Р Е Ш
Е Н И Е № 260051
Гр. Пловдив, 9.12.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Величка Белева
с участието на секретаря Мила Тошева разгледа
докладваното от съдията Вера Иванова въззивно гражданско дело № 516 по описа за 2020 година и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е
решение № 274/17.08.2020 г. по гр.д. № 809/2018 г. на ОС-П., с което е осъден С.Л.И. да
върне на П.Х.К. сумата 50 000 лв., дадена без основание
на 16.11.2017 г. чрез прехвърлнето й от разплащателна сметка с титуляр П.Х.К. в
срочен влог на името на ответника с операционна
бележка № 29/16.11.2017 г., издадена от „Б.Д.“-клон П., заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.12.2018 г. до окончателното плащане, както
и е осъден С.Л.И. да заплати на П.Х.К. разноските
по делото: 200 лв. – държавна такса за
завеждане на иска, 2 450 лв. – адвокатско възнаграждение и 1 250 лв.
– разноски за вещи лица.
Жалбоподателят
С.Л.И. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени
в подадената на 3.09.2020 г. въззивна жалба, като бъде постановено решение, с
което да бъде отхвърлен предявеният срещу него иск. Като ответник в
производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Не заявява
искане в производството пред настоящата съдебна инстанция за събиране на нови
доказателства. Претендира за присъждане на
разноски. Възразява за присъждане на ответника по жалбата на претендирани
разноски за гориво във връзка с явяването по делото в апелативния съд на
неговия пълномощник-адвокат. Възразява и за прекомерност на платеното от
ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за защитата му пред апелативния
съд.
Ответникът
по жалбата П.Х.К., поставен
под пълно запрещение, представляван от своя настойник К.Х.К., моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в отговор от 25.09.2020 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД против ответника С.Л.И. за осъждане
да му заплати сумата 50 000 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаването на исковата молба, която сума ответникът е получил от ищеца без
основание на 16.11.2017 г. чрез прехвърлнето й от разплащателна сметка с титуляр П.Х.К.
в срочен влог на името на ответника с операционна
бележка № 29/16.11.2017 г., издадена от „Б.Д.“-клон П.. Не заявява искане в
производството пред настоящата съдебна инстанция за събиране на нови доказателства. Претендира за присъждане на разноски за въззивното
производство.
П.ският апелативен съд провери
законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на
16.11.2017 г. от сметка на П.К. в „Б.Д.“ЕАД-клон П. е прехвърлена в банкова
сметка ***в. съгласно представената от ответника в копие към отговора на
исковата молба операционна бележка № 29/16.11.2017 г. Безспорно е, видно е от
представеното от ищеца в копие с исковата молба удостоверение от 22.11.2018 г.
от Органа по настойничеството и попечителството при Община В.-район „М.“, че
ищецът П.Х.К. е поставен под пълно запрещение с влязло в законна сила на
18.10.2018 г съдебно решение от 28.09.2018 г. по гр.д. № 1332/2018 г. на ОС-В.,
поради което за негов настойник е назначен брат му К.Х.К..
Твърдението на ищеца, заявено с
подадената на 13.12.2018 г. искова молба, е, че на 15.11.2017 г. ищецът К. е
продал свой собствен недвижим имот в гр. С.З. заедно с обзавеждането и е
получил като цена по своя сметка сумата 51 000 лв. Ищецът твърди, че на
16.11.2017 г. без правно основание сумата 50 000 лв. е преведена от
неговия влог в банкова сметка *** И..Твърди се, че на 12.09.2016 г. К. е приет
в Психиатрична болница-гр.П. с диагноза съдова деменция и съдови психози с
параноиден характер, че на 7.04.2017 г. отново е приет в болница след прекаран
инсулт, довел да утежняване на дементното му състояние и че в началото на м.
февруари на 2018 г. е хоспитализиран в МБАЛ“Св. М.“ЕАД-гр.В. с окончателна
диагноза мултиинфарктна деменция. Твърди се, че в периода от месец април на
2016 г. до месец февруари на 2018 г. има данни, че К. е имал световъртеж,
припаднал е в гр. С., имал е параноидни пристъпи, ходил гол по улиците на гр. П.,
отказвал да се лекува. Твърди се, че К. към 16.11.2017 г. е страдал от такова
заболяване, което да го е препятствало той разумно, съзнателно, свободно, без
външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с
притежаваните от него средства. Затова се претендира за връщане на исковата
сума като получена от ответника без основание.
С отговора на исковата молба от
8.02.2019 г. ответникът твърди, че ищецът К. е бил женен за лелята на ответника
Д.К., която починала на 13.01.2017 г. в гр. П.. Твърди, че през последните 10
години двамата съпрузи живеели в гр.П. в къща, която е собственост на съпругата
на ищеца и на нейната сестра (майката на ответника Ц.И.). Твърди, че двамата
съпрузи нямали деца и ответникът, техен племенник, израснал при тях и се грижел
за тях, като те го считали за техен син. Твърди, че още преди К.да почине
двамата съпрузи заявили, че искат всичко, което имат, да прехвърлят на
ответника. Твърди, че след като продал апартамента в гр. С.З., ищецът заявил на
ответника, че иска да изпълни моралния си дълг към него и леля му, на която
приживе обещал да прехвърли всичко на него, затова сам предложил на ответника
да му открие влог в банката, на който да му прехвърли сумата 50 000 лв.
Твърди, че на 16.11.2017 г. двамата отишли в клона на банката и при ясно и
пълно съзнание ищецът доброволно превел по влог на ответника сумата 50 000
лв. Затова твърди, че процесната престация не е лишена от основание. Твърди, че
това се потвърждава и от факта, че няколко месеца преди това, на 31.05.2017 г. К.
със сделка, сключена с нотариален акт, дарил на ответника оставените му в
наследство от неговата съпруга по 1/3 ид.ч. от посочени недвижими имоти,
находящи се в гр. П.. Оспорва твърдението, че към 16.11.2017 г. ищецът К. е
страдал от заболяване, което към този момент да го е препятствало той разумно,
съзнателно, свободно, без външна намеса да формира и да изразява волята си за
разпореждане с притежаваните от него средства. Твърди, че при ищеца описаната
деменция не е свързана с типичното мозъчно заболяване, а е вследствие на
прекаран от него инсулт, свързан единствено с органично разстройство, което е
довело само до леки нарушения на паметта и затруднения при общуването с чужди
хора, но не и до нарушение на когнитивните функции, които единствено водят до
психични заболявания. Твърди, че това обстоятелство се потвърждава от
издадената епикриза от 7.05.2017 г. от Психиатричната болница в гр. П., в която
е отразено, че при приема му са налице само наченки на когнитивен дефицит,
касаещи единствено промени в емоционалната сфера, изразени като тревожност, а
след проведеното лечение същата е отзвучала, като при изписването ищецът е бил
спокоен, с подредено поведение, без актуална психотична продукция, като
разбирането е запазено. Твърди, че няма данни към онзи момент и след
изписването му ищецът да не е разбирал смисъла и значението на извършеното от
него и да не може да ръководи постъпките си. Твърди, че не случайно ищецът
постъпва за следващо лечение едва на 12.02.2018 г. в болница в гр. В., където
едва тогава при постъпването е поставена диагноза съдова деменция с остро
начало, като в издадената от тази болница епикриза от 17.02.2018 г. в
психологичното изследване е записано, че се касае за пациент с правилно
структурирана реч, който към момента на изследването е със съхранена ориентация
за време, пространство и собствена личност, като само е намалена устойчивостта
на активното внимание, нарушения се откриват само в краткосрочната памет, но
след проведено лечение отново е изписан с подобрение. Твърди, че едва през
месец август за първи път диментният синдром при ищеца е диагностициран като
луканарна деменция, при който достигнат стадии едва тогава състоянието на
психиката му е такова, че същият не може да се грижи за себе си и за своите
лични и имуществени интереси, поради което в тази връзка и едва тогава с
решение от 28.09.2018 г. на ОС-В. той е поставен под запрещение. Твърди, че
обстоятелството, че до месец септември на 2018 г. ищецът е бил психически годен
и не е страдал от заболяване, което към този момент да го е препятствало той
разумно, съзнателно, свободно, без външна намеса да формира и да изразява
волята си за разпореждане с притежаваните от него средства, говори и
обстоятелството, че на 6.02.2018 г. ищецът лично упълномощава с нотариално
заверено пълномощно племенницата си К.П., дъщеря на неговия брат и настоящ
настойник К.К., да продаде всичките му земеделски имоти в землището на с. Г.И.,
община Т., обл. Я., която като пълномощник е продала земите му за сумата
37 467,66 лв., което кара ответника да се усъмни в добросъвестността и
целта на заведеното от брат му дело. Твърди, че обстоятелството, че към
16.11.2017 г. ищецът е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
от него и да ръководи постъпките си, се потвърждава и от обстоятелството, че
няколко дни преди това подписва лично първо на 11.10.2017 г. предварителен
договор за продажба на своя апартамент в гр. С.З. с нотариална заверка на
подписите и на 15.11.2017 г. подписва и окончателния договор пред нотариус.
