РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1375
гр. Пловдив, 15 юни 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието
на секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА,
като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА
ПЕТРОВА административно дело № 898
по описа за 2018 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК / във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и чл. 4,
ал. 5 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление.
2. Образувано
е по жалба предявена от И.А.Й., с ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат К.Т. със съдебен адрес ***, против
Заповед № ЗСП/Д-РВ-9330/30.01.2018 г. на ЗА Директор на ДСП гр. Пловдив. Посочената заповед е обжалвана по административен ред
пред Директора на Регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област
Пловдив, който с Решение № 16-РД 04-0160/245
от 01.03.2018 г., е отхвърлил жалбата на И.А.Й..
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна
от Съда. Претендира се присъждане сторените по делото разноски.
3. Ответникът
по жалбата – Директорът на Дирекция “Социално подпомагане” гр. Пловдив, е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване.
ІІ.
За допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, което налагат
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ.
За фактите:
5. Началото на административното производство е сложено със
Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РВ/9330/30.10.2017
г. подадена до Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив от И.А.Й., с искане да й бъде отпусната
целева помощ за отопление – електроенергия, за сезон 2017 г./2018 г. След
извършена социална анкета и изготвен в тази връзка социален доклад, на
основание чл. 4, ал. 3 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление, е издадена Заповед № ЗСП/Д-РВ-9330/30.01.2018 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив,
с която исканата от Й. помощ е отказана със следните мотиви: "На основание чл. 2, ал. 1 от НРД 07-5/16.05.2008
г. - средномесечния доход на семейството (съпрузите са във фактическа раздяла) за
предходните шест месеца надвишава диференцирания минимален доход за отопление
(ДМДО=294,42 лв. СМД=538,76 лв.)“.
6. Както вече
бе казано този резултат е обжалван от жалбоподателката пред Директора на
регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, който с
Решение № 16-РД 04-0160/245 от 01.03.2018
г., е отхвърлил жалбата й. За да постанови този резултат, решаващият
орган е приел следното от фактическа и правна страна:
И.А.Й. *** заявление - декларация на 30.10.2017 г., с
искане за отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия. Декларира,
че живее на посочения настоящ адрес ***. Декларира и съпруга си - К.Й.Й., който
от 10 години не полага грижи за съпругата си. На 30.01.2018 г. е издадена
заповед на ЗА директора на ДСП-Пловдив, с която поисканата целева помощ за
отоплителен сезон 2017/2018 г. е отказана с мотив: "На основание чл. 2,
ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05Л8г. -средномесечния доход за предходните 6
месеца преди подаване на заявление-декларацията е по-висок от диференцирания
минимален доход за отопление (ДМДО=294,42 лв. СМД=538,76 лв.).“ Заповедта е
връчена ; на молителката на 31.01.2018г. срещу подпис и същата е
обжалвана по реда на АПК в законоустановения срок.
В резултат на извършената социална анкета е установено,
че дохода на семейството за предходните шест месеца (м. април 2017 г. - месец
септември 2017 г.) е от получени пенсии в общ размер на 4258,86 лв. При
определяне на правото на целева помощ за отопление размерът на пенсиите,
определени до 30.06.2017 г. се намаляват с коефициент 1,302 (чл. 2, ал. 2, т. 1
от Наредба РД-07-5/16.05.2008 г.), а размерът на пенсиите над 180,00 лв.,
определени след 30.06.2017 г. се намаляват с коефициент 1,333 (чл. 2, ал. 2, т.
З от Наредба РД-07-5/16.05.2008 г.).
При тези данни е прието, че средномесечният доход на
семейството получен от пенсии коригирани спрямо горецитираните разпоредби за
периода от м. април 2017 г. - до м. септември 2017 г. е в размер на 538,76 лв.
На основание чл. 2, ал. 4, т. 12 и т. 16 от Наредба № РД-07-5
от; 16.05.2008 г. на МТСП диференцираният минимален доход за
отопление на семейството е изчислен по следния начин: 206,68% + 246,28%*65 =
294,42 лв.
Крайният извод на горестоящия в йерархията
административен орган е, че средномесечният доход на г-жа Й. за предходните
шест месеца преди подаване на заявлението - декларация е 538,76лв. и надвишава
диференцирания минимален доход за отопление от 294,42 лв.
С тези съображения е обоснована законосъобразността на
спорната в процеса Заповед №
ЗСП/Д-РВ-9330/30.01.2018 г. на
Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив.
ІV. За правото:
7.
Оспореният административен акт – Заповедта на и.д. Директор на Дирекция
“Социално подпомагане” – Пловдив, както и потвърждаващото го решение на
Директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" Област
Пловдив, са постановени от материално компетентни органи на социалната
администрация, в изискуемата от закона форма и при спазване на
административно-производствените правила.
8. По делото не се формира спор по установените факти. Противоположните становища поддържани
от страните в настоящото производство се отнасят до правилното приложение на
материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли са условията за
отпускане на целева помощ за
отопление с електроенергия за сезон 2017 г./2018 г. на жалбоподателката, регламентирани
в чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление.
9. Разрешаването на текущия административноправен
спор, налага да бъдат разгледани приложимите в случая правни норми.
Според чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за
отпускане на помощи за отопление (Наредбата), издадена от министъра на труда и
социалната политика, право на целева
помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление (ДМДО) и
отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане (ППЗСП).
Допълнителната разпоредба на § 3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за
условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление дефинира понятието
"диференциран минимален доход за отопление" като индивидуалната
граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение и
здравословното състояние, определена по реда на чл.
2, ал. 4. Механизмът на определяне на диференцирания минимален доход за
отопление на всяко лице, регламентиран от чл.
2, ал. 4, точки 1 - 16, категоризира лицата по определени признаци (лице,
живеещо само; дете сирак; дете от 0- до 18-годишна възраст; самотен родител; бременни жени 45 дни
преди раждане и пр.). По правилото на ал. 5 на чл. 4 при наличие на повече от
едно основание за определяне на процент по ал. 4 се прилага процентът с
по-висок размер.
Основа за определяне на диференцирания минимален
доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер
се определя с акт на Министерския съвет (чл. 2, ал. 3), който в случая е ПМС
№ 6 от 15.01.2009 г. В тази връзка следва да се спомене и разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗСП, съгласно която
Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход,
който служи като база за определяне на социалните помощи. В ал. 4 на същата
разпоредба е предвидено, че редът и условията за предоставяне на целевите
помощи за отопление се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната
политика. В чл. 1 на ПМС № 6 от 15.01.2009
г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, прието
на основание чл. 12, ал. 3 от ЗСП, е
определен от 1.01.2009 г. нов месечен размер на гарантирания минимален доход 65
лв.
10. В случая между страните не е спорно, че жалбоподателката
е омъжена и е във фактическа раздяла със съпруга си, обстоятелство констатирано
от самите социални работници и изрично посочено в мотивната част на оспорената
заповед. Именно поради тази причина в подаденото заявление-декларация за
отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон
2017 г./2018 г., заявителката Й. ясно е посочила, че претендира целевата помощ
като лице, живеещо само, а не като семейство.
С разпоредбата на чл. 2, ал.
4, т. 1, 2, 13, 14 от Наредбата, законодателят изрично е предвидил и уредил
възможността, лице което живее само без
оглед на причината за това, да получи целева помощ. Очевидно тълкуването на
цитираната норма налага да се приеме, че целта на закона е да се подпомогнат
тези лица, които действително живеят сами, без оглед на тяхното семейно
положение (женен/омъжена, разведен/а, вдовец/вдовица),
поради което в обсъжданата разпоредба не са въведени допълнителни изисквания
към това фактическо положение (например лицето да живее
само и да не е семейно).
В подкрепа на този извод е и обстоятелството,
че сред лицата категоризирани по определени признаци в чл. 2, ал. 4, точки 1 - 16 от наредбата са: всеки
един от съвместно живеещи
съпрузи (т. 5), лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство (т. 9),
което още веднъж подчертава, че за целите на социалното подпомагане е важно единствено
действителното фактическо (а не юридическо) положение (лице живеещо само; всеки един от съвместно
живеещи съпрузи; лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство и т.н.)
Именно действителното фактическото
положение, че жалбоподателката живее сама е определящият критерий, който е
трябвало да бъдат съобразен от административния орган, доколкото законодателят
изрично е уредил съществуването на подобна хипотеза с разпоредбата на чл. 2,
ал. 4, т. т. 1, 2, 13, 14 от Наредбата.
В този смисъл са Решение №
11605/07.10.2009 г. постановено по адм. дело № 5975/2009 г. VІ отд. на ВАС, Решение
№ 14660 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5208/2011 г., VI о.
11. Освен изложеното следва да се констатира, че заповедта е
издадена и в нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК - същата е
немотивирана, страда от липса на ясни и конкретни фактически и правни
основания, наложили нейното издаване. Такива мотиви не могат да бъдат извлечени
и от останалите документи, съдържащи се в административната преписка. В
оспорения административен акт, като фактическо основание за издаването му е
посочено, че "… средномесечния
доход на семейството (съпрузите са
във фактическа раздяла) за предходните шест месеца надвишава диференцирания
минимален доход за отопление (ДМДО=294,42 лв. СМД=538,76 лв.)“. В „Приложение
№ 2 към чл. 27, ал. 1“, буква Б (лист 50, гръб) е посочено, че „…средномесечния
доход за предходните 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията е
по-висок от диференцирания минимален доход за отопление. Семейството не отговаря на реда
и условията за подпомагане с целева помощ за подпомагане“. Именно тези съображения са
дали основание да бъде направено предложение за отказ на целева помощ за
отопление от социалните работници. Като правни основания за издаване на заповедта,
с която се отказва отпускане на целева помощ за отопление, в същата е посочен
чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 г. (според която каза се право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен
от ДМДО и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП), а в
решението на горестоящия административен орган е цитиран и чл. 4, ал. 1 – 5 от
същата (Чл. 4. (1) Лицата и семействата подават
заявление-декларация по образец съгласно приложението в дирекции "Социално
подпомагане" по настоящ адрес и при спазване на изискванията по чл. 26 от
Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. (2) В
заявлението-декларация по ал. 1 задължително се заявява видът на ползваното
отопление - топлоенергия, електроенергия, твърдо гориво или природен газ. (3) В
срок до 20 дни от подаване на заявлението социален работник извършва социална
анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано
предложение за отпускане или отказ на целева помощ. (4) В 7-дневен срок от
изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за
отпускане или отказ на помощта. (5) Заповедта по ал. 4 се връчва в 14-дневен
срок от издаването й и може да бъде обжалвана пред директора на регионалната
дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.)
Ясно
е, че цитираните норми не представляват материалноправно основание за издаване
на акт с посоченото съдържание, а именно заповед, с която се отказва
отпускането на целева помощ за отопление. Действително грешното посочване на
правното основание за издаване на акта не е отменително основание, тъй като
съдът не е обвързан с правната квалификация дадена от органа, но непосочването
на фактическите основания за издаване на акта е абсолютно основание за отмяната
му. За да откаже отпускането на исканата социална помощ, административният
орган е изложил съображения, които не могат да се подведат под никоя от
законовите разпоредби, регулиращи този вид отношения, тъй като относимите към
казуса норми не предвиждат като условие за отпускането на целева помощ за
отопление, лицето да живее само, но не в условията на фактическа раздяла със
съпруг, с който официално нямат развод.
В настоящия случай,
административният орган е изложил съображения за „семейните“ доходи на
жалбоподателката, при положение, че същият този орган е установил, че съпрузите
(Й. и съпруга й) са във фактическа раздяла. Тези вътрешни противоречия във
фактическите основания за издаване на оспорения административен акт, са основание
да се приеме, че същият е издаден при пълна липса на такива.
12. Изложените до тук
съображения налагат крайния извод, че оспореният административен акт е издаден
в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност, поради което
той ще следва да бъде отменен.
На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде
изпратено като преписка на Директора на ДСП – Пловдив, за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РВ/9330/30.10.2017 г., подадено от И.А.Й., при съблюдаване на дадените с настоящо решения указания по тълкуването и
прилагането на закон. Това налага извод за основателност на жалбата.
V. За разноските:
13. При посочения изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателката, се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатирах в размер на 100 лв. /сто лева/ -
заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-РВ-9330/30.01.2018 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив, потвърдена с Решение № 16-РД 04-0160/245 от 01.03.2018 г. на Директора на Регионалната
дирекция "Социално подпомагане" Област Пловдив, с която на И.А.Й. е отказано отпускането
на целева помощ за отопление – електроенергия, за отоплителен сезон 2017 г./2018
г., по
подадено от нея Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РВ/9330/30.10.2017 г. по описа на Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Пловдив, за ново произнасяне по Заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-РВ/9330/30.10.2017 г., подадена от И.А.Й., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закона.
ОСЪЖДА
Дирекция “Социално подпомагане” – Пловдив да заплати на И.А.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 100 лв. /сто лева/, представляваща
сторените от последната разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: