№ 136
гр. Сливен, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200340 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от Ж. Г. П., ЕГН **********, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител против НП № 24-0804-
010219/09.01.2025г. на началник група в ОД на МВР Сливен, сектор „Пътна
полиция“ Сливен, в частта, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок два месеца, за извършено
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че при съставянето на АУАН и при издаване на НП
били допуснати процесуални нарушения, които засягали съществено правото
на защита на жалбоподателя. Процесуалните нарушения не били от
категорията на тези, които можело да бъдат преодоляни по реда на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН, т.к. били съществени и санирането им в последващ стадий на
административнонаказателното производство било невъзможно. Налице било
несъответствие между фактическото и правно основание на нарушението в
атакуваното НП и сочената за нарушена правна норма, като се излагат
подробни съображения за това.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
1
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо,
с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага
становище относно законосъобразността на наказателното постановление и
моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в
случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.12.2024г. против жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA №
3420702 за това, че на 23.12.2024г., около 12.40 часа, в гр. С., по ул. „Баба
Тонка“ № 50, посока юг, управлявал лек автомобил БМВ с рег. № СН 0418
ВМ, негова собственост с несъобразена скорост с пътните условия, след ляв
завой загубил контрол над МПС и се блъснал в масивна ограда на дом № 52, в
дясно на посоката на движение, нанасяйки щети. Водачът продължил в права
посока, без да установи какви са последиците от произшествието и не
уведомил съответната служба за контрол на МВР. В акта било посочено, че с
това виновно е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1,
т. 3, б.“в“ от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля Х. З..
На датата на съставянето му актът бил предявен на нарушителя, който след
като се запознал със съдържанието отразил, че няма възражения. Такива не
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение на
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП му наложил
административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. и за извършено
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба” в размер на 200 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок два месеца. В НП било
посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на
деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници в
движението.
Видно от разписката процесното НП било получено от жалбоподателя
2
на 25.02.2025г. като на 05.03.2025г. против него е подадена жалба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбоподателят е обжалвал процесното наказателно постановление
само по отношение на наложеното с него административно наказание по чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма
особени правила за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, се прилагат разпоредбите на НПК. В
разпоредбите на чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК е предвидено, че въззивната
инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от
основанията, посочени от страните; както и че въззивната инстанция отменя
или изменя присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на
лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това. В настоящия
случай се касае за въззивно производство по своя характер и съдът следва да
провери изцяло законосъобразността на издаденото НП, независимо от
основанията посочени в жалбата и в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя.
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Съдът намира същата за частично основателна, по следните
съображенията:
По отношение на нарушението по т. 1 от НП:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Неизпълнението на това императивно
задължение е скрепено със санкция, предвидена в разпоредбата на чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която, който поради движение с несъобразена
скорост причини ПТП, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
3
съставлява престъпление.
Съдът счита, че поведението на водача при управление на автомобила по
начина, описано в АУАН и в НП, нанасяйки щети, покрива дефиницията за
ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. В тази насока съдът кредитира
показанията на актосъставителя и свидетеля З., който е очевидец на
извършеното нарушение и възпроизвежда преките си и непосредствени
впечатления, като от същите се установи, че водачът е управлявал МПС с
несъобразена скорост в резултат на което се е блъснал в оградата на жилищна
сграда, находяща се в гр. С. на ул. „Баба Тонка“ № 52. Поради изложеното,
съдът счита, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност като му е било наложено наказание „глоба“ в предвидения в
разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП размер от 200 лв. По отношение
на това нарушение, съдът счита, че не е оборена формалната доказателствена
сила, с която се ползва АУАН на основание чл. 189, ал .2 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по т. 2 от НП:
Съдът намира за основателни наведените с жалбата оплаквания за
незаконосъобразност на НП в тази му част поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. С разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН са въведени императивните изисквания към съдържанието на АУАН и
НП. Съдът констатира нередовности в съставения акт и издаденото въз основа
на него НП, довели до нарушаване на правото на жалбоподателя да узнае
какво точно нарушение е извършил и да организира надлежно защитата си.
Както акта, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, законните разпоредби, които са
били нарушени (арг. чл. 42, ал. 1, т. 4 и 5 и чл. 57 , ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН).
Съдът приема, че в настоящия случай е налице разминаване между акта и НП,
по отношение на посочените в тях като нарушени законни разпоредби. В акта
е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
а в НП вече е конкретизирана конкретната хипотеза от цитираната разпоредба,
а именно чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДвП.
За основателно съдът намира оплакването в жалбата, че е налице
несъответствие между фактическото и правно описание на нарушението в
атакуваното НП и сочената за нарушена правна норма и изложените в тази
насока съображения. С разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП е
въведено задължение за водача на пътно превозно средство, който е участник в
ПТП, от което са причинени само имуществени вреди, ако между участниците
4
в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те,
без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и
изпълняват дадените им указания. В настоящия случай в обстоятелствената
част на акта и на НП е посочено, че „водачът продължава в права посока, без
да установи какви са последиците от произшествието и не уведомява
съответната служба за контрол на МВР“, а е прието, че е извършил следното
нарушение: „при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го
напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията
й. От свидетелските показания се установява по безспорен начин, че при
настъпилото ПТП няма друг участник, т.к. жалбоподателят е
самокатастрофирал, а сочената като нарушена правна норма въвежда
задължения за водача в случаите, когато между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, което в настоящия
случай не може да намери приложение.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да отмени
обжалваното НП в тази си част, като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0804-010219 от
09.01.2025г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор
"Пътна полиция" - Сливен, в частта с което на Ж. Г. П., ЕГН ********** от гр.
С., ул. „Ст.П. №..., е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 лева на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-010219 от
09.01.2025г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор
"Пътна полиция" - Сливен, в частта с което на Ж. Г. П., ЕГН ********** от гр.
С., ул. „Ст.П. №..., е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-Сливен в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
5
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6