Номер 29703.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 03.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Нестор С. Спасов
Станислав П. Георгиев
като разгледа докладваното от Нестор С. Спасов Въззивно частно търговско дело №
20205001000489 по описа за 2020 година
Производство по чл. 274 от ГПК, вр. чл. 396 от ГПК.
Причина за започването му е подадена от „Л.**” ЕООД, ЕИК
**********, гр. Я., ЖК „Х.“,бл. *, вх. *., ет.*, ап. ** №* частна жалба против
постановено по т. дело № 153/2020 г. по описа на Сз ОС определение, с което
при условие, че се внесе по сметка на Сз ОС парична гаранция от 20 000 лв. е
допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни искове, който „Я. ****“
ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З., , ул. „С.в.“ №**, вх. *, ет.*, ап. ** ще предяви
срещу „Л.**” ЕООД, ЕИК **********, гр. Я., ЖК „Х.“,бл. *, вх. В., ет.*, ап.
** №* за заплащане на сумата 154 000 лв., представляваща неизплатен
остатък от цената в общ размер на 352 136, 40 лв. на 533 540 тона слънчоглед
дължима по договор за търговска продажба на слънчоглед, за който е
издадена и фактура № *********** от 10.08.2017 г. и на сумата от 44 831, 11
лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
начислена върху неизплатената главница за времето от 10.08.2017 г. до
22.06.2020 г. чрез ЗАПОР върху банковите сметки на „Л.**” ЕООД в „Р.Б.Б.“
ЕАД и „Т.Б. Д“ АД до размера на 198 931, 11 лв.
В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност
на определението, поискано е то да бъде отменено и да се постанови друго
отхвърлящо искането.
Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието
на делото, по което е постановен намери за установено следното:
1
На 22. 06. 2020 г. в СзОС е постъпила молба от „Я. ****“ ЕООД, ЕИК
********, гр. С.З..
В обстоятелствената част на същата се говори, че „Я. ****“ ЕООД, ЕИК
********, гр. С.З. е сключил на 24.07.2017 г. договор за продажба на
слънчоглед в размер на 533, 540 тона за сумата от 352 136, 40 лв. с „Л.**”
ЕООД, ЕИК **********, гр. Я.. Говори се, че дължимият от продавача „Я.
****“ ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З. на купувача „Л.**” ЕООД, ЕИК
**********, гр. Я. слънчоглед бил доставен на 10.08.2017 т., за което бил
съставен прием предавателен протокол. На същата дата продавачът съставил
и данъчна фактура № *********** от 10.08.2017 г., която била получена и
осчетоводена от купувача.
От негова страна били извършени четири частични плащания на цената
в периода 06.10.2017 г.-11.07.2018 г. , след които останали неизплатени
154 000 лв.
Тази сума не била платена и до момента, което обуславяло интереса на
„Я. ****“ ЕООД да предяви срещу „Л.**” ЕООД осъдителен иск за същата.
Говори са и за и за съществуване на вземане в размер на 44 831, 11 лв.
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва начислена
върху дължимата главница от 154 000 лв. за времето от 10.07.2017 г. до
22.06.2020 г.
Във връзка с тези два бъдещи иска и факта, че е налице забава за цели 3
години е споменато, че е налице и интерес исковете да се обезпечат чрез
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в „Р.Б.Б.“ ЕАД и „Т.Б.
Д“ АД до размера на претендираните суми.
По повод на това искане и след преценка на представените към делото
доказателства Сз ОС е направил извод за вероятна основателност на исковете
и наличие на обезпечителна нужда. Посочено е и че въпреки наличието на
убедителни писмени доказателства обезпечението следва да се допусне при
внасяне на гаранция от 20 000 лв.
Такава е била внесена и е издадена обезпечителна заповед за наложения
запор върху сметките в двете банки до размера на сбора от цената на двата
2
иска равняващ се на 198 931, 11 лв.
Недоволен от допуснатото обезпечите е останал ответника и е подал
жалбата станала причина за започване на настоящето производство.
В същата не се оспорва наличието на твърдените в молбата по 390 от
ГПК отношения между страните. Неправилността и незаконосъобразността на
обжалвания първоинстанционен акт се базира на твърдението, че
претендираното вземане е било погасено със сключен на 17.06.2019 г. между
ответника като цедент и ищеца в качеството му на цесионер договор за цесия.
С него цедентът прехвърлил на цесионера свое вземане към едно трето лице
за сумата от 154 000 лв. и според него така процесното вземане било
погасено.
С оглед извършваната преценка за основателност на жалбата е нужно да
се спомене, че в нормата на чл. 391 от ГПК е предвидено, че обезпечение се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението, и то:
а) ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или
б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно
чл. 180 и 181 ЗЗД.
В ал. 2 на чл. 391 е споменато, че гаранция може да се определи и в
случаите по чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК.
Анализът на тези разпоредби на ГПК и фактът, че в обезпечителното
производство се ограничават правата на едно лице води до извод, че в него
съдът на първо место дължи преценка за допустимостта и редовността на
исковата претенция. Това е така по простата причина, че с него се цели да се
обезпечи ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВА по едно съдебно решение, а
такова може да бъде постановено само ако исковата претенция е допустима и
редовна.
На второ место се дължи преценка за нейната вероятната
основателност, като тя се извършва на база изложените обстоятелства в
исковата молба и доказателствата представени към нея.
3
На трето место при формиране на извод за допустимост и вероятна
основателност на претенцията следва да се даде отговор на въпроса за
наличието на обезпечителна нужда и дали без исканите мерки ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.
На последно место следва да се даде отговор и на въпроса е или не е
налице нуждата от гаранция. Такава не следва да се определя в случаите,
когато представените писмени доказателства са ДОСТАТЪЧНО
УБЕДИТЕЛНИ. В хода на тази логика следва заключение, че съдът е
задължен да определи гаранция при вероятна основателност на исковата
претенция на база изложените обстоятелства за предявяване на същата и при
липса на достатъчно убедителни доказателства към исковата молба.
По конкретния казус с оглед предявяването на осъдителни искови
претенции изводът за допустимост на същите е безспорен.
По отношение на вероятната им основателност следва да се посочи, че
от представените с молбата доказателства е безспорно сключването между
страните на договор за продажба на слънчоглед и предаване на стоката от
продавача на купувача. Това води до извод, че в патримониума на последния е
възникнало и задължението за заплащане на неговата цена. Безспорен е и
извода, че парични преводи за плащане на същата били извършени в размер
на 198 136, 40 лв., т.е. не са изплатени претендираните от ищеца 154 000 лв. В
случая ПАС не счита, че същите са погасени с прехвърляне на вземането на
купувача към едно трето лице с цесията от 17.06.2019 г. по причина, че с
частната жалба самия договор за цесия не е представен, а от представените
доказателства във връзка със същата не може да се направи извод, че страните
по нея са се съгласили , че с прехвърляне на вземането се погасява
задължението на „Л.**” ЕООД към „Я. ****“ ЕООД по процесния договор за
продажба на слънчоглед от 24.07.2017 г.
Това от своя страна сочи, че изводът за вероятна основателност на иска
за плащане на цената е безспорен. Безспорен е и извода за наличие на
вземане по 86 от ЗЗД.
Това съобразено с периода на забава от цели три години сочи, че е
налице и обезпечителна нужда.
4
На тази база ПАС би наложил исканите обезпечителни мерки и без
изискване на гаранция. Това обаче в случая е без значение по причина, че
определянето на такава не е оспорено и същата е внесена от бъдещия ищец.
Водим от това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановено по т. дело № 153/2020 г. по описа на Сз
ОС определение, с което при условие, че де внесе по сметка на Сз ОС парична
гаранция от 20 000 лв. е допуснато обезпечение на бъдещите осъдителни
искове, който „Я. ****“ ЕООД, ЕИК ********, гр. С.З., , ул. „С.в.“ №**, вх. *,
ет.1, ап. ** ще предяви срещу „Л.**” ЕООД, ЕИК **********, гр. Я., ЖК
„Х.“,бл. *, вх. В., ет.*, ап. ** №* за заплащане на сумата 154 000 лв.,
представляваща неизплатен остатък от цената в общ размер на 352 136, 40 лв.
на 533 540 тона слънчоглед дължима по договор за търговска продажба на
слънчоглед, за което е издадена и фактура № *********** от 10.08.2017 г. и
на сумата от 44 831, 11 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва начислена върху неизплатената главница за времето от
10.08.2017 г. до 22.06.2020 г. чрез ЗАПОР върху банковите сметки на „Л.**”
ЕООД в „Р.Б.Б.“ ЕАД и „Т.Б. Д“ АД до размера на 198 931, 11 лв.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5