С обжалваното съдебно решение
окръжният съд приема, че основното правно възражение на ответника е за
приложение на чл. 55,ал.2 от ЗЗД, а именно че сумата не подлежи на връщане като
дадена без основание, защото е преведена по сметка на ответника в изпълнение на
нравствен дълг. Съдът преценява, че за мотивите за прехвърлянето на исковата
сума, получена от продажба на личен имот на ищеца, в полза на ответника свидетелства
единствено майката на ответника, която е заинтересована от изхода на делото в
полза на своя син. Съдът приема, че твърдяното от тази свидетелка обещание на
двамата съпрузи да оставят всичко на ответника с оглед нейните показания касае
даване на имуществото след тяхната смърт. Съдът посочва, че ако ищецът е
променил намеренията си и е искал да направи разпореждане в полза на ответника
приживе, е разполагал с възможност да извърши дарение на недвижимия имот или на
получената от продажбата парична сума, спазвайки съответната форма (писмена),
като дарението на паричната сума е следвало да стане с писмен документ предвид
размера на даденото. Съдът преценява, че нито в подписания в банката документ,
нито в друг, съставен между страните акт, има данни за дарствено намерение и
дарствено правоотношение между страните, а и ответникът не твърди в процеса
наличие на causa donandi. Съдът намира, че макар и да е
установена автентичността на подписа на ищеца на банковия документ операционна
бележка чрез заключения на вещи лица, този документ не представлява сам по себе
си доказателство за наличие на правно основание за прехвърляне на сумата
50 000 лв. от ищеца на ответника. Съдът посочва, че макар прехвърлянето да
е сторено лично от ищеца и след негово доброволно и самостоятелно решение, ако
се даде за това вяра на показанията на свидетелката И., то ответникът следва да
докаже по убедителен начин съществуването на основание за това разместване на
имуществени блага, което основание не се предполага, а следва да е било обективно
налице в случая. Съдът посочва, че като такова основание ответникът не сочи
правна сделка, а съзнателно изпълнение на нравствен дълг, което е признато от
чл. 55,ал.2 от ЗЗД като условие за задържане на даденото, какъвто нравствен
дълг според ответника ищецът е имал както по отношение на него самия, така и
спрямо покойната си съпруга, с която двамата били говорили и дали обещание да
прехвърлят на сестриния й син всичко, което имат. Съдът преценява правното
значение на такова едно устно обещание и дали то може да придаде на извършеното
на 16.11.2017 г. от ищеца прехвърляне на парична сума значението на изпълнение
на нравствен дълг по смисъла на чл. 55,ал.2 от ЗЗД. Съдът намира, че в случая
между ищеца и ответника има родство по сватовство по смисъла на чл. 76 от СК и
по принцип е пресилено да се приеме, че между роднини по сватовство изобщо може
да съществуват задължения от категорията нравствен дълг, но дори и да е така,
за тяхното пораждане и обективно съществуване трябва да има сериозни житейски
причини и фактически основания, а не е такъв случаят според установените по
делото обстоятелства. Съдът намира, че съпрузите са живели в С. и след
пенсионирането си около 1990 г. се преместват в гр. П. в бащината къща на
съпругата, не са имали нужда от грижи и помощ, включително и след смъртта на
съпругата си и въпреки началото на влошаване на здравето му ищецът продължава
да живее сам и се грижел добре за себе си, отношенията му с ответника и преди,
и след смъртта на съпругата на ищеца се свеждат до посещения да го нагледат,
разговори, понякога обядвали заедно, ходели някъде заедно, съществувала е
обичайната близост и взаимопомощ между роднини, живеещи в един малък град.
Съдът преценява, че е логично загрижеността на ответника и семейството му за ищеца
да е нараснала след смъртта на неговата съпруга, защото е останал сам, тежко е
приел загубата, вече е бил възрастен, а е имал и проблеми със здравето,
датиращи от 2016 г., което според съда са едни обичайни, нормални човешки и
роднински отношения, за които от гледна точка на нравствеността не би следвало
да се очаква някаква материална отплата от страна на ищеца към ответника. Съдът
преценява, че не са били по-различни отношенията с ответника и приживе на леля
му, като е възможно тяхната привързаност към племенника да е била по-голяма от
обичайната, както заявява неговата майка като свидетел, защото нямат свои деца,
но някакви по-конкретни и забележителни прояви на близостта между брачната
двойка и ответника не са установени с доказателствата по делото. Съдът намира и
че дори да е била налице близост и обич помежду им, равносилна на тази между
родители и син, това не би породило твърдения от ответника нравствен дълг, на
който основава възражението си, че не дължи връщане на дадената му сума, защото
за да се приложи разпоредбата на чл. 55,ал.2 от ЗЗД следва да се установи
съществуването на нравствен дълг на едно лице спрямо друго по обективни
критерии, произтичащи от установените и възприети в обществото правила и норми.
Съдът приема, че нравственият дълг по смисъла на чл. 55,ал.2 от ЗЗД има
обективен характер и не зависи от преценката на лицето, решило да извърши нещо,
считайки го за свой дълг. Съдът посочва, че тезата на ответника, подкрепена
донякъде от показанията на неговата майка, е, че щом ищецът К. сам е решил,
отишъл е в банката и е подписал документа за прехвърляне на паричната сума,
воден от желание да изпълни волята на покойната си съпруга спрямо племенника и
даденото от двамата с нея обещание, значи е налице съзнателно изпълнение на нравствен
дълг, но според съда в случая не съществува обективно такъв дълг, произтичащ от
установените в обществото правила и порядки и основаващ се на отношенията между
страните по делото. Съдът намира, че след заживяването на съпрузите в П.
семейството на ответника е живеело в друго жилище, той вече е бил на 23 години,
те са се грижели сами за себе си и макар да нямат деца, не се установява
установяване на някакви връзки и отношения, по-силни от обичайните между леля,
нейния съпруг и племенник, както и не се установява някаква потребност поради
възраст, болест, неработоспособност, поради която ответника да има нужда от
финансова подкрепа от своята леля и нейния преживял съпруг, като не се сочат
каквито и да било нравствени съображения, освен твърдяното от ищеца и неговата
майка обещание, които да са подтикнали ищеца да се лиши от сумата 50 000
лв. и да я даде на ответника. Според съда не съществува нравствено задължение
на ищеца да даде всичките пари, получени от продажбата на своя апартамент и
мебели в него, на сина на сестрата на покойната си съпруга. Съдът счита, че
дори да се приеме за доказано, че той е любимият му племенник и поради липсата
на деца го чувства като свой син, то това субективно възприятие не може да
приравни връзката им на кръвно родство между баща и син, а тази между страните
си остава връзка по сватовство, доколкото ответникът е роднина по съребрена
линия на покойната съпруга на ищеца. Освен това съдът счита, че подобно
действие и спрямо син или дъщеря не би могло да се приеме за изпълнение на
нравствен дълг по принцип, защото не всяко предоставяне на облага на пълнолетни
низходящи може да се счита за изпълнение на нравствен дълг, като безспорно
съществуват задълженията за взаимопомощ между роднините от един близък кръг, но
във всеки конкретен случай има значение нуждата от такава помощ, стойността на
предоставените средства или други блага и пр. Съдът приема, че обективно
съществуващата между страните правна връзка на сватовство и фактически
отношения, доближаващи се до тези между баща и син според показанията на
свидетелката И., не дават основание да се приеме съществуването на нравствен
дълг за предоставянето на сумата от продажбата на апартамента на ищеца и няма
никаква морална забрана ищецът да задържи тази сума за себе си, т.е. няма
нравствено задължение да я предаде на ответника. Съдът приема, че е без
значение в случая, ако се даде вяра на единствения свидетел на ответника и
негов най-близък човек, да е имало някакви уговорки докато била жива лелята тя
и съпругът й да оставят всичко на ответника след тяхната смърт, защото дори и
да е било така, това не поражда твърдяното от ответника нравствено задължение
за преживелия съпруг. Съдът посочва, че нравствените задължения не подлежат на
договаряне, а следват от установените в обществото правила за добро и зло,
правилно и неправилно, справедливо и несправедливо. Съдът приема, че дори да е
помнил и искал да изпълни желанието на своята съпруга и някакви обещания към
племенника и дори да е участвал в тези договорки и да се е съгласявал с тях
изрично или мълчаливо, това не поражда за ищеца задължение с правно значение от
категорията „нравствен дълг“. Според съда обективно погледнато няма възприети в
обществото правила, според които възрастен мъж, пенсионер, останал вдовец, без
собствени деца, имащ здравословни проблеми, да трябва да се лиши изцяло от
получените средства от продажба на свое имущество в полза на своя 50-годишен
племенник. Според съда дори да го чувства най-близък, подобно поведение не се
възприема като правилно и справедливо и още по-малко като дължимо от нравствена
гледна точка. Съдът счита, че не е справедливо 50 000 лв. да се дават без
правна сделка, било то като някаква благодарност за минали грижи и внимание или
пък за очаквани такива в бъдеще, каквито намеци се правят в показанията на
майката на ответника. След като приема, че не е установено съществуването на
обективен нравствен дълг за даване на паричната сума 50 000 лв. от ищеца
на ответника, то според съда не е съществено за разрешаването на спора
обстоятелството доколко съзнателно е действал солвенса към релевантната дата
16.11.2017 г. Съдът все пак посочва, че въпреки няколкото експертизи се е
оказало трудно да се установи по категоричен начин какво точно е било
психическото състояние на ищеца към онзи момент. Съдът приема, че след като от
юридическа гледна точка към 16.11.2017 г. ищецът К. е бил дееспособен субект,
без наложено по съответния съдебен ред ограничение, то в тежест на ищеца е да
докаже по убедителен начин, че въпреки това в конкретния момент на прехвърляне
на парите във влога на ответника той е бил в състояние, което изключва неговото
съзнателно действие, насочено към изпълнение на нравствен дълг. Съдът счита, че
това не е доказано по убедителен начин, въпреки изводите на експертите д-р В.и
д-р В., че към онзи момент ищецът се е намирал в лека фаза на деменция, която
може да се приеме и като ранна деменция. Съдът посочва, че има обаче други
данни в обсъжданите от вещите лица медицински документи, които дават основание
за изводите в последната експертиза на посочените две вещи лица, че въпреки
неизяснената патогенеза на наблюдаваните при ищеца болестни отклонение (не се
изключва освен начеващата деменция и евентуална алкохолна нокса, както и
някакво смущение на емоциите, което би могло да е предизвикано и от смъртта на
съпругата), от фактическа страна са били налице когнитивни нарушения и
психотични синдроми, като под психотични синдроми се имат предвид зрителни
илюзии, слухови, халюцинации, налудни мисли, за които е споделял още през 2016
г., както и налудностите, затруднената ориентация и пр., които били
констатирани през пролетта на 2017 г., когато ищецът бил заведен в болницата от
полицията, тъй като бил намерен съвсем гол, говорещ си сам на улицата. Съдът
отчита, че, както твърди ответникът, обаче след проведеното лечение ищецът е
бил изписан с подобрение, спокоен, с подредено поведение, без актуална
психотична продукция. Съдът намира, че няма доказателства ищецът да не е
приемал предписаните медикаменти през следващите няколко месеца до 16.11.2017
г., нито да е употребявал алкохол – фактори, които според заключенията на
психиатрите биха могли да предизвикат отново психотични синдроми, както и няма
доказателства за отклонения в поведението му от изписване от болницата на
7.05.2017 г. до 16.11.2017 г., а показанията на нотариус И. за посещенията при
него, предхождащи сделката, изключват да са се повторили или задълбочили към
онзи момент синдромите, заради които е постъпил в болница и е бил лекуван през
пролетта на същата година. Изводът на съда е, че с оглед доказателствата
изводът, че ищецът не е могъл да действа съзнателно към 16.11.2017 г. и да
извършва по-сложни правни актове е по-скоро в сферата на научните вероятности и
предположения на вещите лица, но убедителни доказателства за такъв един
обоснован правен извод не са налице в процеса. Съдът възприема заключенията,
при тяхната съвкупна преценка, в смисъл, че няма гаранции и не може да се каже
със сигурност, че, при проявената по-рано болестна симптоматика и прогресиращия
характер на деменцията, към 17.11.2017 г. ищецът е бил със запазени когнитивни
функции до степен, позволяваща да осмисли и осъзнае сложните понятия като
нравствен дълг. Съдът намира, че съмнението обаче не е достатъчно, за да
аргументира тезата на ищеца, че липсва съзнателното отношение към изпълнението
на твърдяния от ответника нравствен дълг, а е нужно да се установи по
убедителен начин, че на конкретната дата, цяла година преди поставянето му под
запрещение, ищецът не е бил способен да решава и действа съзнателно, което
доказване не е осъществено успешно в процеса. Изводът на съда е, че след като
такъв нравствен дълг не е съществувал като основание за превеждане на сумата
50 000 лв. на ответника, то възражението му по чл. 55,ал.2 от ЗЗД е
неоснователно, сумата е дадена от ищеца при начална липса на основание по
смисъла на чл. 55,ал.1 от ЗЗД и искът
като основателен следва да бъде уважен, като се присъди исковата сума ведно със
законната лихва от датата на исковата молба.
С въззивната жалба жалбоподателят
твърди, че решението е неправилно, защото от представените по делото писмени и
гласни доказателства е установено наличието на валидно правно основание,
съществувало към момента на разместване на имуществените блага. Посочва, че е
установено, че на 15.11.2017 г. ищецът К. самостоятелно е продал апартамента си
в гр. С.З.. Посочва, че съгласно показанията на свидетелката П.и операционната
бележка от 16.11.2017 г., както и от приетите по делото почеркови експертизи,
се установява, че основанието за прехвърляне на сумата от сметката на ищеца е
именно учредяването на срочен влог на ответника, като тази бележка е подписана
от ищеца, след прочит от негова страна и при пълно съзнание, че прехвърля
сумата за учредяването на процесния влог, което обстоятелство е вписано и в
самата операционна бележка. Посочва, че по делото е установено, че ищецът е бил
женен за лелята на ответника, починала на 13.01.2017 г., че двамата съпрузи
през последните 10 години живеели в П. в къщата, която е собственост на
съпругата и на нейната сестра, че те нямали деца, че ответникът като техен
племенник израснал при тях и се грижел за тях и те го считали за техен син, че
още преди съпругата да почине в негово присъствие и в присъствието на други
роднини лелята и ищецът заявили, че искат всичко, което имат, да прехвърлят на
ответника, че в тази връзка след като продал апартамента си в С.З. ищецът
заявил на ответника, че иска да изпълни моралния си дълг към него и леля му,
неговата съпруга, на която приживе обещал да прехвърли всичко на него, че
затова ищецът сам предложил на ответника да му открие влог в банката, на който
да му прехвърли сумата 50 000 лв., че двамата отишли в банката на
16.11.2017 г. и при ясно и пълно съзнание ищецът доброволно превел на посочения
влог на ответника сумата 50 000 лв. Повтаря твърдението си от исковата
молба, че това обстоятелство се потвърждава и от факта, че няколко месеца преди
това на 31.05.2017 г. ищецът К. лично дарил на ответника оставената му в
наследство от съпругата му 1/3 ид.ч. от посочени недвижими имоти в гр. П.
(поземлен имот с пет сгради в него). Заявява, че в практиката и теорията е
прието, че наличието на нравствен дълг може да е част от мотивацията за
извършването на дарението, в която връзка, а и с оглед на твърдените от него и
установени обстоятелства, намира за неправилно и необосновано приетото от
окръжния съд, че в нито един от подписаните в банката документи, нито в друг
съставен между страните акт, има данни за дарствено намерение. Заявява, че в случая
от представения по делото договор за срочен влог от 16.11.2017 г. ведно с
операционната бележка от същата дата, както и от приетите по делото почеркови
експертизи се установява категорично, че основанието за прехвърляне на сумата
от дебитната сметка на П.К. е именно учредяването на срочен влог на ответника,
който в случая безспорно е с дарствено намерение, мотивирано от изпълнението на
един нравствен дълг. Заявява, че е неправилно изложеното от окръжния съд, че
дарението е следвало да стане с писмен договор, предвид размера на даденото,
тъй като движимите вещи се даряват чрез предаването им, а ако не са предадени,
се изисква такава писмена форма. Заявява, че практиката и теорията е приела, че
наличните пари са както движими вещи (по правило определени по своя род и по
изключение индивидуално определени), така и ценни книги на приносител, за които
дарението се извършва с простото им предаване. Заявява, че всички тези действия
не са лишени от разум, а е нещо нормално и е съобразено с правото и традиция в
българското семейство, в който контекст на това разбиране сочи и
обстоятелството, че на 6.02.2018 г. ищецът лично е упълномощил племенницата си К.П.
да продаде всичките му земеделски имот в землището на с. Г.И., която като
пълномощник ги е продала за сумата 37 467,66 лв., която е получена по
банков път не от ищеца, а от нея. Счита за недоказано твърденията на ищеца за
липсата на съзнателно осъществяване на изпълнението с мотив, че към процесната
дата ищецът е страдал от такова заболяване, което да го препятства той разумно,
съзнателно да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежаваните
от него средства. Заявява, че неспособност за разбиране или ръководене на
действията според практика на ВКС е налице тогава, когато неспособността е
несъзнавана, т.е. тогава, когато действалият в такова състояние се е намирал в
състояние, изключващо постоянно и временно способността му правилно да оценява
фактите от обективната действителност и да съобразява поведението си с тях,
която предпоставка според жалбоподателя не се явява безспорна и при условията
на пълно и главно доказване установена посредством приетата по делото от две
вещи лица съдебно-психиатрична експертиза и отговорите на вещите лица в съдебно
заседание, в която се говори за вероятност, като се позовава на отговори на
вещите лица. Счита, че тази вероятност сама по себе си е основание за
отхвърляне на иска, тъй като осуетява извода за пълна и главна доказаност на
неадекватността на ищеца към месец ноември на 2017 г. Освен това счита, че тази
експертиза подлежи на съвкупен анализ със свидетелските показания и с
останалите доказателства по делото, като съдът следва да приложи правото едва
след като установи фактите по един безспорен и категоричен начин. Счита, че заключения,
основаващи се на противоречиви и отдалечени медицински документи, съставени въз
основа на медицински прегледи на прехвърлителя, извършени преди датата на
изготвяне на сделката, не могат да са убедителни доказателства за способността
на прехвърлителя да действа разумно към датата на изповядане на сделката и не
следва да се кредитират от съда. Заявява, че такива заключения на експертизи не
следва да се кредитират от съда, ако противоречат на другите събрани по делото
доказателства (писмени и гласни) за здравословното състояние на прехвърлителя и
способността му да действа разумно към датата на изповядане на сделката. Заявява,
че безспорно обстоятелство е, че на 15-16.11.2017 г. ищецът е бил дееспособно
лице, което не е било поставено под запрещение, като това, че е могъл към
16.11.2017 г. да разбира свойството и значението на извършеното от него и да
ръководи постъпките си се потвърждава от това, че няколко дни преди това е
подписал лично на 11.10.2017 г. предварителен договор и на 15.11.2017 г. е подписал
нотариалният акт за продажбата на апартамента си в С.З.. Заявява, че
вероятността на заключението на вещите лица не се подкрепя от показанията на
свидетелите Ц.И., В.К.и нотариус П.И., от анализа на които може да се направи
извод, че ищецът към 16.11.2017 г. е бил адекватен и разумен, както и че
процесното действие е извършено от него самостоятелно, по негово изрично искане
и при пълното си съзнание, свободно и без външна намеса е формирал волята си за
разпореждане с притежаваните от него имоти, освен това към момента на
процесното действие ищецът е можел да разбира и да ръководи действията си.
Заявява, че свидетелите са категорични, че ищецът е съзнавал проблемите си и в
тази връзка редовно е пиел лекарствата си под непосредствения контрол на
свидетелката И., живеел е в собствено жилище, справял се е сам с битовите си
ангажименти, помагал е на племенника си, а дори и на комшията К.. Заявява, че
има множество писмени документи по делото, от които се установява, че ищецът се
ориентира много добре и в сложни ситуации, включително множество преди това
разпоредителни сделки, пред многото длъжностни лица, пред които по никакъв
начин не е показал липсата на съзнание и невъзможността да ръководи своите
действия. Счита, че за възможността да се грижи ищецът сам за своите работи не
може да се изхожда от това дали може да сключи най-изгодната финансова сделка,
нито от това дали някой може да му повлияе при взимането на решението. Счита,
че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката К.П., тъй като тя
установява обстоятелства, свързани с ищеца, едва от м. февруари на 2018 г.,
много след процесния период, а в случая, видно от приетите по делото писмени
доказателства, се установява нейната заинтересованост. Заявява, че от съвкупния
анализ на заключението на разширената експертиза и на ангажираните гласни и
писмени доказателства не може да се формира извод, че при условията на пълно и
главно доказване е установено, че ищецът не е могъл да разбира действията си
към 16.11.2017 г. и, съответно, че извършеното от него разпоредително действие
е лишено от основание.
С отговора на въззивната жалба
ответникът възразява, че във въззивната жалба се налага тезата за извършено
дарение – че нравственият дълг е част от мотивацията за извършването на
дарение, че учредяването на срочен влог на ответника е с дарствено намерение,
мотивирано от изпълнението на един нравствен дълг, - т.е. за наличие на друго
основание за превеждане на парите, а не нравствен дълг. Заявява, че в отговора
на исковата молба и в съдебното заседание е отстоявана тезата за наличие на
основание за изпълнение нравствен дълг, като изрично е направено разграничаване
на нравствения дълг от дарението и че това, което ищецът е направил, не е дарение,
а изпълнение на нравствен дълг. Посочва, че изпълнението на нравствен дълг не е
равнозначно на дарствено намерение, както и че съзнанието за изпълнение на
нравствен дълг се отграничава от намерението на даряващия. Заявява, че
наличието на нравствен дълг може да е част от мотивацията за извършване на
дарението, но не е основанието за неговото извършване. Заявява, че дареното е
дадено на правно основание, каквото е дарственото намерение на дарителя,
споделено от надарения при сключването на договора, а съзнателното изпълнение
на нравствен дълг само по себе си е основание на престацията. Твърди, че в
останалата част от въззивната жалба жалбоподателят посочва твърдения колко
здрав психически бил ищецът и как разбирал и вършел всичко, даже си продавал и
дарявал цялото имущество, като за обезпечаване на собственото си съществуване
оставил само пенсията си. Излага съображения относно твърдението, във връзка
със съзнателно изпълнение на нравствен дълг, че ищецът К. не е разбирал
свойството и значението на извършеното и не е можел да ръководи постъпките си. Посочва,
че от 2016 г. ищецът е с установено психиатрично заболяване, че състоянието му
се потвърждава от лечението му в психиатрични болници през 2017 г. и 2018 г.
Заявява, че по делото са назначени три експертизи с участието на четири вещи
лица, които са категорични, че ищецът не е разбирал и не е могъл да ръководи
постъпките си на процесната дата. Заявява, че от експертизите е видно, че К.
страда от заболяването мултиинфарктна енцефалопатия с мозъчна атрофия, довели
до когнитивен дефицит и оглупяване, както и че са установени нарушения в памет,
интелект и заучаване, мислене, ориентация, разбиране, език и съждения. Заявява,
че според вещите лица в това състояние, проследено по епикризите от 2016 г.,
2017 г. и 2018 г. и установено трайно във времето, той е можел да разбира
основните житейски функции, но финансови и прочие вече би бил затруднен.
Заявява, че от заключението на СПЕ е видно, че на 16.11.2017 г. ищецът не е бил
с груби психични отклонения, но състоянието му го е лишавало от възможността да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
когато се касае за ангажименти извън ежедневието му и да се самообслужва.
Заявява, че липсват свидетелски показания за неговото поведение на 16.11.2017
г., тъй като свидетелката П.не си спомня неговото поведение в банката, а
нотариусът не си спомня поведението му в предходния ден при продажбата.
Заявява, че единственото, което остава за преценка способността на ищеца да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, са
заключенията на медицинските лица по делото, които са недвусмислени в посока,
че той не е можел да разбира и ръководи действията си по отношение на сложни
действия от рода да разбере какво означава изпълнение на нравствен дълг, като
преведе своите единствени средства на трето лице. Счита, че ищецът е превел по
банков път без основание на ответника сумата 50 000 лв., като са останали
недоказани твърденията на ответника за наличие на основание за превода
съзнателно изпълнение на нравствен дълг, поради липса на такъв дълг за
изпълнение, от една страна, и липса на съзнателна воля у ищеца (да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си) за изпълнение
на такъв дълг.
Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал.1, предл.1 от ЗЗД, този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го
върне. Нормата на чл. 55, ал.1,предл.1 от ЗЗД урежда състав на претенция за
връщане на сума поради неоснователно обогатяване, основана на получаване на
сумата при начална липса на основание. Съгласно нормата на чл. 55,ал.2 от ЗЗД,
не може да иска връщане на даденото онзи, който съзнателно е изпълнил един свой
нравствен дълг. В производството пред окръжния съд ответникът не е твърдял да е
получил исковата сума на основание дарение, съответно, окръжният съд не е
разглеждал такова негово твърдение. Защита с твърдение за наличие на договор за
дарение е различна от защитата, основана на съзнателно изпълнение на нравствен
дълг. Съгласно т.2 от ППВС №1/28.05.1979 г. по гр.д. № 1/79 г., съзнателното
изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране, поради което даденото
не подлежи на връщане, като в мотивната част е прието, че ако престацията е
извършена съзнателно и в съгласие с изискванията на морала, тя не е лишена от
основание, съзнателното изпълнение на нравствения дълг представлява в случая
основание, необходимо е да се изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на
нравствен дълг и когато се констатира, че извършилият престацията е съзнавал
при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда
обратно. В отговора на исковата молба от
8.02.2019 г. е заявено твърдението, че ищецът е заявил на ответника, че иска да
изпълни моралния си дълг, което твърдение окръжният съд надлежно е приел за
възражение по смисъла на чл. 55,ал.2 от ЗЗД. В този отговор липсва твърдение
паричната сума да е прехвърлена от ищеца на ответника на 16.11.2017 г. на
основание дарение, включително липсва всякакво позоваване на дарствено
намерение, на мотивация за дарение и за даване на правно основание дарение с
предаване на налични пари. Дарението е договор и наличието му, освен че трябва
да бъде заявено от ответника, трябва и да бъде доказано от него именно като
основание за прехвърлянето на паричната сума по силата на формирано и изразено
съгласие от двете страни по такава сделка. Във въззивната жалба първо е
посочено, че според жалбоподателя е установено пред окръжния съд, че
основанието за прехвърлянето на сумата от сметката на ищеца е именно
учредяването на срочен влог на ответника, като операционната бележка е
подписана от ищеца след прочит от негова страна и при пълното съзнание, че
прехвърля сумата за учредяването на процесния влог, което обстоятелство е
вписано и в самата операционна бележка. Прехвърляне на сума от банкова сметка ***
лице е фактическо действие и то само по себе си не представлява правно
основание за валидно придобиване на имущество. В случая от представената от
ответника с отговора на исковата молба в копие операционна бележка е видно
само, че на 16.11.2017 г. ищецът е наредил на банката от неговата банкова
сметка ***. в срочен влог на ответника. Безспорно е понастоящем, видно е от
заключенията на двете СПЕ, еднолична от 24.04.2019 г. и тройна от 18.06.2019
г., че подписът за клиент е положен от ищеца. Във въззивната жалба е заявено след
това твърдение, че наличието на нравствен дълг може да е част от мотивацията за
извършване на дарението, поради което жалбоподателят намира за неправилно и
необосновано приетото от окръжния съд в мотивите на решението, че в нито един
от подписаните в банката документи, нито в друг, съставен между страните акт,
има данни за дарствено намерение, след което жалбоподателят заявява, че според
него от договора за срочен влог,
операционната бележка и приетите по делото почеркови експертизи е установено,
че основанието за прехвърляне на сумата от сметката на ищеца е учредяването на
срочен влог на ответника, който в случая безспорно е с дарствено намерение,
мотивирано от изпълнението на един нравствен дълг. Заявено е и съображение, че неправилно
е изложеното от окръжния съд, че дарението е следвало да стане с писмен договор
предвид размера на даденото, като според жалбоподателя даденото е дадено на
правно основание и то няма да подлежи на връщане. Несъмнено е, че възражението
за неоснователност на претенцията на ищеца поради съзнателно изпълнение на
нравствен дълг е различно от възражение за неоснователност на претенцията
поради наличие на договор за дарение. Както изрично е посочено в т.4 от ТР
№1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК, възраженията на ответника
срещу предявения иск по начало се преклудират с изтичане на срока за отговор на
исковата молба по чл. 131,ал.1 от ГПК, поради което не могат да се направят за
първи път пред въззивния съд. Затова сега във въззивното производство не могат
да бъдат разглеждани твърдения и възражение в насока за наличие на дарение като
основание за прехвърлянето на сумата 50 000 лв., каквито не са заявени в
първоинстанционното производство. Следва затова само да се посочи, че
дарственото намерение само по себе си не е основание за прехвърляне на
имущество, такова основание е договор за дарение, а договорът изисква наличие
на две насрещни волеизявления, които да са обективирани като такива, като при
размер на прехвърлената сума 50 000 лв. договорът следва да е писмен с
оглед неговото доказване, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.3 от ГПК договор на стойност над 5 000 лв. не може да бъде установяван с гласни
доказателства. Несъмнено е, че в случая сумата е прехвърлена между лица, за
които тази забрана за установяване на договор се прилага, тъй като ищецът и
ответникът са лица без роднинска връзка, включително без такава по сватовство,
тъй като със смъртта на съпругата на ищеца на 13.01.2017 г. родството по
сватовство между ищеца и ответника (племенник, син на сестрата, на починалата
съпруга на ищеца) е прекратено, както разпорежда чл. 76,ал.6 във вр. с чл.
44,т.1 от СК. В случая ответникът нито е твърдял, нито е установявал наличието
на договор за дарение, какъвто несъмнено няма сключен в писмена форма. Неговото
възражение така, както е заявено с отговора на исковата молба, е основано на
наличието на съзнателно изпълнение на нравствен дълг от страна на ищеца при
прехвърлянето на исковата сума. Затова неговата защита не е основана на твърдение
за наличие на договор за дарение, с оглед на който да се отрича даване без
основание, а е заявена защита, основана на съзнателно изпълнение на нравствен
дълг, насочена към право да се задържи дадено с оглед специалната хипотеза то
да е дадено при съзнателно изпълнение на нравствен дълг. По начало дарственото
намерение не може да бъде нито отъждествявано, нито свързвано със съзнанието,
че се изпълнява нравствен дълг. Дарственото намерение е намерение да се окаже
щедрост, да се извърши акт на благотворителност или алтруизъм. Затова е
неоснователно навеждането на довод във въззивната жалба за неправилност на
решението на окръжния съд с оглед основание за прехвърляне на сумата от ищеца
от негова банкова сметка ***, което основание да е учредяване на срочен влог на
ответника с дарствено намерение, мотивирано от изпълнението на един нравствен
дълг. Доводи, насочени към защита на жалбоподателя, незаявена в
първоинстанционното производство, за наличие на нравствен дълг като възможна
част от мотивация за извършване на дарение, за наличие по делото на данни за
дарствено намерение, за учредяване на срочен влог на ответника с дарствено
намерение, мотивирано от изпълнението на един нравствен дълг, за това как се
дарява парична сума не могат да бъдат навеждани и разглеждани тепърва във
въззивното производство. Отделен въпрос е, че те, тъй като не са заявени пред
окръжния съд, не са и били предмет на установяване чрез съответно доказване, а когато
ответник твърди, че е получил нещо не без основание, а на конкретно правно
основание, той трябва и да докаже това свое твърдение, в случая да докаже, ако
е твърдял наличието му, сключване на договор за дарение между ищеца и
ответника, т.е. да докаже две насрещни волеизявление с конкретното съдържание
при договора за дарение, при това при спазване на забраната на чл. 164,ал.1,т.3
от ГПК, тъй като писмен договор, въз основа на който да е преведена сумата,
включително за дарение, няма сключен между страните. Когато нещо е дадено в
изпълнение на нравствен дълг, то не е дадено по силата на договор за дарение.
Ако се приеме противното, то даденото в изпълнение на нравствен дълг като
дарение е дадено на правно основание и нормата на чл. 55,ал.2 от ЗЗД е безпредметна. Ответникът е упражнил пред окръжния съд
защита по смисъла на чл. 55,ал.2 от ЗЗД, а не защита, основана на сключен
договор за дарение, в изпълнение на който ищецът да е прехвърлил на ответника
исковата сума. Именно при даването на сумата при начална липса на правно
основание за това е приложимо да се твърди от ответника липса на право на ищеца
да иска връщането поради съзнателно изпълнение от него на негов нравствен дълг.
Следва да се прецени, с оглед заявената от ответника с отговора на исковата молба
защитна теза, дали сумата от 50 000 лв., която е дадена от ищеца, подлежи
на връщане от ответника, както разпорежда чл. 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, или ищецът
не може да претендира за това връщане, тъй като съзнателно е изпълнил при
прехвърлянето й един свой нравствен дълг, както разпорежда чл. 55,ал.2 от ЗЗД.
При защитата на ответника,
основана на разпоредбата на чл. 55,ал.2 от ЗЗД, с оглед претендираното от него
отхвърляне на иска, защото ищецът му е дал (прехвърлил от негова банкова сметка
***) исковата сума в изпълнение на нравствен дълг, следва ответникът като
получател да установи, че в тежест на ищеца е съществувал нравствен дълг да
дава нещо именно на ответника и че ищецът е дал сумата със съзнанието, че
изпълнява нравствен дълг.
На първо място, следва да се
прецени дали ответникът установява твърдението си в тежест на ищеца да е
съществувал нравствен дълг да дава нещо и конкретно паричната сума 50 000
лв. на ответника. По начало нравствени са задълженията за полагане на грижи от
близките обикновено по отношение на техни болни или стари съпруг, деца, родители
или други роднини. Моралните задължения обичайно произтичат от брак или родство
и се израз на взаимопомощта между членовете на семейството. Мислимо е наличие
на морално задължение и към чужд човек, извън семейния и роднински дълг, но
тогава следва да има някакво особено,
специално основание за неговото пораждане и съществуване. Нравственият дълг е
обективно съществуващ с оглед обществените разбирания за морал и морални
принципи. Действие на едно лице, в случая на ищеца, с което то прехвърля
значителна парична сума на друго лице, може да се прецени като изпълнение на
нравствен дълг само при наличие на предходно поведение на ответника, което да
не оставя съмнение в обосноваността на подобно даване на парична сума, както и
да не оставя съмнение в моралното право на ответника да я приеме от ищеца. В
случая прехвърлянето на сумата 50 000 лв. е извършено на 16.11.2017 г. от
банкова сметка *** (срочен влог) на ответника, видно от операционната сметка №
29/16.11.2017 г. от „Б.Д.“ЕАД-клон П.. Ищецът е роден на *** г. и към тази дата
е бил на 75 години. Ответникът С.И. е роден на *** г. и към тази дата е бил на 50
години. Съпругата на ищеца и леля на ответника Д.П.К.е починала на 13.01.2017
г., видно от представеното от ответника в копие с исковата молба удостоверение
за наследници, които наследници са нейният съпруг и нейната сестра Ц.П.И.. Ответникът
е син на Ц.И., сестрата на починалата съпруга на ищеца, видно от представеното
от ответника в копие с отговора на исковата молба негово удостоверение за
раждане. Със смъртта на съпругата на ищеца родството по сватовство на ищеца с
роднините на съпругата му, включително с нейната сестра и със сина на нейната
сестра, ответника С.Л.И., е прекратено съгласно чл. 76,ал.6 във вр. с чл.
44,т.1 от СК и затова към 16.11.2017 г. ищецът и ответникът не са в родствени
отношения. Не се нито твърди, нито установява от ответника двамата да са живеели
заедно, в едно домакинство, нито ответникът да е полагал грижи за ищеца.
Ищецът, видно от представената в копие с исковата молба епикриза от Д.п.б.-гр.П.,
е бил там на лечение от 7.04.2017 г. до 7.05.2017 г. с психиатрична диагноза съдова
деменция, състояние след инсулт серебри, с друга диагноза органично налудно
разстройство и с придружаващи заболявания хиперплазия на простата, есенциална
хипертония. Видно от същата епикриза, пациентът постъпва за втори път в
болницата, първата му хоспитализация е през 2016 г. (представени са в копие с
исковата молба епикриза от ДПБ-гр.П., съгласно която ищецът е приет там на
12.09.2016 г. и е изписан на 26.09.2016 г., както и епикриза от МБАЛ“У.Х.“ООД-гр.П.,
съгласно която ищецът е приет там на 26.08.2016 г. и е изписан на 30.08.2016 г.)
след посещение при амб.психиатър, насочен за диагностично и терапевтично
уточнение, когато употребявал алкохол, ставал груб, враждебен, обиждал жена си,
промяна в поведението му се отчита от м.май на 2016 г., след простатна биопсия,
през м.юли след инцидент (припадък) намерен на земята и закаран в спешна помощ
в С., отказано предложено лечение в психодиспансер, всички документи от там ги
унищожил, август лежал в неврологично отделение в гр. П. по повод световъртеж
от централен произход, проведено лечение д посочени лекарства без съществен
ефект, проведен КТ на глава – исхемични микроинсулти с давност, от няколко
месеца намалил приема на храна, излизал от вкъщи и не казвал къде отива, носел
с него всички документи, притеснявал се, че го преследват с коли, полиция,
искали да го отвлекат. Видно от същата епикриза, поводът за настоящата
хоспитализация е постъпване с полицай и екип на ЦСМП, ходил по улиците на П.
чисто гол, приказвал си, съпругата му починала тази година. Видно от епикризата
от Специализирана гастроентерологична болница за активно лечение „Е.“-гр.П.,
представена от ответника в копие в съдебното заседание на окръжния съд на
28.01.2020 г., ищецът е постъпил на 19.09.2017 г. и е изписан на 22.09.2017 г.,
окончателната диагноза е Дискинезия на жлъчния мехур.Хроничен атрофичен
гастрит.Вътрешни хемороиди. Установява се следователно, че ищецът несъмнено е
имал здравословни проблеми, като се е стигнало до положение той да ходи по
улиците на градчето чисто гол и да си приказва, поради което е трябвало да бъде
отведен в болницата от полицай и медицински екип от спешна медицинска помощ. На
възраст 75 години, останал сам и с влошено здравословно състояние, ищецът
несъмнено е имал нужда от средства и грижи за издръжка на своя живот и за
лечение. Затова логичното е той да ползва имуществото си за посрещане на нуждите
си, включително като отчита в перспектива несъмненото влошаване на своето
състояние с напредването на старостта и на заболяванията, за които е следвало
да се погрижи сам поради липсата на семейство, на деца, още повече, че ищецът е
останал да живее след смъртта на съпругата си в гр. П., където не е имал
никакви свои роднини. При тези обстоятелства не може да се приеме за нормално и
за редно ищецът да се лишава от имущество в полза на чуждо лице, каквото е
ответникът. С оглед на самите изложени от ответника в отговора на исковата
молба твърдения нито се сочи, нито се установява от ответника в случая да има
основателна причина да се счита, че ищецът е имал към него нравствен дълг - не
се твърди ответникът да е живял с ищеца и съпругата му, да им е помагал денем и
нощем, да се е грижил за здравето им, да ги е обслужвал, да се е грижил за
лечението им, да ги е подпомагал със средства, каквото поведение приживе на
съпругата на ищеца по начало би могло да породи основание за благодарност у нея
и у ищеца, но не и нравствен дълг за ищеца да се лиши от своите средства в
размер на сумата 50 000 лв. Допустимо е наличие на желание на починалата
съпруга, а също и на ищеца, наследствени нейни имоти, които са в съсобственост
със сестра й, да бъдат прехвърлени така, че да останат за роднините на
съпругата. Но сумата 51 000 лв. ищецът е получил от продажба на негов
личен имот, без наличие относно този имот на права на починалата му съпруга,
поради което е нелогично у ищеца да се породи желание да се лиши от тези несъмнено
жизнено нужни му средства, като ги преведе по сметка на ответника, един чужд
човек, който няма поведение спрямо съпрузите, което поведение да е обичайно и
уместно да породи желание ищецът да извърши такова прехвърляне. Дори и да има
някакви основания за благодарност, каквото обстоятелство не се установява по
делото, следва да се отчете, че, както посочва ответникът с отговора на
исковата молба, с нотариален акт от 31.05.2017 г. ищецът е дарил на ответника
1/3 идеална част от наследствен имот от П.Г.Р.и от Д.П.К.(като другите 2/3
ид.ч. са му дарени от Ц.П.И.), а именно поземлен имот в гр. П. с площ 712
кв.м., ведно с построените в него 3 сгради за обитаване, съответно, с площ 62
кв.м., с площ 80 кв.м., с площ 52 кв.м., и 2 селскостопански сгради, съответно,
с площ 21 кв.м. и с площ 17 кв.м., като данъчната оценка на имота е посочена
като 51 567,10 лв. Това дарение е направено след изписването на ищеца на
7.05.2017 г. от ДПБ-гр.П. и е на значителна стойност. Не може да се приеме по
начало при тези обстоятелства, че ищецът е дължал по нравствени подбуди, още
по-малко основателни такива, поради нравствен дълг да предоставя на ответника и
получената от продажбата на личния си имот в гр. С.З. сума 50 000 лв. За
установяване на твърдяните от ищеца отношения между него, ищеца и починалата му
съпруга ищецът е ангажирал само гласни доказателства, а именно показанията на неговата
майка. Видно от показанията на свидетелката Ц.П.И., разпитана в съдебното
заседание на окръжния съд на 7.05.2019 г., майка на ответника, ищецът дошъл в П.
след пенсионирането си, сестра й също от 1990 г., за малко си ходели в С.,
повече били в П., където живеели в бащината къща, която е съсобствена на
свидетелката и на сестра й по наследство, свидетелката живеела на друго място,
след смъртта на съпругата си ищецът продължил да живее там, имали си го като
брат, като свой, ищецът и съпругата му били като втори майка и баща за сина на
свидетелката (ответника), обичали го, на него разчитали един ден като се наложи
да имат нужда от него, той им помагал, ходел, каквото е имало нужда им е
помагал, той се грижел за тях, защото свидетелката имала проблеми със здравето
и по-рядко ходела, двамата казвали, че след тяхната смърт на него всичко ще
оставят, били много доволни от него и казали, че каквото остане, в С.З. имало
апартамент и в П. от родителите на свидетелката и съпругата на ищеца пак
каквото има, на него ще остане, така и направили, ищецът не искал да държи
повече апартамента, затова го продали и искал да остави парите от продажбата на
ответника като влог в банката, обещавали още когато била сестра й жива, ищецът
искал да изпълнят дълга си към С., те него обичали и на него разчитали, ако се
наложи за нещо да им се помага, свидетелката разбрала от сина й и от ищеца за
отиването в банката, ищецът нямал нищо против, ищецът се обслужвал с всичко до
последно, докато бил при тях, бил си адекватен във всички действия, всеки ден
ищецът идвал, синът й или свидетелката ходели, тя по-рядко, ищецът идвал при
тях, търсели го всеки ден, разбирал, бил адекватен, тя го пращала да й купува
неща от аптека и магазин, ищецът търчал, бил много пъргав, обслужвал и
свидетелката, като се наложи, и сам се обслужвал, обличал, бил пенсионер,
получавал си пенсията от банката, ходел да я взима, свидетелката е виждала
брата на ищеца само на сватбата на сестра й с ищеца, той дошъл и го взел във В.,
ищецът бил добре, предишната и по-предишната нощ спял у тях, със сина й отишли
там, където ищецът живее, да правят нещо, ищецът не боледувал години наред, и
да е имал нещо не казвал, пъргав, оправял двора, обслужвал сестра й, която не можела
да ходи, той ходел за всичко и не боледувал, разболял се веднъж от херпес
зостер и го изкарал доста тежко, почнала да го боли главата и сестра й го
пратила на невролог, лекарката казала, че е изкарал микроинсулти, след като
ищецът и синът й отишли в банката и направили влога тя разговаряла с ищеца, той
бил съгласен за всичко, изобщо не е имало съпротива, било съвсем доброволно,
свидетелката знае, че ищецът е постъпвал в психиатрична болница докато била
жива сестра й, имало и нещо за простатата, от както сестра й починала го водят
навсякъде с тях, той тежко изкарал нейната загуба, ищецът през тези години в П.
не бил виждал с брат си, те изобщо не са го търсили, нито той ги е търсил, нещо
бил обиден, не искал да го вижда и чува. Видно от показанията на свидетелката Ц.И.
при нейния повторен разпит в съдебното заседание на окръжния съд на 8.07.2019
г., от излизането на ищеца от болницата през месец май на 2017 г. той бил
добре, изписани му били лекарства, той ги взимал и те наблюдавали дали ги
взима, ходел по пазаруване, идвал при тях, те и особено синът й С. би край
ищеца за всяко нещо, каквото трябва, ищецът сам си ходел за лекарства, той си
ги купувал, то си купувал хранителни продукти, взели го със съпруга й в П. за
преглед при лекар, водили го със съпруга й с тях на почивка в Х. в края на 2017
г., ищецът си правел процедури там, чувствал се много добре, алкохол не пиел
изобщо, престанал да пие след заболяването, уплашил се, след смъртта на
съпругата на ищеца те го придружавали, нейният син или съпругът й, закарали го
в болницата, ходили на свиждане, носили му храна и дрехи, набързо го изписали,
не го държали много в психиатричната болница в П., ищецът се обслужвал сам, с
нейния мъж обикновено ходели на баня, сам се къпел, бръснел и обличал чисто и
спретнато, не е бил никога мръсен или занемарен, личният му лекар не го е
насочвала към консултации с психиатър след месец май, ищецът се грижел много за
сестра й, разбрали от познат, че ищецът е в психиатрията, обадили се в
болницата да питат дали има такъв човек там и на другия ден отишли да му
занесат храна и дрехи. Тези показания на свидетелката Ц.И. съдът сега преценява
за заинтересувани и недостоверни. Свидетелката не само е майка на ответника и
има интерес той да задължи получената сума, но има и личен интерес да не бъде
установено нейно и на роднините й користно поведение спрямо ищеца и неглижиране на неговото здравословно
състояние до степен той да тръгне гол по улиците, каквото нейно поведение
несъмнено е обществено укоримо и недопустимо. Нейните показания са изолирани, дадени са в
очевидна услуга на тезата на ответника. Но дори и така депозирани, от тях
всъщност може да се заключи, че ищецът и съпругата му не са получавали
непрекъсната помощ и подкрепа от ответника, а всъщност ищецът е подкрепял както
съпругата си, така и е помагал на свидетелката, като отношенията на двамата съпрузи
с ответника не се отличават с никаква специална близост, нито със синовни грижи
от страна на ответника. Свидетелката изрично казва, че според нея двамата
съпрузи казвали, че след тяхната смърт ще оставят всичко на ответника, което
изключва тяхно желание да се лишават от своето имущество приживе в негова
полза, а в случая ищецът е превел исковата сума на ответника, от която
несъмнено е имал и е щял да има нужда докато е жив. Преценката при тези
доказателства е, че не се установява ищецът да е имал дълг към ответника,
включително да е имал нравствен дълг, с оглед на какъвто да му прехвърли
исковата сума от 50 000 лв. Напротив, обстоятелствата сочат на ситуация,
при която един възрастен, болен и нуждаещ се от все повече грижи човек е
направил нещо, което не е бил длъжен и не е следвало да прави, а именно
прехвърлил е на един чужд човек исковата сума 50 000 лв. Видно от
представената от ответника в копие в съдебното заседание на окръжния съд на
28.01.2020 г. епикриза от ВМА-ББАЛ-В., Клиника по хирургия, отделение по
урология, ищецът е постъпил там на 23.01.2018 г. и е изписан на 26.01.2018 г.,
претърпял е операция на простата. Влошаването на състоянието на ищеца е видно
от представената от ищеца в копие с исковата молба епикриза от Университетска
болница МБАЛ“С.М.“ЕАД-В., където ищецът е постъпил на 12.02.2018 г. и е изписан
на 17.02.2018 г. с поставена диагноза мултиинфарктна деменция и с придежаващи
заболявания простатна хипертрофия и хроничен пиелонефрит. Видно от представеншти
също от ответника в копие в съдебното заседание на окръжния съд на 28.01.2020
г. епикризи от Университетска болница УМБАЛ“С.М.“ЕАД-В., ищецът е постъпил там
на 18.10.2018 г. и е изписан на 20.10.2018 г. с диагноза карцином на простатата
и е претърпял операция, както и е постъпил на 10.01.2019 г. и е изписан на
16.01.2019 г. с диагноза карцином на простатна жлеза и е бил опериран. Видно от
представения от ответника в същото съдебно заседание в копие резултат от
11.01.2020 г. от „А.с.к.МЦ В.“ЕООД-гр.В. от детекторна компютърна томография на
главен мозък, дадено е заключение за мозъчна атрофия и мултиинфарктна
енцефалопатия. Несъмнено е, че влошаването на неговото здравословно състояние е
необратимо, той е поставен от съда под пълно запрещение, поради което са и ще
бъдат необходими значителни сили и средства за поддържането на живота и
здравето му. В тази насока са показанията на свидетеля К.Х.К., разпитан в
съдебното заседание на окръжния съд на 7.05.2019 г., той е внук на брата на
ищеца и негов настойник К.К., син е на дъщерята на настойника К.П., ищецът
живее в апартамент в град В. заедно с брат си К., приятел на ищеца се обадил от
С.З. и казал, че ищецът е във видимо нездравословно състояние, искал да се
свърже с брата на ищеца, отишли в П. и от там взели ищеца, намерили ищеца в
нещо като барака, в навес, имал рана на главата, бил видимо некъпан от много
време, миришел ужасно, приличал на клошар, отишли на адреса на къщата, където
ищецът е живял с жена си, тя била заключена, ищецът живеел в нещо като барака в
същия двор, до къщата, там имало само един матрак без никакви завивки, имало
неработеща мивка, имало бързовар, ищецът казал че си е топлил вода колкото да
се измие, свидетелят се опитвал да разговаря с ищеца, но той бил много
неадекватен, те го питали и той просто мълчал и гледал в една точка, отговарял
бавно, от време на време, доброволно тръгнал с тях, свидетелят бил с дядо си К.,
той предложил на ищеца да дойде с тях, във В. майката на ищеца веднага се заела
с него, отишли в психиатрията, стоял там около седмица, имал в болки в корема и
отишли във Военна болница, там открили, че има злокачествен тумор на простата,
последвала операция и ищецът ходи на химиотерапия, чувства се по-добре, свидетелят
знае от майка си, че тя е извършила продажба на имоти на ищеца, обсъждали майка
му и дядо му ако е останало нещо от имотите на ищеца да се продаде, за да могат
да се погрижат за състоянието на ищеца, понеже никак не е евтино да се поемат
операции, лекарства, химиотерапия. Относно състоянието на ищеца свидетелства и свидетелката
К.К.П., разпитана в съдебното заседание на окръжния съд на 19.03.2019 г.,
племенница на ищеца (дъщеря на неговия брат и настойник К.К.), която е видяла
ищеца през м. декември на 2017 г., докарали го баща й и сина й, взели го от П.,
пристигнал във В. на 9.12.2017 г., ищецът и
баща й преди това били скарани, извикали я да отиде да се погрижи за
ищеца, бил в много лошо състояние, изглеждал като клошар, мръсен, като некъпан
от една година, бил с рана на главата, прорез около 10-15 см. примерно,
повтарял, че някой го преследва, нямал никакви документи, ходили баща й и синът
й да искат документи, предполага че от ответника, той отказал, започнали да
вадят наново всички документи, ищецът нямал нито банкова карта, нито пари, нито
лична карта, нито дрехи, абсолютно нищо, ищецът нямал никакви пари, баща й също
не разполагал с пари, ищецът се нуждаел спешно да влезе във психиатрия, после
имал коремни болки и ходили до Спешна помощ, оказало се, че има злокачествен
рак на простата, правили му операция, нуждае се от химиотерапия и всичко това
изисква средства, баща й трябвало да предприеме нещо, парите от продажбата на
земеделските имоти на ищеца тя превела по сметка на баща си, той да разполага с
тях. Не се установява от така събраните доказателства наличие на обстоятелства,
с оглед на които да се приеме, че ищецът има нравствен дълг към ответника.
Напротив, установява се, че ищецът е прехвърлил жизнено необходимите му парични
средства на чужд човек без основание. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя във въззивната жалба, основано на твърдението, че даденото е
дадено на правно основание, поради което то не подлежи на връщане. След като
ищецът няма нравствен дълг към ответника и му е прехвърлил своите 50 000
лв. без основание, то искът се явява основателен и правилно е уважен от
окръжния съд.
След като и настоящата съдебна
инстанция приема, че ищецът не е имал нравствен дълг спрямо ответника, то от
това логично следва, че ищецът не е можел да изпълнява съзнателно такъв
несъществуващ нравствен дълг. Затова преценка относно обстоятелството дали
ищецът е дал сумата със съзнанието, че изпълнява нравствен дълг, е
безпредметно. Следва да се изложат съображения в тази насока само за пълнота, с
оглед изчерпване на спорните въпроси и заявените в жалбата оплаквания.
За целите на преценка на
основателност на възражение по чл. 55,ал.2 от ЗЗД от значение е и следва да се
провери не дали ищецът е могъл да разбира свойството и значението на постъпките
си, а дали е имал разбирането, че има морално задължение, както и дали е имал
желание към датата на прехвърлянето да го изпълни конкретно чрез даването на
исковата сума. Несъмнено, при установяване, че ищецът не е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното, то той не е могъл да формира воля да
изпълнява нравствен дълг, поради което не би имало основание за приложение на
нормата на чл. 55,ал.2 от ЗЗД. Но при спора по чл. 55,ал.2 от ЗЗД по начало е
от значение да се извърши по-ограничена проверка, а именно дали лицето е
формирало конкретно разбиране (съзнание) за наличие на нравствен дълг и желание
да го изпълни. В случая по делото няма данни и доказателства за здравословното,
включително психично състояние на ищеца конкретно към датата на прехвърлянето
на сумата 16.11.2017 г. Разпитана като свидетел в съдебното заседание на
окръжния съд на 7.05.2019 г., служителката в банката Н.Й.П.установява, че има
неин подпис на операционната бележка от 16.11.2017 г., не установява данни
относно състоянието на ищеца. Безспорно е, че на 11.10.2017 г. ищецът е
подписал с нотариална заверка на подписа представения от ответника в копие с
отговора на исковата молба предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот (своя апартамент в гр. С.З.) и че на 15.11.2017 г. пред нотариус П.И.
е сключил сделката за продажба на своя апартамент съгласно нотариалният акт,
изпратен в копие от нотариус И. и приет в съдебното заседание на окръжния съд
на 19.03.2019 г. Разпитан като свидетел по делото в съдебното заседание на
окръжния съд на 19.03.2019 г., нотариус И.
заявява, че няма конкретен спомен за тази сделка, установил е, че ищецът е
идвал три пъти в кантората, първата дата на сделката трябвало да я отложат, за
да провери нотариусът кога е придобит имота и кога е сключен бракът (2 години
след придобиването), лицето се подписва на 7 екземпляра от нотариалния акт, на
молба за образуване на делото, на декларации, изписва си трите имена. Видно от
показанията на свидетеля В.П.К., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд
на 7.05.2019 г., съсед на къщата, където са живели ищецът и съпругата му, той
не установява да има преки впечатления от състоянието на ищеца в деня на
прехвърлянето на паричната сума, според свидетеля ищецът е психически добре,
двамата са на здравей-здрасти, без да разговарят надълго и нашироко,
разговорите били къси, не го е видял в някаква ненормална фаза, винаги е бил
добре облечен, избръснат, чист, не знае къде е живял, в двора освен къщата има
постройка пригодена за живеене, не знае къде е живял, вътре е живял, ищецът се
обслужвал сам, ответникът идвал да го наглежда, според свидетеля ищецът никога не
е бил агресивен, приятен мъж, кротък, според свидетеля бил адекватен. Видно от
заключението на съдебнопсихиатричната експертиза от 13.09.2019 г., изготвена от
вещото лице-психиатър д-р Д.А., приета в съдебното заседание на окръжния съд на
24.09.2019 г., деменцията (слабоумие) е синдром, дължащ се на болест на мозъка,
обикновено от хронично или прогресиращо естество, при който се увреждат
множество висши корови функции, включително памет, мислене, ориентация,
разбиране, смятане, възможност за заучаване, съзнанието не е помрачено,
разстройствата на познавателните функции обикновено се придружават, а понякога
се предшестват от отслабване на контрола върху емоциите и деградация на
социалното поведение или мотивация, този синдром се среща при заболявания,
засягащи първично или вторично мозъка (мозъчно-съдова болест, деменция и др.),
може да се приеме, че към 16.11.2017 г. ищецът не е могъл да разбира свойството
и значението на извършеното, да се грижи да себе си и за своите работи и да
разбира правните последици от извършеното. Видно от заключението на повторната
съдебнопсихиатрична експертиза от 2.12.2019 г., изготвено от вещото
лице-психиатър д-р Р.Д., прието в съдебното заседание на окръжния съд на
10.12.2019 г., към 16.11.2017 г. ищецът е страдал от психично заболяване съдова
деменция, органично налудно разстройство, той не е могъл към същия момент да
разбира свойството и значението на извършеното от него, да се грижи за своите
работи и да разбира правните последици от тях, установените болестни промени (в
различни отделения и от различни лекари) категорично определят разстройство на
изпълнителното функциониране на лицето, при което е било нарушено планирането,
организирането, обмислянето на дейност преди и към дата 16.11.2017 г., втората хоспитализация
в психиатричен диспансер от 7.04.2017 г. до 7.05.2017 г. установява дълбоки
нарушения в протичането на психичните процеси, потвърдени след това при
хоспитализация на 12.02.2018 г., през описания период, а и след това до момента
на настоящото освидетелстване не може да се очаква спонтанно или терапевтично
подобрение до степен на психично здраве, заболяването съдова деменция с
лакунарен характер и органично налудно разстройство са били налични в периода
2017 г.-февруари на 2018 г., през който период е извършвал само разпоредителни
действия, за каквито има данни по делото – банков превод, нотариални сделки,
упълномощаване за извършване на сделки, според наличните данни към месец
ноември на 2017 г. при освидетелствания е установено лакунарна деменция,
характерна за атеросклеротично увреждане с мултиинфарктна енцефалопатия,
обуславяща и налудни симптоми, фазите и степените на протичането на дементния
процес по принцип се определят като начална (лакунарна) и глобарна (дълбока),
като преходът между тях е плавен. Видно от заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза от 7.05.2020 г., изготвена от вещите лица д-р В.В.,
специалист по психиатрия и по съдебна психиатрия и д-р П.В., специалист по
психиатрия, към 16.11.2017 г. е установено, че ищецът е страдал от няколко
заболявания, най-същественото от тях според експертите е мултиинфарктна
енцефалопатия с мозъчна атрофия, установени с КТ на мозъка, довели до
оглупяване, може да се приеме за установено оглупяване до степен на предементно
когнитивно нарушение/лека фаза на деменция, регистрирано 3 месеца след
оспорваната сделка (като под линия е посочено, че предвид особеностите на
дементиращите процеси необратимост и задълбочаване, установеният резултат от ММSЕ24 през февруари 2018 г. е условно относим и към средата
на м. ноември на 2017 г.), за психично заболяване в тесния смисъл на думата
може да се обсъжда делир или психоза с най-вероятно алкохолна генеза или
органична психоза. Вещите лица посочват, че два месеца преди и два месеца след
оспорваната сделка от лекари извън психиатричната специалност не са описани
психични отклонения нито като прояви на оглупяване, нито като прояви на психоза
– било делир, било алколохолна халюциноза или органична психоза, макар
психиатричната компетентност на специалистите в соматичната медицина да е доста
условна и е възможно те да не отбележат по-дискретни белези на оглупяване, те
не биха пропуснали да регистрират психоза предвид грубите отклонения. Посочват,
че при ищеца са описани най-изявените и задължителни нарушения на когнитивните
функции като памет, интелект и заучаване, мислене, ориентация, разбиране, език
и съждения. Посочват, че в зависимост от тежестта/фазата на оглупяването може
да се наруши в различна степен дори изпълнението на дейностите от ежедневния
бит, освен нарушеното изпълнение на по-сложните социални дейности. Според
вещите лица остава като най-обоснова оценката, че към оспорваните дати при
ищеца не са били налице груби психични отклонения от типа на психоза, но е бил
налице когнитивен дефицит поне до ниво на предементно състояние/лека фаза на
деменция и това състояние го е лишило от пълноценни възможности да разбира
свойството и значението на извършваното от него, да се грижи за своите работи
(когато са извън ежедневните ангажименти и самообслужването) и да разбира
правните последици от тях. Според вещите лица
съобразно данните за състоянието на ищеца, описано в епикриза от клиники по
урология към 22.09.2017 г. и към 23.01.2018 г., може да се коментира „светъл“
интервал около датата на оспорвания акт, свободен от психични отклонения, но
състоянието е преценявано от лекари неспециалисти в областта на психиатрията,
при което е много вероятно да не се регистрират психични отклонения от
неинтензивен характер, когато не са затруднявали професионалните дейности в
соматичните клиники, освен това за неспециалистите е сравнително трудно да
отграничат по-леките степени на болестната когнитивна симптоматика от
когнитивните смущения, съпровождащи естествените процеси на стареене. Вещите
лица посочват, че установените преди месеци ниски нива на когнитивен дефицит,
колкото и да са в противоречие с по-сетнешните по-високи резултати и в
противоречие с динамиката в развитието на дементните процеси (необратимо и
прогресиращо), но особено установеното в университетска специализирана клиника
ниво на личностово и социално отстрояване, са аргументи за диагнозата
предементно състояние/лека фаза на деменция, когато фините компетенции са
смутени. Посочват, че при предементно състояние/лека фаза на деменция не се наблюдава
нарушаване на ежедневните дейности, сложните поведенчески актове разпоредителни
сделки могат да бъдат интерпретирани нееднозначно дали са изява на свободна
воля на ищеца или са плод на други механизми. Посочват, че мултиинфарктната
енцефалопатия се установява с визуализиращи изследвания на мозъка, като в
представената документация такива са данните от КТ на мозъка от 26.08.2016 г.,
най-подробно описани в епикриза от МБАЛ“У.Х.“-П., К. по н.б. за времето
26-30.08.2016 г., както и КТ от 11.01.2020 г. от „А.с.к.МЦ В.“ЕООД. Посочват,
че към месец ноември на 2017 г. няма конкретни за периода данни от специалисти
за деменция при ищеца, има такива преценки за времето почти 6 месеца преди и 3
месеца след този период, обаче състоянието може да бъде преценено като дементно
поради непрекъсваемостта на процесите на оглупяване, тяхното характерно
задълбочаване и установяването на когнитивен спад на ниво 24 ММSЕ три месеца след ноември. Според вещите лица към
оспорвания момент ищецът се е намирал в лека фаза на деменция, която може да се
приеме и като ранна деменция. Установява се следователно по категоричен начин
от заключението на последната експертиза, че към момента на прехвърлянето на
процесната парична сума при ищеца е било налице оглупяване, поради което
настоящата инстанция приема, че ищецът не е могъл съзнателно да формира
разбиране за евентуално наличие на нравствен дълг и желание да изпълнява такъв.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че действието на ищеца е нещо
нормално и е съобразено с правото и традицията в българското семейство и че
няма липса на съзнателно осъществяване на изпълнението.
Правилен е следователно изводът
на окръжния съд, че е налице основанието на чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД –
ищецът е дал на ответника исковата сума без основание. Установява се
следователно, че постановеното от окръжния съд решение е правилно, жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението – потвърдено изцяло,
ведно в частта му за разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1 от ГПК жалбоподателят С.И. дължи на ответника по жалбата П.К. направените
разноски за въззивното производство по делото. Видно от представените от пълномощника
на ответника по жалбата в съдебното заседание на апелативния съд на 25.11.2020
г. две фактури и две вносни бележки, платеното адвокатско възнаграждение е в
размер общо на 2 500 лв. От страна на жалбоподателя се възразява, че това
адвокатско възнаграждение е прекомерно. Изчислено съгласно чл. 7,ал.2,т.4 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение в случая е 2030 лв. Тъй като в случая се
дължи ДДС, който е в размер на 406 лв., то минималното възнаграждение е в
размер на 2 436 лв. Отчитайки значителната фактическа и правна сложност на
делото, апелативният съд преценява, че съгласно чл. 78,ал.5 от ГПК няма
основание да бъде присъдено по-ниско възнаграждение от платеното в размер на
2 500 лв. Възражението следва да бъде оставено без уважение, като на
ответника по жалбата се присъдят в пълен размер от 2500 лв. разноските за
платеното адвокатско възнаграждение. От страна на ответника по жалбата се
претендира и за присъждане на разходи за пътуването на неговия пълномощник от
гр.В. до гр. П. и обратно, като в съдебното заседание на апелативния съд на
25.11.2020 г. бяха представени фискални бонове за закупено гориво (бензин 95)
на 24.11.2020 г. на стойност 76 лв. и на 25.11.2020 г. на стойност 56,19 лв.,
или общо 132,19 лв. Жалбоподателят възразява да бъде присъждана сума за тези
разноски за гориво. По начало е логично, че пълномощникът на ответника по
жалбата следва да пътува от гр.В. до гр. П. и обратно. Нормално е, особено при
сегашната усложнена епидемиологична обстановка в страната, това да бъде
направено с личен автомобил и с оглед отдалечеността именно на датата преди
датата на съдебното заседание и на датата на съдебното заседание. Според
общодостъпната в интернет информация за разстоянието между В. и П., то при
маршрут по крайбрежния път В.-Б.и след това по магистрала „Т.“ и обратно
разстоянието в едната посока е 378 км. или общо 756 км. При приемане на среден
разход на гориво 6 литра на 100 км., необходими са 45,36 литра гориво. При
посочената цена на бензина 1,82 лв. общата сума за бензин за пътуването се
изчислява на 82,56 лв. Тази сума следва да бъде присъдена в тежест на
жалбоподателя и в полза на ответника по жалбата като разход за пътуването в
двете посоки на пълномощника за явяването му по делото в апелативния съд. Или
общо на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски в размер на
2 582,56 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274/17.08.2020 г. по
гр.д. № 809/2018 г. на ОС-П..
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ заявеното от страна на жалбоподателя С.Л.И. в съдебното заседание на
апелативния съд на 25.11.2020 г. възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за присъждане
на адвокатско възнаграждение в полза на ответника по жалбата П.Х.К. в по-нисък
размер от направения такъв от 2 500 лв. поради прекомерност, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА С.Л.И.,
ЕГН ********** ***30 да заплати на П.Х.К., ЕГН ********** *** сумата 2 582,56
лв. – направени разноски за въззивното производство по спора, от която
2 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение и 82,56 лв. разход за
пътуването на пълномощника на К. за явяването му по делото в съдебното
заседание на 25.11.2020 г.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1) (2)