Решение по дело №1446/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна срещу Решение № 676/04.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110202824/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 03-2200296/20.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което за нарушение на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда КТ/ на „В.К.– С“ ООД, ЕИК ********* е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.3 от КТ.

Изложените в касационната жалба доводи са за неправилност на първоинстанционното решение, поради несъответствие на изложените в него фактически и правни изводи със събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Намира за неправилен извода на съда, че към посочената в НП дата – 17.03.2022 г., санкционираното търговско дружество не е осъществило състава на вмененото му във вина административно нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. Изтъкват се конкретни доводи. Предвид изложеното се настоява касационната инстанция да се произнесе с решение, с което да отмени решението на РС - Варна и вместо него да постанови друго, с което да потвърди процесното НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на административнонаказващия орган – касатор в производството.

Касационната жалба се поддържа от явилия се в съдебно заседание процесуален представител на административнонаказващия орган. Поддържа се претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – „В.К.– С“ ООД се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който в пледоарията по същество на спора и в представени писмени бележки настоява за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и за оставяне в сила решението на РС - Варна. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

Представителят на Прокуратурата счита жалбата за неоснователна и пледира оспореното решение на РС - Варна да се остави в сила.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл. 218 от АПК, Административен съд – гр. Варна намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството по нея е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е приел за установено следното:

На 17.03.2022г., около 16.00 ч., служители на Дирекция “Областна инспекция по труда” - Варна извършили проверка на строителен обект- жилищна сграда в УПИ VIII 631, с идентификатор 10135.2575.1722, кв.5, намиращ се в кв.“Виница“, ***, стопанисван от „Варекс Консулт-С“ ООД. При влизането си в новостроящата се сграда проверяващите видели трима работници, единият от които бил лице М.Ж.М. индивидуализиран в АУАН и в НП в достатъчна степен. Лицето се намирало на втория етаж и извършвало почистваща дейност. Служителите на Д „ИТ“-Варна дали на всяко едно от лицата, намиращи се в строителния обект, да попълни декларация, като междувременно се свързали по телефона с управителя на дружеството, който малко по-късно пристигнал на място. Той обяснил на проверяващите, че установените от тях трима работници са отишли на обекта да се уговарят за бъдеща работа. След това, тъй като лицето М.М.било неграмотно, управителят на фирмата попълнил неговата декларация. В нея е посочено, че работи във „Варекс Консулт- С“ ООД от 16.00 ч. Другите графи на декларацията не били попълнени, като е вписано, че „Лицето е било на обекта за преговаряне относно предстояща работа за възлагане на допълнителни дейности. Лицето е заварено от контролните органи да мете стълбище, без да му е възложено, с цел да направи впечатление“. Лицето М.М.подписал декларацията, както и управителят на дружеството, който я попълнил. Проверяващите връчили призовка на управителя за явяване на 24.03.2022г. в Д“ИТ“-Варна за представяне на конкретно посочени документи.

На 18.03.2022г. между „Варекс Консулт-С“ ООД и лицето М.М.е сключен трудов договор № 61. С посочения договор лицето е назначено на длъжност „работник строителство“ в обекта на *** с конкретно посочени продължителност на работното време, уговорено трудово възнаграждение и платен годишен отпуск. Уведомление за този договор е изпратено до ТД на НАП-Варна на 18.03.2022г. в 09:37 ч. и копие от него е връчено на работника М., който постъпил на работа на 21.03.2022 година. На същата дата /21.03.2022 г./ служители на Д “ИТ“-Варна извършили повторна проверка на строителния обект, при което установили присъствието на същите три лица, които били в обекта и на 18.03.2023 година. И тримата попълнили декларации като този път декларацията на М. под негова диктовка попълнил колегата му с инициали Н.Г.. В декларацията са отразени параметрите на възникналото трудово правоотношение между работодателя и работника, както и фактът, че последният не е получил екземпляр от трудовия договор и от уведомлението до НАП.

Въз основа на горните констатации на 30.03.2022 г. срещу „Варекс Консулт-С“ ООД е съставен АУАН № 03-2200296, в който описаните по-горе факти са квалифицирани като нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. Въз основа на него на 20.04.2022 г. Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна издал процесното НП № 03-2200296/20.04.2022 год., с което на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал.3 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди лева) за осъществен състав на нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че нарушението е извършено на 17.03.2022 година.

След анализ на доказателствата, събрани както в хода на АНП, така и на тези, събрани в хода на съдебното производство, в т.ч. и въз основа на гласните показания на разпитаните по делото свидетели, съдът е обосновал извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на техните правомощия.

Съдът е установил, че спорът по делото е дали на 17.03.2022 г. лицето М. е престирало труд на конкретно посочения строеж в полза на „Варекс Консулт-С“ ООД и дали е сторил това преди да му е връчено заверено копие от уведомлението до НАП за възникналото трудово правоотношение. Приел е, че от доказателствата не се установява на 17.03.2022 г. да е престиран труд в полза на дружеството, защото почистването било поради разлято кафе и не е установено извършване на трудова дейност. М. е бил на обекта, за да установи възможно ли е да започне там работа. Мотивиран от изложеното, РС - Варна е постановил оспореното по касационен ред съдебно решение № 676/ 04.05.2023 год., с което НП № 03-2200296/20.04.2022 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, е отменено като незаконосъобразно.

Решението е правилно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово, когато се установи договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. От събраните доказателства не е установено М. на 17.03.2022 г. да е изпълнявал дейност на установения обект – жилищна сграда в УПИ VІІІ-631 гр. Варна, която да е с посочените елементи по чл.66, ал.1 от КТ. Също така в декларацията от 17.03.2022 г. не се сочат такива елементи. Законосъобразно РС – Варна е приел, че не е налице установеното нарушение и е отменил НП.

В допълнение към горното и във връзка с изявлението в съдебно заседание на процесуалния представител на касатора, за съставено във връзка със същата проверка Постановление за обявяване за съществуващо на трудовото правоотношение между „Варекс Консулт-С“ ООД и работника М., съдът е предоставил на АНО възможност да представи доказателства за издаване на административен акт с такъв характер, но в срока исканите доказателства не са представени. Не са представени и до датата на постановяване на настоящото съдебно решение.

Като е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното НП, РС - Варна е постановил правилен съдебен акт, съобразен с приложимата правна уредба, предвид което следва да се остави в сила, а касационната жалба срещу него да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от ЗАНН искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.

Ответникът „Варекс Консулт-С“ ООД е претендирал присъждане на сторено възнаграждение за един адвокат. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 07.09.2023 г. между „Варекс Консулт-С“ ООД и адв. Р. Ч. е договорено и е изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева, което е под предвидения минимум /600 лева/ по чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това възражението на жалбоподателя за прекомерност е неоснователно по арг. на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН. Процесуално представителство реално е извършено от адв. Р. Ч.. При този изход на спора своевременно направеното от процесуалният представител на ответника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно, поради което следва Д“ИТ“ – Варна да бъде осъдена да му заплати сумата от 500 лева, съобразно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 676/04.05.2023 г., постановено по АНД № 20223110202824/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Варна.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, да заплати в полза на „В.К.– С“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 500 /петстотин/ лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: