РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Пловдив, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330114451 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от С. С. М., ЕГН **********, против „Макроадванс“
АД, ЕИК *********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за
признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сума в размер на
4525,18 лв. – главница по договор за кредит № ******** г., за която сума е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № ****** г. по описа на Районен съд – П., за принудителното
събиране на която е образувано изп. дело № ******* по описа на **********, поради
погасяването й по давност.
В исковата молба се твърди, че в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е издаден
изпълнителен лист на ******* г. по ч. гр. д. № ******* г. по описа на Районен съд – П., въз
основа на Заповед за изпълнение № ******* г. по реда на чл. 417 ГПК за сума в размер на
4525,18 лв. – главница по договор за кредит № ******** г. Сочи, че съгласно Договор за
цесия от ******* г. банката-кредитор продала вземането си на „Макроадванс“ АД. Въз
основа на издадения изпълнителен лист ответникът в настоящото производство образувал
срещу ищцата изп. дело № ******* по описа на ******* на *****. Ищецът поддържа, че
изпълнителното производство при ****** е инициирано след изтичане на петгодишния
давностен срок. Твърди, че вземането на ответника по издадения на ****** г. изпълнителен
лист, както и правото на принудително изпълнение е погасено по давност. Счита, че
давностният срок за вземането е започнал да тече от датата, на която същото е станало
изискуемо, като най-късната възможна за това дата е ****** г., когато кредиторът
„Уникредит Булбанк“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК. Поддържа, че от тази дата до датата на образуване на изпълнителното
производство – ******* г., са изминали повече от пет години. Счита, че задължението е
погасено по давност с изтичане на петгодишния давностен срок, считано от ******г.
Твърди, че в периода 01.02.2010 г. – 10.09.2018 г. не са били налице предпоставки за
спиране или прекъсване на давността по смисъла на ЗЗД.
С оглед изложеното, моли да бъде уважен предявеният иск.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника
„Макроадванс“ АД, със становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №
****** г. по описа на Районен съд – П., първоначалният кредитор „Уникредит Булбанк“ АД
е образувал на **** г. изп. дело № ***** г. по описа на *****. В производството били
извършвани регулярно изпълнителни действия, като запор на трудово възнаграждение,
насрочване на опис на движими вещи, запор на банкови сметки. Посоченото изпълнително
дело било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последното изпълнително
действие по него било от дата ******* г.
Въз основа на получените обратно изпълнителен лист и заповед за изпълнение,
„Макроадванс“ АД подало молба на ***** г., като било образувано изп. дело № ****** по
описа на ********. Сочи се, че видно от молбата за образуване на изпълнителното дело,
ответникът е поискал извършването на изпълнителни действия, годни да прекъснат
погасителната давност, като на ****** г. бил наложен запор на банкови сметки.
Моли така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по чл. 439 ГПК за
установяване недължимостта на вземане, за принудителното събиране на което е образувано
изпълнително производство, поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не
е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за
принудително реализиране на публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи
изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т.
7 ГПК съдебният изпълнител може да прекрати изпълнителното производство, когато бъде
представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е.
признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност
на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност.
Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното
събиране на вземането.
Установява се, че със Заповед за изпълнение № ****** г., издадена по реда на чл. 417
ГПК ищцата дължи сума в размер на 4525,18 лв. – главница по договор за кредит № *******
2
г., както и че съгласно Договор за цесия от ****** г. банката-кредитор продала вземането си
на „Макроадванс“ АД. Въз основа на издадения изпълнителен лист ответникът в
настоящото производство образувал срещу ищцата изп. дело № ******* по описа на
*********. От материалите по приложените изпълнителни дела/изп. дело № ***** г. по
описа на ******* и изп. дело ******* ****,/ се установява, че на **** *****
налага запор върху трудовото възнаграждение, получавано от С. С. М., след което на
****** е присъединена държавата като взискател по ИД спрямо ищцата, поради наличието
на незаплатени задължения. На ***** г. ******* налага запор върху банкови сметки на С. С.
М., а на ***** е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от ищцата.
На ***** ***** насрочва опис на движими вещи на адреса на длъжника С. С. М., след което
на ***** ***** налага запор върху банкови сметки на ищцата. Установява се, че на ******.
и на ****** са постъпили две удръжки по изпълнителното дело от запора на трудовото
възнаграждение на С. С. М., като на ******* налага запор върху банкови сметки на ищцата;
На **** ****** налага запор върху банкови сметки на С. С. М., като съобщение за този
запор на ищцата се счита за връчено на *******
На ***** е депозирана молба от взискателя („Макроадванс“ АД) за налагане на запор
върху банковите сметки, открити на името на длъжника С. С. М. и на ***** ****** е
прекратил изпълнителното производство по ИД № ****** поради наличието на
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от 1 ПК, а именно настъпването на т.нар. перемпция,
като на ****** кредиторът/взискател „Макроадванс“ АД депозира молба за образуване на
ново изпълнително дело при *******срещу ищцата, с предмет процесното вземане, под №
*****, като в същата молба за образуване е инкорпорирано искане от страна на взискателя
за налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, катоНа
******** налага запор върху установените банкови сметки, открити на името на длъжника
С. М. На ****е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, а на **** е депозирана молба от взискателя за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника С. М., след което на ***** е депозирана
молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на ********* по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
3
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото ***** е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че
ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и
разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява. Правните последици на т. нар. перемция по силата на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК по своята правна същност са процесуални и водят до прекратяване на
процесуалното правоотношение по силата на закона (изпълнителното производство се
прекратява). При достигане до този правен извод и въззивния съд в настоящия съдебен
състав съобрази разясненията, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като
прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемпция” настъпва по
силата на закона, а ***** може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Прието е, че без правно значение е дали ****** ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Буквалното тълкуване на разпоредбата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК би довело до неправилно приложение на закона, без съобразяване
на целта на посочената процесуална разпоредба – а именно стимулиране на взискателите по
изпълнителните производства да искат предприемане на съответни изпълнителни действия,
доколкото и висящността на изпълнителното производство се поддържа от взискателя и
зависи от неговата воля. Когато в изпълнителното производство конкретен изпълнителен
способ е успешно приложен и в резултат на това се достига до частично погасяване на
вземането, респ. до частично удовлетворяване на кредитора – взискател, не може да намери
приложение посочената правна норма, която санкционира бездействието на взискателя,
доколкото последното в случая е породено от успешното провеждане на изпълнителното
4
производство чрез успешното прилагане на поискан от взискателя изпълнителен способ.
От всичко гореизложено следва, че давността за процесното вземане не е изтекла,
тъй като същата е била прекъсвана многократно и регулярно от взискателя с всяка
една подробно изброените молбите, в които има недвусмислени искания за
изпълнителни действия, без значение дали в даден момент е настъпила перемпция. Това
е така, тъй като перемпцията/сама по себе си/ е ирелевантна за давността/ съответно за
прекъсването й/, въпреки че едни и същи правопораждащи факти могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за давността. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, ***** не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още
у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е,
че ****** следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали ********го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички
случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново
изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл.
116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането
действия за принудително изпълнение, като давността е свързана с поведението на
кредитора - тя не се влияе от поведението на други лица. Но дори изпълнителното дело да е
било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за
прекъсването на давността. Действително образуването на изпълнително дело не е
предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие, което следва
предявяването на изпълнителния лист за изпълнение. С оглед на това и макар в периода
****(датата на нагане на запор върху банковите сметки на С. М. по ИД ******.) и ***** г.
(датата на постъпване на молба от взискателя по ИД ****** за налагане на запор на банкови
сметки на С. М.), да не са извършвани изпълнителни действия, то давността е прекъсната и
с молбата на взискателя от ******* г., макар и по изпълнително дело, по което е налице
перемпция.
По гореизложените съображения искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК следва да бъдат присъдени разноски. С отговора на исковата молба ответникът
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 300 лв.
на основание чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя на основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, като съдът не е обвързан от претендирания от страната
размер, а определя последния с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Следователно и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и като прецени осъществените действия от страна на
процесуалния представител на ответника, съдът определи юрисконсултско възнаграждение
в размер от 100 лв
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. М., ЕГН ********** против „Макроадванс“ АД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищцата
не дължи сума в размер на 4525,18 лв. – главница по договор за кредит № ******* г., за
която сума е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № **** г. по описа на Районен съд
– П., за принудителното събиране на която е образувано изп. дело № ****** по описа
на ******, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК С. С. М., ЕГН
********** да заплати на Макроадванс“ АД, ЕИК ********* сумата от 100 лв. – разноски
за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6