Р Е Ш Е Н И Е
№ 260004 **.04.2022 г. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ
СЪСТАВ
На 10.03.2022 г.
В публично
заседание в състав:
Председател:
Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от съдия
Атанас Динков гр. дело № 717 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са
субективно съединени искове с правна квалификация чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба (ИМ),
подадена от ищеца Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК), с
ЕИК *********, адрес за призоваване: гр.
София, п. код 1000, ул. „Врабча“ № 23, представлявана от изпълнителния директор
Петя Стоянова Александрова, против ответниците В.В.К., с ЕГН **********, постоянен адрес: *** и В.В.К., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
В ИМ се твърди, че с изпълнителен лист от 29.03.2005 г. по търг. дело №
762/2003 г. на Окръжен съд - Стара Загора (ОС), ЕТ „ВВК - В.К.“ бил осъден да
заплати на Агенция за следприватизационен контрол, сумата от 1 468
910,60 лв., от които главница в общ размер 1
386 279 лв., като неустойка за неизпълнени договорни задължения по договор за
приватизационна продажба на 80 % от дяловете на „Промтех“ ЕООД - Стара Загора
от 96.**.1995 г. и допълнително споразумение към същия от 08.05.1996 г. за
календарните 1999 г. и 2000 г., както и мораторни лихви за забава в
общ размер на 82 631,60 лв., ведно със законната лихва
върху сумата от 1 386 279 лв. от 11.**.2003 г. до окончателното й изплащане,
както и да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.
Съгласно § 20, ал.
1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен
контрол (обн. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила от 05.03.2010 г., изм. ДВ, бр. 89
от 2010 г.) Агенцията за приватизация и Агенцията за следприватизационен контрол се преобразували чрез сливане в Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол. Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗППр - Закон за публичните предприятия (обн.
ДВ бр. 79 от 08.10.2019 г.), Агенцията за приватизация и следприватизационен
контрол (АПСК) била преименувана на
Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК). По силата на §5, ал. 2 от ПЗР на ЗППр, дейността, бюджетът,
активите, пасивите, архивът и другите права и задължения на Агенцията за
приватизация и следприватизационен контрол преминали към Агенцията за публичните предприятия и контрол.
Ищецът
АППК, в качеството си на правоприемник на АПСК/АСК, бил
взискател по изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ Иван Стръмски, с рег. №
870 на КЧСИ и район на действие: ОС - Стара Загора,
образувано за събиране на вземанията й от физическото лице
В.В.К., с ЕГН **********, в качеството му на собственик на
ЕТ „ВВК - В.К.“ (прекратен). Съгласно удостоверение с изх. № 10849/22.07.2020
г. на ЧСИ Иван Стръмски, изпълнително дело № 20158700400048 било образувано
на 30.03.2015 г. въз основа на цитирания по-горе изпълнителен лист, като поканата
за доброволно изпълнение била връчена на длъжника на 14.05.2015 г. Към момента на
издаване на удостоверението непогасената част от задължението на В.В.К.
била в размер на общо 4 182 301,65 лв. (четири милиона сто осемдесет и две
хиляди триста
и един лева и шестдесет и пет стотинки).
При
осъществяване на вменените му със закон функции, съдебният изпълнител установил,
че по партидата на длъжника В.В.К. в Служба по вписванията - Чирпан
с Акт № 101, том 11 (единадесет), дело/описна книга № 2170/18.**.2018 г., вх. №
3256/18.**.2018 г., дв. вх. рег. № 3250/18.**.2018 г.,
имотна партида № 1838 бил вписан нотариален акт за
дарение на поземлен имот № 136, том 4, рег. № 4190, дело № 705 от 2018
г. от 18.**.2018 г. на нотариус Таня Стоянова - Иванова с рег. № 575 на
Нотариалната камара и район на действие РС - Чирпан. По силата на договора за
дарение К.В.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и длъжника
им В.В.К., с ЕГН **********,***, дарили на В.В.К., с ЕГН **********
***, племенник на първия и син на втория, следната земеделска земя, находяща се в
землището на село Оризово, Община Братя Даскалови, Област Стара Загора: Поземлен
имот с идентификатор № 53850.54.8 /петдесет и три хиляди осемстотин и петдесет,
точка, петдесет и четири, точка осем/, находящ се в село Оризово, Община Братя Даскалови, Област Стара Загора по
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със
заповед № РД-18-534/22.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед - нямало
издадена заповед за изменение на КККР, в местността „ИЛИШИКА“, с площ
15035 кв.м. /петнадесет хиляди тридесет и пет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин на трайно
ползване: Нива, категория при неполивни условия: 4 /четвърта/, номер по
предходен план 054008 /петдесет и четири хиляди и осем/, при съседи
53850.54.9, 53850.54.38, 53850.54.253, 53850.54.7. Данъчната оценка на имота
била 1939,50 лв. /хиляда деветстотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки/.
Видно
от нотариалния акт, дареният недвижим имот бил в съсобственост между В.В.К. и К.В.К.,
без посочени квоти на съсобственост, поради което, при приложение на
презумпцията по чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС), следвал
извод, че В.В.К. се е разпоредил чрез безвъзмездна сделка с 1/2 (една втора) идеална част
от правото на собственост върху недвижимия имот.
Върху собствените
на В.В.К. - 54 идеални части от правото на собственост
върху така описания и прехвърлен чрез дарение поземлен имот към датата на сключване на сделката нямало вписана възбрана в
полза на кредитора и взискател в изпълнителния процес - АППК, поради което, към
настоящия момент същият не можел да поиска насочване на принудително
изпълнение срещу тях за удовлетворяване на вземанията
си по изпълнителен лист, предвид преминаването им в патримониума на трето лице,
което нямало качеството на длъжник по изпълнителен лист.
От
друга страна, съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служело за общо обезпечение на
неговите кредитори, които имали еднакво право да се удовлетворят от него, ако нямало законни основания за
предпочитане. В този смисъл за АППК възниквал правен интерес да предяви иск за
обявяване по отношение на нея като кредитор на относителната
недействителност на извършеното разпореждане с недвижимия имот, с оглед
възможността да се удовлетвори от цената на същия в хода на изпълнителния
процес.
Предвид
риска преди приключване на исковия процес приобретателя/надареният В.В.К. на свой ред
впоследствие да се разпореди с недвижимия имот в полза на трети лица, без АППК да има възможност да се удовлетвори от
цената на същия, по молба на АППК, ОС - Стара
Загора издал обезпечителна заповед от 28.10.2020 г. и наложил
обезпечителна мярка възбрана върху 1/2 (една втора) идеална част от
правото на собственост
върху така описания недвижим имот, съгласно Определение № 260254/28.10.2020 г.
по ч. т. дело № **62/2020 г.
При така изложените
факти и обстоятелства, считат, че е налице хипотезата, предвидена в чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД, при следните аргументи:
Договорът за
дарение на описания по-горе недвижим имот бил относително недействителен по отношение на АППК поради
осъществяването на изискуемите елементи на
състава на Павловия иск по чл. 135, ал. 1, изречение първо на ЗЗД, тъй като на
първо място
било налице парично, ликвидно и изискуемо вземане на АППК от длъжника й В.В.К., материализирано в изпълнителен
лист от 29.03.2005 г. по търг. дело № 762/2003 г. на Окръжен съд (ОС) - Стара
Загора. Като кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД към настоящия момент АППК била и взискател за посочените и
подлежащи на принудително изпълнение парични вземания по образувано
изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ Иван Стръмски, с рег. № 870 на КЧСИ и район на
действие: ОС - Стара Загора, образувано
срещу физическото лице В.В.К., в качеството му на собственик на ЕТ „ВВК
- В.К.“ (прекратен) за събиране на задължение в размер на общо 4 182 301,65 лв.
Вземанията на АППК били действителни, същите съществували и не били погасени по
предвидените в закона начини. Разпоредителната сделка със
съответната идеална част от правото на собственост върху имота представлявала
правно действие, с което длъжникът В.В.К. увреждал
кредитора си АППК, тъй
като с извършеното прехвърляне на имота намалил целия размер на имуществото си
по смисъла на чл. 133 от ЗЗД. Налице бил и субективният елемент на състава, а именно знание на прехвърлителя на имота В.К. за увреждащия
характер на сделката в конкретната
хипотеза, в която същата била безвъзмездна. Към
момента на изповядване на сделката вземанията на АППК били съдебно установени и
били предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20158700400048
на ЧСИ Иван Стръмски, като същите възникнали преди прехвърлянето на процесния
имот. Това обстоятелство доказвало знанието на длъжника им и прехвърлител по
разпоредителната сделка за увреждащия
характер на продажбата по отношение общото обезпечение на кредитора АППК чрез намаляване на активите на имуществото
му. Разпореждането на длъжника В.К. в полза на сина му В.К. бил допълнителен
факт, разкриващ и намерението за увреда на кредитора при сключване на
договора за дарение.
В допълнение, по отношение пасивната материално правна и процесуална
легитимация на ответника В.К., следвало да се съобрази обстоятелството, че като физическо лице същият имал качеството на
длъжник по изпълнителен лист и в този смисъл бил пасивно легитимиран
ответник по настоящия иск, независимо от
обстоятелството, че едноличният
търговец „ВВК - В.К.“ бил прекратен. В правната доктрина било прието за безспорно, че признаването на търговско
качество на едно физическо лице
разширявало неговата правоспособност, като му давало възможност да бъде страна
и по правоотношения и в търговското право, но не водило до възникване на нов
правен субект. Едноличният търговец продължавал да бъде физическо лице,
като за всички свои задължения, независимо дали са възникнали от упражняване на
търговската му дейност или от други отношения, той отговарял с едно и също свое
имущество. В този смисъл той не бил нов правен субект, различен от физическото
лице, а регистрацията му в Търговския регистър не била от значение за
придобиване или изгубване на търговската му правоспособност. Като израз на това
схващане безпротиворечиво съдебната практика приемала, че заличаването на
едноличния търговец от Търговския регистър не било основание за настъпване на правоприемство в процеса, поради
което като страна по делото следвало да се счита физическото лице, без
да е необходимо изричното му конституиране в процеса по правилата на ГПК. При наличието на годен изпълнителен титул,
кредиторът можел да насочи изпълнението срещу физическото лице -
правоприемник на ЕТ, дори и търговското предприятие на едноличния търговец да е било прекратено поради
правоприемство. Това е така, защото при прехвърляне на търговското предприятие,
на свой ред, отчуждителят - физическо лице оставал солидарно задължен с
приобретателя като солидарната отговорност и на двамата не била ограничена със
срок, по смисъла на чл. 15, ал. З от ТЗ.
Видно от нотариалния
акт за дарение на поземления имот, данъчната оценка на имота била в размер на 1939,50 лв. /хиляда деветстотин
тридесет и девет лева и петдесет стотинки/. Същата била определена, съгласно
представено в нотариалното производство Удостоверение за данъчна оценка №
**********/31.07.2018 г. на Община Братя Даскалови. В хипотезата на
разпореждане с 1/2 идеална част от правото на собственост върху недвижимия имот, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4, вр.
т. 2 от ГПК, размерът на цената на иска се определял от данъчната оценка на
недвижимия имот, която в настоящия случай следвало да е половината от посочения
в нотариалния акт размер, тоест 969,75 (деветстотин шестдесет и девет лева и
седемдесет и пет стотинки) лв.
При изложените
по-горе факти и обстоятелства и на основание чл. 135, ал. 1, изр. първо от ЗЗД,
моли съда да обяви по отношение на АППК относителната недействителност на
договор за дарение на поземлен имот, сключен с нотариален акт № 136, том 4,
рег. № 4190, дело № 705 от 2018 г. от 18.**.2018 г. на нотариус Таня Стоянова -
Иванова с рег. № 575 на Нотариалната камара и район на действие РС - Чирпан,
вписан с Акт № 101, том 11 (единадесет), дело/описна книга № 2170/18.**.2018
г., вх. № 3256/18.**.2018 г., дв. вх. рег. № 3250/18.**.2018 г., имотна партида
№ 1838 на Служба по вписванията - Чирпан за 1/2 (една втора) идеална
част от правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в
землището на село Оризово, Община Братя Даскалови, Област Стара Загора: Поземлен
имот с идентификатор № 53850.54.8 /петдесет и три хиляди осемстотин и петдесет,
точка, петдесет и четири, точка осем/, находящ се в село Оризово, Община Братя
Даскалови, Област Стара Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри
(КККР), одобрени със заповед № РД-18-534/22.02.2018 г. на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със заповед - няма издадена заповед за
изменение на КККР, в местността „ИЛИШИКА“, с площ 15035 кв.м. /петнадесет
хиляди тридесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение на територията -
Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория при неполивни условия:
4 /четвърта/, номер по предходен план 054008 /петдесет и четири хиляди и осем/,
при съседи 53850.54.9,53850.54.38,53850.54.253,53850.54.7. Данъчната оценка на
имота е 1939,50 лв. /хиляда деветстотин тридесет и девет лева и петдесет
стотинки. Претендират за направените в настоящото производство
разноски, включително възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт, както и разноските в
обезпечителното производство по ч. т. дело № **62/2020 г. на ОС - Стара Загора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В.В.К.,
с ЕГН **********, чрез адвокат Д.П., съдебен адрес:***, кабинет № **, тел. ***,
е-mail: ***.
В отговора се изразява становище, че предявените
искове са недопустими. Твърди се, че В.В.К. не бил длъжник на АППК, не е бил
конституиран и не е участвал в т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора,
нито като страна - ответник, нито като правоприемник на страна - ответник.
Посочения от АППК в исковата молба ЕТ „ВВК - В.К.“ бил прекратен и заличен
преди завеждането на иска предмет на т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Стара
Загора. Прекратяването и заличаването на ЕТ „ВВК-В.К.“ било надлежно вписано по
фирменото дело на 18.11.2003 г. и публично известно, включително на ищеца и на
ОС - Стара Загора. По фирменото дело, на 18.11.2003 г. било надлежно вписано и
публично известно, включително на ищеца и на ОС - Стара Загора, че ЕТ „ВВК-В.К.“
е заличен поради прекратена регистрация вследствие на прехвърляне на
предприятието на ЕТ на трето лице. Договорът за продажба на търговско
предприятие от 13.11.2003 г. бил сключен между В.В.К., като „продавач” и И.И.К.,
ЕГН **********, като „купувач”. По силата на този договор продавачът прехвърлил
търговското предприятие на ЕТ „ВВК-В.К.“, като съвкупност от права, задължения
и фактически отношения срещу задължението на купувача да заплати определена
цена – 300 лв., като последният ще упражнявал дейността под наименованието ЕТ
„ВВК – И.К.”. Правоприемникът ЕТ „ВВК – И.К.” поел активите и пасивите на
прехвърленото предприятие на заличения ЕТ „ВВК – В.К.”. Новите обстоятелства
и заличаването на ЕТ „ВВК – В.К.” били
вписани в Търговския регистър при Окръжен Съд – Стара Загора с Решение № 3486
от 18.11.2003 г. Към момента на образуване на т.д. № 762/2003г. по описа на ОС
- Стара Загора - през 2003 г. и към момента на образуване на изп.д. №
20158700400048 на ЧСИ Стръмски – през
2015 г., правоприемникът ЕТ „ВВК – И.К.” упражнявал търговска дейност и бил
вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, с ЕИК **3737484.
АППК не била предявила иска си и не била водила делото срещу приобретателя на
търговското предприятие за задълженията на предприятието, съществуващи към
датата на сключване на договора по чл. 15 от ТЗ - 13.11.2003 г. АППК не се била
позовала на възникналата по силата на закона - чл. 15 ал. 3 от ТЗ солидарна
отговорност между прехвърлителя и преобретателя. АППК определила като ответник
по делото прекратен и заличен ЕТ и до края на съдебното дело е мълчала за този
факт. ЕТ „ВВК – И.К.” не бил конституиран и не участвал в т.д. № 762/2003г. по
описа на ОС - Стара Загора, нито като страна - ответник, нито като
правоприемник на страна - ответник. ЧСИ Стръмски също не бил предприемал
никакви изп. действия по отношение на правоприемника ЕТ „ВВК – И.К.”. ЕТ „ВВК –
И.К.“ бил правоприемника на правата и задълженията на прекратения преди
завеждане на делото ЕТ „ВВК – В.К.”, но не бил посочен от кредитора като
длъжник, нито бил конституиран като длъжник по и.д. № 20158700400048 на ЧСИ
Стръмски. Търговско дело № 762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора било
образувано и водено срещу посочения от ищеца прекратен и заличен преди
образуването на делото ЕТ, като съдебното Решение № 86/09.07.2004 г. по това
дело също било постановено срещу прекратен и заличен преди образуването на
делото ЕТ. Т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора било образувано и
водено срещу посочения от ищеца ответник и съдебното решение по това дело №
86/09.07.2004 г. било постановено без по делото да бъде конституиран като
ответник - правоприемник на прекратения и заличен преди завеждането на иска ЕТ.
Т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора било образувано, водено и
приключило без участие на ответник по иска. Навежда се, че т.д. № 762/2003 г.
по описа на ОС - Стара Загора е исково съдебно производство и фигурата на
ответника е задължителна, както за образуването и воденето на това дело, така и
за постановяването на валидно, допустимо и законосъобразно съдебно решение.
Навежда се, че да заведеш иск срещу прекратен и заличен ЕТ, за който посочените
обстоятелства са вписани в ТР; да водиш дело срещу прекратен и заличен
търговец, за който посочените обстоятелства са вписани в ТР; да получиш съд.
решение срещу прекратен и заличен търговец, за който посочените обстоятелства
са вписани в ТР; да се снабдиш с изп. лист срещу прекратен и заличен търговец,
за който посочените обстоятелства са вписани в ТР; да заведеш изпълнително дело
и да поискаш извършване на изпълнителни действия срещу трето лице, по отношение
на което нямаш съд. решение е злоупотреба с право под формата на
недобросъвестно упражняване на процесуални права. Навежда се, че тази
злоупотреба с процесуални права засяга правата и законните интереси на В.В.К.
(чл. 57, ал. 2 от Конституцията), и е в противоречие с интересите на обществото
(чл. 8, ал. 2 от ЗЗД), т.к. е налице съществено разминаване между целта, за
която правото е предоставено, и целта, за която то се използва. В Конституцията
на РБ, забраната за злоупотреба с права – за тяхното упражняване, когато това
накърнява права или законни интереси на други, е изрично предвидена в чл. 57,
ал. 2. В чл. 58, ал. 1, изр. второ от КРБ е въздигнато в конституционно
задължение на гражданите да зачитат правата и законните интереси на другите. В
гражданскоправните отношения забраната за злоупотреба с права е формулирана в
чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, според който лицата се ползват от правата си, за да
задоволяват своите интереси и не могат да упражняват тези права в противоречие
с интересите на обществото. В гражданския процес правилото на чл. 3 от ГПК,
задължава участващите в съдебните производства под страх от отговорност за
вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и
съобразно добрите нрави. Навежда се, че не съществува законова възможност
прекратен и заличен търговец, т.е. такъв който е престанал да съществува, да
бъде страна по т.д. и по отношение на него да бъде постановено валидно съдебно
решение. Твърди се, че заличаването в ТР на избрания от ищеца ответник - ЕТ
„ВВК – В.К.” преди завеждането на иска и образуването на т.д. № 762/2003 г. по
описа на ОС - Ст. Загора води, считано от датата на заличаването - 18.11.2003
г., до прекратяване на неговата правосубектност, в това число възможността да
бъде адресат на права и задължения. От този момент субектът престава да
съществува и липсва страна по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ГПК.
Правосубектността е процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно във
всеки етап на исковото производство. При безспорната липса на съществуването на
лице - ответник към момента на образуване на т.д. № 762/2003г., производството
по това дело е било недопустимо и е следвало да се прекрати. В настоящия случай
не било налице прехвърляне на права в хода на процеса, не било налице
процесуално правоприемство и чл. 226 от ГПК бил неприложим. Навежда се, че
производството по т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Ст. Загора било
недопустимо и постановеното по него Решение № 86/09.07.2004 г. също било недопустимо. Считат, че решението по т.д. №
762/2003 г. по описа на Окръжен съд - Ст. Загора нямало сила на присъдено нещо
по отношение на заличения преди
завеждането на иска ЕТ „ВВК – В.К.”. Навеждат, че физическото лице, бивш
собственик на ЕТ „ВВК – В.К.”, не бил носител на никакви права по отношение на
този ЕТ, прекратен и заличен преди завеждането на т.д. № 762/2003 г. по описа
на ОС - Ст. Загора, т.к. предприятието на ЕТ било прехвърлено на друг правен
субект - ЕТ „ВВК – И.К.” още на 13.11.2003 г., т.е. също преди завеждане на
т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Стара Загора. ЕТ „ВВК – И.К.” бил
правоприемник на заличения ЕТ „ВВК – В.К.” и носител на всички прехвърлени му
права и задължения. В този смисъл, физическото лице В.В.К. било различно от
правоприемника на заличения търговец.
Срещу физическото лице (ФЛ) В.В.К., бивш собственик
на ЕТ „ВВК – В.К.” не бил заведен иск и не било водено дело от праводателя на
АППК. По т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС - Ст. Загора нямало претенция срещу В.В.К.,
като солидарен длъжник на основание чл. 15 ал. 3 от ТЗ. Кредиторът АППК не се
бил обърнал към отчуждителя на търговското предприятие на ЕТ „ВВК – В.К.” и не бил предявил иск срещу
него. Кредиторът АППК не се бил обърнал и към приобретателя на търговското предприятие
на ЕТ „ВВК – В.К.” и не бил предявил иск
срещу него.
Поради липса на предявен иск срещу ФЛ В.В.К., който
да е предявен срещу това ФЛ в качеството на солидарен длъжник за задължения на
предприятието на ЕТ „ВВК – В.К.”, съществуващи към датата на сключване на
договора за прехвърляне на търговско предприятие от 13.11.2003 г., ОС -
Ст.Загора не бил постановил съдебно решение срещу ФЛ В.В.К..
Навежда се, че само ако предмет на т.д. №
762/2003г. по описа на ОС -Ст. Загора е
бил иск срещу В.В.К., предявен на основание чл. 15, ал. 3 от ТЗ, с оглед
извършеното от това ФЛ с договор от 13.11.2003 г. прехвърляне на търговското
предприятие на ЕТ „ВВК – В.К.” на трето лице, с искане да бъде осъден В.В.К. да
плати задължения съществуващи към датата на сключване на договора за
прехвърляне на търговско предприятие от 13.11.2003 г., то ОС - Ст. Загора е
имал правомощие да постанови валидно съдебно решение срещу В.В.К., с което да го
осъди да плати задължения на заличения преди завеждане на делото ЕТ „ВВК – В.К.”.
Факт било, че такъв иск не е бил предявен и не е бил предмет на разглеждане по
т.д. № 762/2003 г. по описа на ОС -
Ст.Загора.
Навежда се, че съгласно чл. 15 ал. 3 от ТЗ, при
прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите,
отчуждителя отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на
получените права, т.е. отговорността на отчуждителя е ограничена до размера на
получените права. Продажната цена на прехвърленото търговско предприятие на ЕТ
„ВВК – В.К.” по договора за прехвърляне на търговско предприятие от 13.11.2003
г. била 300 лв. /триста лева/, т.е. получените от В.В.К. права били на стойност
300 лв. Продажната цена съответствала напълно на включените в търговското
предприятие към 13.11.2003 г. права, задължения и фактически отношения, т.к.
стойността на прехвърлените активи била нулева. Всяка претенция на кредитор на
заличения преди завеждане на делото ЕТ „ВВК – В.К.”, предявена срещу
отчуждителя на търговското предприятие - В.В.К., която надхвърляла размера
на придобитите права по договора за
прехвърляне на търговско предприятие от 13.11.2003 г. била неоснователна и
съдът следвало да отхвърли иска.
Навежда се, че съдопроизводственото правило на чл.
298, ал. 2 от ГПК имало предвид единствено правоприемството в правните
последици на приключил съдебен процес. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК,
решението влизало в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание. Физическото лице В.В.К. безспорно не било страна по т.д. № 762/2003
г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора и по отношение на него чл. 298, ал. 1
от ГПК бил неприложим. Съгласно чл. 298, ал. 2 от ГПК, влязлото в сила решение
имало действие и за наследниците на страните, както и за техните
правоприемници. Физическото лице В.В.К. безспорно нямал качеството наследник по
смисъла на ЗН и по отношение на него чл. 298, ал. 2, пр. първо бил неприложим.
Физическото лице В.В.К. безспорно нямал качеството на правоприемник на ЕТ „ВВК
– В.К.”, т.к. такъв бил ЕТ „ВВК - И.К.“, поради което по отношение на В.В.К.
чл. 298, ал. 2 пр.второ бил неприложим.
Поради това считат, че решението по т.д. № 762/2003
г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора нямало сила на присъдено нещо (СПН)
по отношение на ФЛ В.В.К., бивш собственик на заличения преди завеждането на
иска ЕТ „ВВК – В.К.”. Ето защо по отношение на В.В.К. липсвало валидно правно
основание да бъде определян от АППК като
длъжник на основание решение по
т.д. № 762/2003 г. по описа на Окръжен съд - Ст. Загора и издадения въз основа
на него изп. лист от 29.03.2005 г. Именно АППК, като взискател по изп.д. № 20158700400048
на ЧСИ Стръмски била определила за „длъжник“ и поискала извършване на изп.
действия срещу ФЛ В.В.К.. До момента срещу последния по изп.д. № 20158700400048
били наложени възбрани върху недвижими имоти, извършени били публични продажби
на недвижими имоти - м.05.2019 г., наложени били запори на банкови сметки,
насрочен бил опис на движими вещи за 27.08.2020 г. и за края на м.03.2021 г.
Отделно от това по посоченото изп. дело от публична продан на н.и. била получена
сума, която надхвърляла равностойността на правата получени от В.В.К. от
продажбата на търговското предприятие на 13.11.2003 г., а именно надхвърляло
сумата от 300 лв. Поради това считат, че ищецът нямал правен интерес от
завеждането на иска, предмет на настоящото дело, като молят съда да прекрати
производството по делото и да им присъди направените съдебни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от В.В.К., с ЕГН **********, чрез адвокат Д.П., съдебен адрес:***, кабинет
№ **, тел. ***, е-mail: ***.
Счита, че предявените искове са недопустими. Към
исковата молба нямало приложено осъдително съдебно решение срещу ответника В.В.К.,
което да доказва наличието на правен интерес за ищеца АППК от завеждане на иск
с правно основание чл. 135 от ЗЗД. Изпълнителното дело било образувано през
2015 г., поради което правят възражение, че твърдяното вземане на ищеца АППК
срещу ответника В.В.К., е било погасено по давност преди датата на образуването
му - 30.03.2015 г.
От датата на цитираното в изпълнителния лист от
29.03.2005 г. съдебно решение № 86 от 09.07.2004 г. по т.д. №762/2003 г. по
описа на ОС - Ст.Загора до датата на завеждане на исковата молба - 10.02.2021
г. били изтекли повече от 17 години, поради което правят възражение, че
твърдяното вземане на ищеца АППК срещу ответника В.В.К. било погасено по
давност преди датата на образуването на гр. д. № 717/2020г. по описа са РС –
Чирпан, и молят да се прекрати производството по делото.
Считат, че предявените искове са неоснователни и
недоказани, като ги оспорват изцяло по основание и размер.
Оспорват претенцията на ищеца да се обяви по
отношение на АППК относителна недействителност на договор за дарение на
недвижим имот, сключен с нот. акт № 136, том 4, рег. № 4190, дело № 705 от 2018
г. от 18.**.2018 г. на нотариус Таня Стоянова - Иванова с рег. № 575 на
Нотариалната камара и район на действие РС - Чирпан, тъй като не е налице
правопораждащия фактически състав, обуславящ твърдяната относителна
недействителност на сделката.
Оспорват искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Относно обстоятелствата, на които се основават
исковете се твърди, че В.В.К. нямал и не е имал никакви отношения с АППК. Не е
бил страна в т.д. № 762/2003 г. на ОС - Ст. Загора и не бил запознат с предмета
му и постановеното съдебно решение, поради което не можел да вземе отношение по
твърденията на ищеца свързани с това т.д. Не бил също така, нито взискател,
нито длъжник по изп.д. № 20158700400048 на ЧСИ Стръмски и не бил запознат с
предмета и хода му, поради което не можел да вземе отношение по твърденията на
ищеца свързани с това изп.д.
Ответникът В.В.К. счита, че В.В.К. нямал задължения
към АППК.
Ответникът В.В.К. счита, че е придобил по законен
ред на 18.**.2018 г. - с нотариален акт, надлежно вписан в СВ, право на
собственост върху земеделска земя - Поземлен имот с идентификатор № 53850.54.8,
в местността „ИЛИШИКА“, с площ 15035 кв.м. в землището на с. Оризово, общ.
Братя Даскалови, по силата на договор за дарение от дарители – неговите баща и
чичо.
Твърди, че придобития от ответника В.В.К. имот бил
бивша собственост на неговия дядо Видьо К. Чипилев, починал на 20.06.2004 г. и
на баба му В.В.С., починала на 02.01.2016 г. След смъртта на дядо му този имот
бил владян само от наследниците и никога, никой, не бил предявявал имуществени
претенции към имота. Имота бил придобит от наследниците - неговите баща и чичо,
които след смъртта и на баба му решили да поделят съсобствените наследствени
имоти. Ответникът В.В.К. не бил участвал в техните разговори относно уреждане
на наследството. Решението им било два незастроени имота в с. Оризово да
останат за сина на чичо му, а за уравнение земеделския имот да остане за него
като син на другия сънаследник. Подялбата, след консултация с нотариус била
оформена с отделни нотариални актове.
Преди сделката била направена задължителната при разпореждане с имот
справка в АВ и нотариусът е констатирал, че
върху имота няма вписани вещни тежести, вкл. наложени възбрани. След 18.**.2018
г. до днес имота се ползвал от ответника В.В.К..
Посоченото в исковата молба относно ниската
стойност на имота било вярно - данъчната оценка към 18.**.2018 г. била 1939,50
лв. и съответно е била надлежно отразена в нот. акт.
Ответникът В.В.К. счита, че като е придобил на 18.**.2018
г. процесната земеделска земя по никакъв начин не бил извършил действия, с които
да е увредил АППК. Действал добросъвестно, и придобил недвижимия имот години
преди завеждането на исковата молба. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Съгласно § 20, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Закона за
приватизация и следприватизационен контрол (обн. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в сила
от 05.03.2010 г., изм. ДВ, бр. 89 от 2010 г.), Агенцията за приватизация и
Агенцията за следприватизационен контрол се преобразуват чрез сливане в Агенция
за приватизация и следприватизационен контрол.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗППр - Закона за
публичните предприятия (обн. ДВ, бр. 79 от 08.10.2019 г.), Агенцията за
приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) е преименувана на Агенция за
публичните предприятия и контрол (АППК). По силата на § 5, ал. 2 от ПЗР на
ЗППр, дейността, бюджетът, активите, пасивите, архивът и другите права и
задължения на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол
преминават към Агенцията за публичните предприятия и контрол.
От приложеното заверено копие на изпълнителен лист
от 29.03.2005 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 86/09.07.2004
г. по търг. дело № 762/2003 г. на Окръжен съд - Стара Загора се установява, че
ЕТ „ВВК – В.К.“ е бил осъден да заплати на Агенция за следприватизационен
контрол (АППК), сумата от 1 468 910,60 лв., от които главница в общ размер 1
386 279 лв., като неустойка за неизпълнени договорни задължения по договор за
приватизационна продажба на 80 % от дяловете на „Промтех“ ЕООД - Стара Загора
от 06.**.1995 г. и допълнително споразумение към същия от 08.05.1996 г. за
календарните 1999 г. и 2000 г., както и мораторни лихви за забава в общ размер
на 82 631,60 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 1 386 279 лв. от
11.**.2003 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да заплати разноски
по делото в размер на 100 лв.
Не се спори, че АППК, в качеството си на
правоприемник на АПСК, е взискател по изпълнително дело № 20158700400048 на ЧСИ
Иван Стръмски с рег. № 870 на КЧСИ и район на действие: ОС – Стара Загора,
образувано за събиране на вземанията ѝ от физическото лице В.В.К. с ЕГН **********,
в качеството му на собственик на ЕТ „ВВК – В.К.“ (прекратен).
По делото е приложено заверено копие от
удостоверение с изх. № 10849/22.07.2020 г. на ЧСИ Иван Стръмски, съгласно което
изпълнително дело № 20158700400048 е било образувано на 30.03.2015 г. въз
основа на изпълнителен лист от 29.03.2005 г. по търг. дело № 762/2003 г. на
Окръжен съд - Стара Загора, като поканата за доброволно изпълнение била връчена
на длъжника на 14.05.2015 г. Към момента на издаване на удостоверението
непогасената част от задължението на В.В.К. била в размер на общо 4 182 301,65
лв. (четири милиона сто осемдесет и две хиляди триста и един лева и шестдесет и
пет стотинки).
По делото е приложен нотариален акт за дарение на
поземлен имот № 136, том 4, рег. № 4190, дело № 705 от 2018 г. от 18.**.2018 г.
на нотариус Таня Стоянова - Иванова с рег. № 575 на Нотариалната камара и район
на действие РС – Чирпан, вписан в Служба по
вписванията - Чирпан с Акт № 101, том 11 (единадесет), дело/описна книга №
2170/18.**.2018 г., вх. № 3256/18.**.2018 г., дв. вх. рег. № 3250/18.**.2018
г., имотна партида № 1838, от който се установява, че К.В.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес:*** и В.В.К., с ЕГН **********,*** се дарили на В.В.К., с ЕГН
********** *** - племенник на първия дарител и син на втория дарител, следната
земеделска земя, находяща се в землището на село Оризово, Община Братя
Даскалови, Област Стара Загора: Поземлен имот с идентификатор № 53850.54.8
/петдесет и три хиляди осемстотин и петдесет, точка, петдесет и четири, точка
осем/, находящ се в село Оризово, Община Братя Даскалови, Област Стара Загора
по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени със заповед №
РД-18-534/22.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
със заповед - нямало издадена заповед за изменение на КККР, в местността
„ИЛИШИКА“, с площ 15035 кв.м. /петнадесет хиляди тридесет и пет квадратни
метра/, трайно предназначение на територията - Земеделска, с начин на трайно
ползване: Нива, категория при неполивни условия: 4 /четвърта/, номер по
предходен план 054008 /петдесет и четири хиляди и осем/, при съседи 53850.54.9,
53850.54.38, 53850.54.253, 53850.54.7. Данъчната оценка на имота била 1939,50
лв. /хиляда деветстотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки/.
По делото са приложени като писмени доказателствени
средства справка за ЕТ „ВВК - В.К.“ от регистър Булстат - фирмено досие,
справка от имотен регистър по партидата на В.В.К. - Служба по вписвания Чирпан,
справка от имотен регистър по партидата на Венелин К.В. - Служба по вписванията
- гр. Чирпан, Обезпечителна заповед от 29.10.2020 г. и Определение №
260256/29.10.2020 г. по ч.т.дело № **61/2020 г. на ОС - Стара Загора,
Определение № 260049/01.02.2021 г. по в.ч.т.дело № 54/2020 г. на Апелативен съд
– Пловдив, Решение № 716/23.11.2017 г. на Министерски съвет на Република
България за назначаване на Петя Александрова за изпълнителен директор и член на
Изпълнителния съвет на АПСК (сега АППК), Заповед № 206/10.11.2020 г. на
изпълнителния директор на АППК, Решение № 3486 от 18.11.2003 г. по ф.д. №
3608/1990 г. по описа на ОС - Ст. Загора, договор за продажба на предприятие на
едноличен търговец от 13.11.2003 г. с нот.заверка на подписите, молба от
14.11.2003 г. по ф.д. № 3608/1990 г. по описа на ОС -Ст. Загора, разпечатка от
ТР за ЕТ „ВВК-И.К.“, с ЕИК **3737484.
В показанията си разпитания като свидетел К.В.К.
сочи, че с брат си В.В.К. притежавали съсобствени, наследени недвижими имоти в
с. Оризово и земеделски земи в землището на с. Оризово. Свидетеля сочи, че през
2018 г. е предложил на брат си да поделят имотите, което сторили, като
прехвърлили къщата с двора и два празни парцела на синовете на свидетеля, а
земеделските земи на сина на В.В.К. - племенник на свидетеля. Свидетелят
твърди, че към момента на прехвърляне на имотите, брат му не му бил казвал, че
има някакви задължения. През есента на 2021 г. свидетелят разбрал от сина си
Чавдар, че двете дворни места били запорирани. Свидетелят заявява, че не може
да каже дали брат му е участвал в приватизацията за закупуване на монтажна база
в Ст. Загора, както и дали е водил дела с държавата за задължения.
Съгласно чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, кредиторът
може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Правото по чл. 135 от ЗЗД възниква ex lege – по
закон, при наличието на фактически състав с установени от законодателя
елементи: вземане, увреждащо действие, субективна предпоставка.
В слуЧ. от събраните по делото доказателства се
установи първата предпоставка на фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД -
наличието на съществуващо парично вземане на кредитора АППК от длъжника й В.В.К.,
материализирано в изпълнителен лист от 29.03.2005 г., издаден въз основа на
влязло в сила Решение № 86/09.07.2004 г. по търговско дело № 762/2003 г. на
Окръжен съд - Стара Загора, въз основа на който е образувано изпълнително дело
№ 20158700400048 на ЧСИ Иван Стръмски, с рег. № 870 на КЧСИ и район на действие
- ОС - Стара Загора, образувано с взискател АППК срещу физическото лице и
длъжник В.В.К., в качеството му на собственик на ЕТ „ВВК - В.К."
(прекратен) за събиране на задължение в размер на общо 4 182 301,65 лв.
С оглед направените възражения в отговора на ИМ от
ответника В.В.К., следва да се посочи, че с преобразуващото право по чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск), разполага лице, което е кредитор на длъжника, като определящо
за качеството кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е наличието на съществуващи
спрямо длъжника права и извършена от длъжника сделка, която пречи на
осъществяването им (така Решение № 639 от 06.10.2010 г. на, IV г.о.; Решение №
345 от 30.05.1999 г. по гр. д. № 36/1999 г. на ВКС, II г. о.; Определение № 27 от
17.10.2008 г. по гр. д. № 2266/2008 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 90 от
06.03.2003 г. по ч. гр. д. № 239/2003 г. на ВКС, 5-членен състав). Главно и
пълно доказване на вземането не е необходимо. Достатъчно е твърдение за
вземането. Съдът по Павловия иск не може да преценява дали това правоотношение
съществува. Съдът може да приеме обратното само ако вземането е отречено със
сила на пресъдено нещо. В Решение по гр. д. № 171/2009 г. на ВКС се приема, че
договорът, от който произтича вземането на кредитора-ищец, не е предмет на
делото по предявения Павлов иск и съдът по Павловия иск не може да се произнесе
по оспорването на вземането на ищеца, което го легитимира като кредитор. В
Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в
което е застъпено същото становище, се приема още, че „в производството по
Павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то
произтича от твърдените факти“. Съдът може да се произнесе по този въпрос само
ако в производството по отменителния иск разглежда и обективно съединен иск за
вземането. Поради изложеното, възраженията на ответника В.В.К. са неотносими
към спора по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и
решава инцидентно в този процес (така Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по т. дело № 2/2017 г. на
ОСГТК, Решение № 328/23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2010 г. на ВКС, ІІІ ГО и
др.). В тази връзка следва да се посочи, че дори не е необходимо вземането да е
изискуемо и ликвидно, т.к. възникването на правото по чл. 135 не се обуславя от
установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение, снабдяването на
кредитора с изпълнителен лист или наличието на безуспешни опити за принудително
удовлетворяване (така Решение № 422/2000 г. по гр. д. № 1469/1999 г. на ВКС, V
г. о.).
В процесния случай, от събраните доказателства -
изпълнителен лист от 29.03.2005 г. по търг. дело № 762/2003 г. на Окръжен съд -
Стара Загора, и удостоверение с изх. № 10849/22.07.2020 г. на ЧСИ Иван
Стръмски, по изпълнително дело № 20158700400048 на същия ЧСИ, се установява по
безспорен начин, че качеството на кредитор на АППК по отношение на В.В.К.,
който има качеството на длъжник по отношение на ищеца. Към момента на
приключване на устните състезания по настоящото дело, ответникът В.В.К. не
представи доказателства, че е погасил задълженията си към ищеца и негов
кредитор, като към същия момент е налице висящо изпълнително дело, с взискател
- АППК и длъжник - ответника В.В.К.. Ето защо, съдът намира че е налице първия
елемент от фактическия състав на хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - ищеца да
притежава качеството на кредитор по отношение на първия ответник - В.В.К..
Вторият елемент от фактическия състав на чл. 135,
ал. 1 от ЗЗД е извършване на действие, което уврежда кредитора. Увреждането е
обективен факт. Между действието и увреждането трябва да има причинна
зависимост. Кредиторът е увреден най-общо казано, когато длъжникът с правните
си действия е създал или увеличил платежната си неспособност (така Решение № 60
от 20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г. на ВКС, IV г. о.). В слуЧ. е налице
увреждане на интересите на кредитора, тъй като с атакуваната сделка, оформена с
нотариален акт за дарение на поземлен имот № 136, том 4, рег. № 4190, дело №
705 от 2018 г. от 18.**.2018 г. на нотариус Таня Стоянова - Иванова с рег. №
575 на Нотариалната камара и район на действие РС – Чирпан, ответникът В.В.К. е
отчуждил имуществени права и по този начин е намалил актива на имуществото си.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника служи за
обезпечение на неговите кредитори. Като е отчуждил с атакуваната сделка, безвъзмездно
1/2 ид.ч. от собствения си недвижим имот (арг. от чл. 30, ал. 2 от ЗС), в полза
на низходящия си В.В.К., ответникът В.В.К., в качеството си на
длъжник на ищеца е намалил имуществото си, което служи за общо обезпечение на
кредитора, съгласно цитираната разпоредба. Поради това следва да се приеме, че
с атакуваната правна сделка - договор за дарение, ответникът В.В.К. е увредил
интересите на ищеца - кредитор АППК. Фактът на увреждането се преценява към
момента на сключване на сделката, чиято недействителност се иска да бъде
обявена, а към този момент - 18.**.2018 г. ищецът вече е имал качеството на
кредитор на ответника В.В.К.. Поради изложеното, съдът счита, че е налице и
втория елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД - увреждащо
действие.
Третата предпоставка от фактическия състав на
правото по чл. 135 от ЗЗД има субективен характер. Необходимо е длъжникът да е
знаел при извършване на атакуваното правно действие, че с него уврежда
кредиторите си. Не е необходимо намерение да се вреди. Длъжникът да знае за
увреждането, означава да съзнава по време на извършване на правното действие,
че с него ощетява кредиторите си, че създава или увеличава
неплатежоспособността си или затруднява удовлетворяването им. Според Решение №
93 от 28.07.2017 г. по т. д. № 638/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. - „длъжникът
винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след
възникване на кредиторовото вземане.“ При това ако правната сделка е
едностранна – дарение, отказ от наследство, отказ от вещно право и т.н. - само
длъжникът трябва, а и може да има съзнанието, че с нея уврежда кредиторите си.
Това е достатъчно, за да бъде обявена сделката за недействителна.
В слуЧ., атакуваната сделка е безвъзмездна (договор
за дарение), поради което е достатъчно само длъжника, т.е. ответника В.В.К. да
е знаел за увреждането - чл. 135, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, което знание в слуЧ. е
налице, тъй като атакуваната сделка е сключена след възникване на дълга на
ответника В.В.К. към ищеца. Без значение е субективното отношение на лицето,
което е получило престацията от длъжника, защото е получило имуществото на
длъжника без да престира нищо насреща (така Решение № 964/07.11.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 4023/2007 г., III г. о, ГК). Дарението е безвъзмездна сделка, така
че за уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не е нужно намерение за
увреждане и у приобретателите (така Решение № 1476/20.01.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 5400/2007 г., IV г. о, ГК). Поради това, съдът намира за ирелевантно по
делото обстоятелството - дали ответникът В.В.К. е знаел, че с атакуваната
сделка се увреждат интересите на кредитора – ищеца, тъй като същият е
приобретател по безвъзмездна сделка, поради което субективното му отношение,
респ. намерението им за увреждане е без значение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че се
установиха всички обективни и субективни елементи от фактическия състав на
правото по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
При това положение, съдът следва да разгледа и
направените с отговорите на исковата молба възражения от ответниците за
погасяване на претенцията на ищеца, поради изтичане на предвидения в закона
давностен срок.
Искът по чл. 135 от ЗЗД се погасява с изтичане на
петгодишна давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Начало на давностния срок тече от
момента на извършване на увреждащото действие, т.е. от сключване на увреждащата
сделка. От този момент, увреденият става носител на субективното право на
обезщетение за увреждането и за него възниква и правото да иска обявяването за
недействителни спрямо него, увреждащите го актове на длъжника (така Решение №
147/25.07.2016 г. по дело № 645/2016 на ВКС, III ГО и Решение № 7/26.01.20** г.
по дело № 456/2011 на ВКС, III ГО). Тъй като за успешно провеждане на
отменителния иск, както беше посочено по-горе, не се изисква нито безспорност,
нито съдебна установеност на вземането, погасителната давност за предявяването
на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД, започнала да тече от сключването на
увреждащата сделка, не се прекъсва при настъпването на горните факти и не се
влияе от прекъсване на давността по отношение на самото вземане (така Решение №
**/11.03.2014 г. по гр. д. № 3547/2013 г. на ВКС, III ГО, Решение № 311/2010 г.
по гр. д. № 308/2009 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 342/2010 г. по гр. д. №
430/2009 г. на ВКС, III ГО). Давността за предявяване на иска по чл. 135 от ЗЗД
се спира само в изчерпателно посочените в чл. 115 от ЗЗД хипотези, в това число
и докато трае съдебния процес за вземането (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД).
В настоящия случай, атакуваната сделка е била
извършена на 18.**.2018 г., от която дата, по изложените по-горе съображения, е
започнала да тече петгодишната погасителна давност за предявяване на
претенцията по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Производство по настоящото дело е
образувано въз основа на искова молба, заведена в Регистратурата на РС –
Чирпан, с вх. № 261378/19.11.2020 г., т.е. преди изтичане на пет години от
извършване на разпоредителната сделка.
По тези съображения, съдът намира, че предявения
иск за обявяване за недействителна спрямо кредитора на следната сделка: договор
за дарение на поземлен имот, обективиран в нотариален акт
за дарение на поземлен имот № 136, том 4, рег. № 4190, дело № 705 от 2018 г. от
18.**.2018 г. на нотариус Таня Стоянова - Иванова с рег. № 575 на Нотариалната
камара и район на действие РС – Чирпан, вписан в Служба по вписванията - Чирпан
с Акт № 101, том 11 (единадесет), дело/описна книга № 2170/18.**.2018 г., вх. №
3256/18.**.2018 г., дв. вх. рег. № 3250/18.**.2018 г., имотна партида № 1838,
от който се установява, че К.В.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и В.В.К.,
с ЕГН **********,*** се дарили на В.В.К., с ЕГН ********** *** - племенник на
първия дарител и син на втория дарител, следната земеделска земя, находяща се в
землището на село Оризово, Община Братя Даскалови, Област Стара Загора:
Поземлен имот с идентификатор № 53850.54.8 /петдесет и три хиляди осемстотин и
петдесет, точка, петдесет и четири, точка осем/, находящ се в село Оризово,
Община Братя Даскалови, Област Стара Загора по кадастралната карта и
кадастралните регистри (КККР), одобрени със заповед № РД-18-534/22.02.2018 г.
на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед - нямало
издадена заповед за изменение на КККР, в местността „ИЛИШИКА“, с площ 15035
кв.м. /петнадесет хиляди тридесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение
на територията - Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория при
неполивни условия: 4 /четвърта/, номер по предходен план 054008 /петдесет и
четири хиляди и осем/, при съседи 53850.54.9, 53850.54.38, 53850.54.253,
53850.54.7. Данъчната оценка на имота била 1939,50 лв. /хиляда деветстотин
тридесет и девет лева и петдесет стотинки/, е основателен и
следва да бъде уважен.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят
на ищеца направените по делото разноски в размер общо от 568.70 лева, представляващи,
както следва: 50.00 лева – ДТ за предявяване на иска, 10.00 лева – ДТ за
вписване на ИМ, 40.00 лева – ДТ за образуване на ч.т.д. № **62/2020 г. на ОС –
Стара Загора, 6.70 лева – ДТ за издаване на обезпечителна заповед по ч.т.д. № **62/2020
г. на ОС – Стара Загора, 15.00 лева – ДТ за вписване на възбрана, съгласно
обезпечителна заповед по ч.т.д. № **62/2020 г., 5.00 лева – ДТ за издаване на
удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на процесния имот по наст. гр.
дело, 5.00 лева – ДТ за издаване на удостоверение за снабдяване със скица на
процесния имот по наст. гр. дело, 10.00 лева – такса за издаване на скица на
процесния имот № 15/61411/25.01.2021 г. на Община Бр. Даскалови, **.00 лева –
такса за издаване на удостоверение за данъчна оценка на процесния недв. имот с
изх. № **********/01.02.2021 г. на Община Бр. Даскалови, 40.00 лева – ДТ за
издаване на Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска
територия с изх. № 25-19407/26.01.2021 г. на СГКК – Стара Загора, 15.00 лева –
ДТ за обжалване на определение № 263096/17.09.2021 г. по делото пред ОС – Стара
Загора и 360.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство,
съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените мотиви, Районен съд - Чирпан
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА на основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на ищеца Агенция за публичните предприятия и
контрол, с ЕИК *********, представлявана от изпълнителния директор Петя
Стоянова Александрова, адрес за призоваване: гр. София, п. код 1000, ул.
„Врабча“ № 23, чрез гл. юрисконсулт И.С. относителната недействителност на договор
за дарение на поземлен имот, сключен с нотариален акт № 136, том 4, рег. № 4190,
дело № 705/2018 г. от 18.**.2018 г. на нотариус Таня Стоянова-Иванова с рег. №
575 на Нотариалната камара и район на действие РС - Чирпан, вписан с Акт № 101,
том 11 (единадесет), дело/описна книга № 2170/18.**.2018 г., вх. № 3256/18.**.2018
г., дв. вх. рег. № 3250/18.**.2018 г. имотна партида № 1838 на Служба по
вписванията - Чирпан, за 1/2 (една втора) идеална част от правото на
собственост върху следния недвижим имот, находящ се землището на село Оризово,
Община Братя Даскалови, Област Стара Загора: Поземлен имот с идентификатор №
53850.54.8 /петдесет и три хиляди осемстотин и петдесет, точка, петдесет и
четири, точка осем/, находящ се в село Оризово, Община Братя Даскалови, Област
Стара Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР), одобрени
със заповед № РД-18-534/22.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение на КККР, в
местността „ИЛИШИКА“, с площ 15035 кв.м. /петнадесет хиляди тридесет и пет
квадратни метра/, трайно предназначение на територията – Земеделска, с начин на
трайно ползване: Нива, категория при неполивни условия: 4 /четвърта/, номер по
предходен план 054008 /петдесет и четири хиляди и осем/, при съседи 53850.54.9,
53850.54.38, 53850.54.253, 53850.54.7. Данъчната оценка на имота е 1939,50 лв.
/хиляда деветстотин тридесет и девет лева и петдесет стотинки.
ОСЪЖДА ответниците В.В.К., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, п. код
6000, ул. „Ч.“ № 9 и В.В.К., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, п. код 6000 да заплатят на ищеца
Агенция за публичните предприятия и контрол, с ЕИК *********, представлявана
изпълнителния директор Петя Стоянова Александрова, адрес за призоваване: гр.
София, п. код 1000, ул. „Врабча“ № 23, чрез гл. юрисконсулт И.С. направените по
делото разноски в размер общо от 568.70 лева, представляващи, както следва: 50.00
лева – ДТ за предявяване на иска, 10.00 лева – ДТ за вписване на ИМ, 40.00 лева
– ДТ за образуване на ч.т.д. № **62/2020 г. на ОС – Стара Загора, 6.70 лева –
ДТ за издаване на обезпечителна заповед по ч.т.д. № **62/2020 г. на ОС – Стара
Загора, 15.00 лева – ДТ за вписване на възбрана, съгласно обезпечителна заповед
по ч.т.д. № **62/2020 г., 5.00 лева – ДТ за издаване на удостоверение за
снабдяване с данъчна оценка на процесния имот по наст. гр. дело, 5.00 лева – ДТ
за издаване на удостоверение за снабдяване със скица на процесния имот по наст.
гр. дело, 10.00 лева – такса за издаване на скица на процесния имот №
15/61411/25.01.2021 г. на Община Бр. Даскалови, **.00 лева – такса за издаване
на удостоверение за данъчна оценка на процесния недв. имот с изх. №
**********/01.02.2021 г. на Община Бр. Даскалови, 40.00 лева – ДТ за издаване
на Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия с
изх. № 25-19407/26.01.2021 г. на СГКК – Стара Загора, 15.00 лева – ДТ за
обжалване на определение № 263096/17.09.2021 г. по делото пред ОС – Стара
Загора и 360.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство,
съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред Окръжен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: