О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 144
25.02.2020г.,гр. Попово
Поповски
районен съд на двадесет и пети
февруари две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 812 по описа за 2019 година на
ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Гр.д. №812/2019г. е образувано съгласно определение
№327/16.09.2019г. по в.ч.гр.д. №265/2019г. на ТОС, поради отвод на всички съдии от РС-Т., гр.д.
№227/2018г. по описа на ТРС, е изпратено по подсъдност на ПпРС, за разглеждане
на предявения иск.
Производството е образувано по предявен иск от
„Юробанк България“ ЕАД гр.С., против В.Г.В. от гр.Т., за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца в качеството му на кредитор
по Договор за потребителски кредит - Ваканция № *** от 27.05.2008г., следните
суми: 13
956,05лв.-
дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.04.2010.
до окончателното изплащане на вземането; 1 642,03лв. - просрочена лихва за периода 27.03.2009г. -
14.03.2010г.; 56,31лв.-
договорна лихва за забава върху просрочена главница за периода 27.04.2009г. до
14.03.2010г, както и разноски по делото, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№647/2010г. по описа на ТРС.
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника- В.Г.В. от гр.Т., с който отговор е оспорил допустимостта и
основателността на исковата претенция,
като е изложил подробни доводи за това.
С определение №693/15.04.2018г., съдът
на осн.чл.219 от ГПК, е привлякъл като трето лице-помагач на ищеца-
„Макроадванс“ АД гр.С..
След постъпване на делото в ПпРС, съдът с
Определение №5/03.01.2020г. е насрочил
делото за разглеждане в открито заседание.
В
насроченото съдебно заседание на
28.01.2020г., съдът е изменил доклада по
делото досежно правната квалификация на иска, като същия е допълнен, съобразно
твърденията на страните, съотв. е извършил
и ново разпределение на
доказателствената тежест. Приложил е по делото
изп.д. №488/2010г. и изп.д.№1017/2018г., по описа на ЧСИ А.З.. Приел е изготвената
съдебно-счетоводна експертиза.
Счел е делото за изяснено от фактическа
страна и с протоколно определение му е дал ход по същество, след което го е
счел за изяснено и от правна страна и е обявил, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
В така определения едномесечен срок за решаване на
делото, съдът прецени, че са налице основания за прекратяване на същото, поради
недопустимост на предявения иск по следните съображения:
След прилагане на ч.гр.д. №647/2010г. по описа на ТРС,
съдът установи, че заповедният съд е счел, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжника на 19.09.2018г., съгласно приложеното
удостоверение от ЧСИ А.З. по изп.дело №1017/2018г., и с определение
№1452/10.10.2018г. е дал указания на заявителя по чл.415, ал. 1,
т.1 от ГПК да предяви настоящия иск.
В едномесечен срок от връчването на
съобщението, с указанията на заповедния
съд, е подадена настоящата искова молба.
В конкретния случай, обаче съдът
констатира, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 03.12.2010г., когато
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК на
длъжника е била връчена ПДИ по изп.д. №488/2010г., поради което така предявения
установителен иск се явява недопустим.
От приложените в цялост две изп.дела се установява, че след издаване на
заповедта за изпълнение по ч.гр.д.
№647/2010г. по описа на ТРС, и издадения въз основа на нея ИЛ от 27.04.2010г., по молба на кредитора
-„Алфа Банка -клон България", придобита от
„Юробанк България" АД, е образувано изп.д. №488/2010г по описа на ЧСИ
А.З.. По това изп.дело е изпратена ПДИ изх.№03400/31.05.2010г.
до
длъжника В.В., която покана, видно от приложеното уведомление е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК , на
19.11.2010г. Изрично в поканата е
посочено, че към нея се прилагат копие от ИЛ и заповед за изпълнение.
От това изп.дело се установява още, че на 24.07.2015г. е постъпила молба от адв.И.В.
от САК, като пълномощник на В.Г.В. (приложена на л.90 по изп.дело), с
която е изискана пълна справка за
заведените ИД от ЧСИ. На 28.08.2015г. лично В.В. е депозирал молба до ЧСИ, с
която е поискал да му бъдат издадени незаверени копия от всички книжа, намиращи
се по изп.д. №488/2010г.
На 31.08.2015г. е издадено
удостоверение от ЧСИ, в което е посочено и задължението му по ч.гр.д.
№647/2008г. по описа на ТРС. Видно от отбелязването, това удостоверение е
получено лично от длъжника на 03.09.2015г.
След това се установява, че със
запорно съобщение от 07.02.2017г. до „Пътинжинерингстрой-Т“ ЕАД гр.Т., е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника , за изпълнение на
заповедта по ч.гр.д. №647/2008г. по описа на ТРС. Видно от приложените вносни
бележки, се установява, че за периода от 21.02.2017г. до 21.08.2018г. са
правени удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника, които са превеждане от
работодателя му, по посочената от ЧСИ
сметка. Видно от приложения ИЛ
сумите, които са преведени са отбелязани от ЧСИ.
Установява се, още, че след налагане на запора, на 24.02.2017г., по
посоченото изп.дело е постъпила молба от
адв.В. от САК, като пълномощник на В.Г.В.,
с която е поискал да се прекрати изп.д. №488/2010г., на осн. чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК. Предвид липсата на основания за това, молбата е оставена без
уважение, за което длъжника е надлежно уведомен, видно от приложеното
съобщение, получено от пълномощника му на 30.03.2017г.
Впоследствие на 29.08.2018г. е
депозирана нова молба от длъжника В.В., действащ чрез адв.Д.Ж. от ТАк, в която
молба е поискано от ЧСИ да прекрати
посоченото изп.дело, на осн. чл.110 от ЗЗД във вр. с чл.120 от ЗЗД. Към молбата
са приложени удостоверения за промени както на постоянния адрес на длъжника,
така и за промените му на настоящия
адрес. От тези удостоверения се установява, че през 2010г. постоянния адрес на длъжника е в гр.Т., ул.“П.“
№******, а настоящия му адрес е в гр.В., ул.“Д.Б.“ №***
На 13.09.2018г. , е постъпила
молба от„Макроадванс“ АД гр.С., който е
правоприемник на „Юробанк България" АД, по силата на договор за цесия, с
която молба е поискал прекратяване на изп.дело , на осн. чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. С постановление от същата дата ЧСИ е прекратил изп.д.№488/2010г. Срещу
това постановление е депозирана жалба от
В.В., въз основа на която е образувано и в.гр.д. №160/2018г. по описа на ТОС.
Видно от Определение №209/31.10.2018г. по в.гр.д. №160/2018г. по описа на ТОС,
жалбата на длъжника е оставена без разглеждане.
От това изп.дело се установява още, че на 14.09.2018г., пълномощника на
длъжника е поискал от ЧСИ издаване на
служебна бележка за задължението му по посоченото изп.дело , каквото
удостоверение му е издадено, и получено от пълномощника му, на 19.09.2018г.
След прекратяване на изп.дело №488/2010г.,
новия кредитор „Макроадванс“ АД въз основа на издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №647/2010г. по описа на ТРС и издадения
ИЛ от 27.04.2010г., е депозирал молба за образуване на ново изп.дело
-№1017/2018г. по описа на ЧСИ А.З., по което дело е връчена ПДИ на 19.09.2018г.
При така
изложеното, съдът след преценка на събраните по делото писмени доказателства счита, че заповедта за незабавно изпълнение е влязла в
законна сила на 03.12.2010г., а подаденото от
длъжника възражение срещу нея е
депозирано, след изтичане на законоустановения двуседмичен срок за това,
съгл. разпоредбата на чл.414, ал.2 от ГПК, поради което така предявения иск се
явява недопустим.
Разпоредбата
на чл.47 от ГПК, в редакцията си към
момента на издаване на заповедта за
изпълнение (ДВ, бр. 42 от 2009г.),
постановява, че когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до
тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея,
като му се укаже, че може да получи
съобщението и книжата в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.Изрично
ал.5 от посочената разпоредба
постановява, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаването му от канцеларията на съда или общината, а ал.6 разпорежда, че
когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се
приложи към делото. Разпоредбата на ал.7 от тази разпоредба гласи, че
разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно и за връчване на заповед за изпълнение.
Видно
от ПДИ, изх.№03400/31.05.2010г., ведно с приложените към нея ИЛ и заповед за
изпълнение са връчени на длъжника съгласно посочената по-горе норма на чл.47,
ал.5 от ГПК.
Съгласно
приложената към поканата обратна разписка се установява, че длъжника първо е
търсен на настоящия му адрес през 2010г. в гр.В., но същото се е върнало в цялост с отбелязване,
че адреса е непълен. След което е търсен на постоянния му адрес в гр.Т., на
който адрес е залепено и уведомлението на 05.11.2010г. С изтичане на
двуседмичния срок от залепване на уведомлението на постоянния адрес на лицето,
съдът приема, че заповедта е връчена на
длъжника, на 19.11.2010г. Предвид
липсата на възражение в двуседмичен срок, считано от връчване на заповедта,
съдът счита, че същата е влязла в законна сила на 03.12.2010г.
Дори и
съдът да приеме, че заповедта не е връчена
през 2010г., то от приложеното в цялост
изп.дело №488/2010г. се установява, че длъжникът през 2015г. се е снабдил както
с всички приложените към това дело документи, така и с удостоверение от ЧСИ за
образуваните срещу него ИД. Нещо повече извършвал е плащания по тази заповед в периода от 21.02.2017г. до
21.08.2018г. Депозирал е молби с искания
към ЧСИ, в т.ч. за прекратяване на изп.дело, както и е обжалвал негов акт.
Всичко това води съда до извод, че длъжникът е знаел не само за издадената заповед, но добре му е било
известно и какво е задължението му и към
кого е то, много преди подаване на
възражението по изп.д. №1017/2018г.
Във връзка с изложеното съдът
приема, че в случая не е била
налице хипотезата на чл.415, ал.1 от ГПК (действала до изм. си в ДВ бр.86/2017г.), и
неправилно заповедният съд е дал
указания за предявяване на
настоящия установителен иск.
И тъй като исковия съд не е
обвързан от преценката на заповедния съд,
съгласно т.10а от ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, то съдът намира, че при извършената служебна проверка не е
налице една от процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл.415 от ГПК-липсва правен интерес.
Следователно при редовно връчване на заповедта на 19.11.2010г., при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК и неподаване на възражение в срок, последващото
действие е влизане в сила на заповедта и нейното изпълнение.
Ето защо настоящият състав на съда намира, че предявеният иск се явява
недопустим, тъй като издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила и подлежи на изпълнение.
Предвид изложеното съдът счита, че на
осн. чл. 253 от ГПК, следва да отмени протоколното определение от
28.01.2020г., с което дал ход по същество, и е обявил делото за решаване,
като производството по настоящото дело
следва да се прекрати, поради липса на правен интерес от предявяване на иск. Заповедта за изпълнение след като
е влязла в законна сила, то независимо от прекратяването
на настоящото производство, същата не подлежи на обезсилване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ постановеното в съдебно заседание на
28.01.2020г. протоколно определение, с което съда е дал ход по същество на делото, и е обявил същото за
решаване И
ВРЪЩА искова молба от „Юробанк България” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. С., Район ***, ул. „******,
представлявано заедно от Д.Б.Ш.и М.И.В., против В.Г.В., ЕГН ********** ***, за
признаване за установено, че ответника дължи
на ищеца в качеството му на кредитор по Договор за
потребителски кредит - Ваканция № *** от 27.05.2008г., следните суми: 13
956,05лв.-
дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
26.04.2010.
до окончателното изплащане на вземането; 1 642,03лв. - просрочена лихва за периода 27.03.2009г. -
14.03.2010г.; 56,31лв.-
договорна лихва за забава върху просрочена главница за периода 27.04.2009г. до
14.03.2010г, както и разноски по делото, за които суми е издадена заповед
за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№647/2010г. по описа на ТРС.
ПРЕКРАТЯВА изцяло производството по гр.
д. № 812/2019г. по описа на ПпРС.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на страните,
като на ответника се връчи на адреса, посочен в депозираната от него молба на
17.02.2020г.-гр.С., ул.“Б.*****“
Определението подлежи на обжалване, с частна жалба, пред ОС-Т.,
в едноседмичен срок, от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: