Р Е Ш Е
Н И Е
№16
гр. Несебър, 03.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа АНД
№ 1756 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „А.С.С.” ЕООД, срещу наказателно
постановление № 43535 от 27.02.2019г. на директора на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя
на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите,
за извършено нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, е наложено наказание „имуществена
санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят излага, че при издаването на НП е
нарушена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Развива подробни
съображения в тази насока. Сочи, че липсва нарушение, тъй като в обекта се е
намирал регистър на рекламациите, утвърден от управителя на дружеството. Обръща
внимание, че конкретният служител в обекта не е уведомил управителя за
проверката и изисканите с нея документи. Твърди се, че НП не е издадено на
посочената в него дата. Сочи се, че е нарушена процедурата по съставяне на
АУАН, тъй като е съставен в отсъствие на нарушителя. С тези доводи моли
обжалваното НП да бъде отменено.
Ответната страна в производството - Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, моли обжалваното НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Излага, че по делото е доказано извършеното от
жалбоподателя нарушение на чл. 127, ал. 2 ЗЗП. Счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, като АУАН
е съставен в отсъствието на нарушителя при наличие на предпоставките за това.
Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като
съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено
следното:
От фактическа страна:
На 16.08.2018г. св. Г.Г. (старши инспектор в КЗП
– РД гр. Бургас) участвал в извършването на проверка на семеен хотел „Лаксо”, находящ се в гр. О., ул. „Трети март” № 20,
стопанисван от „А.С.С.” ЕООД. При проверката било
констатирано, че в търговския обект не се поддържа регистър за предявените
рекламации, като на проверяващите такъв регистър не бил представен въпреки, че
бил изискан от тях. Проверяващите отразили констатациите си в констативен
протокол № К-2639117 от 16.08.2018г., който бил връчен на намиращия се в обекта
работник на дружеството – Яне Велков. С протокола било наредено управителят на
дружеството или упълномощено от него лице да се яви лично на 18.08.2018г. в информационен
център в гр. О., ул. „Иван Вазов” № 2, като представи регистър на рекламациите
и копие от удостоверение за открита процедура по категоризация. На посочената
дата не се явил представител на дружеството. Впоследствие било изготвено писмо
до дружеството (на л. 40 от делото), с което отново същите документи се
изискали и представител на дружеството бил поканен за съставяне на АУАН.
Писмото било изпратено до адреса на седалището на дружеството, но видно от
отбелязване от „Български пощи” ЕАД (на л. 41 от делото) същото се върнало в
цялост, тъй като пратката не била потърсена. При тези данни св. Г. съставил на
жалбоподателя АУАН № К-0043535 от 09.11.2018г. – в отсъствието на представител
на дружеството. След няколко неуспешни опита същият бил връчен на управителя на
20.02.2019г. Срещу АУАН било подадено възражение с вх. № Б-03-210 от
25.02.2019г., към което били приложени копия от заглавните страници на регистър
за рекламациите и заповед за утвърждаването му. Възражението било прието за
неоснователно и въз основа на АУАН било издаденото процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (констативен
протокол № К-2639117 от 16.08.2018г., АУАН № К-0043535 от 09.11.2018г., заповед
№ 287 от 22.04.2015г. на председателя на КЗП, заповед № 385 ЛС/22.04.2015г. на
председателя на КЗП, доклад от актосъставителя, възражение с вх. № Б-03-210 от
25.02.2019г., ведно с копия от заглавните страници на регистър за рекламациите
и заповед за утвърждаването му, кореспонденция във връзка с връчването на
съобщение за съставяне на АУАН и на самия АУАН). Фактическата обстановка се
потвърждава и от свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител – Г., който потвърждава фактите, описани в
констативния протокол и АУАН. За установяване на фактическата обстановка
допринасят и показанията на св. Й., които са насочени към установяване начина
на работа в търговския обект. Всички доказателства са непротиворечиви и си
кореспондират помежду си, поради което се налага извод, че фактическата
обстановка се е развила по описания начин. Установената фактическа обстановка
не се оспорва и от жалбоподателя, като неговите възражения са концентрирани
върху правната страна на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след
извършена проверка за законност, констатира, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по
силата заповед № 287 от 22.04.2015г. на председателя на КЗП) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В текста на АУАН и НП е описано, че на 16.08.2018г., в
стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не се поддържа регистър на
рекламациите, като такъв е поискан, но не е представен. Това описание на
фактите е достатъчно, за да могат тези факти да бъдат подведени към относимите
правни норми. Ето защо са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП. Не се констатират и нарушения при
съставянето на АУАН. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН дава възможност за
съставянето му в отсъствието на нарушителя – ако той е известен, но не може да
бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на АУАН. В случая е
изготвено изрично писмо до нарушителя, в който той се приканва да се яви в съответната
дирекция за съставяне на АУАН. Писмото е изпратено до вписвания в търговския
регистър адрес на седалище на дружеството, но пратката се е върнала в цялост с
отбелязване от „Български пощи” ЕАД, че не е потърсена от получателя (обратна
разписка на л. 41 от делото). Ето защо представител на дружеството не е намерен
на вписания в търговския регистър адрес и АУАН е съставен при спазване на чл.
40, ал. 2 от ЗАНН. Връчването на КП на служител в обекта не представлява
нарушение на процедурата, тъй като с констативния протокол не се стартира
административнонаказателното производство. Същият е единствено доказателство за
установените от проверяващите факти по реда на чл. 193, т. 1 от КЗП. С него
представител на дружеството не е поканен за съставяне на АУАН. Ето защо
протоколът има единствено доказателствено значение за производството, но не и
такова на акт, с който то се образува, поради което невръчването му на
упълномощен представител на жалбоподателя не представлява нарушение. Още
повече, че при проверките на място в търговските обекти е логично там да не
присъстват упълномощени представители на съответния търговец, а единствено
служители в обекта. Не се доказват и възраженията за антидатиране
на НП с оглед връчването му около 9 месеца след съставянето му. Липсват данни
официално удостоверената дата да не е достоверна, а освен това в хода на цялото
производство са били налице трудности с връчване на документи на наказаното
лице.
Съдът счита, че обжалваното НП е и материално законосъобразно.
Съображенията за този извод са следните:
Съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗП търговецът
е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от
него лица рекламации. От фактическа страна по делото се установява, че при
проверката в обекта на проверяващите не е бил представен такъв регистър,
въпреки изискването му. Извадки от заглавните страници на такъв регистър са
представени едва след връчването на АУАН, с възражението срещу него. Наред с
това регистър за рекламациите следва да се намира в самия търговски обект,
поради обстоятелството, че правото на избор за мястото на предявяване на
рекламацията (по чл. 127, ал. 4 от ЗЗП) е единствено на потребителя и ако той
избере да я предяви в търговския обект търговецът следва да има готовност да я
регистрира по надлежния ред. В практиката на касационната инстанция
последователно е прието, че регистър за рекламациите следва да се поддържа в
търговския обект – напр. Решение № 1004 от 08.06.2015г. по к.н.а.х.д. №
554/2015г. по описа на Административен съд Бургас. В случая регистър е изискан
изрично от проверяващите, но не им е представен, поради което не може да се
приеме тезата, че същият се е намирал в шкаф в търговския обект. Посоченото изискване
е въведено с цел потребителят да упражни правата си за подаване на рекламация и
липсата на достъп до регистъра (непредставянето му при изрично поискване) на
практика следва да се счита за липса на такъв в търговския обект. В случая не
може да се приеме и тезата на жалбоподателя, която се потвърждава и от
свидетелските показания на св. Й., за изключителна вина на работещите в обекта
за допускане на нарушението. Според чл. 222 от КЗП наказание се налага за неизпълнение
на разпоредбите на чл. 123, ал. 2 и чл. 127 - на виновните лица, а така също и
на едноличните търговци и юридическите лица. Т.е. предвидена е възможност да се
накаже както конкретно лице, отговорно за допуснатото нарушение, така и
съответният търговец, който стопанисва обекта. Отговорността на последния е
обективна и безвиновна (в качеството му на търговец). В случая наказващия
орган, в рамките на правомощията си, е избрал да накаже търговеца, поради което
е процедирал при спазване на чл. 222 от КЗП. Налага се краен извод, че с поведението
си жалбоподателят е осъществил нарушението по чл. 127, ал. 2 ЗЗП. Извършеното е
подведено и под относимата санкционна норма на чл. 222 ЗЗП, според която
нарушенията на чл. 127 ЗЗП се наказват за юридическите лица - с имуществена санкция
в размер от 500 до 3000. На наказаното лице е наложено наказание в минималния
предвиден размер, поради което не са налице основания за изменение на НП.
С оглед изложеното съдът счита,
че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 43535 от 27.02.2019г. на директора на
Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „А.С.С.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл. 222 от Закона
за защита на потребителите, за извършено нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: