РЕШЕНИЕ
№ 303
гр. Русе, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500396 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
М. М. Г. е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр. д. №
3927/2021 г., с което е отхвърлен предявеният от нея отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК - за установяване
недължимостта на суми по изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20158310400275 на ЧСИ М. М. с район на действие –
Окръжен съд – Р., в общ размер на 2024.45 лв., в т.ч. главница в размер на
462.71 лв., законна лихва за периода 08.07.2014 г. – 20.05.2021 г. – 322.53 лв.,
неолихвяеми вземания – 100.33 лв., присъдени разноски – 325.00 лв.,
разноски по изпълнителното дело – 350.00 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ
към 20.05.2021 г. – 463.88 лв. Излага доводи за неправилност на атакуваното
решение и иска същото да бъде отменено по съображенията, подробно
изложени в жалбата. Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът „Б. С.А., Ф., чрез „Б.“ С.А., клон Б., взема становище за
неоснователност на въззивната жалба, счита решението за правилно и
законосъобразно и моли то да бъде потвърдено.
Ответникът „К.Г“ Е. взема становище, че жалбата е процесуално
допустима, но изцяло неоснователна. Иска окръжният съд да отхвърли
депозираната въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното съдебно
1
решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима – подадена е от страна по спора в законния срок и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Производството пред районния съд е образувано по предявения от
жалбоподателката против „Б. П. Ф.. и „К. отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 от ГПК - за недължимост на суми в общ размер на
2024.45 лв., в т.ч. главница в размер на 462.71 лв., законна лихва за периода
08.07.2014 г. – 20.05.2021 г. – 322.53 лв., неолихвяеми вземания – 100.33 лв.,
присъдени разноски – 325.00 лв., разноски по изпълнителното дело – 350.00
лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ към 20.05.2021 г. – 463.88 лв., по
изпълнителен лист от 11.09.2014 г., издаден по ч.гр. дело № 4512/2014 г. на
Русенския районен съд в полза на „Б., въз основа на който е образувано изп.
дело № 20158310400275 на ЧСИ М. М., като е навела твърдения, че вземането
на взискателите е погасено по давност.
С първоинстанционното решение предявеният срещу ответника „Б.“
С.А. иск е прекратен като недопустим. Определението за прекратяване,
съдържащо се в съдебното решение, като необжалвано е влязло в сила.
Не се спори по делото, а и от приложеното ч.гр. дело № 4512/2014 г. на
РРС се установява, че по Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
2930/09.07.2014 г. по същото дело на 11.09.2014 г. е издаден изпълнителен
лист, с който М. М. Г. е осъдена да заплати на „Б. горепосочените суми.
От приложеното изпълнително дело № 20158310400275, се установява,
че на 19.02.2015г. изпълнителният лист е представен на ЧСИ М. М. и е
образувано изпълнителното дело срещу ищцата за събиране на посочените в
него суми в полза на взискателя „Б., който е възложил на ЧСИ извършването
на всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ. По делото на 24.03.2015г. е
присъединена като взискател ТД на НАП във връзка с публични задължения
на ищцата.
По молба от 28.02.2017 г. на ответника „К. същият бил конституиран
на мястото на първоначалния взискател на 01.03.2017 г., а с писмо от
28.03.2017 г. било поискано извършване на справка в електронния регистър
на БНБ за наличие на банкови сметки и налагане на запор върху тях. С писмо
от 14.03.2019 г. взискателят поискал насрочване на дата за извършване на
опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, като призовка за
принудително изпълнение била изпратена на 18.03.2019 г. На 22.07.2020 г.
били наложени запори върху банковите сметки на Г. в „Б.и „У. . По
инициатива на взискателя – писмо от 18.05.2021 г., била изпратена призовка
за принудително изпълнение от 20.05.2021 г. и наложени запори върху
банкови сметки в „Р. и „У. на 09.08.2021 г.
След като правилно е установил фактическата обстановка по делото,
районният съд е направил изводите си при спазване на процесуалните
2
правила и съобразяване с материалния закон. На основание чл. 272 от ГПК,
окръжният съд споделя мотивите в обжалваното решение и препраща към
тях.
Искът по чл. 439 ГПК е специфичен процесуален способ за защита на
ищеца – длъжник по изпълнително производство, чрез който способ той може
да установи погасяването на изпълняемото право въз основа на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени
именно такива твърдения - жалбоподателката твърди, че задължението към
взискателя е погасено поради изтичане на предвидената в закона давност.
По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен
иск, за уважаването на който е необходимо ищецът да докаже възраженията
си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право,
т. е. да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
спорното право.
Съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането и в изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ. Изпълнителните действия, прекъсващи
давността, са посочени в ТР № 2/2013г. ОСГТК на ВКС, и съобразно даденото
там разрешение такива действия са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е също, че искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
Съгласно задължителните указания, дадени в ППВС №3/1980 г.,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, докато трае изпълнителният процес за
принудително осъществяване на вземането, давност не тече. В постановената
след ТР № 2/2013г. ОСГТК на ВКС практика на касационната инстанция -с
Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ГК,
IV г. о., Решение № 51/21, 02, 2019 г. по гр. д. № 2917/2018 на ВКС, IV г. о.,
е прието, че извършената отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото в тази точка разрешение се прилага от 26.06.2015 г.
Т.е. до 26.06.2015 г. следва да намери приложение даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г. разрешение, според което образуването на изпълнителното
3
дело прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност
не тече. В спорния казус от 26.06.2015 г. трябва да се счита, че за кредитора е
започнал да тече нов давностен срок.
Правилно първоинстанционният съд е стигнал до извода, че вземането
на ответника не е погасено по давност, като е приел, че в хода на
изпълнителния процес са поискани от взискателя и извършени от ЧСИ
множество действия по принудително изпълнение. Видно от изложената
фактическа обстановка, в изпълнителното производство са предприети
множество изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността:
присъединяване на кредитора, искания за налагане на запори на банковите
сметки на длъжника и за извършване на опис на движими вещи, насрочването
на опис от съдебния изпълнител, както и налагане на запори върху банковите
сметки на жалбоподателката.
След всяко от тези действия е започвала да тече нова петгодишна
давност (чл. 117, ал. 1 от ЗЗД), която към датата на подаване на исковата
молба - 12.07.2021г. не е изтекла. В тази връзка, неоснователни се явяват
възраженията на жалбоподателката, че смяната на взискателя, искането за
насрочване на опис на движими вещи, както и насрочването на опис не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността. Присъединяването на
кредитора и искането да бъде приложен определен изпълнителен способ са от
изрично изброените в ТР № 2/2013г. изпълнителни действия, прекъсващи
давността. Насрочването на опис също представлява предприемане на
действие по изпълнението в рамките на определен изпълнителен способ,
което прекъсва давността, дори да не е реално извършено, тъй като не е
налице бездействие на кредитора.
Видно от изложеното, предвидената от закона петгодишна давност за
погасяване вземането на взискателя не е изтекла. Въззивната инстанция счита,
че наведените в жалбата оплаквания са неоснователни и решението на
първоинстанционният съд, с което предявеният иск с правно основание чл.
439 ГПК е отхвърлен като недоказан, е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на спора ответникът по жалбата има право на деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, т. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 430/08.04.2022 г., постановено по гр.д. №
3927/2021 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ДА ЗАПЛАТИ на
„К., ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С . сумата от 100 лв.-
4
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5