МОТИВИ към
Присъда по НОХД № 34/2014 година по описа на Търговищки окръжен съд.
Търговищка Окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Т.М.Х. *** с
ЕГН : ********** с обвинение за това, че На
25.05.2013г. на първокласен път ПП-І-4, километър 221+000 в близост до гр.
Търговище, като управлявал моторно превозно средство категория В – лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. №Т5135АС, нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно, /чл.21, ал.1 от ЗДвП/ движил се със скорост
105 километра в час, при разрешени 90 км.ч. за движение извън населено място с
автомобил от тази категория, /чл.20, ал.1 от ЗДвП/ не контролирал непрекъснато
управляваното от него моторно превозно средство, поради което предизвикал пътнотранспортно
произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на лицето Павел Красимиров И.
***.
Престъпление
по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с във вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура поддържа обвинението така както е
предявено.Пледира за ефективно
изтърпяване на наказанието като окачествява поведението на подсъдимия на пътя
като брутално, агресивно, безотговорно и самонадеяно.Изразява становище , че на
осн. Чл. 343г подсъдимият да бъде лишен
да управлява МПС за срок от 5/пет/
години.
Защитата на подсъдимия
не оспорва установените по делото факти и обстоятелства.Пледира за
определяне на наказание при условията на чл.66 от НК, като съдът вземе предвид
чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни.
Делото е проведено при
условията на съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІІ от НПК, като
подсъдимият се признава за виновен и
приема фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти съгласно чл.371 т.2 от НПК.
Съдът като прецени доводите
на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна :
Сидетеля Д.З. и пострадалия Павел И. били приятели. На 25.05.2013г. след обед двамата
излезли да се разходят. Същия ден след 18,00ч. св. Д.З. и Павел И. посетили
обв. Т.Х. *** и го попитали дали продава лекия си автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф”, с рег. №Т5135АС. Подсъдимия Х.
отговорил, че го продава и ги поканил да им покаже как върви. В резултат на
това, тримата се качили в автомобила и потеглили, като подсъдимия управлявал
превозното средство, до него на предната дясна седалка
седял св. Д.З., а зад тях бил Павел И.. За да демонстрира състоянието на
автомобила си, подс. излязъл от гр. Търговище от запад до
бензиностанцията на ОМВ тръгнал по ПП-І-4 карайки от гр. Търговище в посока към
гр. Омуртаг. Видимостта била добра, но пътната настилка била мокра и хлъзгава
от скоро превалял дъжд. Около 19,10 подс.
достигнал отбивката за комплекс „Белия кон” край гр. Търговище, където направил
обратен завой и тръгнал отново по ПП-І-4
в посока към гр. Търговище. В участъка на км.221+000 подс. застигнал с
висока скорост движещия се в неговата пътна лента със скорост 70-80 км.ч. л.а.
марка „Нисан Алмейра” с рег. №Т5407КТ, управляван от св. В.В.. В желанието си
да демонстрира възможностите на автомобила си подс.
не съобразил действията си с конкретната пътна обстановка, а именно, че
асфалтовата настилка била мокра и хлъзгава, че видимостта пред него не била
достатъчна с оглед предстоящия ляв
завой. Въпреки това подсъдимия
форсирал двигателя на автомобила си и предприел изпреварване като рязко се
изнесъл в насрещното по посока на движението му платно. Ускорявайки автомобила
си подс. започнал да подминава
изпреварвания автомобил. Тъй като в същия момент, от завоя в насрещното /за подзсъдимия/ платно излязъл правомерно движещия се със скорост
50-60 км.ч. л.а. марка „Лада”, модел „Нива” с рег. №В1748НВ, управляван от св. Н.И.,
то водачът на изпреварвания автомобил св. В.В. преценил ситуацията като опасна
с оглед малкото разстояние до идващия насреща автомобил в съчетание със
започнатото от подсъдимия изпреварване.
Това принудило св. В.В. да задейства спирачките на автомобила си, при което
неговият автомобил започнал да спира, като леко поднесъл в дясно, но останал на
пътното платно.
В същото време веднага след като подминал изпреварвания
автомобил подсъдимия рязко свил
в дясно връщайки се в своето платно. Рязкото завиване при високата ъглова
скорост и мокра пътна настилка довели до занасяне на автомобила на подсъдимия, в резултат на което десните му колелета за кратко
излезли на банкета на пътя, след което се върнал рязко на платното. За да
избегне навлизане на автомобила си в насрещното платно подс. отново рязко завил волана на дясно, но това довело до
това, че автомобила се завъртял около вертикалната си ос по посока на
часовниковата стрелка и заставайки почти перпендикулярно на пътя и хлъзгайки се
странично с лявата си страна напред напуснал пътното си платно отдясно, пресякъл
банкета и тревната площ и се ударил в дебело крайпътно дърво, след което
центробежните сили завъртели автомобила около дървото на около 180 градуса. При
удара возещият се на задната седалка в лекия автомобил Павел Красимиров И.
получил травми, несъвместими с живота.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза / л.72-74/ е видно, че причината за смъртта на
Павел Красимиров И. е тежката черепно-мозъчна травма с натрошаване на черепа в
лявата му половина, травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки и
размачкване на мозъка в левия слепоочен дял, довели до тежък мозъчен оток и
парализа на жизненоважни мозъчни центрове – сърдечносъдов и дихателен. Смъртта
е настъпила бързо и е била неизбежна.
От заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза / л.81-82/ е видно, че в резултат на настъпилото
ПТП обв. Т.Х. е получил множество травматични увреждания: счупвания на ІІІ-ІV
ребра в ляво, контузия на лявото белодробно крило, травматичен пневмоторакс в
дясно и частичен пневмоторакс в ляво, счупване на лъчевата кост на дясната
предраменница в областта на гривнената става, мозъчно сътресение. Тези
увреждания са получени в резултат на удари в части на автомобила вътре в купето,
като от същите може да се направи заключение, че в момента на удара подс. е бил на предната лява седалка т.е. на шофьорското
място. За това, че подс. е шофирал
автомобила се съди по установените увреждания на гръдния му кош. Счупването на
дясната предраменница в областта на гривнената става е в резултат от силен
натиск /удар/ по дясната длан, като може да се получи от съприкосновението с
волана на автомобила.
В заключението си по назначената авто-техническа експертиза
/л.87-97/ вещото лице е описало механизма за настъпване на разследваното ПТП.
Според вещото лице непосредствено преди възникване на произшествието скоростта
на движение на л.а. „Фолксваген Голф” е била не по-ниска от 105 км.ч. Не са
установени технически неизправности по процесния автомобил. За извършване на
безопасно изпреварване при конкретните пътни условия и скоростта на движение е
било необходимо разстоянието на видимост на водача на л.а. „Фолксваген Голф” да
бъде по-голяма от 538 метра, а в случая то е било около 150 метра.
От заключението на вещите лица по назначената
съдебно-биологическа експертиза /л.100-101/ е видно, че по взетата натривка от
волана на процесния лек автомобил собственост на обвиняемия са установени следи
от кръв. Поради малкото количество на материал за изследване вещите лица не са
пристъпили към изследване на същия за кръвно-групова принадлежност с цел
материала да бъде съхранен за нуждите на евентуално ДНК профилиране.
Предвид гореизложеното съдът намира, че причината за
настъпилото ПТП и последиците от него е допуснатото от подсъдимия Х. нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а именно, същият е
управлявал моторното си превозно средство със скорост над разрешената, движил се със 105 км. в час, при разрешени 90
км. ч. за движение по първокласен път извън населено място с автомобил от
категория В, и допуснатото нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП - не контролирал
непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство.
От заключението на вещите лица по назначената
съдебно-психиатрична експертиза е видно, че подсъдимият е
психично здрав и е в състояние правилно да възприема обективната
действителност. Към момента на извършване на деянието, подсъдимият е разбирал свойството и значението и е можел да
ръководи постъпките си. Подсъдимият може
да участва в наказателното производство, но не е в състояние да дава достоверна
информация за случилото се, поради наличието на ретроградна и конградна
амнезия. Подсъдимият не може да
се защитава сам в пълен обем в наказателния процес.
От трите заключения с поредни №№ 39,40 и 41 по назначената
съдебно-химическа експертиза е видно, че в кръвните проби взети от подс. Т.Х., загиналия Павел И. и возилия се в
автомобила св. Д.З. не е установено наличие на алкохол.
Разпитан в хода на досъдебното производство подс не е дал обяснения, като се е позовал на амнезия. При
предявяването на материалите по делото подсъдимият
е изразил становище, че се признава за виновен.
По така описания начин на 25.05.2013г. на първокласен път
ПП-І-4, километър 221+000 в близост до гр. Търговище, като управлявал моторно
превозно средство категория В – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф”,
с рег. №Т5135АС, подсъдимият Т.М.Х. нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно, /чл.21, ал.1 от ЗДвП/ движил се със скорост 105
километра в час, при разрешени 90 км.ч. за движение извън населено място с
автомобил от тази категория, /чл.20, ал.1 от ЗДвП/ не контролирал непрекъснато
управляваното от него моторно превозно средство, поради което предизвикал
пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на Павел
Красимиров И. ***, с което осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Обвинението се доказва от показанията на свидетелите В.А. /л.34/, К.А.
/л.35/, Д.З. /л.32-33, л.49/, Н.И. /л.36-37, л.47/, В.В. /л.46/, В.В.
/л.44/, Х.Ц. /л.42-43, л.45/, Г.Б. /л.48/, Д.Д. /л.38/, И.И. /л.41/, както и от
протокола за оглед в едно с изготвения към същия фото-албум /л.16-31/, от
заключенията на вещите лица по назначените съдебна авто-техническа експертиза
/л.87-97/, съдебно-психиатрична експертиза /л.107-114/ и три съдебно-медицински
експертизи /л.72-74, л.77 и л.81-82/, една съдебно-биологична експертиза
/л.100-101/, три заключения по назначената съдебно-химическа експертиза /л.62,
л.66 и л.70/.
От обективна страна: Обект на престъплението са
обществените отношения, свързани с транспорта,Изпълнителното деяние е
осъществено от подсъдимия чрез действия изразени в нарушение на конкретните
разпоредби и забрани визирани в ЗДвП.В случая поведението на подсъдимия Х. е в
нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в цитираните по-горе
текстове.Съдът приема, че поведението на подсъдимия като водач на лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Голф“ е било в нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП и
чл.20 ал.1 от ЗДвП.Пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за
движение по пътищата е настъпил вредоносния резултат- смъртта на Павел
Красимиров, настъпила от травми причинени от произшествието.В този случай е
налице причинно-следствена връзка между виновното поведение на подсъдимия, изразило се в
извършените от него нарушения на правилата за движение по пътищата и
настъпилия вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е било извършено от подсъдимия под формата на непредпазливост /небрежност/ по смисъла на чл.11 ал.3 от НК.Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните и вредни последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
При индивидуализацията
на наказанието, наложено на подсъдимия Х., съдът прецени степента на
обществената опасност на деянието и дееца.При определяне на обществената
опасност на дееца, съдът взе предвид наличието на смегчаващи отговорността обстоятелства,
като отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни и
направеното самопризнание.Като отегчаващи такива съдът прецени доказателствата
по делото, установяващи изключително
високата степен на обществена опасност на деянието, макар и непредпазливо,
нарушенията на подсъдимия по ЗДвП, които е допуснал – движил се е с превишена
скорост . Освен, че скоростта му е била превишена , той не е владял
непрекъснато превозното средство, което е управлявал, длъжен е бил да съобрази
своите действия и скоростта си на
движение и маневрите , които предприема с обстоятелството, че пътят е мокър и
хлъзгав, също така и обстоятелството, че той няма достатъчно добра видимост поради факта, че предприема изпреварване в момента в който наближава завой , от който
може да излезе, както се е случило насрещно движещо се превозно средство.Всичко
това е допринесло за резките маневри
които е направил при изпреварването и при прибирането си след започнатото
изпреварване.От там автомобилът е станал неуправляем , той не можел повече да го владее и тогава е последвал фаталния
удар довел до смъртта на возещия се в
автомобила Павел Красимиров.Обстоятелството, че подсъдимия Х. е
професионален шофьор и именно той би
следвало да има много по-добра преценка
като човек , упражняващ шофьорска
професия с дълъг опит, би следвало да има
много по-добър поглед върху
случващото се на пътя и да предвижда
действията си.
Престъпленията по транспорта с оглед механизма им на осъществяване,
представляващ опасност за охраняваните човешки права и предвид възможните и
настъпили вредни последици за живота, телесната неприкосновеност и имуществото
на невинни хора, мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват
справедлива наказателна репресия.Тежестта на конкретно извършеното деяние и
неговото социално отражение в аспекта на генералната превенция обосновава извода на съда, че за постигане
целите на наказанието е необходимо подс. Х. да бъде поставен в изолация от
обществото.Прилагането на института на чл.66 НК, както защитата на подсъдимия
пледира в с.з. държи сметка както на личната, така и за генералната
превенция.Целите на специалната и генералната превенция се намират в
диалектическа връзка и се реализират без да се конкурират помежду си.Вярно е,
че акцентът е върху възможността да се въздейства на първо място на поправянето
на подсъдимия, но не като се подценява обществения резултат от това
въздействие.Това е особено валидно за деяния с тежки непоправими последици,
каквото е отнемане на човешки живот, като най-висше благо.Наказанието в тези
случаи трябва да има достатъчно ясен и недвусмислен предупредителен и възпиращ
ефект и спрямо останалите членове на обществото, освен този на поправителното
му въздействие върху самия деец.Ето защо, съдът прецени, че подсъдимият следва да търпи наказанието ефективно и по този начин
той ще бъде превъзпитан и ще разбере, че не може така безразсъдно и грубо да не зачита
правилата за движение по пътищата.
Съдът счита, че поправянето и превъзпитанието на подсъдимия както и изискването и на
генералната превенция , която в случая е
не по-малко важна ще се постигнат
единствено с ефективно изтърпяване на така наложеното наказание.Съгласно
практиката на ВКС-Р№278/5.07.2012г. по н.д. №533/2012г. „Прилагането на
института на условното осъждане при неправомерни деяния по чл.343 НК от водачи,
управляващи МПС с несъобразена или превишена скорост, поражда реална опасност
същия да бъде възприет като безнаказаност.“
Съдът намира, че на подсъдимия следва да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“.Съдът му наложи наказание лишаване от
свобода от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, като с оглед
разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл.372
ал.4 от НПК, то съдът приложи разпоредбата на чл.58а от НК и намали с 1/3 така
определеното наказание- а именно ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА.
Съдът намери, че
за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, следва да бъде
изтърпяно ефективно в затворническо общежитие от открит тип, като първо
осъждане на подсъдимия и че деянието за което е предаден на съд е неумишлено.Следва
да се търпи при режим „общ“.
На основание чл.343г съдът постанови лишаване от прави по чл.37 ал.1 т.7
от НК лишаване от право да управлява МПС
за срок от пет години при хипотезата на
чл.49 ал.2 от НК, тъй като наказанието лишаване от права може с три години да надвишава
наказанието лишаване от свобода.Съдът намира, че ще бъде достатъчно превъзпитателно и върху
него и върху останалите членове на
обществото.
По делото е събрано веществено доказателство – л.а Фолксваген”,
модел „Голф”, с рег. №Т5135АС, съдът постанови връщането му
след влизане на присъдата в сила на собственика му – подс. Х., а веществено
доказателство – натривки с памук, да се унищожат след влизане в сила на присъдата като вещи
без стойност.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Х.
да заплати направените разноски в размер на
721,56 лева по сметка на МВР.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си в посочения
по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: