Определение по дело №98/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.196 и сл. ГПК /отм./

Образувано е по въззивна жалба на Л. Д. от Г. З., чрез А. Д. срещу решение №235/13.12.2010г. по Г.дело №128/04г. на РС-З., в частта, в която по отношение на него е призната собствеността на М. Д. /ищец в първоинстанционното производство/ и е осъден да предаде на същия владението върху 1/4 идеална част от имот пл.№ *** по картата на възстановената собственост на землището на Г. З., в местността "З. л.", с площ от 3.845 дка, при граници дере и гора, както и в частта, с която е осъден да заплати направените по делото разноски. Обжалваното решение било постановено преждевременно /и като такова недопустимо/, тъй като била налице връзка на обусловеност между производството по иска по чл.108 ЗС /Г.дело 128/2004г./ и други дела, реше-

нията по които биха имали значение за правилното решаване на спора за собственост. Това били Г.дело №146/2010г. на РС- З., образувано по иск на сънаследник на въззивника -ответник срещу ищеца по делото за същия имот, на основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ , Г.дело №334/2010г. на РС-З., отрицателен установителен иск за собственост по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен срещу ищеца и сестра му за същия имот, и адм дело №172/2010г. на РС-З. по чл.14, ал.3 срещу решение №58В1/19.05.2010г. на ОСЗГ-З., с което 1/2 идеална част от имота се възстановява на М. Д.. Решението, освен това, било необосновано, тъй като съдът не бил изследвал дали възстановеният имот е идентичен по граници на имот, притежаван от наследодателя на ищците М. Д. по частен писмен договор от 1905г. Твърди се, че имотът ***, възстановен на наследниците на М. Д. не съответствал по граници на имота, описан в частния писмен договор, което било потвърдено от лесотехническа експертиза, допусната по в.Г.дело №277/08г. на ОС-С.. Като не бил изследвал този въпрос, съдът постановил необосновано решение, тъй като отказал да назначи експертиза за изясняването му. Наследодателят на ищеца не бил собственик на спорния имот до 1958г. и нямал право на възстановяването му. Съдът не извършил косвен съдебен контрол за законосъобразност на решение №92А5/10.01.04 г., което било съществено процесуално нарушение. Възстановен на наследодателя на ищеца бил имот, различен от притежавания по стария писмен документ, а и административната процедура по възстановявяването не била завършена, тъй като липсвала скицата, изискуема по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ. Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да отхвърли иска. Претендира за разноските по делото в двете инстанции.

Въззиваемият, М. Д. от Г. З., чрез А. К., поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Доводите, изложени от първоинстанционният съд отговаряли на фактическото и правно положение, установено по делото. Претендират се разноските във въззивната инстанция.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Релевантните по делото факти са следните : установяване на твърде-нието на ищеца, че е собственик на имота, предмет на делото, доказване, че същият е лишен от владението върху него от ответника, както и че липсва основание за владението на последния.

В исковата молба се поддържа, че ищецът М. Д. е наслед-ник на М. Д. починал на 19.02.86г. Приживе и до 1958г. наследодателят на ищеца притежавал 1/2 идеална част от имот нива в м."З. л.", с площ около 3 дка, при граници от две страни дерета и имоти на С. Д. и В.. Не се спори, че другата 1/2 идеална част от имота принадлежала на наследодателя на ответника С. Д..

С влязло в сила решение №293/07.07.06г. по Г.дело №192/05г. на РС-З., с предмет иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от ответника по настоящото дело Л. Д. да се признае за установено спрямо наследниците на М.Д. /наследник на Ю. Д./, че неговият наследодател С. Д. към 1958г. е бил собственик на целия имот, описан по-горе, но с граници дере и гора, е уважен до размер на 1/2 идеална част и отхвърлен за останалата част. В мотивите съдът е приел, че била налице съсобственост върху имота въз основа на покупко-продажба от 1905г. между братята С. и Ю. Д., и че няма данни за придобиване на имота по давност от С. Д. чрез отблъскване на владението на наследниците на другия брат. Затова към 1958г. имотът бил съсобствен между С. Д. и наследниците на Ю. Д. един от които е М. Д..

Въз основа на това влязло в сила съдебно решение, ОСЗГ- З. е постановила две възстановителни решения- решение №92А5/19.05.2010г., с което е възстановила 1/2 идеална част от имота № *** по картата на възстановената собственост дере и гора, на наследниците на М. Д. и решение №58В1/19.05.2010г., с което е възстановила останалата 1/2 идеална част на наследниците на С. Д.. С последното решение на практика се изменя предходното решение № 46А12/30.11.99г. на ПК-З., придружено със скица /на л.13 от първоинстанционното дело/, с което целият имот бил възстановен на наследниците на С. Д..

Вярно е, че границите на възстановения имот № *** дере и гора не съответстват на старите реални граници по писмения документ от 1906г., който са от юг и изток дере, от запад и север сечище на Б. Ч.. Видно е от съпоставянето на тези граници на имота по стария писмен документ, две от които са трайни топографски елементи на терена /дерета/, че те не съответстват на границите на възстановения имот ***, в който дерета са североизточната и северозападната граници, а от юг и изток е гора. Така или иначе, и двете страни по делото са възприели тези на практика нови реални граници, тъй като наследниците на С. Д. не са обжалвали решение №46А12/30.11.99г. на ПК-З., а при въвода във владение по протокол от 07.06.04г. /л.63, гръб, от първоинстанционното дело/, ищецът М. Д. е посочил, че претендираният имот съвпада с възстановения на наследниците на С. Д. имот № ****. Така възникнал спор за материално право, който е решен с влязло в сила решение. То, от своя страна, е задължително за ОСЗГ- З..

Относно владението от ответника Л.Д. са изслушани показанията на свидетелите Г.Д., В. и М., от които се установява, че ответникът Л. Д. през април 2004г. премахнал вътрешна ограда в имота, която го разделяла, и окосил сеното в североизточната му половина.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, съдържа изискуемите по закон реквизити и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Решението е правилно. С разрешаването на спора за материално право и възстановяването на собствеността в полза на наследниците на М. Д. и на С. Д. възниква съсобственост между страните по делото върху спорния имот. Възраженията, че административната процедура по възстановяване на собствеността не е завършила, по смисъла на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, тъй като ищецът не разполагал с влязло в сила решение и скица на възстановения имот, е неоснователно. Ищецът се легитимира като собственик на претендирания имот с влязло в сила решение №92А5/19.05.2010г. То е постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение №293/07.07.06г. по Г.дело №192/05г. на РС-З., в което са посочени границите на имота, който се възстановява. В съдебното решение имотът е индивидуализиран с местонахождение в местността "З. л.", в землището на Г. З., граници дере и гора, площ 3.845дка и номер по картата на възстановената собственост ****, което е пълно описание.

Тези данни са напълно идентични като индивидуализиращи белези на имота с тези по скицата №174/11.12.99г. на ПК-З.. Или целта на закона, прогласена в чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ и чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, възстановяването на собствеността да поражда конститутивния си ефект при наличие на влязло в сила решение и скица, с изчерпателно описание на имота, е изпълнена. В случая, едновременното изменение на влезлите в сила решения №92А5/10.01.04г. и №46А12/30.11.99г., второто от които е придружено със скица, въз основа на едно и също съдебно решение, за един и същ имот, и влизането в сила на решението №92А5/19.05.2010г. ползуват ищеца, с последиците на възстановяване на собствеността в идеални части. Те са правилно определени от районния съд, с оглед броя на наследниците на М. Д. които са двама, един от които е ищецът. Предназначението на скицата е да даде описание на имота и такова е налице, а скицата, сама по себе си, не е индивидуален административен акт. На практика, по аргумент от чл.14, ал.1, т.1 , изр.5 и 6 ЗСПЗЗ, е следвало да се постанови едно общо решение в полза на наследниците на М. Д. и С. Д. без да се уточняват наследствените дялове, и да се издаде обща скица. Останалите доводи в жалбата са неоснователни, недопустимо е съдът да извършва косвен съдебен контрол на административен акт, постановен в изпълнение на съдебно решение. Затова предпоставките за допустимост и основателност на иска са налице, като краен резултат решението е правилно и следва да се остави в сила.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Не се установяват разноски на въззиваемия във въззивното производст-во, затова такива не се присъждат.

С оглед на изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила решение №235/13.12.2010г. по Г.дело №128/04г. на РС-З., в частта, с която е признато за установено по отношение на Л. П. Д.от Г. З., У. "Хр. М.№., че М. Д. Д. от Г. З., ЕГН* е собственик на 1/4 идеална част от имот ливада в местността "З. л.", имот пл.№*** по картата на възстановената собственост на землището на Г. З., с площ 3.845дка, при граници, дере и гора, поземлен имот с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на същото землище, по заповед №РД-18-75/15.07.08г. на АГКК-София, както и е осъден първият да предаде на втория владението върху описаната част, като правилно и законосъобразно.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в 30-дневен срок от съобщението му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.