал.1 от КСО и за нея не е
възникнало основание за осигуряване за периода от 18.05.2016 г. до 11.10.2018
г., респ. не е налице основание за прекратяване на правоотношението, което на свой
ред да послужи като основание за отпускане на обезщетение за безработица и
съответно за определяне срока и размера на същото. Изплатеното й такова е
получено без основание при условията на чл.114, ал.2, т.2 от КСО. Съгласно
посочената разпоредба, постъпили след изплащането на обезщетението
доказателства или данни, които имат значение за определяне на правото,
размера и срока на изплащане, представляват основание за възстановяване на добросъвестно получени
суми. В настоящия случай, в хода на
извършена проверка са събрани доказателства, че за времето от 18.05.2016 г. до
11.10.2018 г. жалбоподателката не е работила по
трудово правоотношение при „****“ ЕООД и съответно не е била осигурено лице по
смисъла на § 1, т.3 от ДР на КСО. Затова подадените за нея данни по чл.5, ал.4,
т.1 от КСО са заличени. Изложеното налага извода за осъществяване на
предпоставката на чл.114, ал.2, т.2 от КСО за издаване на разпореждане за
възстановяване на получената сума за обезщетение за безработица за периода от
12.10.2018 г. до 11.02.2019 г., която е в размер на 747,00 лв. /седемстотин
четиридесет и седем лева/ и се установява от приложената по делото Справка за
изплатени обезщетения за безработица /л.32/.
С оглед на
всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че административният акт
- предмет на съдебния контрол, е издаден при наличие на посочените в закона
материални предпоставки и съответства на относимите
правни норми. Идентично е становището на контролиращият административен орган,
поради което издаденото от него решение е правилно и законосъобразно.
Оспорването му е неоснователно и следва да се отхвърли.
Предвид извода относно изхода от спора и на основание
чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ Жалба вх. №
2847/30.09.2020 г., подадена от Р.Н.Й. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу
Решение КПК-65/10.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Перник, с което е
отхвърлена нейна Жалба вх. № Ц1012-13-72/12.08.2020 г. против Разпореждане №
131-00-1662-4/17.07.2020 г. на ръководителя по осигуряването за безработица, с
което й е разпоредено да възстанови добросъвестно
получено парично обезщетение за безработица за периода от 12.10.2018 г. до
11.02.2019 г. в размер на 747,00 лв. /седемстотин четиридесет и седем лева/ -
главница.
ОСЪЖДА Р.Н.Й. с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на Териториално поделение – Перник на Националния осигурителен институт
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/