Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
град Сливен, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Сливен, Гражданско отделение, Първи въззивен
състав, в открито съдебно заседание на осми юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с.
ЮЛИАНА ТОЛЕВА
при
секретаря Радост Гърдева,
като разгледа докладваното от мл. съдия Толева въззивно гражданско дело № 328
по описа на Окръжен съд Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК и чл. 310 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. №
6345 от 18.03.2020г., подадена от ответника в първоинстанционното
производство Ю.Я.М., действащ чрез процесуален представител по пълномощие срещу
Решение № 241 от 24.02.2020г., постановено по гражданско дело № 7050 по описа
на Районен съд Сливен за 2019г.
С процесното решение Районен съд Сливен е изменил размера на
издръжката, определена с Решение № 33 от
05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 47 по описа на Районен съд Котел
за 2015г., която Ю.Я.М., ЕГН: **********, адрес: *** се задължил да заплаща на
малолетното дете Д.Ю.М., ЕГН: ********** чрез нейната майка и законен
представител Н.Х.Х., ЕГН: **********,***, като го увеличава
от 90,00 (деветдесет) лева на 220,00 (двеста и двадесет) лева месечно, считано
от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019г. до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на друга законно установена причина за
неговото изменение или прекратяване, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното ѝ заплащане
като съдът е отхвърлил иска над уважения размер от 220,00 (двеста и двадесет)
лева до пълния предявен размер от 250,00 (двеста и петдесет) лева, като
неоснователен. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът е осъден да заплати на ищцата сторените в производството разноски, а
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Сливен
държавна такса в размер на 187,20 (сто осемдесет и седем и двадесет) лева. На
основание чл. 242, ал. 1 ГПК е допуснато предварително изпълнение на решението.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от ответника в първоинстанционното
производство и с нея решението се обжалва в уважителната му част (с оглед
направеното в откритото съдебно заседание по делото уточнение на въззивната
жалба).
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
В същия срок няма подадена
насрещна въззивна жалба.
Въззивникът оспорва
първоинстанционното решение като поставено в нарушение на материалния закон,
неправилно и немотивирано. Излагат се съображения, че неправилно районният съд
е приел, че въззивникът полага труд и получава доход в размера, посочен от
ищцата. Твърди се, че въззивникът не може да си намери работа и разчита не
финансовата подкрепа на родителите си, поради което няма възможност да заплаща
на малолетното дете по - висок размер на издръжка. Процесуалният представител
изтъква още, че възприетите от районния съд факти относно финансовото състояние
на въззивника се отнасят за минал период. В заключение се моли въззивният съд
да отмени първоинстанционното решение като
незаконосъобразно и да постанови ново такова, с което да определи по- нисък
размер на издръжка, който въззивникът да заплаща на малолетното си дете.
Във въззивната
жалба не са направени доказателствени искания.
В откритото съдебно
заседание въззивникът чрез процесуалния си представител по пълномощие поддържа
въззивната жалба, като уточнява, че обжалва решението единствено в уважителната
му част, няма доказателствени искания. В хода на устните състезания моли
присъдения от първоинстанционния съд размер на издръжката да бъде изменен, като
изтъква съображения, че доверителят му няма финансова възможност да изплаща
издръжка в този размер.
В открито съдебно
заседание въззиваемият чрез процесуалния си представител по пълномощие оспорва
въззивната жалба, не прави доказателствени искания. В хода на устните
състезания моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Оспорва като несъстоятелно възражението на
въззивника за невъзможност да заплаща присъдения размер на издръжката. Излага
подробни съображения. Претендира разноски. Представя договор за правна защита и
съдействие от 06.07.2020г. и списък по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд Сливен,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и при условията на чл. 269 ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимиран правен субект
срещу акт на съда, който подлежи на въззивна проверка, поради което същата е
процесуално допустима. Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, поради което същата следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При
извършена служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция
констатира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната си част и
допустимо. Решението е обжалвано
единствено в уважителната му част, поради което и предвид извода на съда да
валидност на решението, в необжалваната отхвърлителна част същото е влязло в
сила.
От фактическа страна
Детето
Д.Ю.М. е родено на ***г*** от майка – ищцата и въззиваема
Н.Х.Х. и баща ответника и въззивник
Ю.Я.М..
С решение № 33 от
05.06.2015г., постановено по гражданско дело № 47 по описа на Районен съд Котел
за 2015г. гражданският брак между Н.Х.Х. и Ю.Я.М. е
прекратен по взаимно съгласие, упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете е възложено на майката, а на бащата е определен режим на лични
контакти с детето, като същият е осъден да заплаща на детето чрез неговата
майка и законен представител месечна издръжка в размер на 90,00 лева.
Към момента на настоящото производство малолетното дете е на десет години.
От представеното и прието като писмено доказателство в първоинстанционното
производство заверено за вярност копие на служебна бележка № РД 32-148 от
09.12.2019г., издадена от директора на ОУ „Елисавета Багряна“ град Сливен се
установява, че през учебната 2019/2020г. детето е ученичка в четвърти „д“ клас
в редовна форма на обучение.
От представеното и прието като писмено доказателство в първоинстанционното
производство заверено за вярност копие на договор за наем от 07.07.2016г. се
установява, че майката и детето ползват под наем жилище в град Сливен, ж.к.
„Младост“, бл. 2, ет. 6, ап. 51 с месечна наемна цена от 150,00 лева.
От
представеното и прието като писмено доказателство в първоинстанционното
производство заверено за вярност копие на служебна бележка изх. № 946 от
09.12.2019г., издадена от главния счетоводител на „Едуардо Миролио“ ЕАД се
установява, че в периода месец юни 2019г. – месец ноември 2019г. ищцата и
въззиваема е получила нетен доход в размер на 4140,37 лева или среден нетен
доход в размер на 690,06 лева.
От
събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Хюсеин Салиев, чиито показания тази инстанция цени като обективни,
логични и при съобразяване на чл. 172 ГПК, се установява, че свидетелят помага
финансово на дъщеря си – въззиваемата, като понякога ѝ дава пари да
заплати месечния наем, както и че освен сумата от 150,00 лева - размерът на
месечния наем въззиваемата има месечен разход за парно отопление от около 70,00
лева.
От
събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Таня Караколева, чиито показания настоящата инстанция цени като
достоверни – обективни, логични и последователни, се установява, че основно
въззиваемата полага грижи за малолетното дете – купува му необходимите дрехи,
обувки, ученически пособия.
Тази
съдебен състав не цени показанията на свидетеля Салиев в частта, в която същият
посочва, че въззивникът има негови лични животни, за които се грижи и от които
реализира доход, тъй като тези показания се отнасят за период пет години преди
настоящото производство, когато дъщерята на свидетеля и въззивникът
са живели заедно в брак и свидетелят е имал пряко наблюдение върху трудовата
дейност на въззивника.
Съдът
не цени и показанията на свидетелката Караколева относно месечния размер на
дохода на въззивника, както и относно обстоятелството, че към момента на
първоинстанционното производство респективно разпита на свидетелката, детето
провежда процедура по поставяне на брекети, което генерирало допълнителни
високи разходи за майката, тъй като в тази им част показанията на свидетелката
не възпроизвеждат нейни преки впечатления, а пресъздават разказа на
въззиваемата относно тези обстоятелства.
С
оглед направеното в хода на устните състезания пред въззивния съд изявление на
процесуалния представител на въззивника безспорно по делото се явява
обстоятелството, че последният помага на родителите си в семейната ферма.
Горното се доказва и от приетото за сведение в първоинстанционното производство
писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ Котел, в което е записано, че кметът
на село Стрелци, където живее въззивникът, заявил, че последният не може да
бъде открит на адреса, тъй като отглежда животни – овце заедно с брат си в
планината. По делото не се установява размера на месечния доход на въззивника.
От
правна страна
Районен съд Сливен е бил
сезиран с иск с правна квалификация чл. 150 СК за изменение на определения с Решение № 33 от 05.06.2015г., постановено по гражданско
дело № 47 по описа на Районен съд Котел за 2015г. размер на издръжката на
малолетното дете Д.М..
Съгласно
нормата на чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или
добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. За да бъде основателен
искът с правна квалификация чл. 150 СК следва по делото да се установи при
условията на пълно и главно доказване, проведено от ищеца, наличието на трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или на трайна съществена промяна
във възможностите на задълженото лице, като е достатъчно установяването на една
от двете алтернативно посочени предпоставки.
Съгласно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Нуждите на лицето са обусловени от обикновените условия на неговия
бит, начин на живот, възраст, здравословно състояние, образование, културни
потребности. Нуждите винаги са конкретни обстоятелства, които подлежат на
главно и пълно доказване от ищеца. Възможността на лицето – ответник да дава
издръжка се съобразява с размера на неговите доходи и имущества, от които може
да извлича блага. Безспорно е, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряване на физическото,
здравословното и психическо състояние на детето, на подходяща социална и
културна среда, на образование и всестранно развитие. Трайната практика на
Върховния касационен съд предвижда, че при определяне на издръжката на
ненавършили пълнолетие деца, съдът изхожда от нуждите на децата и възможностите
на родителите им съобразно конкретиката на случая, като следва да се отчитат и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Съгласно предвиденото в т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970г. и ППВС № 5 от 31.11.1981г. родителите дължат
издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, респективно общата сума за
издръжка се поделя между двамата родители. Съгласно т. 7 от Постановление на
Пленума на ВС № 5 от 16.11.1970г. двамата родители дължат издръжка на
ненавършилите пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях
поотделно като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда
детето.
Този съдебен
състав намира, че по делото се установява наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на малолетното дете. Към момента на определяне на
първоначалния размер на дължимата от бащата издръжка през 2015г. – преди пет
години, детето е било на шест години, не е посещавало учебно заведение, а
оттогава до настоящия период е изминал дълъг период от време – повече от пет
години. През този период детето е израстнало физически, а и към настоящия
момент детето е в такава възраст, в която расте много бързо, което безспорно
предполага нужда от облекло и обувки, подходящи за конкретния сезон, честа
смяна на последните с оглед възрастта на детето и израстването му, ежедневна
потребност от храна, разходи, свързани с нужните грижи за здравето на детето. Към
настоящия момент детето е ученик в редовна форма на обучение в четвърти клас.
Горното предполага закупуване на учебници и учебни помагала, регулярно
закупуване на учебни пособия и материали, книги. През изминалия период от пет
години с нарастването на възрастта на детето се е увеличила и нуждата му от
социални контакти и ангажименти, които са нужни за цялостното му личностно
изграждане и развитие – детето има необходимост да посещава допълнителни
училищни и извънучилищни мероприятия – културни развлечения, като театър, кино и
други, екскурзии, почивка през ваканциите, да упражнява свое хоби, да развива
интересите си в определена област на науката, изкуството или спорта. Всички
изброени по - горе дейности генерират допълнителни разходи, които не са
съществували при първоначалното определяне размера на необходимата издръжка,
респективно размера на дължимата от въззивника такава.
При
преценката на размера на полагаемата издръжка на малолетното дете Д.М. тази
инстанция взема предвид и промяната в икономическите условия в страната в
последните пет години. Процесният период се характеризира с икономически
устойчивост и положителни тенденции, трайно нарастване на доходите на
населението, поетапно увеличение на минималната работна заплата през всяка една
от годините, включени в периода – като през 2015г. размерът на минималната
работна заплата е бил съответно за периода 01.01.2015г.- 30.06.2015г. – 360,00
лева, за периода 01.07.2015г. – 31.12.2015г. - 380,00 лева, а през 2020г.
минималната работна заплата е в размер на 610,00 лева.
Майката на
малолетното дете, въззиваема в настоящото
производство, работи по трудово правоотношение с „Едуардо Миролио“ ЕАД, град
Сливен и реализира нетен месечен доход от 690,00 лева. Същата има ежемесечни
разходи за наем в размер на 150,00 лева, разходи за парно отопление през
зимните месеци на годината (шест месеца) около 70,00 лева на месец, ежемесечни
разходи за храна и битови нужди, свързани с поддържане на домакинството.
По делото не
се доказва бащата на малолетното дете да реализира доходи от трудова или друга
стопанска дейност. Установява се, че същият помага в семейната ферма за
животни. Видно от данните по делото въззвиникът е млад мъж, в работоспособна
възраст, като, доколкото не се твърди наличието на пречки от здравословен
характер, този съдебен състав счита, че пред него няма такива пречки за
полагане на труд, съответно реализирането на доходи. Предвид обстоятелството,
че по делото се установява въззивникът да полага труд в стопанството на своите
родители и с оглед установения размер на
минималната работна заплата за 2020г., този състав намира, че същият реализира
нетен доход около 500,00 лева месечно. При определяне възможността на
въззивника за заплаща издръжка на малолетното дете съдът взема предвид и
обстоятелството, че по делото не се твърди и не се установява въззивникът да
има задължения към други непълнолетни лица.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че на малолетното дете Д.М., предвид установените
ѝ потребности и възможностите на родителите ѝ, следва да бъде
присъдена издръжка в размер на 380,00 лева, дължима общо от двамата родители.
От така
определения размер 160,00 лева следва да се възложат на майката, доколкото тя
отглежда детето, следователно предоставя и издръжка в натура – осигуряване на подслон,
задоволяване на битовите потребности на детето, в това число и осигуряване на
ежедневна храна. Останалите 220,00 лева от определения размер на издръжката
следва да се възложат на бащата на детето – въззивник в настоящото
производство.
Този съдебен
състав намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на
въззивника, изложени в жалбата и в откритото съдебно заседание, за намаляване
размера на присъдената от районния съд издръжка с аргумента, че въззивникът не
работи и разчита на финансовата подкрепа
на баща си. Както вече се посочи въззивникът и баща на малолетното дете е млад
и здрав мъж в работоспособна възраст и доколкото липсват пречки от обективен
характер последният да полага труд, съответно да реализира доходи и предвид
безусловното задължение на родителите да плащат издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца, то обстоятелството че въззивникът не работи и не реализира
доходи не се отразява на извода на съда за дължимост от него на издръжка на
малолетното дете Д..
Предвид
горното и с оглед обхвата на въззивното обжалване исковата претенция се явява
доказана по основание и по размер до сумата от 220,00 лева, а въззивната жалба
съответно – неоснователна. Тъй като
правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло първоинстанционното решение,
в обжалваната си част, е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
Правилно
районният съд е осъдил ответника да заплати разноски на ищцата съобразно
уважената част от иска и е констатирал, че такива се следват и на ответника
съобразно отхвърлената част от иска, но последният не доказва сторени разноски.
Правилно Районен съд Сливен е осъдил ответника да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса, чийто размер е законосъобразно определен.
Предвид изхода на спора
във въззивната инстанция с право на разноски разполага въззиваемата. Същата
чрез процесуалния си представител, претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 200,00 лева. Въззиваемата доказва претендираните разноски като представя договор за
правна защита и съдействие от 06.07.2020г. по настоящото въззивно гражданско
дело, в който е посочено заплащане в
брой на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лева, като в
тази част договора има характера на разписка съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012 от 06.11.2013 на ОСГТК на ВКС и представлява доказателство за
заплащане на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното въззивникът следва
да бъде осъден на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на въззиваемата сторените в
настоящото производство разноски.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд Сливен
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241 от 24.02.2020г., постановено по гражданско
дело № 7050 по описа на Районен съд Сливен за 2019г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Ю.Я.М., ЕГН: **********,
адрес: *** на основание чл. 273 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Н.Х.Х., ЕГН: **********, като майка и законен представител на
малолетната Д.Ю.М., ЕГН: **********,***, сумата от 200,00 (двеста) лева,
представляваща сторените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: